№ 48585
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110160348 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С протоколно определение от **********. на СГС е констатирал, че във въззивната
жалба на П. У. и С. С. У. е инкорпорирана и молба по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, по която компетентен е СРС.
Въззивниците намират, че начинът за изчисление на разноските от
първоинстнционния съд/ съобразно изчисленията на вещото лице за необходимите разходи
за отстраняване на фугата и течовете са относими за определяне на размера на държавната
такса, но не и за адвокатския хонорар. Сочи се, че следвало да се съобрази, че са предявени
общо седем иска. Оспорва се присъждането на разноски спрямо лицата, за които
производството е прекратено.
Въззивната жалба е разменена, като не е взето становище по искането за изменение
на решенето в частта за разноските.
Съдът намира искането на молителите за неоснователно.
С решението съдът е констатирал, че всички страни правят възражение за
прекомерност на адвокатския хонорара на насрещните страни като съдът редуцира същия до
1500 лева- най-ниският такъв на който една от страните е оценила труда си доколкото
минималният такъв по чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед цената на исковете е 471.80 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски за основателната част
от исковете (която съдът изчислява съобразно изчисленията на вещото лице за нужните
разходи за отстраняване на течовете – 300/1718.03), а именно сумата от 380.67 лева от пълен
претендиран размер от 2180 лева (1500 лева- адвокатски хонорар, 600 лева- депозит за вещо
лице и 80 лева- държавна такса).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски за неоснователната
част от исковете (която съдът изчислява съобразно изчисленията на вещото лице за нужните
1
разходи за отстраняване на течовете – 1418.03/1718.03), а именно сумата от 1238.07 лева от
пълен претендиран размер от 1500 лева- адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК М. и И. К. имат право на разноски за прекратената част
за 1500 лева- адвокатски хонорар.
Не е налице основание за преразглеждане на изводите на съда.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, съдържащо се във въззивната жалба на П.
У. и С. С. У. с вх. ***************** г. за изменение на Решение № ************* г. по
гражданско дело № 60348 / 2022 г. на СРС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2