№ 468
гр. Пещера, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20255240100796 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от М. П. Я. срещу НУ„Михайл
Каролиди“ – гр. Пещера - за осъждане ответника да заплати на ищцата конкретно посочени
суми, представляващи увеличения (съгласно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022г.) съответно на
трудовото й възнаграждение, за период от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., и на полагащите й се
обезщетения по чл. 222, ал.3 и по чл. 224, ал.1 от КТ.
Твърденията на ищцата са, че е била член на Синдиката на българските учители и е
работила като старши учител над 10 години (в периода от 13.09.2012г. до 30.06.2023г.) по
сключен с НУ„Михайл Каролиди“ – гр. Пещера трудов договор, като за периода от
01.01.2023г. до 30.06.2023г. и след прекратяване (на осн. чл. 328, ал.1, т.10 от КТ) на
трудовото й правоотношение – са й били изплатени съответно трудови възнаграждения и
обезщетения по чл. 222, ал.3 и чл. 224, ал.1 от КТ в размери, несъобразени с последвалото
пенсионирането й увеличение на индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, извършено с Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование от № Д-01-269/06.12.2022г. С
оглед получен от нея отказ за доплащане на съответните увеличения от страна на ответното
училище, се иска съдът да постанови решение, с което да осъди НУ „Михайл Каролиди“ –
гр. Пещера да заплати на ищцата: сумата от 2079,78 лв. – като неизплатено й увеличение на
брутните й трудови възнаграждения за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., сумата от
3812,93 лв. – неизплатено й увеличение на полагащото й се обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ,
и сумата от 258,38 лв. – неизплатено й увеличение на полагащото й се обезщетение по чл.
224, ал.1 от КТ, ведно със законните лихви върху всяка от сумите, считано от датата на
завеждане на исковата молба – до окончателното им изплащане.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Признавайки че ищцата
е работила при него на посочената от нея длъжност и за съответния период от 13.09.2012г.
до 01.07.2023г., в който е била член на синдиката на българските учители, както и, че й се
полагат обезщетения по чл. 222, ал.3 и чл. 224, ал.1 от КТ – оспорва единствено правото й да
получи средства по увеличението на индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, извършено с Анекс № Д01-192 от 10.08.2023г. към КТД за
1
системата на предучилищното и училищното образование от № Д-01-269/06.12.2022г.,
отразяващо се и на размерите на съответните обезщетения. Изтъкнатите в тази връзка
съображения са, че въпросният анекс е от дата 10.08.2023г., към която правоотношението на
ищцата е било вече прекратено и тя не попада в хипотезата му, тъй като неговите
разпоредбите се отнасят само за лица, имащи качеството работници и служители в
съответната система към датата на сключването му; сочи се и че ищцата не ангажира
доказателства да е била член на синдикална организация към датата на сключване на анекса.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване искове е съответно: по чл. 128, т.2 от КТ, по чл. 222, ал.3 от КТ и по чл. 224,
ал.1 от КТ.
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в
периода от 13.09.2012г. до 30.06.2023г. ищцата е работила на длъжност „старши учител“ по
сключен с НУ „Михайл Каролиди“ – гр. Пещера трудов договор, като при прекратяване на
правоотношението й са й се полагали обезщетения по чл. 222, ал.3 и чл. 224, ал.1 от КТ. По
делото са налице и писмени доказателства (Удостоверение Изх. № 3/14.07.2025г. на Общ. КС
на СБУ), че за исковия период ищцата е била синдикален член.
Няма спор, а и от приетия като писмено доказателство Анекс № Д01-192 от
10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от № Д-
01-269/06.12.2022г. се установява, че е предвидено (чл. 27, ал.1, т.2 от КТД) считано от
01.01.2023г. минималната основна заплата за длъжността „старши учител“ да е в размер
1736 лева, а (чл. 27, ал.3, т.2 от КТД) индивидуалните работни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, да се увеличи с не по-малко от 15 %.
От приетото и неоспорено от страните заключение на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че в случай че това увеличение на заплатата за
длъжността, която е заемала ищцата бъде приложено за периода от 01.01.2023г. до
прекратяване на трудовото й правоотношение – на 30.06.2023г., то тя има право да получи
допълнително като трудово възнаграждение за тези 6 месеца – сумата от 2079,78 лв., а като
обезщетения по чл. 222, ал.3 КТ и по чл. 224, ал.1 КТ – съответно сумите от 3812,93 лв. и
258,38 лв.
Единственият спорен въпрос по делото е дали договореното с анекса увеличение се
отнася за ищцата, след като самият анекс е подписан (на 10.08.2023г.) след датата на
прекратяване на трудовото й правоотношение.
Според анекса, ефектът на договореното е с обратно действие – считано от
01.01.2023г., а не от датата на сключването му – 10.08.2023 г. В разпоредбата на чл. 54 от КТ
е предвидено, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му,
„доколкото в него не е уговорено друго“. Следователно в случая законоводопустимо е
предвидено ретроактивно действие на увеличението. В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., ГК изрично се установява, че „обратното действие
преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения“. Това
означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов
начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на работниците или
служителите; недопустимо е единствено с изменения в законодателството да се въвеждат с
обратно действие неблагоприятни последици за работниците и служителите (така Решение
№ 12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.).
2
Действително разпоредбата на чл. 57 от КТ предвижда, че колективният трудов
договор има действие спрямо работниците и служителите - членове на синдикалната
организация – страна по договора, а (поради пенсионирането й) ищцата не е била такъв член
към датата на сключване на анекса към този колективен трудов договор. Но след като с
анекса се преурежда с обратно действие правоотношение, по време на което тя несъмнено е
отговаряла на условието да е член на синдикалната организация – то съответните
разпоредби засягат и нея. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни
последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на
чл. 14 от ЗНА. Затова ищцата, която е полагала труд в процесния период има право да
получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на
работната заплата, и съответните обезщетения.
Въпросният бюджет за 2023 г. е изготвен със закъснение, но касае цялата година, т. е.
би трябвало в него да са залегнали всички предвиждания за разходи на трудово заетите лица
в рамките на пълната календарна година, като се има предвид и че приложимия за това
национален счетоводен стандарт предвижда плащания за минали периоди на напуснали
работници и служители във връзка с увеличение на възнагражденията им преди
приключването на трудовата дейност или за обезщетения след тяхното напускане. Ако
бюджетът е бил приет своевременно лицето е щяло да получи полагащото му се увеличение
още от началото на учебната година. Поради това и забавянето на бюджетната процедура,
което от своя страна е рефлектирало върху редица обществени сектори в това число в
системата на образованието не може да служи за основание ищецът да бъде поставен в по-
неблагоприятно положение спрямо останалите свои колеги, с които са работили
едновременно, но чиито трудови правоотношения не са били прекратени към месец август
2023г.
В ал. 2 на чл. 27 от съответния КТД е и изрично предвидено, че осигурените средства
от държавния бюджет на РБ за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение на
индивидуалните работни заплати на заетите (очевидно и логично – след 01.01.2023г., а не -
към момента на подписване на анекса) в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и за съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. В подзаконовия
нормативен акт - Наредба № 4/2017 г. също е предвидено действие на това увеличение на
работната заплата, считано от 01.01.2023 г.
Съгласно актуалната практика на ЕСПЧ (Решение по дело MOSKAL v. POLAND
(Application no. 10373/05 и др.) константно се утвърждава, че принципът на „доброто
управление“ изисква по въпроси от общ интерес публичните органи да действат
своевременно, по подходящ начин и с максимална последователност. Публичните органи
следва да действат най-прецизно и най-съвестно при разрешаването на въпроси, касаещи
социалното положение и имуществените права на гражданите. В практиката на ЕСПЧ се
възприема, че по въпроси, касаещи социалната сфера на гражданите, е недопустимо
пропуски на държавни органи да бъдат компенсирани за сметка на гражданите, а тежестта за
преодоляване на тези пропуски следва да бъде върху държавата (така Решение по дело
CAKAREVIC v. CROATIA /Application no. 48921/13/).
В случай, че се възприеме, че лицата, работили в сферата на училищното и
предучилищното образование в периода от 01.01.2023г. до 09.08.2023г., нямат право на
процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата
на сключване на анекса от 10.08.2023г., би се достигнало до тяхното неравно третиране
спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до
подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при
едни и същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената от
законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване
3
на трудовите права и задължения. Отделно от това, в съдържанието на процесния анекс от
10.08.2023г. изрично е предвидено да се прилага по отношение на педагогически
специалисти и непедагогически персонал, заемали съответната длъжност към 01.01.2023 г.
и/или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се заема и към 10.08.2023г. -
датата на формалното подписване на допълнителното споразумение към КТД.
Ето защо исковете на ищцата се явяват основателни и доказани по размер, с оглед
което подлежат на уважаване. В същия смисъл е налице и вече формирана солидна практика
на окръжните съдилища, включително на въззивната инстанция (Решение № 80 от
4.04.2025г. по в. гр. д. № 53/2025 г. на ОС – Перник, Решение № 431 от 10.05.2024 г. по в. гр.
д. № 388/2024 г. на ОС – Бургас, Решение № 220 от 19.06.2024 г. по в. гр. д. № 306/2024 г. на
ОС – Пазарджик, Решение № 246 от 15.07.2024 г. по в. гр. д. № 346/2024 г. на ОС –
Пазарджик и др.)
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищцата има право на претендирани
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, чиито размер (1000 лв.) и извършване се
доказва с представен договор за правна защита и съдействие (л.2). Направеното от ответната
страна възражение по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно, доколкото отговаря на
действителната правна и фактическа сложност на делото, а и с оглед разгледаните три
обективно съединени иска (чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.) – е под минимумите,
предвидени в разпоредбите съответно на чл. 7, ал.2, т.1 и т.2 на същата незадължителната за
съда Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Пещера дължимата държавна такса по предявените три иска в
размер на общо 90 лева, опредЕ. съгласно чл. 3 Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 300 лв. – разноски за възнаграждение на
вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „Михайл Каролиди“ с ЕИК/БУЛСТАТ *********
и адрес – гр. Пещера, ул. „И. П.“ № 1, да заплати на М. П. Я. с ЕГН **********, следните
суми:
- 2079,78 лева /две хиляди седемдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща увеличението на брутната работна заплата (по чл. 128, т.2 КТ) на ищцата за
времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г.,
- 3812,93 лева /три хиляди осемстотин и дванадесет лева и деветдесет и три
стотинки/, представляваща увеличението на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер
на 11 брутни работни заплати и
- 258,38 лева /двеста петдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща увеличението на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 29 дни,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „Михайл Каролиди“ с
ЕИК/БУЛСТАТ ********* и адрес – гр. Пещера, ул. „И. П.“ № 1, да заплати на М. П. Я. с
ЕГН **********, сумата от 1000 лева – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „Михайл Каролиди“ с
ЕИК/БУЛСТАТ ********* и адрес – гр. Пещера, ул. „И. П.“ № 1, да заплати по сметка на
4
Районен съд-Пещера, сумата от 390 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5