№ 269
гр. Сливен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500352 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от адв.Г., пълномощник на „ГРИЙН
ПАРТНЪРС“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:гр.******* и „БКС-Х.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.*******, в качеството на съдружници в ДЗЗД „Грийн
Партнърс-БКС“ против решение № 537/19.06.2025г. по гр.д. № 1115/2024г. на
СлРС, с което жалбоподателите са били осъдени да заплатят на Г. И. И. с ЕГН
********** от гр.*******, сумата от 2218.70 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане по чл.49 от
ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.11.2023г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 1039.00лв. представляваща
разноски по делото
Решението на СлРС е обжалвано като неправилно, необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и на събраните по делото
доказателства. По делото не било доказано неправомерно поведение от страна
1
на служителите на жалбоподателите. Липсвала причинно – следствена връзка
между тяхното поведение и причинените щети. Не било ясно защо
контейнерите тип „Бобър“ са се задвижили. Нищо не доказвало, че това било
вследствие поведението на служителите – незадействане на спирачната им
система. Можело да се дължи на злоумишлени действия на трети,
неустановени по делото лица или други обстоятелства. Липсвали преки
очевидци на настъпилите вреди.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адв.П., пълномощник на Г. И. И., с който въззивната жалба е оспорена като
неоснователна. Посочено е, че по делото безспорно е бил установен фактът на
настъпила буря на 25-26.11.2024г. и поради силния вятър металните
контейнери за отпадъци са се самозадвижили. Доказано било и че причината
контейнерите да се самозадвижат било обстоятелството, че не е била
задействана спирачната им сисетма. От приетата и неоспорена СТЕ се било
доказало, че ако спирачната система е била задействана, контейнерите е
нямало да могат да се задвижат. В резултата на бездействието на служителите
на жалбоподателите били причинени материалните щети върху автомобила на
ищеца.
Моли се да се потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендират се деловодни разноски.
Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.
В с.з. въззивниците „ГРИЙН ПАРТНЪРС“ АД и „БКС-Х.Н.“ ЕООД не
се представляват. Процесуалния им представител адв.Г. в писмено становище
заявява, че поддържа изцяло въззивната жалба и моли тя да се уважи.
Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява от
пълномощника си адв.П., която оспорва въззивната жалба, поддържа
депозирания отговор по нея, моли да се потвърди обжалваното решение и
претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло
2
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред РС – Сливен е бил предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Претендирано е обезщетение за претърпени имуществени вреди причинени
вследствие виновно бездействие от страна на служители на въззивните
дружества.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност има
обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва след като
натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа,
причини виновно вреди на пострадалия. За да се приеме, че съществува
основание за ангажиране на отговорност на възложителя в хипотезата на чл.
49 от ЗЗД, въпросът за неговата вина е ирелевантен за изхода на спора.
Необходимо е кумулативното наличие на предвидените в тези две норми
предпоставки, а именно: да е осъществено деяние - действие или бездействие,
деянието да е противоправно, от него да са причинени вреди, които да са в
причинно-следствена връзка с противоправното деяние, деянието да е
извършено виновно, като деецът е лице, на което ответникът е възложил
работа, при или по повод изпълнението, на която са причинени така
установените вреди. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за
извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. За възложителя
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила и от характера на възложената работа. В този
смисъл са Постановление № 7 от 29.12.1958 г. на Пленума на ВС,
Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, Постановление № 4
от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС и Постановление № 9 от 28.12.1966 г. на
Пленума на ВС. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за
да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е
3
предписано нормативно задължение за действие. В тежест на ищеца е да
установи обективните елементи от фактическия състав на деликта. Отговорен
за обезщетяване на вредите по чл. 49 ЗЗД е възложителят на работата.
Данните по делото са категорични и безспорно установяват няколко
обстоятелства. Първо въззивниците имат сключен договор с Община Сливен
за събиране и транспортиране на отпадъци и второ, че на 25-26.11.2024г., в
гр.Сливен е имало снежна буря със силен вятър. На ул.„**“ вятърът
придвижил два метални контейнера за отпадъци, които се ударили в
автомобила на въззиваемия И. и му причинили материални щети. От
изготвената СТЕ се установява, че контейнерите за боклук са така
конструирани, че ако са поставени на определените им места и ако е
задействана спирачната им система не може да се придвижат единствено от
силата на вятъра. Според СТЕ, която не е оспорена от страните металните
контейнери не са били със задействана спирачна система. В този смисъл са и
показанията на св.К., който посочва, че когато е отишъл да види причинените
щети и причината за това е видял, че контейнерите за боклук не са били със
застопорени спирачки. След като служителите на жалбоподателите
изхвърлили съдържанието им ги върнали в отреденото им място, но отново не
задействали спирачната им система.
По делото няма никакви данни, от които може да се направи обосновано
предположение, че е възможно трето лице с неустановен произход да е
отблокирало задействаната от служителите на жалбоподателите спирачна
система на контейнерите за боклук.
Според сключения между жалбоподателите и Община Сливен Договор,
служителите на изпълнителя са длъжни след разтоварване на отпадъците в
специализирания камион да върнат контейнерите за смет на определените им
места, да затворят капаците им и да задействат спирачките им.
От казаното до тук, съдът намира, че отговорността на жалбоподателите
е ангажирана законосъобразно. Техните служители не са изпълнили
задълженията си да задействат спирачните системи на контейнерите за
боклук, което е станало причина те да бъдат изтласкани от силния вятър върху
автомобила на ищеца и да му причинят материални щети, чийто размер не е
спорен – 2218.70лв. Налице е противоправно бездействие – неспазване на
предписанията за работа от страна на служителите на ответниците, причинени
4
вреди и причинно – следствена връзка между тях. Отговорността за
причинените щети следва да бъде понесена от жалбоподателите.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд , обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По правилата на процеса на въззиваемата страна следва да се присъдят
деловодни разноски за въззивна инстанция. Такива са претендирани и
доказани в размер на 800.00лв. – адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 537/19.06.2025г. по гр.д. № 1115/2024г. на
РС – Сливен.
ОСЪЖДА „ГРИЙН ПАРТНЪРС“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.******* и „БКС-Х.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.*******, в качеството на съдружници в
ДЗЗД „Грийн Партнърс-БКС“ да заплатят на Г. И. И. с ЕГН ********** от
гр.*******, сумата от 800.00лв. – разноски за адвокат във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5