Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260411 от 06.07.2021г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На десети юни две
хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар Ирена Александрова
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1870 по описа на съда за 2020г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„А1 България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район „Илинден“, ул.“Кукуш“ №1 против Б.Й.Ф., с ЕГН **********, с
адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът, чрез назначения от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е оспорил изцяло предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№657/2020г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в
размер на 241.23 лв.-главница, представляваща неизпълненни договорни
задължения, произтичащи от рамков договор за електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане с номер *********, 69.60 лв.-законна лихва за забава в
общ размер, изчислена върху главницата за периода 12.04.2017г. до13.04.2020г..,
неустойка в размер на 320.10 лв., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 15.04.2020г. до окончателното изплащане.Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.415, ал.2 ГПК, което е обусловило и предяваването на
настоящите искове.
Твърди се по
исковата молба, че на 21.02.2017г. между страните бил сключен рамков договор с предмет предоставяне на електронни
далекосъобщителни услуги и продукти /апарати/ на изплащане.Различните услуги и
продукти били предоставяни чрез подписване на допълнителни индивидуални
договори.
С приложение №1 от същата дата, ищецът предоставил на
ответника мобилна абонаментна услуга за СИМ карта с телефонен номер **********,
с избран тарифен план в размер на 6.99 лв. и срок до 21.02.2019г.
С договор за продажба на изплащане от 21.02.2017г.,
ищецът продал на ответника продукт-часовник, в пакет с гореописаната
услуга.Договора бил сключен за срок от 23 месеца, при уговорени една
първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 1.50 лв.
С приложение №1 от 21.02.2017г., ищецът предоставил на
ответника фиксирана абонаментна услуга за СИМ карта с телефонен номер
**********, с избран тарифен план от 15.99 лв. и срок на договора от 2
години-до 21.02.2019г.
Освен гореописаното всички останали услуги, използвани
от ответника, извън тарифните плранове/допълнително проведени разговори,
изплратени съобщения, използвани мобилни данни, пакет минути и интернет,
телевизионни програми и др./ се таксували съгласно ценоразписа на мобилния
оператор.
Ответникът не изпълнила задълженията си по така
сключените договори, като за ползваните електронни услуги за периода 27.03.2017г.
до 26.10.2017г. дължала сума в размер на 208.23 лв..За периода 27.03.2017г. до
25.08.2017г. дължала сума в размер на 333 лв.-незаплатени суми за
предоставените продукти на изплащане.
Поради неизпълнение на задълженията било начислено
обезщетение за забава в размер на законна лихва в размер от 69.60 лв.
Поради неизпълнение, на основание чл.92 ЗЗД и клаузите
на договора, била анчислена неустойка в общ размер от 320.10 лв.
Описани са подробно издадените фактури и начина на
изчисляване на неустойките и се претендира признаване на установено
съществуване на вземане в размер на 241.23 лв.-главница, 69.60 лв.-законна
лихва за забава, 320.10 лв.-неустойка.
По делото са представени и приети като доказателства:
копия от описаните договори и издаваните от страна на ищеца фактури.
В срока по чл.131 ГПК предявените искове са изцяло
оспорани.Твърди се, че исковети претенции са недоказани и от друга страна се
претендират въз основа на нищожни клаузи, като противоречащи на ЗПК.
Предявените искове са изцяло неоснователни:
Предявенте искове са с правно основание чл.422
вр.чл.415 ГПК и по своята същност е установителен иск, за установяване
съществуването на вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение, в
случая по чл.410 ГПК.В този смисъл доказателствената тежест е изцяло върху
ищеца, който следва да докаже, че вземането му е възникнало, съществува и е
изискуемо.
В производството по чл.410 ГПК и сл. в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение представляваща сума по
фактури.В този смисъл, ищецът е този който следва да проведе пълно и главно
доказване относно размер и стойност на предоставени услуги.По делото не са
представени каквито и да е доказателства относно реално изразходваните
далекосъобщителни услуги от страна на ответника-както общото потребено
количество, така и единисчната цена на тези услуги.Липсват и доказателства по
издаваните фактури-каква част от сумите е стойност на потребени
далекосъобщителни услуги.Следва да се посочи, че едностранно издаваните от
ищеца фактури могат да бъдат позвани като доказателства за твърдените от него
обстоятелства, но сами по себе и без ангажирани други доказателствени искания,
не водят до извод, че е проведено пълно и главно доказване на твърденията по
исковата молба.В този смисъл, съдът счита, че ищецът в производството не
проведе пълно и главно доказване относно вида и размера и стойността на
предоставените далекосъобщителни услуги, както и относно единичната цена, така
и относно общото потребено от ответника количество от тези услуги.От тази
гледна точка предявениия иск по чл.422 ГПК, за тези вземания, е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Действително, по-голямата част от претендираните по
главницата суми е за за дължими такси, които не са обвързани с реално
потребление, но следва да се посочи, че от издадените от него фактури по
никакъв начин не следва извод относно размера на дължимите за такси суми,
поради което тази претенция съдът намира за изцяло неоснователна.
Пренцията за неустойка, съдът намира за неоснователна. Налице е сключен между ищеца и ответника договор, в който
е предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора
по вина или по инициатива на потребителя или при други нарушения.
В подобни хипотези, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ-карта до края на срока на всеки от договорите. По делото, обаче, не са
налице никакви доказателства, че процесният договор бил прекратен от страна на
ищеца. Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по
договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са
налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца,
поради което не са налице предпоставките за възникване на задължение на абоната
за плащане на претендираната неустойка. Самият доставчик, в приетите от него
общи условия прави разграничение между ограничаване на предоставените услуги и
прекратяване на договора.
По отношение претенцията за неустойка в
размер на разлика между цената на предоставено устройство без абонамент и
заплатена при предоставяне на устройство преференциална сума, начислена във
фактура №*********/02.08.2017г. и неустойка за възстановяване стойност на
невърнато техническо оборудване по фактура №*********/24.10.2017г, съдът счита,
че иска е неоснователен.От представените по делото доказателства е видно, че на
ответника е предоставено такова устройство, видно от договора, като по делото
липсват доказателства относно стойност на това устройство, включително в
цитираната в исковата молба фактура.
По отношение на исковете за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер и възстановяване на
направени отстъпки, съдът намира следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая ищецът се
позовава на неустоечна клауза в договора, съгласно която в случай на нарушаване
на задълженията на абоната или по негово искане достъпът до мрежата бъде спрян
или при прекратяване на договора в рамките на определения в него срок,
последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси (без отстъпки) до изтичане на определения срок на ползване.
Съдът намира, че искът е неоснователен,
тъй като от събраните доказателства не може да се направи извод, че операторът
валидно е упражнил правото си да прекрати договорите за мобилни услуги. По
делото липсват доказателства ответника да е бил уведомен писмено за упражнено
от страна на оператора прекратяване на договорите, съответно не става ясно как
е уведомен ответника и от кой момент се прекратява действието на договорите.
Следва да се отбележи още, че клаузата за плащане на неустойка е нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя и задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка.
Обезщетение за забавено плащане по реда на
чл.86 ЗЗД върху недоказания иск за главница от една страна съдът намира, че не
се дължи.От друга страна, по делото липсват доказателства относно начина на
изчисляване на тази законна лихва-върху кои суми, за кои периоди и по какъв
начи.
При горните изводи, съдът намира, че
предявените искове са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Илинден“,
ул.“Кукуш“ №1 против Б.Й.Ф., с ЕГН **********, с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца в размер на 241.23 лв.-главница,
представляваща неизпълненни договорни задължения, произтичащи от рамков договор
за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер *********,
69.60 лв.-законна лихва за забава в общ размер, изчислена върху главницата за
периода 12.04.2017г. до13.04.2020г.., неустойка в размер на 320.10 лв., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 15.04.2020г. до окончателното
изплащане, за което по ч.гр.д.№657/20г.
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: