№ 199
гр. Сливница, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20241890100490 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано е по искова молба от Д. Р. И. срещу „Би Ен Джи Кредит“ ООД, с която е
предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 65.76 лева, недължимо
платена сума по клауза за такса за експресно обслужване по договор за паричен заем №
*********, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 01.07.2024 г. до окончателното плащане.
Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен заем № *********, по
който ответникът е заемодател, а ищецът заемател. В договора била уговорена клауза за
клауза за такса за експресно обслужване в общ размер на 65.76 лева, по която клауза ищецът
заплатил цялата сума. Клаузата била обявена за нищожна с влязло в сила решение, поради
което се иска връщане на платеното по нея. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава иска.
Признава, че по посочената клауза ищецът е заплатил сума в размер на 65.76 лева.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи че е платил
на ответника сума в размер на 65.76 лева – по клауза за за такса за експресно обслужване по
договор за паричен заем № *********, обявена за нищожна с влязло в сила решение.
С Определение от 04.09.2024 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за паричен заем № ********* с посоченото от ищеца съдържание, в който
е уговорена клауза за такса за експресно обслужване, така както е посочена като съдържание
в исковата молба, която е обявена за нищожна с влязло в сила решение по гр.д. № 884/2023 г.
по описа на РС - Сливница, както и че по тази клауза ищецът е заплатил сума в размер на
65.76 лева.
1
С оглед обстоятелството, че клаузата, по която ищецът е заплатил сумата в размер на
65.76 лева е обявена за нищожна, то платената по тази калуза сума е недължимо платена,
платена при начална липса на основание и подлежи на връщане в пълен размер.
Предвид изложеното искът се явява доказан по основание и размер и следва да се
уважи.
Като законна последица от уважаване на претенцията на ищеца, върху нея следва да се
присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2024 г. до
окончателното плащане, каквото искане изрично е направено още в исковата молба.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски се поражда за ищеца, който е
направил своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски: 50 лева – платена държавна такса и 1800 лева –
платено адвокатско възнаграждение или общо 1850 лева.
По отношение на договора за правна зашита и съдействие съдът следва служебно да
провери дали такъв договор е сключен, дали ищецът е бил представляван от адвоката, с
който е сключен договора и дали е извършена работата, за която е сключен.
Видно от договора за правна защита и съдействие, въз основа на който се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева и който представлява разписка за плащане
на тази сума, същият е сключен с адв. И.Г., с предмет оказване на правна защита и
съдействие по делото /л.33/.
Исковата молба е изготвена и подписана от адв. Д. М., като именно той е
упълномощен от ищеца да го представлява по делото, наред с Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ /л.9/.
С ЕАД „Д. М.“ е сключен и договор за правна защита и съдействие по чл.38 ЗА,
приложен с исковата молба /л.8/.
Адв. И.Г. е преупълномощена от ЕАД „Д. М.‘ да представлява ищеца по делото с
пълномощно представено с молба от 27.09.2024 г, преди датата на откритото по делото
съдебно заседание /л.32/.
От така изложеното се прави извод, че процесуален представител по делото на ищеца
е ЕАД „Д. М.‘ и адв. Д. М., като именно той има парво да претендира адвокатско
възнаграждение, каквото е сторено с исковата молба и с нея е представен и договор за
правна защита и съдействие за оказана безплатна правна помощ /л.8/.
Адв. И.Г. не е извършила реално това, за което е сключен договорът с нея.
Наред с това в разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК е регламентирано, че се присъжда
възнаграждение за един адвокат, независимо колко процесуални представител е имала
страната по делото.
С оглед изложеното съдът приема, че на ищцовата страна ще се заплати адвокатско
възнаграждение за един адвокат, а именно за ЕАД „Д. М.“, което е упълномощено да
представлява по делото страната, от самата страна и с който е сключен договор за правна
2
защита и съдействие.
Съдът определя адвокатското възнаграждение на ЕАД „Д. М.“ е размер на 400 лева,
която сума ще се присъди.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че наред с горното счита, че уговореното в
договора за правна защита и съдействие, сключен с адв. И.Г., адвокатско възнаграждение е
нищожно, доколкото противоречи на чл.36, ал.2 ЗА, съгласно който размерът на
адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован. В случая уговореният
размер е нито справедлив, нито обоснован. Възнаграждението не отговаря на правната и
фактическа сложност на делото, каквато в случая липсва, като се има и предвид, че изходът
на делото е предопределен от предходно исково производство, в което клаузата, по която е
заплатена процесната сума е обявена за нищожна. Размерът не е съразмерен и с интереса по
делото, което прави обозрима целта, с която е уговорен такъв размер, а именно да се навреди
на ответната страна, която носи тежестта на разноските по делото, предвид изхода на спора.
Съдът не счита, че следва да се толерира такава тенденция, независимо, че от
ответната страна не е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.3 ГПК както страните, така и
техните процесуални представители следва да упражняват добросъвестно и съобразно
добрите нрави своите процесуални права.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът за правна защита и съдействие,
сключен с адв. Георгиева е нищожен, доколкото противоречи на добрите нрави, предвид
уговореното свръхпрекомерно адвокатско възнаграждение, поради което не поражда правно
действие за страните. В този смисъл Решение № 125 от 10.10.2017 г. по гр.д. № 4497/2017 г.
по описа на ВКС III ГО.
След като не поражда правно действие за страните той не поражда действие и по
реда на чл.78 ГПК за ответната страна и от нея отпада тежестта от заплащане същото като
разноска по делото.
На ищеца ще се присъдят разноски в размер на 50 лева за платена държавна такса.
Така мотивиран, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Би Ен Джи Кредит“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Р. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д............. сумата в размер на 65.76 лева, недължимо платена сума
по клауза за такса за експресно обслужване по договор за паричен заем № *********, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 01.07.2024 г. до окончателното плащане, както и 50 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Би Ен Джи Кредит“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично
3
адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ........ на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на
400 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - София.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4