№ 4096
гр. В.., 27.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В.., III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20223100501993 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С молба от 13.10.2023 г. от В. Т. Т. и Н. С. Т. са изпълнени дадените с
протоколно определение от 10.10.2023 г. указания.
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от
В. Т. Т. и Н. С. Т., чрез адв. Т., и насрещна въззивна жалба, подадена от И. Д.
К., чрез адв. Е., двете жалби срещу Решение №262469/18.08.2021 г.,
постановено по гр. д. №9414/2016 г. по описа на РС - В...
Във въззивната жалба са изложени съображения за недопустимост,
евентуално незаконосъобразност на решението в някои от обжалваните от
въззивниците части, както и неправилност и необоснованост на решението в
останалите от обжалваните от въззивниците части. Жалбоподателите В. Т. Т.
и Н. С. Т. излагат, че предвид формулирането на предявените от двете ищци
претенции за обезщетение за ползите, от които са лишени поради личното
ползване на имотите от ответниците, докладването им по този начин от
първоинстанционния съд и поисканите доказателствени искания, те приели,
че предявените искове са с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Твърдят, че не
били събрани доказателства да са получили наемна цена в уговорения по
договор за наем размер. Поддържат, че щом са осъдени да заплатят
обезщетение за ползването на имотите, то по делото било установено, че са
владяли същите като свои, а не са ги държали за ищците. Сочат, че
погасителна давност за вземанията им за извършените подобрения не е текла,
докато са владяли имотите. Посочват, че Н. Т. не е предявявала искова
претенция срещу ищците за извършени в имота на ул. „Г.“ №28 подобрения.
По изложените съображения отправят следните искания:
1) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която В. Т. Т. е осъден да заплати на И. Д. К. сума в
размер на 3158,75 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е
била лишена последната за двуетажната сграда с пристройка, заедно с 306 кв.
м. застроено и незастроено дворно място, находящо се в гр. В.., ул. „П.“ №15,
1
съставляващо част от имот пл. №11, кв. 82 по плана на VII подрайон на гр.
В.., идентичен с имот с идентификатор №.................... и находящите се в него
сграда с идентификатори № №.....................1 и идентификатор
№.....................2, за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., както и сума в
размер на 2832,50 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е
била лишена последната за периода от 01.09.2015 г. до 14.12.2018 г. за
едноетажната монолитна пристройка на един етаж с площ от 54 кв. м.,
покрито с метална конструкция дворно място с площ от 193 кв. м., или
всичко застроена и незастроена площ от 247 кв. м., находящ се в гр. В.., ул.
„Г.“ №28, представляващ имот в кв. 98, по плана на VII подрайон на гр. В..,
идентичен с имот с идентификатор №......................... и находящата се в него
сграда с идентификатор №..........................2, ведно със законната лихва върху
посочените главници, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, и постановяване на друго решение, с
което предявените искове да бъдат обезсилени, евентуално отхвърлени;
2) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която В. Т. Т. е осъден да заплати на И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.а М. Б., сума в размер на 3158,75 лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за
гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. В.., ул. „П.“ №15, за
периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., както и сума в размер на 2832,50 лв.,
представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена последната
за периода от 01.09.2015 г. до 14.12.2018 г. за гореиндивидуализираните
имоти, находящи се в гр. В.., ул. „Г.“ №28, ведно със законната лихва върху
посочените главници, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, и постановяване на друго решение, с
което предявените искове да бъдат обезсилени, евентуално отхвърлени;
3) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която Н. С. Т. е осъдена да заплати на И. Д. К. сума в
размер на 3158,75 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е
била лишена последната за двуетажната сграда с пристройка, заедно с 306 кв.
м. застроено и незастроено дворно място, находящо се в гр. В.., ул. „П.“ №15,
съставляващо част от имот пл. №11, кв. 82 по плана на VII подрайон на гр.
В.., идентичен с имот с идентификатор №.................... и находящите се в него
сграда с идентификатори № №.....................1 и идентификатор
№.....................2, за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, и постановяване на друго
решение, с което предявеният иск да бъде обезсилен, евентуално отхвърлен;
4) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която Н. С. Т. е осъдена да заплати на И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.а М. Б., сума в размер на 3158,75 лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за
гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. В.., ул. „П.“ №15, за
периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, и постановяване на друго решение, с
което предявеният иск да бъде обезсилен, евентуално отхвърлен;
2
5) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, след
като е уважена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатена от И. Д. К. сума
в размер на 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„П.“ №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до
2018 г., е отхвърлена претенцията му за разликата до пълно предявения
размер от 5929,25 лв., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и постановяване на друго
решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло;
6) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, след
като е уважена претенцията на Н. С. Т. да й бъдат заплатена от И. Д. К. сума в
размер на 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „П.“
№15 в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето
на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г., е отхвърлена
претенцията й за разликата до пълно предявения размер от 5929,25 лв., на
осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и постановяване на друго решение, с което предявеният
иск да бъде уважен изцяло;
7) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, след
като е уважена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатена от И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.а М. Б., сума в размер на 217,96 лв., съставляваща
подобрения, извършени в имот на ул. „П.“ №15 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г., е отхвърлена претенцията му
за разликата до пълно предявения размер от 1174,16 лв., на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД, и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло;
8) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, след
като е уважена претенцията на Н. С. Т. да му бъдат заплатена от И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.а М. Б., сума в размер на 217,96 лв., съставляваща
подобрения, извършени в имот на ул. „П.“ №15 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г., е отхвърлена претенцията му
за разликата до пълно предявения размер от 1174,16 лв., на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД, и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло;
9) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, е
отхвърлена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатена от И. Д. К. сума в
размер на 7823,20 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„Г.“ №28 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, извършени през 1995 г., на
осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и постановяване на друго решение, с което предявеният
иск да бъде уважен;
10) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която, е отхвърлена претенцията на Н. С. Т. да й бъде
заплатена от И. Д. К. сума в размер на 1611,55 лв., съставляваща подобрения,
извършени в имот на ул. „Г.“ №28 в качеството си на съсобственик със
знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, извършени
през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и прекратяване на производството по
този иск, евентуално за постановяване на друго решение, с което искът да
3
бъде уважен;
11) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, е
отхвърлена претенцията на В. Т. Т. да му бъде заплатена от И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.а М. Б., сума в размер на 1611,55 лв., съставляваща
подобрения, извършени в имот на ул. „Г.“ №28 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици, извършени през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и
постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен;
12) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която, е отхвърлена претенцията на Н. С. Т. да й бъде
заплатена от И. Д. К., в качеството й на правоприемник на починалата в хода
на съдебното производство страна М.а М. Б., сума в размер на 1611,55 лв.,
съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Г.“ №28 в качеството си
на съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици, извършени през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД и
прекратяване на производството по този иск, евентуално за постановяване на
друго решение, с което искът да бъде уважен.
Не релевират доказателствени искания. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия И. Д. К.,
чрез адв. Е., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи,
с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в
обжалваните му от Т.и части. Отправя искане за потвърждаване на решението
в тези части. Претендира разноски. Не релевира доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК е подадена насрещна въззивна
жалба от И. Д. К., чрез адв. Е., в която са изложени съображения за
незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваните от
въззиваемия части. Жалбоподателят И. Д. К. твърди, че в предявената от Т.и
молба по сметките били посочени различни СМР от приетите от съда за
периода от 2014 г. до 2018 г. Сочи, че някои от извършените СМР не
представлявали подобрения в имота. За да приеме, че подобренията били
извършени от наследодателите на Т., първоинстанционният съд се позовал
само на свидетелски показания, вместо да обсъди доказателствената
съвкупност в цялост. Поддържа, че нито гласните доказателства, нито
експертното заключение, са опровергали участието на останалите
съсобственици към 2000 г. - 2001 г. в процедурата по смяната на
предназначението на имота, което се установявало от писмените
доказателства, в които всички били посочени като собственици и
инвеститори. Твърди, че работата била възлагана от всички съсобственици, не
само от Т. Т., и затова давността по претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС била
изтекла между наследниците през 2005 г. – 2006 г.
По изложените съображения отправя искания за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло, както следва:
1) в частта, с която е осъдена да заплати на В. Т. Т. сумата от 217,96 лв.,
съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „П.“ №15, в качеството си
на съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици, за периода 2001 г. – 2018 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД;
2) в частта, с която е осъдена да заплати на Н. С. Т. сумата от 217,96 лв.,
4
съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „П." №15, в качеството си
на съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици, за периода 2001 г. – 2018 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД;
3) в частта, с която е осъдена, в качеството на правоприемник на
починала в хода на съдебното производство М.а М. Б., да заплати на В. Т. Т.
сумата от 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „П.“
№15, в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето
на останалите съсобственици, за периода 2001 г. – 2018 г., на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД;
4) в частта, с която е осъдена, в качеството на правоприемник на
починала в хода на съдебното производство М.а М. Б., да заплати на Н. С. Т.
сумата от 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „П."
№15, в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето
на останалите съсобственици, за периода 2001 г. – 2018 г. на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД.
Претендира разноски. Не релевира доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна
жалба от В. Т. Т. и Н. С. Т., чрез адв. Т., с който насрещната жалба се оспорва
като неоснователна. Навеждат доводи, с които обосновават правилност и
законосъобразност на решението в обжалваните му от К. части. Отправят
искане за потвърждаване на решението в тези части. Претендират разноски.
Не релевират доказателствени искания.
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивните жалби са процесуално допустими. Депозирани са от активно
легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалване на
решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. чл. 263, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, и
отговарят на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не са отправили доказателствени искания.
При така изложения предмет на въззивна проверка в настоящото
производство, съдебният състав констатира, че Решение №262469/18.08.2021
г., постановено по гр. д. №9414/2016 г. по описа на РС – В.., е влязло в
законна сила по отношение на претенциите за сметки от И. Д. К. срещу А. П.
К., Л. Д. Ц. и П. Д. А.. Затова като не е връчил на последните препис от
въззивната жалба, депозирана от Т.и, администриращият съд не е допуснал
нарушение на процесуалните им права. Дори при връчване на такъв, същите
не биха имали възможност да подадат насрещна въззивна жалба поради
отсъствие на предпоставките по чл. 263 ГПК. Същевременно не може да
намери приложение и разпоредбата на чл. 265 ГПК. Произнасянето на
въззивния съд по въведените от Т.и оплаквания за неправилна правна
квалификация няма да доведе до различен правен резултат за наследниците на
починалия в хода на производството Д. М. К..
От горното следва, че А. П. К., Л. Д. Ц. и П. Д. А. не са страна по
въззивното производство и следва да бъдат заличени от списъка за
призоваване.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №1993/2022 г. по описа на ОС –
В.. за разглеждане в открито заседание на 21.11.2023 г. от 10:00 ч., за която
дата и час да се призоват страните по делото.
ДА СЕ ЗАЛИЧАТ посочените като въззиваеми А. П. К., Л. Д. Ц. и П. Д.
А. от списъка за призоваване.
НАПЪТВА на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе
до бързото и ефективно уреждане на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения помежду им.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 9 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6