Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр.Плевен, 11.02.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в
публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА
гр.д. №2485 по описа на ПлРС за 2020 год. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от Б.В.Ц. ЕГН **********,***,
адвокат В.П. *** съд.адрес ***, ст.217 против Г.Д. “П.Б.И З.Н.Н.“- МВР, с адрес
***, с която е предявен иск на основание
чл.178, ал.1,т.3 вр. чл.179 ал.1 ЗМВР вр. с чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, като се твърди следното : ищецът е
служител на ГД“ПБЗН“ и е в служебни правоотношения с ответника. В процесния
период 01.04.2019г. - 22.06.2020г. е работил на длъжност „***“ в Районна служба
„ПБЗН“*** при ОД“ПБЗН“-Плевен към ГД“ПБЗН“-МВР - ***. Трудовата си дейност
осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени -
дневна и нощна от 22.00-06.00часа и с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
На основание чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
От м.04.2019год. до настоящия момент са издавани протоколи и графици за
дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите,
реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране
броя на часове извън установеното работно време. Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
Наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период от 01.04.2019г.до
22.06.2020г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60
от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г) и Наредба №8121з-36 / 07.01.2020г. в
сила от 10.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи. В двете цитирани
Наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г.
,но в размер от 0.143/ чл.31 ал.2 от Наредбата/.Съгласно цитираната разпоредба
на Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния
период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя
страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450 /
2016г. Излага, че в Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г.
за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не
следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от
служители на МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи. Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г. е отменена с решение
№16766/ 10.12.2019г. на ВАС 5-членен състав по Адм.д.№8601/ 2019г., отмяната е
обнародвана в ДВ бр.4 от 14.01.2020г. Наредбата е отменена поради нарушения и
несъответствия с европейското законодателство и ЗНА. С оглед отменената Наредба
от 2016г. е издадена нова Наредба №8121з-36 / 07.01.2020г. в сила от
10.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи, в която също липсва изрична
разпоредба за преобразуване на нощните часове в дневни. В случая при наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата / обн. ДВ от 26.01.2007г./. В съответствие с чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
За
процесния период - 01.04.2019г. до 22.06.2020г. твърди, че е положил нощен
труд, както следва: 800 часа нощен труд
В
съответствие е чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни е коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането
на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но
както е указано по-горе, за преобразуването на нощния в дневен труд няма
нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези
установени за работно време. В конкретния случай, за периода 01.04.2019г. до
22.06.2020г. е положил общо 800 часа нощен труд, който следва да се преизчисли
с коефициент 1.143 и възлизал на 914,40 часа, което води до извънреден труд от
114,40 часа, който е следвало да му бъде платен допълнително. Съобразно
заплатата му, часовата ставка е в размер на 8,00лв. или за 114,40 часа труд му
се дължи сумата от 915,20лв.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника ГД „ПБЗН“ ***
да му заплати сумите, както следва:
1. На
основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер на
915,20лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2019г.-22.06.2020год.,
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
2. На
основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 150лв., представляваща мораторна
лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 01.07.2019г. - 22.06.2020г./
до датата на исковата молба/.
Претендира
направените по делото разноски.
Прави
искане на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата съдът да осъди
ответника да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат *** — П. *** за
настоящето производство в размер не по-нисък от указания в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като за всеки от
предявените два иска се определя отделен хонорар.
Искането
по доказателствата следва да се уважи.
Искането
на основание чл.190 от ГПК е основателно, но предвид представените с
отговора писмени доказателства, следва
да се даде възможност на ищеца да заяви дали го поддържа.
В
срок е депозиран писмен отговор от Г.д. „П.б.и з.н.н.“ - МВР, представлявана от
главен *** *** - ***, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт С.М.Н.,
адрес *** , с който исковете се
оспорват и се твърди следното : Не е спорно, че през процесния период ищецът е
бил в служебно правоотношение с ответника Г.д. „П.б.и з.н.н.“ - МВР (ГДПБЗН -
МВР), възникнало на основание Закона за министерството на вътрешните работи
(Обн. ДВ. бр. 53 от 27 Юни 2014 г.) (ЗМВР), и е заемал длъжността *** в Районна
служба „ПБЗН“ - *** към Регионална дирекция „ПБЗН“ - Плевен (РДПБЗН - Плевен)
при ГДПБЗН - МВР. Актовете относно съществуването на служебното му
правоотношение през процесния период - заповед/-и за назначаване/преназначаване
и съответния акт за встъпване в длъжност - за длъжността/-ите, която/-ито е
заемал ищецът през процесния период, са
Относно
претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване с
коефициент и заплащане, на допълнително възнаграждение за нощен труд като
извънреден такъв за процесния период от 1.04.2019 г. до 22.06.2020 г. се
заявява следното :
По
отношение на искането за трансформирането на нощния труд в дневен чрез
умножаване с коефициент следва да се обърне внимание върху следните факти:
Ищецът
претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен от него през
процесния период, които часове той е получил при умножаване на общия брой
изработени часове нощен труд е коефициент 1,143, ведно със законната лихва
върху главницата и лихва за забава. За да обоснове претенцията си, той се
позовава на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата й организацията на
работната заплата (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; поел. доп., бр. 49 от 2012 г.) (НСОРЗ).
Съгласно тази разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
по дневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът
излага аргументи, че в нормативните актове, уреждащи полагането, отчитането и
заплащането на държавните служители по ЗМВР липсва изрична норма за
трансформирането на положеният от служителите в МВР нощен труд в дневен, поради
което следва субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ.
Претенцията
на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите
по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (Обн. ДВ, бр. 26 от 01.04.1986
г.; поел. изм. и доп., бр. 92 от 06.11.2018 г.) (КТ) независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по
трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на
работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение
второ КТ).
Съгласно
чл.187 ал. 1 ЗМВР „Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица“. Тази разпоредба изрично и императивно определя нормалната
продължителност на работното време в брой часове - 8 часа. По нейния смисъл „8
часа дневно“ означава 8 астрономически часа продължителност на работния ден,
независимо от частта от денонощието, в която е разположен работния ден - през
деня или през нощта от 22:00 до 6:00 часа. За сравнение чл. 136, ал. 3 КТ си
служи с термина „през деня“, а в чл. 140, ал. 1 КТ законодателят е използвал
термина „през нощта“. Следователно определението „дневно“ по смисъла на чл.
187, ал. 1 ЗМВР се отнася за продължителността на работния ден както пред
дневната част на денонощието като „дневен труд“, така и през нощта като „нощен
труд“. Като нощен трудът на държавните служители в МВР съгласно чл. 187, ал. 3,
изречение четвърто ЗМВР се определя по следния начин: „При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов
период.“ Тази разпоредба е продължение на чл. 187, ал. 1 ЗМВР и предвижда, че
само трудът, който се полага при работа на смени и в интервала от 22:00 до 6:00
часа е нощен. Нормата, регламентираща 8-часова продължителност на работното
време е установена в закон (чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР) и се ползва с преумпцията
за конституционност и задължителност за прилагането й докато не бъде оспорена
пред Конституционния съд от органите по чл. 150 от Конституцията на репулика
България (КРБ) и не бъде призната за противоконституционна съгласно чл. 151,
ал. 2 КРБ. (правна консултация на *** по прилагането на чл. 187, ал. 1 във вр.
с ал. 3 ЗМВР рег. № 8121р-17549/04.10.2019г. - приложение по т. 3 от отговора
на исковата молба).
Следователно
нормата на чл.187 ал.1 и 3 ЗМВР е действаща правна норма и нейното действие не
може да бъде дерогирано или суспендирано, още по-малко от подзаконов нормативен
акт като НСОРЗ. В подкрепа на изложените доводи е приетото в решение № 197 от
07.10.2019 г. на ВКС по гр.д. № 786/2019 г. на IV г.о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК. В него е указано, че при работа на смени (дежурства) работното
време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави
недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в
гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през
нощта, в дневни часове.
Елементите
на служебното правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР във връзка със заплащането и
компенсирането на извънредния труд са уредени от специалния ЗМВР, поради което
общите разпоредби на КТ са неприложими. (Решение № 55/07.04.2015 г. на ВКС по
гр.д. № 5169/2014 г., IIIГ.О., ГК на ВКС.)
Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на
тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма,
допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Налице е специална и изчерпателна нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят
приложение разпоредбите на НСОРЗ. В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде
основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и
издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
(сочи се съдебна практика).
Счита мотивите на ищеца за необходимост от субсидиарно
прилагане на НСОРЗ за несъстоятелни и основаващи се на непълно и неправилно
тълкуване на съдържанието на правните норми, които регламентират отчитането и
заплащането на нощния труд на държавните служители по ЗМВР. ).
Предвиденото в чл.9 ал. 2 НСОРЗ, за която
наредба изрично е посочено в чл.2 ал.3, че не се прилага за служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ, и в този смисъл още по-малко тази наредба е приложима за държавните
служители по ЗДСл и ЗМВР, превръщането на нощния труд в дневен цели да
установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден
труд. Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен
труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е Използвал математически
алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да стане
възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с
нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен
извънреден труд. Превръщането става чрез умножаване на отработените нощни
часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т.е. 8 : 7 = 1,143. Разпоредба, идентична
на тази на чл. 9 ал. 2 НСОРЗ, е основание не е предвидена в наредбите по чл.
187 ал. 9 ЗМВР, защото за държавните служители нормална продължителност на
дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин,
би бил 1.
С
тези мотиви идентични искове на държавни служители по ЗМВР са окончателно
отхвърлени от въззивна инстанция, като се сочат решения.
Преценката
на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.
187 ал. 9 ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на
коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този
коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Факт е, че
подобна разпоредба за превръщане на часовете нощен труд към дневни с коефициент
1,143 не съществува в наредбата, относима към исковия период, и отсъствието й в
подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на чл. 87 ал. 1 и ал. 3 ЗМВР.
В
заключение, счита, че не е налице твърдината от ищеца празнота в правото, която
да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а
изчерпателна - законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод
полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно трудовите
правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната
администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбата по чл.187 ал.9 ЗМВР,
няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото
разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187 ал.1 ЗМВР еднаквата
нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното
действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните
норми, които изключват действието на общите.
Общият
закон може да се приложи само в случай, че специалния препраща към него или ако
в специалния закон изобщо липсват разпоредби, уреждащи подобен вид
правоотношения. В случая специалният регламент е в чл.187, ал.1 ЗМВР. Нормата,
регламентираща 8-часова продължителност на работното време е установена в закон
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР) и се ползва с преумпцията за конституционност и
задължителност за прилагането й докато не бъде оспорена пред Конституционния
съд от органите по чл. 150 от Конституцията на Република България (КРБ) и не
бъде призната за противоконституционна съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ.
Следователно нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е действаща правна норма и нейното
действие не може да бъде дерогирано или суспендирано, още по-малко от
подзаконов нормативен акт като НСОРЗ.
Да
се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с
коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността
на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, която регламентира специалната 8-часова продължителност на
нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е
недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.
В
този смисъл, че не е необходимо транформиране на часовете положен нощен труд, е
било и виждането на министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по
издаване на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, възприето от Докладната записка per. №
8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“
в МВР, която представям като доказателство. Действително за период от около
девет месеца, който е извън процесния, през който е действала Наредба №
8121з—407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се
е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е
било в несъответствие с ЗМВР. Това е поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. Същият подход е възприет и при създаването на действалите през процесния
период две наредби:
- Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г. отменена с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм.дело
№8601/2019 г., обнародвано на 14.01.2020 г., ДВ, бр. 4);
-
Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (Обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от
10.01.2020 г.),
Счита, че основният мотив на ищеца,
че в подзаконовата нормативна уредба отнасяща се до прилагането на ЗМВР при
полагането, отчитането и заплащането на труда на работещите на смени служители
със статут на държавни служители по ЗМВР е налице празнота и тя следва да бъде
запълнена със субсидиарно прилагане на трудовото право, е несъстоятелен.
Отсъствието
на норма, която да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с
коефициент равен на отношението на нормалната продължителност на работното
време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта не
означава, че е налице празнота в правната уредба, а означава, че Органът,
комуто е делегирано правомощието по създаването на наредба относно полагането и
отчитането на труда, е последователен и така в три последователни наредби,
именно:
- Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016
г., ДВ, бр. 59);
- Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.
ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. отменена с Решение № 16766
от 10.12.2019 г. на ВАС по адм.дело №8601/2019 г., обнародвано на 14.01.2020
г., ДВ, бр. 4);
- Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.,
ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.) не урежда такъв
коефициент, защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през
деня и през нощта е еднаква и този коефициент е 1.
Израз
на последователността на законодателя по този въпрос е и последния ЗИД ЗМВР,
който вече е обнародван и влязъл в сила. За да се избегне нееднозначното
тълкуване на съдържанието на нормата на чл. 187 ЗМВР, която обосновава и
разнородната практика на съдилищата при нейното прилагане при решаването
спорове, идентични със спора по това дело, в нейния текст са извършени
редакции. В ал. 1 е създадено изречение трето, което гласи, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период.
По
отношение на искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв, се
заявява следното :
Ищецът претендира, че часовете нощен труд, които биха
се получили като разлика между броя на положените часове нощен труд,
преизчислени с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени часове,
следва да му бъдат заплатени като извънреден труд. Тази претенция е
неоснователна. В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на
държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл.178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които
се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за
извънреден труд.
ЗМВР
прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е
определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е
посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно
време до 280 часа годишнб, което за служителите от категорията на ищеца -
служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно
от изложеното, законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като
възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд
- в заповед на министъра на вътрешните работи. Заповедите на министъра на
вътрешните работи, в които е посочен размера на възнаграждението за нощен труд
през процесния период, са Заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. (Обн. ДВ, бр. 98
от 08.12.2017 г., неофициален раздел) и Заповед № 8121з-156/5.02.2020 г. (Обн.
ДВ, бр.13 от 14.02.2020 г., неофициален раздел). В т.1 и първата заповед е
посочено, че „за всеки отработен нощен час ши за част от него между 22,00 и
6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лв. Съгласно т. 2 на втората заповед „размерът на
допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час ши за част от него
между 22,00 и 6,00 часа е 1,00 лв. “
Извънреден
е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със
знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън
установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в
рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед
неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по
съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла
на посочените по- горе две заповеди на министъра на вътрешните работи.
За
да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо
служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време.
Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време (график на
дежурство) от 8 часа е по смисъла на Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. и
Заповед № 8121з-156/5.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи и доколкото
при каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните
ще бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за
заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) е налично
разбирането, че часовете в повече, които се получават при преобразуването на
нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се
заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация
се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на
нощния труд. Съгласно Писмо изх.№ 94-НН- 198 от 29.08.2011 г. на МТСП,
приложено като доказателство, и което е задължително предписание за всички
работодатели по трудови правоотношения в качеството на МТСП на орган,
осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство „когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140,
ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./7ч., т. е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи
работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143'; ал. Г КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд
създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би
бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време. “ Следователно превръщането на нощните
часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на
нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, какъвто е и основния извод
от писмото.
Дори
и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването на
часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден
труд.
В този смисъл се сочат постановени решения на
съдилищата. Служителите, работещи на смени, какъвто е и ищецът, полагат труд по
утвърдени графици за 24 часови дежурства. Отработеното време се отчита в
часове. Това отработено време при отчитането се сравнява с нормата за
съответния месец, получена при умножаването на броя на работните дни за месеца
по 8.
Когато
отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв., а от февруари
2020 г. - по 1,00 лв. за всеки час положен нощен труд. Когато обаче той е
отработил в повече от нормата, часовете в повече се компенсират с възнаграждение
за извънреден труд. Това са първите два вида нощен труд - положен по график в
рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма.
Отделно
от труда по график при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни
спасителни операции и други подобни, при които се налага допълнителна
мобилизация на човешки ресурси, се полага труд по заповед. Това е класическа
форма на извънреден труд и той се отчита и заплаща като такъв. Част от този
труд може и да пред нощта и за тези часове се заплаща и дължимото допълнително
възнаграждение за нощен труд. Това е третия вид положен нощен труд.
За
втория и третия вид е изплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд,
видно от приложените към делото доказателства.
От тези писмени доказателства е видно също, че
положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен,
полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено.
Следователно
претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд е неоснователна.
По
отношение на претенцията за лихви:
Претенцията
за лихви има акцееорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на
главницата. В настоящия отговор са изложени основания за недължимост на
главните вземания (възнаграждението за положен извънреден труд), поради което и
претенцията за лихви се явява неоснователна.;
Претендират
се разноски.
В о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.Депозирано е писмено
становище чрез пълномощника, вкл. с което се прави изменение на размера на
предявените искове, допуснато от съда.
В
о.с.з. представител на ответната страна, редвоно призована ,не се яввяа , но е
депозирано писмено становище.
Съдът,
като взе предвди доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите
на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Безспорно
по делото е, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения
и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на
труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване
на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. От изготвената
и представена с отговора от ответника справка - Таблица №1, приета от ищеца без възражения, с изчисления (лист 20,
21 от делото), е видно, че за процесния период ищецът е положил 696 ч. нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1,143 дава 795,528 часа, или 99,528 ч.
разлика, за която се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 837,93лв.
при средна ставка 8,13 лева за 2019г. и 8,91 лева за 2020г. Изчислената лихва
за забава върху главницата за периода от първо число на месеца, следващ
тримесечието, за което се отнася, до датата на исковата молба е в размер на 37,26лв.
По
иска с правно чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР :
Съгласно
разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187 ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи“. За тези случаи са действали
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от
Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3
ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че „При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на Министъра на
вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г.
на ВАС по адм.д.№5450/2016г. на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., поради което съдът приема, че до този момент действаща
е Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не да
следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007г.), в която в чл.9 ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане
на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран
по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената
Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по
аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой
часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. не установява нормална продължителност на нощния труд,
а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите по ЗМВР. За преобразуването на часовете нощен труд в дневен с
коефициент 1.143 се прилага нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а
след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в
МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2.
Във
връзка с възражението на ответника, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер
на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира, че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ се
извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че
спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки
отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите
се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно,
т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно
е възражението на ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради
цитираното писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се
твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта,
т. е. няма какво да се „приравнява“. На първо място, писмото няма нормативна
сила, а освен това ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага
повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно
положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо.
От друга страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
Ответникът
не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд. Предвид
това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на
нощен труд за периода 01.04.2019г. – 22.06.2020г., получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е
основателна, и следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение
размер от 837,93 лева.
По
иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД :
Възнаграждението
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно
отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след
изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение.
При съобразяване на изчисленията, изготвени от ответника и приети от ищеца,
съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение
за извънреден труд от 837,93 лева възлиза общо на сумата от 37,26 лева, дължима
за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи,
до датата на исковата молба. Предвид изложеното искът се явява основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен в предявения си размер след
изменението.
Съобразно
изхода на делото и на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 от ЗАдв., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв.В.П. /съгласно чл.78, ал.1 от ГПК /
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,
ал.2, който предвижда, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. В настоящия случай е сключен договор за правна
защита и съдействие без да е уговаряно и заплащано възнаграждение, като
процесуалния представител на ищеца е поел правната защита и съдействие на ищеца
при условията на чл.38, ал.2, вр.ал.1 от ЗАдв. Възнаграждението в този случай
не се определя чрез постигане на съгласие между страните по договора за правна
помощ, а от съда. По делото са предявени уважени в предявения си размер два
иска, всеки от които оценям - с цена на иска 837,93 лева и 37,26 лева. При
съобразяване на действащата към момента на сключване на договора за правна
помощ норма на чл.7, ал.2, т.1 вр.чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер съобразно
предявените искове е 200,00 лева. Съдът намира, че правната и фактическа
сложност на предявените искове не е висока и не обуславя значително по-висок от
минималния размер на възнаграждението, поради което следва адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца да бъде определено в
размер от 200,00 лева, която сума следва ответникът да бъде осъден да му
заплати.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд сумата от 100,00 лева - държавна такса върху
цената на уважените искове.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.178 ал.1 т.3 вр.
чл.179 ал.1 от ЗМВР ГД „ПБЗН“ към МВР, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Ц. ЕГН **********,***,
сумата 837,93лв., представляваща възнаграждение за положен 74 часа извънреден
труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2019г.
– 22.06.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 22.06.2020г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД „ПБЗН“ към МВР, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Ц.
ЕГН **********,***, сумата от 37,26лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 837,93лв., изчислена за от
01.07.2019г. до 22.06.2020г.
ОСЪЖДА
на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 от ЗАдв. ГД „ПБЗН“ към МВР, ***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.В.П. ***.***, ЕГН ********** деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 200лв.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГД „ПБЗН“ към МВР, ***, ***, да заплати по
сметка на Плевенския районен съд сумата от 100лв. – държавна такса върху цената
на уважените искове.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: