Мотиви
към Присъда № 260001 от 05.11.2021 г.
по НОХ
дело № 134
по описа
за 2019 г. на Районен съд Своге,
изготвени на 05.01.2022 г.
Делото е
образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Своге против П.А.П. – П., ЕГН **********, който е обвинен в това, че
на 21.01.2014 г. в с. О., общ. С., в качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б” от Наказателния кодекс (НК) – изпълняващ длъжността ……, е присвоил чужди пари,
собственост на …………., с. О., общ. С., връчени му в това му качество, като е не
е отчел като приход в манастира
паричната сума в размер на 1000 / хиляда
/ лева, придобита от покупко - продажбата на лек автомобил „Хюндай Санта Фе” с
ДК № ……, собственост на ……….., съгласно Договор за покупко-продажба на МПС от
21.01.2014 г. с рег. № 1369/21.01.2014 г. на нотариус А. Ч. с рег. № … на
Нотариалната камара - престъпление по чл. 201 НК.
В съдебно заседание представителят на
Районната прокуратура Своге поддържа обвинението срещу подсъдимия, както
относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието.
Счита, че в хода на съдебното следствие обвинението се доказва по безспорен и
категоричен начин. По отношение на реализацията на наказателната отговорност
намира, че на П. – П. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода към минималния размер на предвиденото в закона, при
превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Адв. К.Г., защитник на подсъдимия, оспорва
фактическата обстановка описана в обвинителния акт. Твърди, че П. – П. не е извършил, нито от обективна,
нито от субективна страна, престъплението, за което е обвинен. Посочва, че
от приетата по делото експертиза безспорно се установява, че от страна на
манастира не са изразходвани средства за покупка на автомобил, такъв не е
заприходяван, съответно не е и отписван, като това е видно и от приложения към
делото ревизионен акт. Средствата за покупката на колата са лични на
подсъдимия, поради което при продажбата ѝ той е
действал добросъвестно, вреда няма, следователно няма и престъпление, както и
умисъл за извършването му. По изложените съображения се иска от съда да признае
подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият, в дадената му последна
дума, иска от съда да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъпление, поради
което не се чуства и виновен.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, както и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна :
Със заповед от ….. г.,
издадена от българския патриарх, подсъдимият е бил назначен и е приел
длъжността „…. на ………, намиращ
се в с. О., общ. С. В това си качеството той
бил и материално отговорно лице на манастира, като в тази връзка разполагал с
правомощия да управлява и да се разпорежда с имуществото му - при условията и
реда на Устава на Българската православна църква. С оглед на това П. – П. безспорно е и длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, ал. 1, б. „б” НК.
На 26.08.2013 г.
подсъдимият закупил със собствени средства лек
автомобил „Хюндай Санта Фе” с ДК № …... Същият му бил необходим във връзка с
длъжността, която заемал. Тъй като автомобилът не е бил регистриран в България,
не е била нужна нотариална заверка на подписите на страните. Издадена е
фактура, необходима за регистрацията на автомобила в Пътна полиция. В договора
като купувач е посочен манастира, съответно и в свидетелството за регистрация,
част I. Безспорно се установява по делото, че подсъдимият,
който е платил продажната цена, е нямал намерение да надарява манастира. Както
се установява от съдебно – счетоводната експертиза, в счетоводните документи
/книга за разходите/ на манастира няма разходвани суми за покупка на лек
автомобил „Хюндай Санта Фе” с ДК № …… по приложената
фактура от 26.08.2013 г. на стойност на 9700 лева. Освен от съдебната
експертиза, обстоятелството че парите са на подсъдимия се установява и от
показанията на свидетелката В.И., както и от приложената към делото разписка. Фактът,
че парите са на подсъдимия изключва субективната страна на престъплението
присвояване, тъй като имуществото не е чуждо за подсъдимия, след като е
закупено с негови средства. В същата насока е и това, че при извършената ревизия
на манастира от стана на Софийската митрополия, видно от съставения в тази
връзка ревизионен акт, от подсъдимия се търси единствено сумата от 2009 лева,
които той е възстановил – видно и от експертизата и от приходния касов ордер.
На
21.01.2014 г. подсъдимият продал колата на
свидетелката В.И.. Получената от него сума от 1000 лева той не е отчел като приход в манастира. С оглед на установеното по горе относно
собствеността на паричните средства, с които е закупен автомобила, ако тази сума
беше беше предадена на манастира, то същият щеше неоснователно да се обогати за
сметка на подсъдимия.
Освен по-горе разгледаните доказателства и
доказателствени средства, всички други събрани по делото се неотносими към
предмета на доказване по повдигнатото обвинение, поради което съдът не ги обсъжда.
При така установеното
от фактическа страна, съдът счита че подсъдимият не е осъществил нито от
обективна, нито от субективна страна престъплението по чл. 201, ал. 1 НК. От
обективна страна автомобилът не е бил заприходен като собственост на манастира,
съответно не е бил връчен/поверен на подсъдимия да го пази и управлява. От
субективна страна, тъй като цената е платена от П.
– П., той с основание е
считал вещта за своя, а не за чужда.
Длъжностното присвояване е резултатно престъпление, то се счита за
довършено с засягането на възможността на собственика на вещта да се
разпорежда с нея, което е и следствието от акта на имущественото разпореждане.
В случая Българската православна църква, чрез нейното местно поделение и
самостоятелно юридическо лице – манастира, не счита вещта за своя, следователно
липсва реално причинената вреда на чуждо имущество. От друга страна
длъжностното присвояване е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл.
Интелектуалният момент на умисъла за длъжностното присвояване включва съзнание
у дееца за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че тя му е
връчен за пазене или управление, както и за действията, които му е позволено да
върши с нея. Освен това субектът предвижда, че в резултат на разпореждането
вещта ще премине в полза на него самия или на друг правен субект и ясно
съзнава, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с
предмета на престъплението. Нито един от тези елементи, съдържащи се във
фактическия състав на престъплението, не е налице по настоящото дело.
По изложените съображения,
тъй като подсъдимият нито от обективна, нито от субективна страна е извършил
престъплението, в което е обвинен, съдът го призна за
невинен и на основание чл. 304 от Наказателно – процесуалния кодекс го оправда по обвинението за
извършено престъпление по чл. 201, ал. 1 НК.
По разноските :
Поради оправдаването на подсъдимия по повдигнатото
му обвинение, направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :