Определение по дело №8322/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20903
Дата: 13 юни 2023 г. (в сила от 13 юни 2023 г.)
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20231110108322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20903
гр. София, 13.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110108322 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ответникът е направил възражение за прихващане с негово насрещно парично
вземане, с което може да стане прихващане, поради което е допустимо на основание чл. 211
ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане направеното от ответника в срока за отговор
при условията на евентуалност възражение за прихващане с негово насрещно вземане за
сумата 2542,81 лева.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 58788/2022 г., по описа на СРС, 153 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.10.2023 г. от 09,50 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
писмените отговори.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
1
за установяване съществуването на вземане по договор за потребителски кредит от
06.07.2017 г. за сумите 2496,62 лв. - главница по отпуснатия кредит и 472,48 лв. -
възнаградителна лихва за периода 03.09.2019 г. – 03.09.2019 г. както и осъдителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за
заплащане на сумата 1353,83 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. №
58788/2022 г. на СРС, 153 състав до окончателното изплащане на задължението и
разноските по делото.
Ищецът твърди, че между него, като кредитор, и ответниците Д. Б. М. и Ц. П. М.,
като солидарни длъжници, е сключен договор за потребителски кредит № . от 06.07.2017 г.
Посочва, че въз основа на договора са погасени стари кредитни задължения на Д. Б. М. в
размер на 1300 лева, а остатъкът от 3700 лева е преведен по банкова сметка с титуляр Д. Б.
М., срещу което за ответниците като солидарни длъжници възникнало задължението да
върнат получената сума на 36 месечни погасителни вноски, ведно с договорна
/възнаградителна/ лихва. Твърди, че с анекс № 1 от 12.02.2018 г. и анекс № 2 от 31.07.2018 г.
бил отсрочен падежът на погасителни вноски № 6, 11 и 12. Твърди, че на 03.09.2019 г. е
обявена предсрочна изискуемост на всички вземания по кредита.
Твърди се още, че по договора за кредит е закупен допълнителен пакет с услуги,
изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане и намаляване на погасителни вноски, възможност за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, за което
не е платено дължимото възнаграждение.
Ответникът Д. Б. М. оспорва предявените искове по основание. Не оспорва, че между
страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, по който е усвоила сумата
5000 лева, както и обстоятелството, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
03.09.2019 г. Оспорва като нищожни поради противоречие със закона, добрите нрави и
неравноправни уговорките за ГЛП в размер на 41,17 %, ГПР в размер на 49,89 %, както и
уговореното възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Прави възражение за прихващане на претендираното вземане
за главница с надплатени по кредитното правоотношение суми в размер на 2542,81 лева,
осчетоводени от ищеца за възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги.
Ответникът Ц. П. М. оспорва предявените искове по основание. Не оспорва, че между
страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, по който е усвоила сумата
5000 лева, както и обстоятелството, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
03.09.2019 г. Оспорва като нищожни поради противоречие със закона, добрите нрави и
неравноправни уговорките за ГЛП в размер на 41,17 %, ГПР в размер на 49,89 %, както и
уговореното възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
В тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване
2
сключването на описания в исковата молба договор за заем; изпълнение от заемодателя на
задължението му да предостави дадената в заем сума на заемателя; уговорка за заплащане на
допълнителни услуги, както и че услуга реално е ползвана от ответника; настъпилата
изискуемост на вземането, включително предсрочна изискуемост на целия остатък от
кредита. По иска по чл. 86, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадането на длъжника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията по кредита.
По наведеното възражение за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД в тежест на ответника е да докаже, че е платил сума в размер на 2542,81 лева, а в тежест
на ищеца е да докаже основание за получаване и задържане на сумата.
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че е между тях е сключен договор за потребителски кредит № . от
06.07.2017 г., по силата на който ищецът е предоставил кредит в размер на 5000 лева; че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.09.2019 г.; че ответникът Д. М. е
извършила плащания в общ размер на 9617,20 лева. Съдът обявява на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК тези обстоятелства за безспорни по делото.
Страните са направили доказателствени искания за доказване на фактите, тежестта за
установяване на които носят.
Относно доказателствената сила и стойност на доказателствата съдът дължи
произнасяне само в решението.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3