О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260086
гр. Шумен, 03 Февруари 2021г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова
2. С.
Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния съдия Маринов,
в.ч.гр.д. № 2 по описа за 2021г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 261945 от 27.11.2020г.
депозирана от „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от И.Ш.,
действаща чрез юрисконсулт В.Г.срещу
разпореждане № 260446/02.11.2020г. по ч. гр. д. № 1120/2020г. на РС –
Нови Пазар, в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.В.С. с ЕГН
********** *** относно следните суми: 51.02 лева – административни разноски, 130.66
лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 20.28 лева
– законна лихва за забава върху възнаграждение по договор за поръчителство.
Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорва извода
на съда, че след като едноличен собственик на капитала на заявителя –
дружеството поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е
заемодателят „Кредисимо“ ЕАД, на кредитополучателя не е предоставено право на
избор и възможност за индивидуално договаряне. Твърди, че кредитополучателят е
имал възможност при подаване на заявлението да си избере необезпечен кредит,
да предостави банкова гаранция или да
обезпечи изпълнението си на договора за кредит между него и кредитора
„Кредисимо“ ЕАД, като осигури поръчителство от трето одобрено от кредитора юридическо
лице. Изборът бил предоставен изцяло на кредитополучателя, който посочвал в
заявлението – желан размер на кредита, вида на кредитния продукт, условия за
ползване (обезпечен или необезпечен), начин на усвояване и т.н., като изрично в
ОУ било посочено, че клиентът може да предостави или да не предостави
обезпечение. Предоставянето на обезпечение, не било задължително условие за
сключване на договора за кредит и за длъжника нямало санкции (неустойка или по
– голям размер на лихва), ако избере необезпечен кредит. Обезпечените и
необезпечените кредити, не били два отделни продукта, а индивидуално договорени
клаузи, които не били пряко свързани с размера на отпуснатия кредит и условита
за погасяване. Разликата между обезпечения и необезпечения кредит, касаела само
срока за разглеждане на заявлението, поради което било неправилно заключението
на съда, че длъжникът не е имал право на избор. Твърди, че за да се приложи
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че
клаузата трябва да е неравноправна, трябва и да не е индивидуално уговорена
между страните. В случая е било налице индивидуално договаряне, тъй като кредитополучателят
с подаването на заявлението е посочил желания размер, срока, кредитния продукт
и условията при които желае да ползва кредита (в т.ч. дали иска да осигури
поръчител) и желания начин за усвояване на сумата. Сочи, че както Кредисимо,
така и Ай Тръст са самостоятелни юридически лица и имат качество на финансови
институции, вписани в регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от
ЗКИ при БНБ и Ай Тръст извършва дейност съгласно предмета си на дейност, а
именно предоставя финансова услуга, като извършва гаранционни сделки срещу
заплащане и освен на Кредисимо, предоставя поръчителство и на други юридически
и физически лица. Обстоятелството, че поръчителя е предварително одобрено от
Кредисимо юридеческо лице, не правило договора за предоставяне на поръчителство
част от договора за кредит, нито го правел недействителен спрямо длъжника. Също
така неправилно заповедният съд е приел, че Кредисимо не е спазило изискванията
да оцени неплатежоспособността на потребителя, тъй като обезпечението не е
свързано с оценката на клиета, както и, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство водeло до оскъпяване на кредита. Възнаграждениeто
по договора за поръчителство, било дължимо за периода на действие на договора
за кредит, но не произтичало от него, а се дължало по силата на отделен,
самостоятелен договор, сключен след договора за кредит и обезпечаващ неговото
изпълнение, поради което възнаграждението на Ай Тръст, не попадало в хипотезите
на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство, било
насрещна престация за заявителя, дължима за предоставената гаранционна услуга
за обезпечаване, като поръчител на задълженията на Длъжника по Договора за
кредит и същото се дължало само за периода, за който се ползва услугата – т.е. предсрочното
погасяване на задължението от длъжника, водело до недължимост за плащане на услугата
на Ай Тръст за бъдещ период, поради което общия разход за услугата на
заявителя, бил в пряка зависимост от поведението на длъжника. Именно поради
това счита, че неправилно съдът е отхвърлил и претенцията на заявителя за
законната лихва за забава в размер на 20.28лева, начислена върху непогасаната
главница по Догора за предоставяне на поръчителство. По отношение на
претенцията за административни разноски излага, че сумата е начислена за действително
извършени разноски по извънсъдебно събиране на просроченото задължение на
длъжника, а именно: ежемесечно изпращане
на напомнителни писма, разходи за покани и проведени разговори, за които е
съставен и протокол. Сумата от 51.02 лева била разход за събиране на вземането,
а не такса за действия свързани с усвояване и управление на кредита и клаузата за дължимост на административни
разноски не противоречала на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Тези
разноски, не са били изискуми към датата на сключване на договора, а са в
резултат на некоректното поведение на длъжника. С оглед изложеното, моли съда
да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжика за претендираните суми,
както и да му бъдат присъдени всички направени разноски за настоящото
производство, включително и пълният размер на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е изцяло неоснователна, поради следното:
Производството пред районния съд е образувано по заявление на „Ай Тръст“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 146, ет. 4,
представлявано от И.Ш., действаща чрез юрисконсулт В.Г.за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.В.С.с ЕГН ********** от гр.
Плиска. Със заявлението са посочени следните парични задължения на длъжника: 785,24
лева /седемстотин осемдесет и пет
лева и двадесет и четири ст./- главница
по договор за кредит № 2068987 от 02.08.2019 г., сключен с „Кредисимо“
ЕАД; 51.02 лева /петдесет и един лева и две стотинки/ - административни
разноски; 130.66 лева /сто и тридесет лева и шестдесет и шест стотинки/ -
възнаграждение по договор за поръчителство; 165,60 лева /сто шестдесет и пет
лева и шестдесет ст./–договорна лихва от 01.10.2019 г. до 31.08.2020 г.; 26,53
лева /двадесет и шест лева и
петдесет и три ст./- законна лихва за забава от 01.10.2019 г. до 09.10.2020 г.; 20.28
лева /двадесет лева и двадесет и осем стотинки/ - законна лихва за забава по
договора за предоставяне на поръчителство за периода от 01.10.2019 г. до 09.10.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението – 28.10.2020 г., до окончателното й плащане, както и разноски за ДТ в размер на 25.00 лв. и
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В заявлението се твърди, че вземането
произтича от неизпълнено парично задължение по договор за кредит № 2068987
сключен на 02.08.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД като кредитор и длъжника като
кредитополучател, обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство, сключен
между заявителя и длъжника на 02.08.2019 г.. Твърди се, че длъжникът не е
изпълнил задължението си по договора за кредит и на 13.10.2020 г. заемодателят
е изпратил искане за плащане на задължението до поръчителя. На 19.10.2020 г.
поръчителят е изплатил на кредитора всички дължими суми, и на същата дата е
уведомил длъжника за извършеното плащане и за встъпването в правата на
кредитора, в това число и за дължимото възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, ведно с обезщетението за забава.
Първоинстанционният съд е уважил частично заявлението и е издал
заповед за изпълнение на парично задължение № 260123/02.11.2020 г. за сумите,
както следва: сумата от 785,24
лева /седемстотин осемдесет и пет
лева и двадесет и четири ст./- главница
по договор за кредит № 2068987 от 02.08.2019 г., сключен с „Кредисимо“
ЕАД; 165,60 лева /сто шестдесет и
пет лева и шестдесет ст./–договорна лихва от 01.10.2019 г. до 31.08.2020 г.; 26,53 лева /двадесет и шест лева и петдесет и
три ст./- законна лихва за забава от 01.10.2019 г. до 09.10.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 28.10.2020
г. до окончателното изплащане, както и за направените по делото разноски в
размер на 25 лева /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 50 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение, като е отхвърлил заявлението, в частта за
претедираните: 130.66 лева - възнаграждение по договор за поръчителство; 20.28 лева
– законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за
периода от 01.10.2019 г. до 09.10.2020 г.; 51.02 лева - административни разноски,
както и за юрисконсултско възнаграждение за горницата над 50 лева.
За да отхвърли заявлението, първоинстанционният съд се е позовал на
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, с оглед вмененото му
задължение да извърши преценка, дали искането противоречи на закона и добрите
нрави, както и да осъществи потребителска защита, когато длъжникът е
потребител, какъвто именно е длъжникът в настоящото производство. Приел е, че
при сключване на акцесорния договор, като част от договора за потребителски
кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне, още повече, че след служебна справка в ТР се
установило, че ЮЛ – поръчител (заявителят „Ай Тръст“ ЕООД) се явявало свързано с кредитора лице (кредиторът
- „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя) както и, че
възможността за отпускането на кредита е пряко свързана с възмезден договор за поръчителство,
което противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1, т. 2 от ЗПК, доколкото за предварителната
преценка за платежоспособността на кредитополучателя не се дължат такси и други
възнаграждения. Счел е, че претендираното вземане се основава на неравноправна
за потребителя клауза (нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП) и на това
основание е оставил без уважение заявлението за сумата от 130.66 лева -
възнаграждение по договор за поръчителство; 20.28 лева - законна лихва за
забава по договора за предоставяне на поръчителство, още повече, че уговореното
възнаграждение от по 66.91 лева на месец за срока на договора, водело до двойно
оскъпяване на самият кредит. Досежно сумата от 51.02 лева, представляваща
административни разноски е приел, че се касае за действия по управление на
кредита, а не за допълнителна услуга и съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1
от ЗПК, тези действия не се таксуват и обременяват с комисионни. Освен
това, предвид размера на претенцията на
заявителя и вида на заповедното производство е оставил без уважение и искането
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за горницата над 50.00 лева.
При така изнесените обстоятелства и факти, настоящата съдебна инстанция
достига до следните изводи:
Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със закона и
добрите нрави, а по силата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това,
за което съдът следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за
обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението
със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни
клаузи.
В конкретния случай вземането произтича от договор за потребителски кредит,
сключен на 02.08.2019г. между, „Кредисимо" ЕАД (заемодател) и С.В.С.с ЕГН **********
от гр. Плиска (кредитополучател) за
сумата от 900 лева, обезпечен чрез сключен на 02.08.2019 г. договор за
предоставяне на поръчителство между кредитополучателя С.В.С.и „АЙ Тръст"
ЕООД. Поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнение на всички негови задължения по договора за кредит, за което
кредитополучателят дължи възнаграждение на поръчителя. Тъй като задължението
към заемодателя станало изискуемо, искане за плащане било изпратено от
заемодателя "Кредисимо" до поръчителя "Ай тръст" ЕООД,
който на 19.10.2020 г. изпълнил задълженията си и заплатил на заемодателя
"Кредисимо" ЕАД всички задължения на заемателя С.В.С.по сключения
договор за кредит, с оглед на което и
претендира предявените със заявлението парични суми.
Следва да се отбележи, че договорът за поръчителство, както и договорът за
предоставяне на поръчителство имат акцесорен характер по отношение на договора
за потребителски кредит. Договорът за поръчителство няма характер на
потребителски договор, тъй като е сключен между две търговски дружества.
Дружеството - поръчител "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е с предмет на дейност:
гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и друга форма на
финансиране, а съобразно разпоредбата на пар. 13 от ДР на ЗЗП - потребител е
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Договорът за предоставяне
на поръчителство обаче има пряка връзка с договора за потребителски кредит,
сключен е, за да се поеме задължение да се поръчителства по договора за
потребителски кредит между физическо лице /длъжника по договора за
потребителски кредит/ и търговско дружество /"АЙ ТРЪСТ" ЕООД/,
сключило договора с длъжника, като част от своята търговска дейност в частния
сектор. Поради това длъжникът има качеството потребител по този договор и
заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправни
клаузи от договора. В тази връзка, макар и всеки един от договорите,
представени на съда със заявлението по чл. 410 ГПК, а именно: договорът за
кредит и договорът за поръчителство, формално да представляват самостоятелни
договори, при внимателния им анализ се установява договорна обвързаност между
кредитора и поръчителя, което е видно както от уговорката за сключване на
договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя ЮЛ –
поръчител (сключването на договора за
поръчителство в същия ден ), така и от изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от договор за
предоставяне на поръчителство /л. 23 от ч. гр. д. № 1120/2020 г. РСНП/. В този
смисъл дългът по кредитното правоотношение, с така уговорените акцесорни
плащания следва да се разглеждат като едно цяло, тъй като е видно, че
задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното
правоотношение.
Според индивидуализацията на вземането "възнаграждение за
поръчителство" в размер на 130.66 лева, съдържаща се в т. 9 от заявлението
и изложението в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на
възнаграждение в полза на заявителя "Ай тръст" ЕООД за това, че по
силата на договор за поръчителство той се е съгласил да отговоря солидарно с
длъжника за задълженията на последния към третото лице - кредитор. Както
правилно е отразил в разпореждането си районният съд, претендираното със заявлението
възнаграждение е в размер на 130.66 лева, като в договора за поръчителство е
посочена сумата от 66.91 лева на месец за целия период на договора, което след
изчисления води до размер на задължението от общо 869.83 лева за цялото
времетраене на договора. Изложеното е достатъчно само на това основание
заявлението в тази му част да бъде оставено без уважение, тъй като тази сума
/възнаграждение на поръчителя/ е почти колкото размера на предоставеният кредит
от 900 лева, като освен това, така претендираната в заявлението сума от 130.66
лева не е достатъчно ясна и конкретизирана, с оглед отразеното в договора
месечно възнаграждение за поръчителя от 66.91 лева.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател „че потребителят по
собствена воля избрал да обезпечи задължението си по потребителския кредит чрез
поръчителство, поради което не била налице констатираната от първоинстанционния
съд неравноправност за потребителя, водеща до липса на възможност за избор и
индивидуално договоряне.“
Уговорената между длъжника и заявителя клауза за заплащане на
възнаграждение по сключеният договор в общ размер на 869.83лв. /на вноски от по 66.91 лв. за 13
месеца, съобразно приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство
/ срещу задължението на заявителя да сключи договор за поръчителство с
"Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора
солидарно с потребителя /длъжника/ за изпълнение на всички задължения по
договора, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПП. От формулировката
на клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението договор за
потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да предостави
обезпечение по кредита и ако да - съгласно клаузата може да избира между
поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на
чл. 4, ал. 1-3 от договора следва, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез
поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо
лице - поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда
и одобрява в рамките на 24 часа от подаване на заявлението. При непосочване
обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за
кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Тоест, налице е
неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на ЮЛ - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат
на доброволност при избора на обезпечение, дори напротив: от формулировката им
става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за
кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да подпише т. н. - "договор
за предоставяне на поръчителство", с посочено от кредитора юридическо лице
- поръчител. Освен всичко изложено се налага и извода, че в конкретния случай
договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие
с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга -
да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Разпоредбата
на чл. 143 от ЗЗП дава легално
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки
визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите
са нищожни. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/
2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се
счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
В конкретния случай ситуацията е точно такава. Потребителят, с оглед голямото
различие в сроковете за разглеждане на обезпечени и необезпечени кредити, е
житейски оправдано и нормално да предпочете обезпечения кредит, който обаче се
предлага с поръчителство от одобрено от кредитодателя ЮЛ – поръчител, т. е. в
случая се установява наличие на клауза, която е съставена предварително и върху
съдържанието на която потребителят не би могъл да влияе. Отделно от това,
уговореното възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство се дължи, независимо дали отговорността на
поръчителя ще бъде ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не,
като възнаграждението е почти равно на задължението, което длъжникът следва да
върне по договора за потребителски кредит. Ето защо, заявлението, с което се
иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 130.66 лева, представляваща
задължение по договора за предоставяне на поръчителство, както и за сумата от 20.28
лева – законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за
периода от 01.10.2019 г. до 09.10.2020 г. следва да се отхвърли на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, както правилно е
процедирал първоинстанционният съд.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото липсват
доказателства "Ай Тръст" ЕООД да е изпълнило задължението си към
"Кредисимо" АД по сключения помежду им договор в уверение на това, че
задълженията на кредитополучателя по сключения договор за потребителски кредит
са погасени от поръчителя. Такива доказателства биха били единствено банкови
платежни документи, каквито по делото не са представени.
Жалбоподателят е насочил жалбата си и срещу обжалваното отхвърлително
разпореждане досежно неприсъждане на сумата от 51.02 лева - представляваща
административни разноски за събиране на вземането, без да са изложени конкретни
съображения в подкрепа на твърдението за тяхната дължимост. Претендираните със
заявлението, твърдяни разходи са посочени общо, като не става ясно как точно е
определен размерът на това задължение. Не са изложени никакви обстоятелства
какви конкретни действия фактически са били предприети за уведомяване на
длъжника. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано
реалното му извършване, но твърдения за това липсват. При тази неопределеност
на задължението за възстановяване на разходи следва, че то не е ясно и конкретизирано
(посочена е обща сума – 51.02 лева) и претендирането му в този вид отново
противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение. Освен това изброените едва в жалбата дейности
"за изпращане на покани и съобщения
до длъжника“, по естеството си не касаят
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а за
евентуално извършвани от кредитора дейности, във връзка със събиране на
задължението. Тези дейности нямат характеристиката на "допълнителни
услуги" в полза на потребителя, а са разходи, във връзка с
недобросъвестното поведение на кредитополучателя. Дори и да се приеме, че става дума за услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управлението на
кредита и противоречат на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна
такса за управление на договора /кредита/ в случай на забава, за която по
правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава,
противоречи и на разпоредбите на чл. 33 от ЗПК. Ето защо, в частта, с която е
отказано издаването на заповед за изпълнение за сумата от 51.02 лева разпореждането
се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
С жалбата се иска, съдът да присъди и пълния размер на претендираното със
заявлението юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като заповедният
съд е уважил искането му само за сумата от 50 лева.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, когато юридическото лице е било защитавано от
юрисконсулт, в негова полза се присъжда и юрисконсултско възнаграждение, чиито
размер се определя от съда. Законът не поставя изискване за минимален размер на
възнаграждението, като регламентира само максималният такъв, а именно
определеният по реда на чл.37 от ЗПП за съответния вид дело. Съгласно чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл.37 от ЗПП, за
защита по бързи производства, заповедно производство и производства за
обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лева. Като съобрази
изложеното, че заповедният съд е определил юрисконсултско възнаграждение в
рамките, указани в чл. 26 от Наредбата, както и, че конкретният казус не
предпоставя определяне на по-висък размер, съдът приема, че жалбата е
неоснователна и в тази й част, което налага отхвърлянето й.
По изложените съображения, съдът заключава, че обжалваното разпореждане е
правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260446/02.11.2020г. по ч. гр. д. № 1120/2020г. на РС – Нови
Пазар, с което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя - "Ай
Тръст" ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника С.В.С.с ЕГН ********** *** относно следните суми: 51,02 лева –
административни разноски, 130,66 лева – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и 20,28 лева – законна лихва за забава върху
възнаграждение по договор за поръчителство и юрисконсултско възнаграждение за
горницата над 50 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.