РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 13.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 285 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба, депозирана от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“, № 37 против А.Б.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, с която са предявени
искове с правно основание чл.422 вр.с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
предл.1-во ЗЗД вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде
установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество
сумата от 105,01лв., представляващи стойността на консумирана
електрическа енергия от обект на потребителя с ИТН 4171142, находящ се в
гр.Велинград, ул. „Бистрица" № 18, клиентски номер **********, за периода
09.11.2017г. - 08.02.2018г., ведно със законна лихва върху главница от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
16.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 8,90лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава, за периода
29.12.2017г.- 15.11.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
19.11.2018 г., по гр.д. № 1436, по описа
ВРС за 2018г..
Ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД твърди, че подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била
издадена заповед за от 19.11.2018 г., по
гр.д. № 1436, по описа ВРС за 2018г, като на основание чл. 415 вр. чл. 47, ал.
5 ГПК му били дадени указания за предявяване на настоящия установителен иск,
поради което е налице правен интерес. Излага, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Сочи, че съгласно
чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Излага, че по силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. ищцовото
дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект
на ответника: обект с ИТН 4171142, находящ се в гр.Велинград, ул.
„Бистрица" № 18. За ответника, А.Б.Ч., е открит клиентски номер
**********, който от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия се е
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден. Според разпоредбата на чл. 104 а от ЗЕ потребителите на
крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени.
Обектът на А.Б.Ч. е присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН
България Електроразпределение ЕАД, на чиято лицензионна територия е разположен.
В изпълнение на задълженията си по общите условия за периода 09.11.2017г. -
08.02.2018г. ищецът е доставил до обекта на ответника ел. енергия и е
предоставил мрежови услуги на обща стойност 105,01лв., които до този момент не
са заплатени. Поради забава в заплащане на горепосочената главница А.Б.Ч. дължи
законна лихва в общ размер от 8,90 лв., за периода 29.12.2017г. - 15.11.2018г.
Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено съществуването на вземанията на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД
към А.Б.Ч., както следва: за сумата от 105,01лв., представляващи
стойността на консумирана електрическа енергия от обект на потребителя с ИТН
4171142, находящ се в гр.Велинград, ул. „Бистрица" № 18, клиентски номер
**********, за периода 09.11.2017г. - 08.02.2018г., ведно със законна лихва
върху главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 16.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 8,90лв., представляващи стойността на законната лихва
за забава, за периода 29.12.2017г.- 15.11.2018г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 19.11.2018 г.,
по гр.д. № 1436, по описа ВРС за 2018г.. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК не депозира отговор на исковата молба.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
всички обстоятелствата, включени във
фактическия състав на спорното право, както и обстоятелството, че след
завеждане на делото ответникът е изплатил претендираните вземания за главница и
лихва, за които е издадена процесната Заповед за изпълнение на парично
задължение № 827 от от 19.11.2018 г., по
гр.д. № 1436, по описа ВРС за 2018г..
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл.
235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да
бъде взето предвид като установен по делото факт, а доколкото е в пълно
погашение на съдебно предявеното вземане за главница и лихва, то предпоставя
отхвърляне изцяло на исковете.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. Действително, след получаване на препис от исковата молба
ответникът е изпълнил процесното задължение, но в случая хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК не е налице, тъй като с първоначалния да плати на падежа ответникът
е станал повод за образуване на съдебното производство. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете
производства, съобразно уважената част от исковете, но доколкото претендира единствено тези, сторени в исковото
производство, съдът не следва да се произнася по отговорността за разноски в
заповедното. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 375
лв., представляващи платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“, № 37 против
А.Б.Ч., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422 вр.с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които
се иска да бъде установено по отношение на ответника, че последният дължи на
ищцовото дружество сумата от 105,01лв., представляващи стойността на
консумирана електрическа енергия от обект на потребителя с ИТН 4171142, находящ
се в гр.Велинград, ул. „Бистрица" № 18, клиентски номер **********, за
периода 09.11.2017г. - 08.02.2018г., ведно със законна лихва върху главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
16.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 8,90лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава, за периода
29.12.2017г.- 15.11.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
19.11.2018 г., по гр.д. № 1436, по описа
ВРС за 2018г., ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА А.Б.Ч., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“, № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 375 лв., представляваща сторените по делото разноски от ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА