Решение по гр. дело №1058/2020 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260046

гр. Несебър, 01.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 1058 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

От ищеца „Е.Т.С.И.Ю.” ЕАД срещу ЕТ „С.Л.М.“ са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 183,97 лв., представляваща стойността за доставено количество активна нетна електрическа енергия, използвани мрежови услуги и допълнителни услуги, ведно с дължимите добавки върху тези цени, за периода 07.05.2016г. – 01.08.2016г. до обект с ИТН *****, находящ се в гр. Несебър, както и на сумата от 39,29 лв. – неустойка за забава за периода 13.10.2018г. – 18.11.2020г. Ищецът сочи, че между страните бил сключен Договор за продажба на електрическа енергия от 08.02.2016г., по силата на който се задължил да продава на ответника активна нетна електрическа енергия. Твърди, че договорът влязъл в сила от 01.03.2016г. Навежда, че за ответника бил открит клиентски номер **********. Сочи, че за периода 07.05.2016г. – 01.08.2016г. били издадени фактури на стойност 972,97 лв. Излага, че след извършване на метрологична експертиза от БИМ и в изпълнение на установеното в констативен протокол № 262 от 22.02.2018г. за процесния период били издадени кредитни известия на стойност 789 лв. С тези доводи от съда се иска да уважи предявените искове. Претендират се законна лихва и разноски в размер на платена държавна такса от 100 лв.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника ЕТ „С.Л.М.“, с който предявените искове се признават. Ответникът сочи, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Развива подробни съображения в тази насока. Изразява готовност да заплати дължимите суми по посочена от ищеца банкова сметка. ***ца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:

На 08.02.2016г. между „Е.Т.С.И.Ю.” ЕАД и ЕТ „С.Л.М.“ бил сключен договор за продажба на електрическа енергия (на л. 4 – л. 10 от делото). По силата на договора ищецът се задължил да доставя на ответника електрическа енергия съобразно приложение № 1 него (на л. 11 от делото) – до измервателна точка № ***** в гр. Несебър.

Във връзка с горното в периода 07.05.2016г. – 01.08.2016г. до обекта била доставена енергия, фактурирана на обща стойност от 972,97 лв. На 05.08.2016г. бил съставен констативен протокол № 293774 във връзка с обекта на едноличния търговец (на л. 12 от делото). С него била извършена подмяна на електромера, а впоследствие с експертиза на БИМ № 262 от 22.02.2018г. (на л. 13 от делото) било прието, че той не съответства на техническите и метрологични изисквания. Експертизата констатирала и конкретни грешки при отчитане.

С оглед резултатите от експертизата от ищеца на 21.09.2018г. били издадени дебитни и кредитни известия (на л. 15 – л. 20 от делото), в които била отразена начислената за периода електрическа енергия, коригирана със съответните суми от ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че ответникът е потребител на активна нетна електрическа енергия, използвани мрежови услуги и допълнителни услуги, доставяна от „Е.Т.С.И.Ю.” ЕАД за процесния период до процесния имот, като и размера на вземането си. Следва да докаже датата, на която е настъпила изискуемостта на вземането му. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

По предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е уговорена валидна неустоечна клауза и осъществяване на предвидените в нея предпоставки, пораждащи вземането за неустойка, както и неговия размер.

С оглед изложеното в отговора на исковата молба съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е посочил на страните, че предявените искове и обстоятелствата, на които се основават, се признават изцяло от ответника, като на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК не се нуждаят от доказване следните обстоятелства: наличието на облигационна връзка между страните, основанието и размера на вземанията за главница и неустойка по Договор за продажба на електрическа енергия от 08.02.2016г.

При това положение съдът приема за доказано, че електрическа енергия мрежови услуги и допълнителни услуги във фактурираните количества (след корекциите с кредитни известия) са доставени от ищеца до ответника по силата на договор за продажба на електрическа енергия от 08.02.2016г. За процесния период (07.05.2016г. – 01.08.2016г.) са начислени 183,97 лв., които са дължими от ответника. С оглед отразеното в чл. 5.3.2 от договора, че купувачът се задължава да плати цената до 15 дни от издаване на фактурата и като се вземе предвид, че дебитните и кредитните известия са издадени на 21.09.2018г., с посочен в тях падеж 12.10.2018г., съдът намира, че претенцията за сумата от 39,29 лв. – неустойка за забава за периода 13.10.2018г. – 18.11.2020г. (по смисъла на чл. 5.2.2 от договора) е основателна. Впрочем и ответникът признава, че дължи заплащането на тази сума.

С оглед горното предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

При този изход на спора основният спорен по делото въпрос е за възлагане на разноските. Според чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Ответникът е признал исковете. В тази връзка съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е указал на ищеца, че спорен факт, подлежащ на доказване от негова страна е, че ответникът е станал повод за завеждане на делото. Съдът намира, че този факт не е доказан в настоящото производство. Вярно е, че изискуемостта на задълженията е настъпила на 12.10.2018г. За да стане ответникът повод за завеждане на делото обаче, е необходимо да е формирал поведение, насочено към отказ да изпълни изискуемите задължения. В чл. 5.3.1 от договора е предвидено, че ако станат известни данни, потвърждаващи, че фактурираните количества доставена и получена електроенергия се различават от реално доставените, страните своевременно ще информират другата страна относно установените разлики и ще съгласуват коригиращи действия относно фактурирането и плащането. В чл. 5.3.2 от договора е вменено задължение на продавача (ищеца) да изпраща на купувача съответните фактури. В случая безспорно става дума за коригираща процедура, при която са издадени кредитни известия за сторниране на част от начислените за плащане от ответника суми. Въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът не е доказал да е изпълнил задълженията си по чл. 5.3.1 и чл. 5.3.2 от договора - да информира надлежно ответника за извършената корекция. При това положение не се доказа поведение на ответника, насочено към осуетяване на доброволното погасяване на дължимите суми. Точно обратното – ответникът признава иска и изразява готовност да заплати претендираните от ищеца суми, а ищецът не доказва да е информирал ответника за направените корекции преди завеждане на делото. Налага се извод, че ответникът признава иска и не е доказано да е станал повод за завеждане на делото спрямо него. При това положение и съобразно правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът не дължи плащането на разноски, поради което претенцията на ищеца за сумата от 100 лв., представляваща разноски - за платена държавна такса, не следва да бъде уважавана.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЕТ „С.Л.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Е.Т.С.И.Ю.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** О.№ 14, ет. 3, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 183,97 лв., представляваща стойността на доставено количество активна нетна електрическа енергия, използвани мрежови услуги и допълнителни услуги, ведно с дължимите добавки върху тези цени, за периода 07.05.2016г. – 01.08.2016г. до обект с ИТН *****, находящ се в гр. Несебър, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, а на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 39,29 лв. – неустойка за забава за периода 13.10.2018г. – 18.11.2020г.

БАНКОВА СМЕТКА, ***НИТЕ СУМИ:

IBAN: ***, BIC: *** – Банка „Ситибанк“ АД.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: