Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
09.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №12149 по
описа на СГС за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на „В.С.Б.“
КД ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.
В. в качеството му на управител срещу К.Ж.П.
*** р-н Слатина, жк.“Подуяне“ ул.“**********с която иска да се осъди ответника
да му заплати на основание чл.45 ЗЗД
сумата от 39 282лв. имуществени вреди. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че със заповед на
управителя на ищцовото дружество от 04.06.2018г. била извършена проверка и
инвентаризация на дейността на служителка на дружеството П. И. на длъжност
технически ръководител на обект „А. Б.“ АД гр.Пирдоп, където дружеството
изпълнявало по договор монтажни дейности на скеле. На 05.06.2018г. била
извършена инвентаризация, за което бил съставен инвентаризационен опис на
материалните активи, собственост на дружеството. При тази проверка била
констатирана липсата на специализирано строително скеле на приблизителна
стойност от 158 000лв. От материално отговорното лице П. И. по реда на КТ били
поискани писмени обяснения относно това скеле, за което отговаряла. Било
установено, че това скеле е продадено за сумата от 7000лв. на „Р.“ ЕООД с
управител и едноличен собственик на капитала К.П.. Ищецът твърди, че скелето е било
противозаконно отнето с транспортни средства на К.П. и е било откарано и част
от него монтирано на площадка в гр.Пирдоп, собственост на „Р.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че действията по
неправомерното отнемане на собственото му имущество от П. И. и К.П. били
извършени на 17.12.2017г.
Ищецът подал жалба на 05.06.2018г. в РУП
Пирдоп и била образувана предварителна полицейска проверка, при която се
установило, че скелето се намира на площадка при ответника. Бил съставен
протокол и разследващия полицай, който определил за пазач на строителното скеле
К.П. с цел да не бъде укрито противозаконно отнетото от ищеца имущество.
С постановление на РП Пирдоп на 02.07.2018г.
било пристъпено към връщане на това имущество, но от страна на П. нямало
никакво съдействие. Демонтажа и транспортирането на скелето било извършено от
работници на ищеца и за негова сметка.
Според ищецът със своите действия и
бездействия ответникът му е причинил значителни материални вреди под формата на
пропуснати ползи. Ответникът бил ползвал без правно основание имуществото на
ищеца – скеле – от 17.12.2017г. до 02.07.2018г. и ако същото е било отдавано
под наем ищецът щял да реализира печалба в размер на 36 682лв. Твърди, че за
извънреден труд е заплатил сума в размер на 1600лв. и 1000лв. транспортни
разходи. Това е общият размер на вредите му.
Препис от исковата молба е връчен на
ответника, който е упражнил правото си на писмен отговор.
Оспорва
изцяло предявеният иск по основание и по размер. Развива доводи, че не е налице
противоправно поведение от негова страна. Прави възражение, че не са посочени
никакви характеристики на процесното скеле, нямало доказателства, че е
собственост на ищеца, сочи, че инвентаризация е била извършена на друго
дружество, а не на ищцовото, а именно на „В.С.“ ЕООД и че П. И. е била служител
именно на това дружество. Имало противоречие в твърденията на ищеца, който се
позовавал на отнемане на скелето, а същевременно твърдял, че е било продадено
на „Р.“ ЕООД. Сочи, че търговското дружество и неговият управител са различни
правни субекти. Оспорва наличието на вреда по смисъла на чл.45 ЗЗД. Изразява
становище, че строителните конструкции, предмет на представените от ищеца
договори са различни по вид и с много по-висока стойност от процесното скеле.
Оспорва да са били извършени разходи на ищеца
за извънреден труд и демонтаж на скеле, както и транспортни разходи.
Оспорва наличието на причинна връзка между
твърдяното противоправно деяние и вредата. Иска отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Представени са и приети като доказателства
четири броя инвентаризационни описа, касаещи инвентаризация на материални
активи на „В.С.“ ЕООД.
От приложената заповед №303 от 05.06.2018г.
за дисциплинарно уволнение на П. К.И., се установява, че тя е била служител на
„В.С.“ ЕООД. Мотивите за уволнението й са, че умишлено, без съгласието на
ръководството на дружеството се е разпоредила с активи, собственост на
последното с цел да добие за себе си лична материална облага.
От представения протокол за предаване на вещи
за отговорно пазене от 04.07.2018г. се установява, че инспектор при РУ
гр.Пирдоп е предал на Й.Р.С., упълномощен за „В.С.“ ЕООД, описаните в същия
вещи да пази и съхранява.
Представени са пет броя фактури, в които е
отразено, че ищецът е закупувал в различни периоди скеле материал, без в същите
да е налична индивидуализация на съответното скеле.
От представеното като доказателство писмо от
Районна прокуратура Пирдоп, адресирано до пълномощника на „В.С.“ ЕООД Й.С., се
установява, че ДП №5017/18г. е било
образувано за това, че за периода от м.12.2017г. до .06.2018г. в качеството на
длъжностно лице – служител на длъжност експерт здравословни и безопасни условия
на труд във фирма „В.С.“ ЕООД са присвоени чужди вещи – монтажно скеле, връчени
в това качество да го пази и управлява, като се е разпоредила /продала/ с него
на трето лице – престъпление по чл.201 ал.1 НК. В писмото е отразено, че с
извършеното разследване са събрани доказателства за виновността на лицето П.К.И.,
че било изготвено постановление за привличането й към обвиняема, но към този
момент – 26.08.2019г., все още не е привлечена.
От представеното и прието като писмено
доказателство Постановление за спиране на наказателно производство от
17.09.2019г. на РП Пирдоп, се установява, че П. И. не е била установена на
адреса за призоваване и че същата на 30.03.2019г. е напуснала страната през
ГКПП Аерогара София и няма данни за завръщането й обратно.
За изясняване на делото от фактическа страна
съдът е допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза и допълнителна
такава, изготвени от вещото лице И.Н.. Вещото лице твърди, че е направил оглед
на скеле, находящо се в гр.Пирдоп на територията на завод „А. Б.“ АД. Скелето
се намирало на три площадки за складиране. Всеки елемент на скелето бил
маркиран със стикер на производителя, констатирани били различни производители
на отделните елементи. Според вещото лице скелето, което се намира на
съхранение на площадката в завод А., притежание на „В.С.“ КД е идентично с
описаното в документите по наказателното дело скеле. Средна пазарна цена за
наем на месец е 3,5% от стойността му. Според допълнителното заключение
средната пазарна цена на скеле подобно на процесното е както следва : за
използвано – 14 747,20лв., за ново – 79 945лв.
За да
бъде основателен иск по чл.45 ЗЗД трябва да се установи, че е налице
противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Противоправното деяние, вредата и причинната връзка трябва да се докажат от
ищеца във всеки конкретен случай. При доказване на другите предпоставки вината
се предполага до доказване на противното.
Искът по чл. 45 ЗЗД е облигационен, но
имуществената вреда е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане
като засягане на защитено материално благо, затова е от значение настъпила ли е
вреда в имуществото на ищеца, причинена от твърдяното противоправно поведение,
което следва да бъде установено по пътя на пълно главно доказване от ищеца.
Твърдяното основание на претендираните имуществените вреди може да бъде
различно, но дали засегнатото материално благо принадлежи на увредения,
разбирано като собственост или друго вещно право, е без значение за редица
възможни вредни последици /пропуснати ползи, понасяне на разноски, намалена или
изгубена работоспособност, изгубена издръжка - настояща или бъдеща и други
подобни/. Когато обаче заявената за обезщетяване имуществена вреда, произтича
като деликтно основание от увреждащо действие като повреждане, унищожаване или
отнемане на вещи, намаляване на стойността им, тогава въпросът за собствеността
върху вещта ще е обуславящ спрямо този за обезщетение на деликтно основание,
доколкото увреждането засяга самото вещно право върху вещта.
В случая искът по чл.45 ЗЗД се основава на
твърдението, че със заповед на управителя на „В.С.– Б.“ КД била извършена
инвентаризация на дейността на П.К.И., на длъжност „технически ръководител“,
при която била констатирана липсата на процесното скеле, в резултат на която
липса се твърди, че ответникът е нанесъл на ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в претърпени загуби - равностойността на скелето, невъзможността същото да
бъде отдавано под наем, както и сторени разходи за извънреден труд за демонтаж и
транспортни разходи, т.е. основанието на имуществените вреди е отнемане на вещ,
понасяне на разноски и невъзможност за добиване на приходи чрез отдаване на
скелето под наем.
От приетите по делото доказателства,
представени от ищеца се установява, че П. И. е била служител в дружество,
различно от ищцовото, а именно „В.С.“ ЕООД, доколкото заповедта за уволнение
изхожда от управителя имено на това дружество. Приложените описи за
инвентаризация с МОЛ П. И. касаят именно материални активи и стоки на „В.С.“
ЕООД, а не на ищеца. Приложената длъжностна характеристика на длъжността,
заемана от И. е утвърдена от управителя на „В.С.“ ЕООД. В протокол за предаване
на вещи за отговорно пазене от 04.07.2018г. е отбелязано, че са предадени на
пълномощника на „В.С.“ ЕООД. В представените фактури за закупен скеле материал
от ищцовото дружество липсва индивидуализация на същия, за да бъде направени
извод за идентичност.
Съдът не кредитира извода на вещото лице, че
скелето, което се намира на съхранение на площадката на завод А. е притежание
на „В.С.Б.“ КД, което е в противоречие със следващия извод, че от документите
по наказателното дело се виждало, че процесното скеле е идентично с това, което
се намира в завода А.. Вещото лице е посочило в заключението си, че елементите
на скелето, описани в протокола за отговорно пазене съответстват на
заприходените в счетоводните книги на дружеството ищец. От представените от
вещото лице към експертизата Сметка 205 Съоръжения от 01.01.2016 до
31.12.2016г. и Хронологичен регистър от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., в които
са отразени придобитите елементи на процесното скеле по производители, обаче е
видно, че същите касаят Аналитичен регистър на „В.Б.“ ЕООД.
Условието да бъде направен извод, че въпросът
за собствеността върху вещта е обуславящ спрямо този за обезщетение на деликтно
основание, е заявената за обезщетяване вреда да е имуществена, произтичаща от
отнето, или накърнено право на собственост. Заявената с иска по чл. 45 ЗЗД в
случая имуществена вреда е от такова естество - произтичаща от противоправно
деяние с обект притежавано от ищеца строително скеле и е обоснована по този
начин - с твърдението за накърняване на имуществени блага, свойствени само за
собственика и затова заявени като обезщетяеми в размер, съответен на
равностойността в случая на пропуснати ползи и направени разходи. В тази връзка
притежанието от ищеца на вещно право върху отнетата вещ е нещо, на което искът
по чл. 45 ЗЗД е основан, и се явява от значение за основателността му, поради
което самото процесно деликтно правоотношение между страните по делото има
връзка със собствеността върху конкретното скеле, доколкото правото на деликтно
обезщетение при погиване, отнемане или повреждане на вещта е само на
собственика на предмета на посегателство.
Не се установява от доказателствата по
делото, че ищецът е собственик на процесното скеле, от което следващият спрямо
това извод е, че твърдяното отнемане на скелето и последващите пропуснати ползи
не представлява посегателство в имуществената сфера на ищеца.
Освен изложеното следва да се отбележи, че по
никакъв начин не се установява връзка на ищеца с ответника, освен изложени
твърдения, които не са подкрепени с никакви доказателства.
Не се доказа противоправно поведение на
ответника, че е отнел процесното скеле от патримонума на ищеца. Напротив,
самият ищец твърди, че негов служител е продал на ответника скелето на
определена цена. От тук са неоснователни и всички претенции за пропуснати ползи
от наем и претендирани разходи за демонтаж и транспорт.
Според настоящият състав, искът по чл. 45 ЗЗД
за имуществени вреди е неоснователен, поради което отпада необходимостта от
обсъждане на доказателствата, свързани с размера на дължимото за възмездяване
на ищеца обезщетение.
При
този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят
разноски на ответника. В последното по делото съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар заплатен на адвоката на ответника. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира, че е основателно възражението и
възнаграждението ще бъде редуцирано по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като ще присъди сума в
размер на 2143,75лв. с ДДС.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „В.С.Б.“ КД ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. В. в качеството му на
управител срещу К.Ж.П. *** р-н
Слатина, жк.“Подуяне“ ул.“**********иск за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 39 282лв. имуществени вреди – за невъзможността да бъде отдавано под
наем специализирано строително скеле, сума в размер на 1600лв. за извърнередн
труд и 1000лв. транспортни разходи, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„В.С.Б.“ КД ЕИК ********със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от А. В. в качеството му на управител
да заплати на К.Ж.П. *** р-н
Слатина, жк.“Подуяне“ ул.“********разноски за адвокат в размер на 2143,75лв. с
ДДС.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: