О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1416
Пловдивският окръжен съд, гражданско
въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на дванадесети юли две
хиляди и деветнадесета година,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Шипоклиева
ЧЛЕНОВЕ: Фаня Рабчева
Светослав
Узунов
след като разгледа докладваното от
председателя в.ч. гражданско дело № 1461
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 577 във вр. с чл. 274 ал. 1 т. 2
от ГПК.
Обжалвано е определение № 27/10.06.2019г.,
постановено от Съдия по вписванията при Районен съд Асеновград по молба-заявление
на „КОМПЛЕКТ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Пере Тошев“ № 5, с изп.директор З. Г. Г. чрез пълномощник адв. Й.Д.,
с адрес ***, за заличаване на неподновена договорна ипотека. С определението е
постановен отказ за заличаване на договорната ипотека по заявление вх. рег. № 2340/10.06.2019г.
В частната жалба се изразява становище
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение по подробно
изложени съображения.Моли се за отмяна на постановения отказ и да бъде указано
на съдията по вписванията при Районен съд Асеновград да постанови заличаване на
договорната ипотека.
Въззивният състав на Пловдивския
окръжен съд след като констатира, че частната жалба е допустима – подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва постановения отказ от Съдията
по вписвания, в законния срок по чл. 276 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на
обжалване валидно и допустимо определение на съдията по вписвания, разгледа
частната жалба по същество.
Разгледана по същество, частната жалба
се явява основателна, поради следните съображения:
С обжалваното определение № 27 от
10.06.2019г. е постановен отказ за заличаване на договорна ипотека, като
заличаването е поискано от „КОМПЛЕКТ“ АД представлявано от изп. директор З. Г.
Г., чрез адв. Й.Д.,***, със заявление с
вх. № 2340/10.06.2019г. Не е спорно, че след извършена справка в имотния
регистър съдията по вписванията е установил, че договорната ипотека, не е
подновявана в срока по чл. 172, ал. 1 от ЗЗД. При което и следва да се заличи
по облекчения режим на разпоредбата на чл. 22 от Правилника за вписванията при
изтичане на 10 години от вписването. Въззивният съд констатира, че договорната
ипотека, предмет на нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот
№124,том ІІ, рег. № 1722, дело № 245/14.05.2001г., /вписана с вх. рег. №
1193/14.05.2001г., акт № 75,том І, дело № 790/2001г. в СВ при РС Асеновград/, е със страни: „Нимекс груп“ ООД, гр. Ямбол –
кредитополучател, „Комплект“ АД, Булстат /ЕИК/ *********, – ипотекарен длъжник
и собственик на недвижимите имоти, предмет на ипотеката, и от друга страна „ДФ
„Земеделие“, гр. София, Булстат /ЕИК/ ********* – кредитор. Прието е от съдията
по вписвания, че заявлението за заличаване, не е от кръга актове, подлежащи на
вписване, предвид единствената разпоредба на Указ № 245 от 06.07.1953г. на Президиума
на народното събрание за запазване учредените в полза на държавата ипотеки без
подновяване, съгласно която ипотеките в полза на държавата, без оглед на това в
чия полза са учредени първоначално, запазват реда на вписването си без да бъдат
подновявани. От приложения към заявлението, горецитиран, нотариален акт за
договорна ипотека върху недвижими имоти, е видно, че договорната ипотека е
учредена за обезпечаване на вземането на ДФ „Земеделие“ гр. София от „Нимекс
Груп“ ООД гр. Ямбол по трети транш на договор за инвестиционен преференциален
кредит, описан подробно в пункт I-ви на нотариалния акт, в размер на 1 321 200 лева,
заедно с лихвите и разноските.
Въззивният състав на ПдОС не споделя
изложените съображения в обжалваното определение на съдията по вписвания. Указ
№ 245 от 06.07.1953г., на който се позовава съдията по вписванията, е създаден
при действието на Конституцията на НРБ от 1947г., отм. ДВ бр. 39 от 18 май
1971г., съгласно която средствата за производство в Народна Република България
принадлежат на държавата /общонароден имот/, на кооперациите или на частните
физически или юридически лица /чл. 6/, а общонародната собственост е главна
опора на държавата в развитието на народното стопанство и се ползва с особена
закрила. Съгласно чл. 8 Държавата може да стопанисва сама или да отстъпи
другиму стопанисването на средствата за производство, намиращи се в нейни ръце.
С Конституцията на НРБ от 1971г.
режимът на собствеността е променен, като формите на собственост вече са
държавна, общинска, кооперативна, собственост на обществени организации, на
други юридически лица, частна и лична собственост на граждани и смесена, а
видовете собственост се ползват с еднаква закрила от закона и с равни
възможности за развитие, съгл. чл. 14 от Конституцията на НРБ от 1971г.
Действащата към настоящия момент
Конституция на РБ от 1991г., /обн.ДВ бр.56/13.07.1991г., в сила от
13.07.1991г./, разделя бившата държавна собственост, наречена в ЗС
социалистическа собственост, между Държавата, общините, кооперациите,
сдруженията с идеална цел и другите юридически лица. Последвалите изменения в
ЗС, ЗДС и ЗОбС през 1996г. са израз на една и съща законодателна цел - да се
даде законова база за разделяне на собствеността на частна и публична и да се
въведе различен режим на двата вида собственост на държавата и общините.
Съгласно посочените нормативни актове, като в т.н. и ДПК, /обнародван 1999г., в
сила от 01.01.2000г. до 31.12.2005г./, собствеността може да принадлежи на
държавата, общините или да бъде частна – на физически и юридически лица.
Собствеността на държавата и общините бива частна и публична, съгласно, чл. 2
от ЗДС, както и чл. 3 от ЗОбС.
С разпоредбата на чл. 162 ал. 1 от ДОПК, приет през 2006г., в сила от 01.01.2006г. са разграничени и държавните
вземания на публични и частни, /какъвто диференциран подход към вземанията е
бил налице и в предходния ДПК, -в сила от 01.01.2000г.до 31.12.2005г./.Закрилата
на правата на Държавата е разграничена в зависимост от това дали се касае за
публично или държавно вземане, като приоритет е даден на публичните държавни
вземания. В настоящия случай въззивният състав на окръжния съд намира, че вземането,
произтичащо от договор за инвестиционен преференциален кредит, обезпечено с
процесната договорна ипотека, е частно, арг. чл. 162 ал. 4 вр. ал. 2 от ДОПК. При
което и действието на вписването трае 10 години от деня на учредяването и може
да бъде продължено, ако ипотеката се поднови преди този срок да е изтекъл, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗЗД. Подновяването
на вписването на договорна и на законна ипотека е уредено в чл. 172, ал. 3 от ЗЗД и чл. 18 от ПВп, които са приложими и по отношение на частните държавни
вземания, за които е учредена договорна ипотека, каквото е и вземането, относно
което е била учредена и процесната договорна ипотека. Въззивният съд намира, че
противното тълкуване би довело до нарушаване на принципа на равнопоставеност на
субектите в гражданското правоотношение, произтичащо от договора за инвестиционен преференциален кредит.
Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав на ПдОС приема, че са
налице предпоставките на чл. 22 от ПВп, поради което следва да се постанови
вписване на заличаване на договорната ипотека. Обжалваното определение следва
да бъде отменено като неправилно и преписката да бъде върнато на Съдията по
вписвания при РС Асеновград за извършване на следващите се процесуални
действия.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.577 ал. 3 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 27/10.06.2019г.,
постановено от Съдия по вписванията при Районен съд Асеновград по молба-заявление
на „КОМПЛЕКТ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Пере Тошев“ № 5, с изп.директор З. Г.Г. чрез пълномощник адв. Й.Д.,
с адрес ***, с което отказва заличаване на договорна ипотека по заявление вх. рег. № 2340/10.06.2019г.
ВРЪЩА преписката на Съдията по
вписванията на СВп при РС Асеновград за извършване вписване на поисканото
заличаване на договорна ипотека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на окръжния съд е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/