Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и осми февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Елка
Иванова,
с участието на прокурор при ВОП,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 2230 по описа
за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен e
иск с правно основание чл.5 от ЗЛС от С.Б.С.
против Т.С.С. за поставяне на ответника под запрещение, поради това, че
не е в състояние да разбира и ръководи действията си и да се грижи за своите
работи.
В исковата молба
ищцата посочва, че е майка на ответницата, която е диагностицирана с психично
заболяване, което през последните години довело до прогресивно влошаване на
положението й и невъзможност да се грижи за себе си. Посочва, че ответницата е
неориентирана, не е контактна, не може да се обслужва, да се облече и да се
храни, отказва да приема предписани лекарства и да провежда необходимите
медицински прегледи и лечение. Излага, че не е в състояние да подаде нужните
документи за получаване на пенсия, социални помощи и други, а отделно от това е
налице риск от упълномощаване на трети лица, които са извършат от нейнo име действия
противни на интересите й. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявения иск като постави ответницата под пълно запрещение.
В съдебно заседание ищецът С.С. лично и чрез процесуалния
си предствител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен поради наличието
на юридическия и медицинския критерий за поставяне на ответницата под пълно
запрещение.
Ответникът – Т.С., редовно уведомена за настоящото производство, не депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание се явява лично във връзка с указанията на съда за
изслушването й по реда на чл.337 от ГПК.
Контролиращата страна - Варненска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява
становище за основателност на предявения иск за поставяне на ответницата под
пълно запрещение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение
за раждане издадено от Община Варна /л.6/, Т.С. е родена на ***г. и нейна майка
е С.Б.С..
С решение на ТЕЛК комисия при МБАЛ
„Света Марина“ ЕАД-гр.Варна № 04680/183/14.11.2016г. Т.С. е диагностицирана с
умерена умствена изостаналост и пожизнено и е определена 96% степен на
неработоспособност /инвалидизация/.
Видно от представените епикризи /л.8,11,
14, 20/ Т.С. е със заболяване на психиката – умерена умствена изостаналост,
както и с деформация на лявото ходило
настъпила в процеса на растеж.
От проведения от съда разпит на ответницата по реда на
чл. 337, ал. 1 от ГПК се установява, че същата не е ориентирана във времето и
простанството както и по отношение на
собствената си личност, не е в състояние да разбере задаваните й въпроси и да
отговори адекватно на тях.
От заключението на проведената по делото
съдебно-психиатрична експертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото лице К.К.
се установява, че ответницата Т.С. страда от умствена изостаналост, която е
довела до промяна на личността, което се явява пречка за адаптацията й. Вещото
лице посочва, че състоянието на ответницата не и позволява са разбира и
ръководи постъпките си, нито има психични годности да взема разумни решения.
Посочва, че не е в състояние да проведе разумен разговор нито разбира
значението на термини като продажба, дарение и др. Липсата на базистни годности
за вземане на адекватни, информирани и ориентирани в личен интерес решения на
ответницата дават основание за приложимост на медицинския критерий за
поставянето й под запрещение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът е с
правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС и е
предявен от легитимирано лице – майка на ответницата, т. е. нейн близък,
поради което същият
е допустим.
Под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или душевна
болест, които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават
интересите си, а под ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така
тежко. За да бъде поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от
двете му форми, е необходимо, на първо място, да страда от душевна болест или
слабоумие. Втората предпоставка, необходима за поставянето на дадено лице под
запрещение, е същият да не е в състояние да извършва съзнателни действия и да
насочва и управлява волята си за постигане на определени цели, както и сам да
се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава. Ограничаването на
гражданската дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици за
поставения под запрещение /без значение пълно или ограничено/, лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот
и поставяща го в зависимост от волята на други лица, поради което към това
ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи, налагащи защита
интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в обществото, и то
когато болестното състояние влияе върху възможността за вземане на правилни
решения за защита на морални и материални интереси.
В конкретния случай, посредством придобитите
лични впечатления по време на изслушването на Т.С. в съдебно
заседание по реда на чл.337 от ГПК, както и с оглед събраните гласни
доказателства съдът установява, че ответницата
не е ориентирана във времето и пространството и не е в състояние да анализира и
оценява фактите от обективната действителност, които я касаят - в това число да
посочи на колко години е, къде живее, да заяви знание за личните си доходи,
имущество, здравословно състояние. Установи се също, че ответницата страда от тежко
заболяване на психиката – умствена изостаналост довело до тежки смущения на разума и промяна на личността, което не се повлиява
задоволително от провежданото медикаментозно лечение, така че понастоящем
заболяването е с непрекъснато протичане и без данни за положителна прогноза. Заболяването
и следващото се от него състояние е необратимо и лишава ответницата от
възможността да ползва натрупания си минал опит и знания и да ги прилага
адекватно в ежедневието си. В следствие на това ответницата не е в състояние да
извършва дори разумни действия от битов характер, да формира воля, да се грижи сама
за своите работи по начин, който да гарантира, че интересите й – лични и
материални ще бъдат съхранени. Същата не е в състояние да проявява критичност и
да формира оценъчно поведение спрямо собствените си и чужди прояви, което я
лишава от възможността да участва адекватно в социалния живот и да защитава
интересите си. Ответницата не съумява да проведе съзнателен и разумен разговор,
не се проявява потенциал, който да и позволява да направи изводи от случващите
се около нея събития, да съхрани и възпроизведе информация за отминали такива,
да свързва реализиращите се факти с обичайните им последици и да оценява
адекватността на собственото си поведение спрямо тях, както и доколко те са в
нейн интерес. Горното крие опасност от поведение, под действие на необратимият
болестен процес, с което да настъпят негативни за личността или за имуществото
й последици, което е релевантният факт, въз основа на който съдът прави извод
за наличието на предпоставките за ограничаване на дееспособността й.
При това положение следва да се приеме, че е налице
душевно заболяване на ответника Т.С. по смисъла на чл.5 от ЗЛС, водещо до невъзможност
за грижа за своите работи, което обуславя извод за необходимост от ограничаване
на гражданската дееспособност на лицето, чрез поставянето му под пълно запрещение. Доколкото
към настоящия момент липсват други механизми, които да определят конкретни
мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания, с оглед съществуващият за тях риск в случай на
отхвърляне на иска за поставяне на лицето под запрещение, съдът намира, че
приложението на този институт не противоречи на основните принципи заложени в Конвенцията
за правата на хората с увреждания ратифицирана
със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012г., обнародвана в ДВ,
бр. 12/10.02.2012г.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Т.С.С., EГН **********, с адрес: *** по иска на С.Б.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 5 от ЗЛС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на решението на основание чл. 338,
ал. 3 от ГПК заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество
и попечителство при Община Варна за учредяване на настойничество.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: