№ 571
гр. Перник, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720201389 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6038430 на ОД на МВР
Перник, с който на Р. К. Д., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лв (двеста лева) на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на
01.06.2022г. в 16:09 часа, в гр. Перник, път І-6, км 83+600, след
бензиностанция „ЕКО” с автоматизирано техническо средство за измерване
на скоростта № 120СС88.
По изложени в жалбата доводи, Р. К. Д. моли ЕФ да бъде отменен, като
издаден в нарушение на материалния закон и при неспазване на
процесуалните правила.
Не участва лично в хода на съдебното производство, за което не се
явява и негов пълномощник.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
1
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 01.06.2022г. в 16:09 часа на път І-6, в участъка на км 83+600,
намиращ се след бензиностанция „ЕКО” в рамките на гр. Перник, преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано
техническо средство за измерване на скоростта № 120СС88 заснело лек
автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № *** със скорост от 110 км/ч при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/ч, променящ
общото ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И.
Иванов изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 03.06.2022г. с № 1158р-5085. В същия било
удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо
средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от
време, през който същото е работело, посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства - от гр. София към гр. Радомир,
при приближаващ трафик, наличието на монтиран пътен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 80 км/ч.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на Р. К. Д., ЕГН **********. В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл.21, ал.2, вр.
чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4
от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200.00 лв, предвид
посочената при описание на нарушението установена скорост на движение -
106 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на
движение било прието, че е с 26 км/ч, както и че същото е извършено в
условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
К/5232309. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по
чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че Р. К. Д. е легитимен собственик на лек
автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ***, с който е извършено
вмененото нарушение, поради което и той е субект на същото по силата на
чл. 188, ал.1, пр.1-во от ЗДвП.
2
Не е спорно, че в административнонаказателната преписка е
приложено статично изображение - снимка № 120СС88/0006362,
установяваща, че на 01.06.2022г. в 16:09 часа автомобил с рег. № *** е
засечен със скорост от 110 км/ч. Наличието и на друго превозно средство, в
контурите на изображението, не може да разколебае горния извод, тъй като
съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип №
17.09.5126 на Българския институт по метрология, превозното средство чиято
скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на
изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни
на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху
автомобила, посочен в ЕФ, като заснетия лек автомобил е с ясно видим рег.
№ ***.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е
бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила,
но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на
задействане на АТТС е била насочена към приближаващия трафик. При това
положение отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912
от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е
официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице,
в кръга на службата му. Същият е изпълнен ръкописно и съдържа данни за
физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като е вписало
на определеното място, името и фамилията си и е положило своя подпис.
Същевременно с оглед кредитираната по делото като писмено доказателство
Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник не е
спорно, че полицейският служител И.Иванов е преминал обучение за работа
със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е
извършено заснемането, поради което и не може да се постави под съмнение
осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение
именно съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола
обстоятелства.
Не е спорно, че в протокола за използване на АТСС изрично са
означените обстоятелства, че в конкретното място на контрол е извършвано
измерване на скоростта на превозните средства, обхващайки приближаващия
трафик, като надлежно е отбелязано и неподвижността на режима на
измерване, тъй като е попълнена графа „стационарен” режим на измерване.
В процесния ЕФ безспорно е записано, че нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е посочен неговия
идентификационния номер 120СС88. В протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г., освен тези белези надлежно е документиран и
типа на АТСС, предвид направеното вписване на наименование ARH CAM
S1, т.е. налице са еднопосочни данните както за типа, така и за
3
индивидуалния номер на автоматизираното техническо средство, заснело
процесното нарушение.
Същевременно от приложеното удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български
институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на
одобрените за за използване типове следства за измерване под № 5126, като
удостоверението е със срок на валидност 07.09.2027г. От приложения
протокол № 53-СГ-ИСИС от 10.05.2022г. на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на
Български институт по метрология се установява, че на 10.05.2022г. е
извършена първоначална проверка на преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер на средството за измерване
120СС88 при която е установено съответствие с одобрения тип. Следователно
са неоснователни направените в жалбата възражения, тъй като са налице
достатъчно доказателства относно типа на автоматизираната техническа
система и нейната техническа годност, което води до извод, че контролният
орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г.
Вярно е отбелязаното в жалбата, че съгласно цитираното ТР № 1 от
26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на ОС на ВАС издаването на ЕФ е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства, със съответните обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП), които работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответния контролен орган.
Съгласно мотивите на ТР водещото в случая е необходимостта от ясни и
подробни правила, които да дадат на гражданите представа за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да използват
мобилни технически средства. Именно с оглед съобразяване със
задължителните му указания е въведено изменение на чл. 189, ал.4 от ЗДвП с
ДВ, бр.19 от 2015г. В този смисъл и в §6, т.65 от допълнителните разпоредби
на ЗДвП изрично е дадено легалното определение на понятието
автоматизирани технически средства и системи, за които е посочено, че това
са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
4
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ,
а именно: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане
на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от
централизирана информационна система.
Процесното нарушение е установено чрез мобилно автоматизирано
техническо средство по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП, което е
било разположено временно на участък от пътя и при спазване на
изискванията на коментираната по-горе Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г,
поради което и към конкретния случай е неотносимо ТР № 1 от 26.02.2014г.
по т.д. №1/2013г. на ОС на ВАС, предвид законодателните изменения в ЗДвП
(ред. ДВ, чл. 19 от 13.03.2015г.), които са били в сила към момента на
извършване на процесното нарушение.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа надлежно
описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него
недвусмислено е посочено, че местоизвършването на нарушението е в
населено място - път І-6, км 83+600, намиращ се в гр.Перник, което е напълно
достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ
твърдяното нарушение, поради което прие за неоснователни направените в
тази насока възражения в жалбата. Несподеляем е и аргумента, че при
описание на нарушението не са изложени обстоятелства относно повторно
извършване на установеното с АТСС нарушение, тъй като от съдържанието
на фиша категорично се установява, че е налице констатация, че
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение, извършено „в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
К/5232309”. По този начин е очертана обективната страна на нарушението,
като на наказаният субект е предявено ясно административнонаказателно
обвинение. С оглед принципа на служебното начало съдът е изискал
допълнителни данни за датата на влизане в сила на посочения при описание
на процесното нарушение ЕФ К/5232309, като разпечатка на същия е
приложена по делото, с оглед писмо с рег. № 115800-10227 от 03.10.2022г. на
директора на ОД на МВР Перник, и удостоверява, че с ЕФ серия К №
5232309, с който жалбоподателя е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от НК, е влязъл в сила на 22.12.2021г. При тези данни
категорично е доказан квалифициращия признак „повторност” по смисъла на
§ 6, т.33 от ДР на ЗДвП.
В обжалвания ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от
ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, за разположението на системата за
видеонаблюдение в рамките на населеното място гр. Перник, след въведеното
ограничение на скоростта с пътен знак В26 (80 км/ч), който изрично е вписан
5
както във фиша, така и в изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Посоченото във фиша място на
нарушението попада в зоната на действието на въведеното ограничение на
скоростта от 80 км/ч, предвид приобщеното към доказателствения материал
по делото писмо изх. № 11-00-259 от 12.10.2022г. на Областно пътно
управление Перник, като наличието на този знак променя общото
ограничение, въведено с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Съдът счита, че за пълнота на решението следва да отбележи, че при
квалифициране на деянието не е следвало да бъде направена привръзка на
нарушената разпоредба на чл. 21, ал.2 от ЗДвП с тази на чл.21, ал.1 от същия
закон, но това не е довело до нарушение от категорията на съществените, тъй
като не е поставило жалбоподателят в невъзможност да разбере какво
нарушение е извършил и ефективно да организира защитата си, предвид
изложените в обжалвания фиш достатъчно ясни и убедителни обстоятелства,
че се касае за нарушение на въведена забрана да се превиши стойността от 80
км/ч, с изрично вписания пътен знак В26, променящ общото ограничение за
дадения участък, който попада в границите на гр. Перник, който безспорно е
населено място.
По вида и размера на наказанието:
Жалбоподателя е наказан на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от
ЗДвП. В последната е визирано, че когато нарушението по предходните ал.1 -
3 е повторно, наказанието за съответното нарушение е глоба в двоен размер.
В конкретния случай наказващият орган не е обвързал приложената от него
административонаказателна разпоредба на чл. 182, ал.4 от ЗДвП със
съответната конкретна хипотеза от ал.1-3 на чл. 182 от ЗДвП, но направеното
в ЕФ описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено –
превишаване на скоростта в населено място и конкретната превишена
стойност от 26 км/ч, категорично и по несъмнен начин установяват, че
жалбоподателят е наказан за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал.1,
т.3 от ЗДвП (за превишаване от 21 до 30 км/ч). Посочената разпоредба
предвижда налагане на глоба от 100.00 лв, която е съответстваща на
наложената с процесния фиш глоба от 200.00лв, тъй като се явява двойния
размер на глобата, предвидена в чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП. В този смисъл
съдът намира, че липсата на привръзка с посочената норма не е довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, каквито съображения са
изложени в жалбата.
Относно маловажност на нарушението:
Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключила приложението
на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и
същата е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
Предвид изложените съображения съдът намира, че при издаването на
обжалвания ЕФ не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и
6
материалния закон, поради което прие, че е законосъобразен, което води до
неговото потвърждаване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 6038430 на ОД на МВР
Перник, с който на Р. К. Д., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лв (двеста лева) на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.21,
ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на 01.06.2022г. в
16:09 часа, в гр. Перник, път І-6, км 83+600, след бензиностанция „ЕКО” с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120СС88.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7