№ 97
П., 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20231230200090 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление П., ул.
„Д.О.“ *, ет.*, представлявано от Т.И. - управител, чрез процесуалния си представител адв.
П. П., АК – Б., със служебен адрес гр. Б., ул. „Т. А.“ №* против Наказателно постановление
№ 42-0003841 от 09.11.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. С., с което на дружеството - жалбоподател, за административно
нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на Международен автомобилен
превоз на пътници и товари /МТС/, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляда/
лева.
В РС - П. делото е образувано, след като с Разпореждане № 228/02.02.2023 г., постановено
по НАХД № 162/2023 г. по описа на Районен съд гр. Б., е прекратено производството по
делото и изпратено по подсъдност на Районен съд П..
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
административен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му, поради което се иска от съда, да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила.
За дружеството – жалбоподател не се явява представител, депозирани са писмени бележки
от надлежно упълномощения адвокат за отмяна на наказателното постановление и
1
присъждане на сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, не
изразява становище по така депозирана жалба. Прави възражение на основание чл. 63, ал. 4
от ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.
За РП – Б., ТО – П., призовани в качеството на заинтересована страна, представител не се
явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че въз основа на Заповед № РД-12-2666/16.09.2022 г. на
Директора на РД „АА“ гр. С., служителите на РД „АА“ гр. С. – Д. А. Т. и П. А. Д.,
извършили комплексна проверка на превозвача „С.“ ЕООД за периода 01.03.2022 г. до
31.07.2022 г.
Констатациите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол за
извършена комплексна проверка от 16.09.2022 г. с регистрационен индекс и дата 12-00-00-
889/3/06.10.2022 г., с който протокол е запознат и представителят на проверяваното
дружество, присъствал на проверката.
На 23.09.2022 г. актосъставителят Д. А. Т., в присъствието на свидетеля П. А. Д., съставил
на дружеството-жалбоподател АУАН № 328478, в който отразил, че на 31.05.2022 г., в
седалището на управление в П., ул. „Д.О.“ *, ет.*, превозвачът „С.“ ЕООД, притежаващ
лиценз на ЕИО № 21710/20.01.2020 г. за международен превоз на товари, допуска до
управление на МПС от категория N3, марка „МАН тгх“, с рег. №*** водачът Г.С., с ЕГН:
**********, който е осъществил превоз на товари от Кралство Швеция до Кралство
Норвегия, за периода от 01.04.2022 година до 30.07.2022 г., като е управлявал от 29.06.2022
г. до 30.07.2022 г., видно от извлечението от дигитален тахограф и карта на водача № ***,
като същият не притежава валидно Удостоверение за психологическа годност и не отговаря
на изискването за психологическа годност за превоз на товари. Посочено е в АУАН, че
нарушението е установено след извършена справка в Регистър за психологическите
изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване от информационната
система на ИА „АА“ гр.С., като отразеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл.
57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
На 30.09.2022 г. АУАН е предявен и връчен срещу подпис на Д.В.Н., ЕГН ********** –
надлежно упълномощена от управителя на дружеството-жалбоподател.
Въз основа на така съставения акт, на 09.11.2022 г. Директорът на РД „АА“ - С. издал и
обжалваното НП № 42-0003841, с което, за нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр, наложил на
2
дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 3000.00 лева.
НП е връчено срещу подпис на управителя на дружеството жалбоподател – Т.И. на
06.01.2023 г., в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят Д. А. Т. и свидетелят по акта П. А. Д., които излагат факти относно
извършената проверка и резултатите от нея. Същите посочват, че от представено извлечение
от дигиталната карта на водача и дигитален тахограф на МПС, констатирали, че последният
извършва международни превози, като на база извършена проверка в информационната
система на РД „АА“ за психологическа годност на водачите, установили описаното
нарушение, за което съставили съответния акт за нарушение.
Към административнонаказателната преписка са приобщени извлечение от Справка в
Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване, извършена на 29.09.2022 г. и на 25.01.2023 г., видно от която лицето Г.С., с
ЕГН: **********, се е явил на психологическо изследване на 28.06.2019 г., за което му е
издадено удостоверение *82128 (О), валидно до 28.06.2022 г.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
В конкретния случай, дружеството жалбоподател е санкционирано на основание чл. 96г, ал.
1, пр. 2 ЗАвПр за нарушение по чл. 57, ал. 1 Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
Съгласно разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр, който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба
или имуществена санкция в размер 3000 лева“.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, лицата по чл. 2, ал. 1 от
същата наредба - еднолични търговци и търговски дружества, които притежават лиценз на
Общността и заверени копия от лиценза, издаден от министъра на транспорта или
упълномощени от него длъжностни лица и могат да извършват международен превоз на
пътници и товари, допускат до управление на превозните средства за международен превоз
на пътници и товари само водачи, които са психически годни.
3
В казуса, дружеството-жалбоподател, като лице притежаващо лиценз на общността за
извършване на международен превоз, се явява задължено лице по смисъла на чл. 57, ал. 1 от
Наредбата и като такова следва да допуска до управление на превозните средства за
международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.
Изискванията към тези водачи са в чл. 58 от същата наредба, като едно от тях е да
притежават валидно удостоверение за психологическа годност.
В тази връзка е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания. Именно регламента на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 36 от 15.05.2006г. изисква при всяко постъпване на работа като водач на
таксиметрови автомобили, водач на автомобил, извършващ пътна помощ по пътищата,
отворени за обществено ползване, водач на автомобил, извършващ превоз за собствена
сметка, или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата да представят удостоверение за психологическа
годност.
Според чл. 12, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1-157 от 1.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, срокът на валидност на свидетелството за
управление на моторно превозно средство за категории С, CE, С1, CIE, D, DE, Dl, DIE и Т е
5 години. Като условие за издаване на свидетелството за управление на моторно превозно
средство за категории С, CI, D, D1 и Ттм е необходимо представянето на копие на
удостоверение за психологическа годност за издаване на свидетелство за управление на
МПС.
От друга страна, към настоящия момент, съгласно влязлото в сила на 21.10.2022 г.
изменение в ДВ бр. 84 от 2022 г. на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата,
удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Смисълът на това изменение е за
безсрочност на удостоверението за психологическа годност в рамките на срока на валидност
на свидетелството за правоуправление на МПС и същото е съобразено изцяло с правната
регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕС, съгласно която щом водач на моторно
превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната
категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС
от тази категория.
В казуса НП не съдържа данни за изтичане на срока на валидност на свидетелството за
правоуправление на водача Г.П. към датата на деянието, същевременно същият притежава
удостоверение за психологическа годност *82128 (О), валидно до 28.06.2022 г.
Ето защо в случая е налице основанието за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, доколкото
по време на въззивното производство е приета по-благоприятна за нарушителя разпоредба за
безсрочност на удостоверението за психологическа годност. Приложението на по-
4
благоприятния закон обуславя извод за несъставомерност на визираното в НП
административно нарушение, санкционирано по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр, поради
което, с оглед правилното приложение на материалния закон, атакуваното НП е неправилно
и незаконосъобразно.
По изложените мотиви, съдът намира, че с обжалваното наказателно постановление
административно наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател е ангажирана
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка,
съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер 360.00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело, за което е представен списък за
разноски. Искането е направено своевременно, представени са и съответните документи –
списък на разноските и Договор за правна защита и съдействие. От друга страна размерът на
заплатеното адвокатското възнаграждение не е прекомерен, тъй като е съобразен с
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо искането се явява основателно и следва да бъде уважено, като
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати
сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 360.00 лева.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0003841 от 09.11.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. С., с което на основание чл. 96г, ал.
1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление П., ул. „Д.О.“ *, ет.*, представлявано от Т.И. – управител, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляда/ лева, за извършено нарушение по чл.
57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
ОСЪЖДА РД „АА“ - С., ул. “В.“ № 1, да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление П., ул. „Д.О.“ *, ет.*, представлявано от Т.И. – управител, сумата от 360
/триста и шестдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б., в 14 - дневен
5
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6