№ 61293
гр. София, 11.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20251110120244 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. А. П. за парични вземания, сред които
228,80лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги.
С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019г., на съда се вмени служебното задължение
да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7, ал. 3 ГПК, а
процесният е именно такъв. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът е длъжен да отхвърли
заявлението, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Измененията въвеждат
постановките на решение от 18.02.2016г. по дело С-49/14 г. на СЕС, в което изрично е
разяснено, че системата на националното процесуално право трябва да позволява в рамките
на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се
извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите,
съдържащи се в разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е прието,
че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния характер на
договорна клауза, националният съд, който с направил служебно тази констатация, не е
длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с
което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по дело С-243/08 е прието, че
националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна
клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
В случая отпуснатият на длъжника като физическо лице заем представлява
предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и длъжникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
В Закона за защита на потребителите, и по-конкретно в разпоредбата на чл. 143, е
дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител,
а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни
уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално,
а такива са тези, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи
1
условия. Това разрешение съответства и на възприетото в Директива 93/13/ЕИО. Според чл.
3 от последната, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание.
Съдът намира, че съществува обоснована вероятност клаузите, въз основа на които
произтича вземането за допълнителни услуги, да имат неравноправен характер, като в
заповедното производство наличието на обоснована вероятност е достатъчно за отхвърляне
на заявлението. Обосновано може да се допусне, че посочените допълнителни услуги целят
единствено да доведат до значително увеличаване на цената на кредита (на
възнаграждението на кредитодателя), прикривайки го под формата на т. нар. „допълнителни
услуги“. Същите се ползват като средство за съществено увеличаване на цената на
кредитирането, като по същество предлагането им като предимство от доставчика води по
скрит за потребителя начин до увеличаване размера на дължимите разходи по кредита и се
заобикаля забраната, предвидена в чл. 19, ал. 4 ЗПК във връзка с установения максимален
размер на годишния процент на разходите по кредита, който не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с Постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно
нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този нормативен акт, е нищожна. Тоест с тези
клаузи се цели именно заобикаляне на императивни правни норми на ЗПК. Законът
задължава съда да не издава заповеди за изпълнение за задължения, които се намират в
противоречие с императивни правни норми (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК), като такива са и
правилата, забраняващи спрямо потребителя да се прилагат неравноправни клаузи (чл. 143
ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП). В посочения смисъл е и съдебната практика – Определение от
06.07.2020г. по ч. гр. д. № 6027/2020г. на СГС, Определение от 30.07.2020г. по ч. гр. д.№
6094/2020г. на СГС и много други.
По изложените съображения, заявлението подлежи на отхвърляне по отношение на
сумата за допълнителни услуги.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 123463 от 08.04.2025г. на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. А. П. за
парични вземания, сред които 228,80лв. – сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в 1-месечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2