Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2250 26.09.2019
г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника
Яханаджиян
при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№3268/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е по реда на чл.310 от ГПК, вр.чл.187, ал.5, т.2, вр.чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР и е образувано по повод исковата молба на К.Д.С., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, офис ......., чрез адв.В.С. ***, против ОД на МВР Бургас,
адрес в гр.Б., ул.“Х.Б.“ №......, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1470,00 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 245 часа за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018
г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с
коефицент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че в периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г. е полагал труд като полицай
в ОД МВР Бургас, при 12-часови работни смени и предварително определен график
за всеки месец. Твърди се още, че в този период ищецът е положил общо 1712 часа
нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143 възлиза на 1957 часа дневен
труд. Според ищеца преизчисляването на нощния към дневен труд води до извод, че
същият е положил извънреден труд от 245 часа, който ответникът следва да му
заплати допълнително и който възлиза на исковата сума.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание ищецът не се явява и представлява,
представя молба, вх.№39341/11.09.2019 г., в която са обективирани искания с
правно основание чл.233 и чл.214 от ГПК, по които съдът се е произнесъл с
протоколно определение от 17.09.2019 г. и след приемането им искът е предявен
за сумата от 1398,90 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.03.2016 г. – 31.12.2018 г. и се
претендира със законната лихва, считано от предявяване на иска.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното ОД МВР
Бургас, чрез представляващия го директор К.К., в който претенцията се оспорва
като неоснователна, без да се оспорват твърденията на ищеца, че в периода 01.01.2016
г – 31.12.2018 г. е бил държавен служител при тях, като е полагал труд на смени
по график. Счита обаче, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен,
отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на
работното време между 22,00 и 06,00 часа, времето на разположение и положения
труд по време на официални празници, както и че същият му е заплатен
своевременно в съответствие с издадените от министъра на МВР заповеди с
№№8121з-791/28.10.2014 г. и последващата с №8121з1429/23.11.2017 г. Въвежда
възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията на ищеца за
м.януари, февруари, март и април поради изтичане на тригодишния давностен срок
към датата на предявяване на иска. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се
представлява, представя становище, вх.№40222/17.09.2019 г., в което искът се
оспорва като неоснователен и се претендира отхвърлянето му на подробоно
изложените в отговора на исковата молба аргументи и се въвежда възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
Предявеният
осъдителен иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 и
ал.6 от ЗМВР, като същият е допустим.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът
не оспорва, че ищецът е бил назначен на длъжност „.....................“ в
структурата на ОД на МВР-Бургас, както и че в периода 01.03.2016 г. – 31.12.2018
г. е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и през нощта – за
времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното време. В
този смисъл е и приетия по делото многоброен писмен доказателствен материал.
По
делото са изготвени от в.л.К. съдебно-икономическа и допълнителна
съдебно-икономическа експертизи, чиито заключения не се оспорват от страните, а
съдът ги кредитира като обективно и компетентно изготвени въз основа на данните
от представени от ответника и приети като доказателства по делото платежни
бележки/фишове за заплати, протоколи за положен труд от дръжавни служители,
работещи на смени в МВР Бургас, протоколи за отчитане на работното време между
22,00 часа и 06,00 часа, седмични графици и заповеди на министъра на МВР и съгласно
които за периода м.01.2016 г. – м.12.2018 г. реално отработения от ищеца нощен
труд е в размер на 1631 часа, които преизчислени с коефицент 1,143 съставляват 1864,23
часа дневен труд, или водят до разлика от 233,23 часа, за които дължимото възнаграждение възлиза на сумата от 1495,34
лева. Вещото лице дава заключение и по това, че часовете нощен труд, които
ищецът е положил в периода 01.01.2016 г. – 23.04.2016 г. са общо 224 часа и
след преобразуването им с коефицент 1,143 се получават 256,03 часа дневен труд,
или водят до разлика от 32,03 часа, за които дължимото възнаграждение е в
размер на 192,82 лева.
При
така приетото за установено от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Относимите
към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. (отм.), Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата.
В
тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл.179, ал.1 от същия закон е и това, че на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, като в ал.2 е предвидено и това, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед. Същевременно нормата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според
текста на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал.3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено и това, че за служителите, работещи
на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал.6. В ал.7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
В
допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че
през процесния исков период са действали и Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.
(отм.) и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност
държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на
работното време отработените часове
нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била
регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода
11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива
изрични норми в Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща
служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно
прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от
ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен
труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно
нормата на чл.9, ал.2 на Наредба за структурата
и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г. ищецът е положил общо 1631 часа нощен труд, които преизчислени с
коефициент 1,143 се равняват на 1864,23 часа дневен труд, т.е. налице е разлика
от 233,23 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение.
Съдът
дължи произнасяне по възражението на ответника за погасяване по давност на
претенцията на ищеца за периода м.март и м.април 2016 г., тъй като по отношение
на м.януари и м.февруари 2016 г. направи отказ и намира същото за
неоснователно, като съображенията му за това са, че в периода март-април 2016
г. е действала Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. (отм.), съгласно която работното
време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в
часове, сумирано за едномесечен период, съответно възнаграждението за положения
труд също се начислява и изплаща ежемесечно, през месеца, следващ месеца на
полагане на труда. Ето защо възнаграждението за месец март 2016 г. е дължимо и
следва да бъде платено до края на месец април 2016 г., съответно тригодишната
погасителна давност по чл.111,
б."а" от ЗЗД по отношение на това възнаграждение започва да тече
на 01.05.2016 г. и изтича на 01.05.2019 г., а възнаграждението за месец април
2016 г. е дължимо и е следва да бъде платено до края на месец май 2016 г.,
съответно тригодишната погасителна давност по чл.111,
б."а" от ЗЗД по отношение на това възнаграждение започва да тече
на 01.06.2016 г. и изтича на 01.06.2019 г. Искът, с подаването на който
давността се прекъсва, е предявен на 23.04.2019 г., поради което претенцията не
е погасена по давност.
Изложеното
обосновава като извод, че за периода 01.03.2016 г. – 31.12.2018 г., претенцията
на ищеца за заплащане на нощен труд чрез преизчисляването му в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна и доказана в предявения след
изменението на иска размер от 1398,90 лева, на които съответстват 121,23 часа
извънреден труд, поради което и претенцията на ищеца касаеща броя часове
извънреден труд следва да бъде отхвърлена за разликата от 112 часа до
претендираните с исковата молба 233,23 часа.
С
оглед основателността на претенцията, на основание чл.86 от ЗЗД в полза на
ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от ищеца обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на
главницата за периода от предявяването на иска на 23.04.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на
480,00 лева за платено адвокатско възнаграждение. Що се отнася до въведеното от
ответника възражение за прекомерност на същото, съдът като съобрази нормата
чл.7, ал.2, т.2, вр.ал.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, броя на проведените съдебни заседания и
фактическата сложност на делото, намира, че същият не е прекомерен, поради
което и възражението е неоснователно.
Предвид
обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при
завеждане на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск,
която е в размер на 55,96 лева, както и изплатеното от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице в размер на 270,00 лева.
На основание чл.242, ал.1, предл.2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта
относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната
лихва върху него.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: .................., с
адрес: гр. Б., ул. „Х.Б.“ № ...., да заплати на К.Д.С., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, офис ............, чрез адв.В.С. ***, сумата от 1398,90 лева (хиляда тридста деветдесет и осем
лева и деветдесет стотинки), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 121,23 часа извънреден
труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд
през периода 01.03.2016 г. - 31.12.2018
г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за 112 часа извънреден
труд до претендираните с исковата молба 233,23 часа.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: ..............., с
адрес: гр. Б., ул. „Х.Б.“ № ....., да заплати на К.Д.С., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, офис ........, чрез адв.В.С. ***, сумата от 480,00 лева
(четиристотин и осемдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски
по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: ..................., с
адрес: гр. Б., ул. „Х.Б.“ № ......., да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в
размер на 55,96 лева (петдесет и пет
лева и деветдесет и шест стотинки) и
сумата от 270,00 лева (двеста и
седемдесет лева) – възнаграждение за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца
допълнително трудово възнаграждение и лихва върху него.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 01.10.2019
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.