О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 489
гр. Габрово, 08.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на
осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ………………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 152 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпило е искане от Националното бюро за правна помощ /НБПП/, вх. № СДА-01-185 от 29.01.2021 година по описа на Административен съд – Габрово за присъждане на основание чл. 189 от НПК и чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 7 от ГПК във вр. с чл. 27а от Закона за правната помощ /ЗПП/на разноските за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по делото и за издаване на изпълнителен лист.
Към искането е приложено Решение № ГБ-313-24984/2020 от 16.12.2020 година, подписано от Председателя на НБПП, с което на основание представен отчет № 313/2020 г. за предоставена правна помощ от адвокат К.И.Б. по адм. дело № 152/2020 година по описа на Административен съд – Габрово на лицето Е.Г.М. и становище от АС – Габрово /Адвокатски съвет – Габрово/ от 09.12.2020 година на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ е определено на адв. Б. да се изплати възнаграждение за предоставена правна помощ в размер на 200 /двеста/ лева.
Искането е депозирано след постъпването на касационна жалба срещу решението, постановено по адм. дело № 152/2020 година, и произнасянето по искането се извършва след приключването на касационното производство пред 3-членен състав на Административен съд – Габрово.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по адм. дело № 152/2020 година на Административен съд – Габрово е по реда на чл. 285 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по искова молба от Е.Г.М. от гр. Габрово, понастоящем в Затвора Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София с претенция за заплащане на неимуществени вреди за периода 18.12.2018 – 14.05.2019 година в размер на 1764 ведно със законната мораторна лихва за забава от края на увреждането през 2019 година и законната компенсаторна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.
С Определение № 440 от 04.05.2020 година съдът е освободил ищеца Е.М. от заплащане на държавна такса и разноски по производството по настоящото дело, предоставил е на ищеца и правна помощ под формата на процесуално представителство по настоящото дело /л. 21/.
Изпратено е искане до Адвокатския съвет на Адвокатска колегия – Габрово за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ /л. 22/.
Видно от писмо с № РР 111 от 07.05.2020 година на Адвокатска колегия – Габрово, за осъществяване на правна помощ под формата на процесуално представителство на ищеца в настоящото производство е определена адв. К.И.Б. /л. 28/, която е осъществила и процесуално представителство на ищеца Е.М..
Съдът се е произнесъл с Решение № 176 от 13.11.2020 година, с което е отхвърлил предявения от М. иск. Посоченото решение е оставено в сила с Решение № 13.05.2021 година по к. адм. дело № 338/2020 година на Административен съд – Габрово.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложима субсидиарно в съдебното административно производство съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената част от иска; в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно чл. 27а ЗПП лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи. В конкретния случай правната помощ е предоставена за процесуално представителство по дело, образувано по предявен от Е.М. иск с правно основание ЗИНЗС срещу ГДИН за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. За тази категория дела не е предвидено изключение от правилото за финансиране на правната помощ от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 94 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК, адвокатската защита с характер на правна помощ е безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 от ЗПП. Заплащане на определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат е предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 от ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. Това, че помощта е безплатна, означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат поначало възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява, на Държавата. Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на правната помощ в ЗПП - правната помощ се предоставя на физически лица, съгласно чл. 5 от ЗПП, и се поема от Държавата, като по този начин се гарантира конституционно признатото им право на защита в процеса. Изключение от този принцип, съгласно чл. 27а от ЗПП, е възможно само в предвидените със закон случаи, както се посочи по-горе.
Разпоредбите на НПК и в частност на чл. 189, посочена като правно основание в подаденото от НБПП искане, не намират субсидиарно приложение в съдебните административни производства. Неотносима е разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. първо от ГПК, която урежда случаите, в които претенцията на лицето, което е получило правна помощ, е уважена, доколкото в случая предявената от Е.М. претенция в първоинстанционното производство е отхвърлена, т.е. не е налице уважаване на претенцията. Не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. второ от ГПК, тъй като липсва постановено осъдително съдебно решение.
По изложените съображения, подаденото искане за присъждане на разноски в полза на НБПП в размер на определеното възнаграждение на адвокат К.Б., осъществила процесуално представителство на Е.М. по адм. дело № 152/2020 година на Административен съд – Габрово, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Само за пълнота на изложението следва да се посочи и липсата на доказателства за действителното изплащане на определеното възнаграждение на адвоката. В случая обаче от решаващо значение е предметът на правния спор и липсата на законова норма, която да предвижда задължение за възстановяване на сумата, която е определена и изплатена за адвокатско възнаграждение при предоставяне на правна помощ по такива правни спорове, каквото е изискването по чл. 27а от ЗПП.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от Националното бюро за правна помощ, вх. № СДА-01-185 от 29.01.2021 година по описа на Административен съд – Габрово, за присъждане на основание чл. 189 от НПК и чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 7 от ГПК във вр. с чл. 27а от ЗПП на разноските за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по делото, в размер на 200 /двеста/ лева и за издаване на изпълнителен лист.
Определението подлежи на подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Габрово в 7-дневен срок от
съобщението му на НБПП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: