О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Ловеч, 21.10.2021г.
Административен съд – Ловеч, втори административен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав
Председател:
Габриела Христова
като разгледа докладваното от съдия Христова административно
дело №377/2021г. по описа на Административен съд Ловеч и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Административното дело е образувано по жалба на ЗП „Д.С.”
със седалище и адрес на управление ***, представляван от Д. П. С. с ЕГН **********,
чрез адв. Й.М.П.-ВТАК със съдебен адрес ***, подадена против т.3 от Заповед
№РД-04-143-73/30.09.2021г. на Директора на областна дирекция „Земеделие” гр.
Ловеч. С цитираната заповед е утвърдено разпределението на масивите за ползване
в землището на с. Дерманци, като с обжалваната част от заповедта е разпоредено
плащане на суми от ползвателите в размер на средното годишно рентно плащане за
ползвани земеделски земи без наличие на сключен договор по чл.37в, ал.3, т.2 от
ЗСПЗЗ.
Съгласно §19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) (ред. ДВ, бр. 58/2017 г., в сила от 18.07.2017г.), индивидуалните
административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение
на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се
обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК.
Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно
обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав
от трима съдии.
С приемането на §19 от ПЗР на ЗИД на АПК е направено
отклонение от общото правило, отнасящо се до индивидуалните административни
актове и отказите за издаването им по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му,
като водещ елемент при определянето на компетентния съд за разглеждане на
споровете е законът, по който е издаден индивидуалният административният акт, а
не видът на акта. Волята на законодателя е да постави в компетентност на
районните съдилища всички жалби срещу индивидуални административни актове по
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, независимо от техния характер. Нормата на §19, ал.1 на ПЗР на ЗИД
на АПК въвежда специални правила за родова подсъдност на дела с предмет
административни актове, издадени по реда на ЗСПЗЗ и отказите за издаването им и
тази подсъдност не може да бъде изменяна по волята на страните или
административния орган.
В настоящия случай са налице всички елементи на §19 от
ПЗР на ЗИД на АПК – жалба срещу индивидуален административен акт, който се
издава по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, акта не е такъв издаден от министъра на земеделието,
храните и горите, и по естеството си не е акт по прилагането на друг закон,
например ЗМСМА, ЗОС и др., поради което компетентен да се произнесе по жалбата
на ЗП „Д.С.” е районния съд. Определен по правилото на §19, ал.1 от ПЗР на ЗИД
на АПК, и предвид извършеното със заповедта разпределение на масиви за ползване
в землището на с. Дерманци, общ. Луковит, обл. Ловеч, конкретно компетентен в
случая е Районен съд Луковит.
Последното налага делото да
бъде прекратено и изпратено на компетентния да разгледа спора районен съд, а
именно Районен съд Луковит, който да се произнесе по жалбата на ЗП „Д.С”.
Водим от горното и на
основание чл.135, ал.2 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. дело № 377/2021г. по описа на Административен съд Ловеч.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност
на Районен съд Луковит.
Определението не подлежи на
обжалване като непреграждащо хода на делото.
Административен
съдия: