Присъда по дело №1883/2023 на Районен съд - Перник

С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник е повдигнато
обвинение на В.П.П. за престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс
за това, че в периода от м.март 2023 г. до м. август 2023г., включително, в гр.
Перник, след като е била осъдена (с Решение №884/04.08.2022г. по гр.д. №
20211720105588/2021г. по описа на Районен съд – Перник, влязло в сила на
28.02.2023г.) да издържа свой низходящ – малолетния си син Е.М.Н., роден на
*****, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 6 /шест/ месечни вноски, всяка от по 200 (двеста)
лева.
Производството се е развило по реда на глава 27 от НПК в хипотезата
на на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и
предлага подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на
престъплението, за което е предадена на съд, като и бъде наложено наказание
при втората алтернатива на чл.183, ал.1 от НК, а именно „пробация” с
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК с продължителност осем
месеца, с периодичност на първата два пъти седмично.
Подсъдимата, при условията на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът и – адв. З.С., АК – Перник, пледира подзащитната му да
бъде призната за виновна в извършване на престъплението по чл.183, ал. 1 от
НК, като по отношение вида и продължителността на наказанието се
присъединява към предложението на прокурора.
Пернишкият районен съд, при условията на чл.372, ал.4 от НПК,
позовавайки се на направеното самопризнание от подсъдимата и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
водим от принципа по чл.14 от НПК, прие за установено следното:
Подсъдимата В.П.П. е родена на ***** в град ***** и живее в същия
град. Със средно образование е. Не е омъжена. Безработна е. Не е осъждана.
От фактическа страна, съдът прие за установено по делото следното:
Подсъдимата В.П. и свидетелят М.Е.Н. съжителствали на семейни
начала. През времетраенето на фактическото им съжителство, на *****, се
родил синът им Е.М.Н., ЕГН **********.
През месец септември 2021г. отношенията между двамата се влошили и
се разделили. През същата година свид. Н. подал в Районен съд – Перник
искова молба срещу подсъдимата В.П. с правно основание чл.127, ал.2 и
чл.143 от Семейния кодекс. Образувано било гражданско дело №
20211720105588/2021г. по описа на Районен съд – Перник, по което на
04.08.2022г. било постановено Решение №884, влязло в сила на 28.02.2023г..
С Решението Районен съд – Перник предоставил упражняването на
родителските права върху малолетното дете на неговия баща, а подсъдимата
П. била осъдена да заплаща на сина си, чрез свидетеля М. Н., живущ в град
П., ежемесечна издръжка в размер 200 лева, с падеж 5-то число на месеца, за
който се дължи, считано от подаването на исковата молба в съда, до
настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
1

издръжката.
От самото начало подсъдимата не изпълнявала задължението към сина
си, въпреки че била запозната с влезлия в сила съдебен акт. От влизане в сила
на решението през м. февруари 2023г. до месец август 2023г., включително,
тя не заплатила нито една вноска за издръжка на малолетния Е. Н., или общо
шест вноски, възлизащи общо на 1200 лева.
Изпълнително производство за принудително събиране на вземанията
не било образувано.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид самопризнанието на подсъдимата,
направено при предварителното изслушване по реда на чл.371, т.2 НПК, както
и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят –
показанията на свидетеля М.Е.Н., както и писмените материали, подробно
изброени в описа към досъдебно производство №246/2023 по описа на Второ
РУ при ОД МВР – Перник /препис на Решение №884/04.08.2022г.,
постановено по гражданско дело №05588/2021г. по описа на РС – Перник,
препис на Решение №25/19.01.2023г. по гр. д. №567/2022г. по описа на
Окръжен съд - Перник, съобщения за връчването му на страните, писмо от
ДСИ в СИС при РС – Перник, справка за съдимост/, приобщени като
доказателства по реда на чл.283 от НПК.
Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви
помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и пълно
изясняват всички релевантни за делото обстоятелства. Самопризнанието на
подсъдимата се подкрепя от горния доказателствен материал, поради което
съдът го цени като годно доказателствено средство наред с останалите по
НПК и го ползва при формиране на изводите си от правна страна.
С оглед установената фактическа обстановка съдът намери, че
подсъдимата В.П.П. е осъществила от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъпление по чл.183, ал. 1 от НК, тъй като в
периода от м.март 2023 г. до м. август 2023г., включително, в гр. Перник,
след като е била осъдена (с Решение №884/04.08.2022г. по гр.д. №
20211720105588/2021г. по описа на Районен съд – Перник, влязло в сила на
28.02.2023г.) да издържа свой низходящ – малолетния си син Е.М.Н., роден на
*****, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 6 /шест/ месечни вноски, всяка от по 200 (двеста)
лева.
От обективна страна престъплението е извършено чрез бездействие -
подсъдимата не е изпълнявала задължението си да издържа своето дете, като
неизпълнението е за повече от две месечни вноски – шест на брой.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, тъй като
П. е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е целяла настъпването им. Същата е

съзнавала характера на задължението си, тъй като е получила препис от
решението на съда по гр.д.№05588/2021 г. на Районен съд - Перник,
2

потвърдено с решение на Окръжен съд –Перник, но въпреки това не е
осъществила дължимото според закона поведение. Естеството на
задължението за издръжка цели задоволяване на ежедневни нужди на децата,
поради което и родителят, който е осъден да плаща такава, следва да осигури
редовно предоставяне на средствата, от които низходящият се нуждае за
задоволяване на ежедневните му потребности. След като е постановено
решение за присъдена издръжка, то е задължително за изпълнение до
промяната му, независимо от възможностите на родителя, дължащ
издръжката. П. е в трудоспособна възраст и в инкриминирания период е
можела да реализира трудови доходи.
Причина за извършване на престъплението е безотговорно отношение
към родителските задължения.
Във връзка с индивидуализиране наказателната отговорност на
подсъдимата, съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства липсата на
предходни осъждания, както и сравнително малкия брой неплатени вноски за
издръжка.
Не намери отегчаващи вината обстоятелства. В негативен личностно-
характеристичен аспект съобрази наличието на образувано срещу
подсъдимата друго наказателно производство за престъпление по чл.354а,
ал.3 от НК, по което спрямо нея е прилагана и мярка за неотклонение
„задържане под стража“ .
Съдът, след като призна подсъдимата В.П.П. за виновна по обвинението
за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като съобрази разпоредбата на чл.57,
ал.1 от НК и всички изисквания на чл.54 от НК и като взе предвид целите на
наказанието по чл.36 от НК, я осъди на ПРОБАЦИЯ, с пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност 8 /осем/
месеца, с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” с продължителност 8 /осем/ месеца.
Преценявайки всички относими към индивидуализацията на
наказанието обстоятелства, отчитайки приетите смекчаващите вината такива,
съдът намери, че в конкретиката на настоящия казус наказанието “пробация”
се явява по-подходящото по вид измежду алтернативно предвидените за
престъплението, както и че определените пробационни мерки и тяхната
продължителност се явяват справедливи, съответстват на тежестта на
престъплението, на личността и обществената опасност на подсъдимата и
адекватно биха съдействали за оказване на предупредително и
превъзпитателно въздействие върху нея, насочено към спазване на закона.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът постанови
диспозитива на присъдата си.
3

Номер на акта:	20
Дата:	23 април 2024 г. (в сила от 9 май 2024 г.)
Съдия:	Светослава Иванова Алексиева

Дело:	20231720201883
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 ноември 2023 г.

Присъда по дело №1883/2023 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите