Решение по КНАХД №703/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от И. Т. Р. от [населено място] против Решение № 253 от 29.10.2025 г., постановено по АНД № 1051/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно НП № 2/ 04.08.2025 г., издадено от Началник РУ в РУ гр. Твърдица, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ и на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се следното: недоказано авторство и вина – чл. 6 от ЗАНН, колоната не била собственост на касационния жалбоподател и не било доказано кой е пускал музика; незаконосъобразно отнемане на вещ – чл. 20 от ЗАНН, в НП липсвало разпореждане за отнемане, което е задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1 ЗАНН; субективност на доказателствата; мястото не е търговски обект извън работно време; подателят на сигнала не е установен; няма измерване на шума. Моли съда да отмени Решение № 253 от 29.10.2025 г. и Наказателното постановление № 2/ 04.08.2025 г. и да върне иззетата техника. Към жалбата са приложени снимков материал и копие от обжалваното решение, ведно с наказателното постановление, предмет на съдебното производство и допълнителен аргумент към касационната жалба, който не е подписан.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се явява лично, като заявява, че поддържа касационната жалба. Иска от съда да се отмени актът, който му е бил съставен.

Ответникът по касационната жалба – Началник РУ – Твърдица в РУ Твърдица, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Окръжна прокуратура – Сливен, уведомена за производството, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 18.07.2025 г. п. с. св.Й. Г. и св.А. А. били нощна смяна, като около 00:00 часа на 19.07.2025 г. били изпратени на сигнал за силна музика в [населено място]. Полицаите посетили адреса, който бил о. на „И. п.“, намиращ се до д. *** на [улица]и установили събрала се компания, сред която бил и с. на о. жалбоподателят И. Р.. Полицаите видели, че отвън на откритите площи е поставена озвучителна тонколона, от която била пусната силно музика. Установили, че жалбоподателят И. Р. е с. на озвучителната техника и му отправили устно предупреждение да не нарушава нощната тишина и спокойствие на гражданите чрез пускането на силна музика. Жалбоподателят спрял музиката и полицаите напуснали обекта и продължили да изпълняват служебните си задължения. По-късно, около 01:27 часа в РУ Твърдица постъпил втори сигнал за силна музика от гражданин, поради което полицейските служители посетили гореописания обект за втори път и констатирали допуснато нарушение на ЗЗШОС от страна на с. на тонколоната И. Р.. При това посещение жалбоподателят отрекъл да е пускал той музика, както и това, че е с. на озвучителната техника. За извършеното нарушение на Р. бил съставен акт за установяване на административно нарушение - АУАН № 0532043 от 19.07.2025 г. за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН и това било удостоверено с подписа на свидетел. Със съставянето на АУАН била иззета като доказателство един брой преносима озвучителна система с надпис „FEIYIPU Professional Audio“. Въпреки, че отказал да подпише съставения срещу него АУАН, жалбоподателят вписал в него като възражение, че той не е пускал музика и че обектът не е на негово име. В законоустановения срок не са представени възражения по АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП.

При постановяване на съдебния си акт, районният съд е приел, че: административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН реквизити, в хода на което не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице; АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя; НП е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН; вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Приел е за безспорно установено, че И. Р. е извършил вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно и конкретно описано в АУАН и в НП и за което му е наложено административно наказание глоба в минималния размер, което се явява законосъобразно и правилно определено, съответстващо на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение и на материалното му положение. С такива мотиви районният съд е потвърдил НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на Районен съд – Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че на посочените в АУАН и НП дата и час, И. Р. е пускал музика високо, като е използвал преносимата си музикалната озвучителна система с надпис „FEIYIPU Professional Audio“, озвучавайки открити площи в зони и територии предназначени за жилищно строителство, нарушавайки нощната тишина и спокойствието на гражданите. В този смисъл са и показанията на полицейските служители, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, съответстващи на данните от АУАН и НП.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат пълно и точно описание на извършеното административно нарушение, с посочване на съставомерните му признаци и посочените в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. С нормата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС е императивно въведена забрана за озвучаване от физически лица или от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. И доколкото, показанията на отзовалите се на сигнала полицейски служители установяват обективното наличие на високо и на открито пусната музика по начин, който нарушава нощната тишина и спокойствието на гражданите, съставът на нарушението по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС е осъществен от жалбоподателя, което е основание за реализирането на административнонаказателната му отговорност. В образуваното административнонаказателно производство не се констатира да е нарушено или ограничено правото на защита на наказаното лице, реализирано в пълнота в проведеното съдебно производство.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател. Както вече се посочи авторството на деянието е установено от изслушаните по делото свидетели - актосъставител и свидетел по АУАН – очевидци на нарушението. Доказателства в обратен смисъл не са били ангажирани нито пред АНО, нито пред районния съд или настоящата инстанция. Нарушената разпоредба не изисква измерване нивото на шума нито предвижда за съставомерността на деянието определени нива на такъв. Отнемането на веществено доказателство също няма отношение към съставомерността на деянието и наложеното административно наказание глоба. Последното е наложено на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, според който за нарушение по чл. 16а, ал. 1 – 5 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв. Наложеното с НП наказание съответства по вид и размер на предвиденото със санкционната разпоредба, като същото е определено в минимален размер.

Районният съд, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, е установил значимите за спора факти и е изложил съображения по процесуалната и материалноправната законосъобразност на наказателното постановление.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото, водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 253 от 29.10.2025 г., постановено по АНД № 1051/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.