№ 231
гр. Плевен, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:К. М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от К. М. Димитров Административно
наказателно дело № 20254430200160 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Г. В. Г., ЕГН ********** от град ******,
обл. Бургас, ж.к. „***** ********“, бл. *, ап. * против Наказателно
постановление № 9058 от 17.12.2024 г. на ******** отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на основание
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложил на Г. В.
Г. глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за извършено нарушение на
чл.139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закон за движение по пътищата, във връзка с чл.
7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабиритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление като
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални
1
нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител адв. К. М.. Излага съображения
в депозирани по делото жалба.
Административно-наказващият орган ******** отдел „Контрол по
РПМ“, към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София, чрез процесуалния си представител гл.
юрк. С. Т.-В., моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 27.11.2024 г. в 13:46 часа на път I-3, км 67+300 на отбивна площадка
в посока гр. Плевен - гр. Бяла, Г. В. Г. е управлявал и извършвал превоз на
товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка „Скания“, модел Р 420
ЛА 4X2 МНА, с peг. № ******** и полуремарке с 3 оси с peг. № ********,
като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва
превоз на пшеница.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №
****** и ролетка № 1311/18/5 м, е констатирано следното:
1.Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е
12.245 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500
т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с
0.745 т;
2.При измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.950 т при максимално допустимо
натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
(Наредбата), като превишаването е е 3.950 т.
Управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001
2
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Самият терен на който било извършено измерването бил равен и
устройството било преминало годишен технически преглед, като ако имало
наклон на терена самото устройство е нямало да работи, тъй като имало
датчици за успокояване на товар и самите датчици нямало да дадат замерване
да се направи, че товарът не е в покой. Разглежда се като съчленено ППС от
пет оси. Всяка ос се мерела поотделно, не стъпвала едновременно на кантара,
първо първата, после втората, третата, четвъртата и петата, тоест разпитан в
съдебно заседание, свидетелят обяснява и технологията на извършване на
измерването. Описва, че самото ППС е в движение, стъпва, измества, с
работещ двигател, спира, за да може самият кантар да отчете. След всяко
преместване спира, докато заработи кантарът, за да се успокои замерването.
Не се извършвало разскачване на съчленени ППС-та на отделните им части.
Те се измервали като една композиция, съгласно Наредбата.
Тъй като се касаело за съчлененото превозно средство се измервал
товарът, не габаритите при стандартно превозното средство.
В случая, било установено, че според нормата на Наредбата, се води
тежко и извънгабаритно.
Въпросното ППС било извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
При проверката водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ
валидно разрешение за движение на извън габаритно пътно превозно средство
по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ.
Свидетелят Р. Й. Г. съставил на жалбоподателя АУАН за констатираното
нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗдвП, във вр. с чл. 7,
ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Актът бил съставен
на място и връчен лично на място на жалбоподателя, като последният в графа
„запознах се със съдържанието на акта и правя следните обяснения и
възражения“ собственоръчно е отразил „Не“.
В тази насока са и показанията на свидетеля Е. Г. Г..
3
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Р. Й. Г. и Е. Г. Г.,
които са очевидци на нарушението, възприели са движението на ППС-то,
управлявано от жалбоподателя, и събитията около извършване на
нарушението.
Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната
обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да
набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.
На база съставения АУАН и при възпроизвеждане на съдържанието на
същия било издадено впоследствие и атакуваното понастоящем НП, с което
жалбоподателят Г. В. Г. е санкциониран за това, че на 27.11.2024 г. в 13:46 часа
на път I-3, км 67+300 на отбивна площадка в посока гр. Плевен - гр. Бяла, Г. В.
Г. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси -
МПС с 2 оси марка „Скания“, модел Р 420 ЛА 4X2 МНА, с peг. № ******** и
полуремарке с 3 оси с peг. № ********, като в процеса на извършената
проверка е установено, че водачът извършва превоз на пшеница.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №
****** и ролетка № 1311/18/5 м, е констатирано следното:
1.Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е
12.245 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500
т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с
0.745 т;
2.При измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.950 т при максимално допустимо
натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
(Наредбата), като превишаването е е 3.950 т.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по
4
пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „А“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква Б от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от
Наредбата.
Като е извършил превоз на товар по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на
Наредбата превишавайки нормите, посочени в раздел II от Наредба № 11 от
03.07.2001 г., водачът в качеството му на физическо лице по смисъла на чл.
177, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, е субект на административно-
наказателна отговорност.
Като е извършил превоз с тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2 от
Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по
републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура.
Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното
ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата.
Не е установено наличие на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т. 14 от
ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече
части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до
излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради
своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно
средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на
изискванията на наредбата.
Към момента на проверката водача Г. В. Г. е извършвал превоз на товари
с ППС, което е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в
раздел II от Наредбата,
Нарушението е описано, че не е маловажно, както и че в случая не е
приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, предвид високата степен на
5
обществена опасност на извършеното нарушение, която е обвързана с
последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската
пътна мрежа, както и с оглед на безопасността на движението, тъй като
управлението на ППС е правно регламентирана дейност с безспорно голям
риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението.
В наказателното постановление административно-наказващият орган е
описал, че същото е за първи път.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, с оглед
събраните по делото доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледано по същество съдът намира
следното:
Съдът след извършена проверка за законност, констатира, че при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
При издаването на НП не е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, изразяващо се в липса на описание на нарушението.
Както в АУАН-а, така и в НП-то вмененото на жалбоподателя нарушение
е подробно описано. Изложени са фактите и обстоятелствата, при които е било
извършено, като е отразено, че на посочените дата и час жалбоподателят е
извършвал превоз на товари – пшеница.
В процеса на проверката е направено измерване, при което е установено,
че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:
1.Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е
6
12.245 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500
т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с
0.745 т;
2.При измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.950 т при максимално допустимо
натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
(Наредбата), като превишаването е е 3.950 т.
По делото са представени писмени доказателства за годността на
измервателното средство - електронна везна, от които се установява, че
средството е технически изправно, което води до извод, че резултатите от
измерването следва да бъдат напълно кредитирани.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адв. К. М. излага
доводи, че актосъставителят от АПИ може да съставя актове по ЗП, а не и за
извършени нарушения по ЗДвП.
На л. 25 от Делото се намери Заповед № РД-11-1138 от 15.10.2024 г., от
която е видно, кои служители могат да извършват контрол по
републиканската пътна мрежа при АПИ.
В горепосочената заповед е посочено, че длъжностните лица могат да
извършват контролни проверки на пътни превозни средства с чуждестранна и
българска регистрация, движещи се по републиканската пътна мрежа, като в
т. 3 е посочено „Контрол на всички необходими документи и извършване на
превоз на товари регламентирани в Закона за пътищата, Закона за движението
по пътищата и издадените по прилагането им подзаконови нормативни
актове“, с оглед на което, съдът не споделя изложените доводи на адв. М., с
оглед приложената заповед.
На следващо място, съдът счита, че следва да отбележи, че
измервателните уреди, с които е извършено измерването на ППС, попадат в
обхвата на „средство за измерване“ , чиято легална дефиниция е дадена от
законодателя с § 1, т. 27 от ДР на ЗИ (техническо средство, което има
метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания
самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства).
Посочените уреди подлежат на последваща проверка, удостоверена със
7
съответния знак, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се
обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния бюлетин на
агенцията (чл. 43 ал. 4 от ЗИ). /По делото пред РС са представени
свидетелство за калибриране и за годност на везната, следователно
възраженията и в тази насока съдът намира за неоснователни.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснати от
наказващия орган процесуални нарушения, тъй като в НП са посочени всички
изискуеми реквизити.
С оглед изложеното безспорно по делото се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закон за движение по пътищата,
във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабиритни и/или тежки ППС.
Съдът напълно споделя становището на административно-наказващият
орган, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая.
При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от
НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Извършеното от жалбоподателя нарушение засяга изключително важни
обществени отношения, свързани със собствеността, ползването,
управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на
пътната инфраструктура в Република България.
Като е управлявал извънгабаритно ППС без необходимото разрешение
жалбоподателят е поставил в опасност сигурността на участниците в
8
движението по пътищата, както и целостта на пътната инфраструктура.
По тази причина съдът счита, че процесното нарушение не представлява
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от същия вид.
Предвид горното налице е извършено нарушение, поради което на
жалбоподателя е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
При индивидуализацията на санкцията административно-наказващият
орган е взел предвид в необходимата степен критериите за определяне на
наказанието, предвидени в чл. 27 от ЗАНН.
С оглед обстоятелството, че се касае за първо по ред нарушение от този
вид, съдът счита, че наложената административна санкция глоба в размер на
1500 лв. следва да бъде намалена към предвидения в закона минимум, а
именно, в размер на 500 лв.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на
разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на
******** следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е. от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00 до 150.00
лева.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната страна по
делото , съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 150.00 лева,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно
по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП)
Водим от горното, Съдът
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 9058 от 17.12.2024 г. на
******** отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, към Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ –
гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3, т. 1,
предл. 3 от ЗДвП е наложил на Г. В. Г., ЕГН ********** от град ******, обл.
Бургас, ж.к. „***** ********“, бл. *, ап. * глоба в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лв. за извършено нарушение на чл.139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закон
за движение по пътищата, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3,
б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабиритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА наложеното
административно наказание от глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
НА ГЛОБА В РАЗМЕР НА 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН ********** от град ******, обл. Бургас, ж.к.
„***** ********“, бл. *, ап. * да заплати на Отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София сумата от 150 /сто и
петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №
160/2025 г. по описа на РС – Плевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10