Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 27.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на десети август през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1537 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно
основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 844,72 лв. и чл.86 ЗЗД с цена на иска 116,95 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от ***ЕАД, ***, със седалище и
адрес на управление:***-П.Н., ***, със седалище и адрес на управление:***. В
исковата молба се твърди, че ответника се е обогатил за сметка на ищеца „***“
ЕАД със сумата от 961,67 лв., която представлява равностойността на топлинна
енергия, доставена до притежавания от ответната страна недвижим имот, находящ
се в гр. ***, ул. ул.„***. Заявява, че
предявява претенция за парично
вземане в размер на стойността на получената без основание топлинна енергия
по чл. 55, ал. 1, предл. ЗЗД. Излага
съображения, че посочената норма изисква предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на
даденото. Дължи се връщане на всичко получено, а не само на това, с което
получателят се е обогатил., респ. онова от което се възползвал /стойността на
изразходваната потребима вещ./ Счита, че положението за по-малката дължима сума
не е приложимо и в случаите на чл. 55. ал. 1 ЗЗД, поради което тогава се дължи
всичко, което е получено без основание или при отпаднало или неосъществено
основание. Само когато е невъзможно да се възвърне в натура неоснователно
придобитото имущество, дължи се заплащането на стойността му /т.4 от
Постановление №1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. Твърди, че
от топлофикационното дружество е доставена и потребена от ответника
топлинна енергия в топлоснабден имот в сградата - етажна собственост, в посочените
количества и стойност и липсата на облигационно правоотношение, което
съставлява основанието за получаването ѝ. Излага съображения, че
ответника е „небитов клиент" по смисъла на разпоредбата на §1. т.33а.
(Нова - ДВ. бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ. Легалната
законова дефиниция за "небитов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §1. г.2а от ДР на ЗЕ
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете
дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона (§1.
т.42 и т.43). така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като
критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект
(физическо или юридическо лице); нуждите, за които той ползва/купува енергия
(битови - за домакинството си, или небитови - по арг. на противното, такива
които не задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се
ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни норми легални
понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в практиката.
Твърди, че в случая ответникът е търговец, който по занятие извършва търговка
дейност. При осъществяване на своята дейност, а не задоволяване на битови
нужди, е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот, видно
от приложените писмени доказателства. Счита, че следва да се има предвид, че
понятието „стопански нужди", или „небитови нужди" съгласно
действащата ДР на ЗЕ е дори по - широко от търговска дейност и се свързва с
нуждите, които задоволява конкретния имот. Твърди, че ответното търговско
дружество няма домакинство, няма собствени битови нужди, нито топлоснабдения
имот е предназначен за задоволяване на такива (ателие), което сочи на небитово
ползване на топлоенергията. Счита, че от горнеизложеното следва, че ответникът
е „небитов клиент", спрямо когото е приложима разпоредбата на чл.149,
ал.1, т.2 от ЗЕ, която изисква сключването на писмен договор за продажба на
топлинна енергия между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия
за небитови нужди. Развива съображения, че договорът се сключва при ОУ по
чл.298. ал.1. т.2 от ТЗ. които обаче стават задължителни за страните по
търговската сделка -ако такава бъде сключена. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2
от ЗЕ (както в действаща редакция - изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.. в сила от
17.07.2012 г. - приложима към процесния период, така и в предишната редакция)
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между производител и пряко присъединен
потребител (клиент - ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) на
топлинна енергия за стопански нужди (респ. „небитови нужди" - ред.. ДВ.
бр. 54 от 2012 г,, в сила от 17.07.2012 г.).
Предвидената писмена форма е такава за действителност на правоотношението.
Твърди, че ответника е „небитов клиент" по смисъла на §1, т. 33а от ДР на
ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г, която е приложима през
процесния период, или - "потребител за стопански нужди" §1, т. 43 от ДР
на ЗЕ /изм. и доп. ДВ, бр. 74 от 2006 г„ отм. ДВ. бр. 54 от 2012 г./ и това
обстоятелство се извежда не само от качеството му на търговец, а и по аргумент
от противното на нормата на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова. ДВ, бр. 54 от 2012 г..
в сила от 17.07.2012 г./, която определя битовия клиент като такъв, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатазация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, каквито ответното дружество няма и за каквито не би могло да я
използва. Твърди, че липсва сключен между страните договор в изискуемата
писмена форма. Поради изложеното,
страните не са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за небитови
нужди. Излага съображения, че за разлика от хипотезата на договор за търговска
продажба на топлинна енергия за небитови нужди, в хипотезите на договор за
търговска продажба на топлинна енергия за битови нужди същият се счита за
сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150. ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), т.е. писмена форма не е предвидена. В този случай топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите -
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В този случай договорната връзка се предполага по
силата на закона, тъй като съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (чл.
106а, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм/) всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Това обаче не
важи за възникване на договорното правоотношение с ,,небитовите клиенти",
тъй като спрямо тях не са приложими публикувани ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди по чл.150, ал.1 от ЗЕ, а се изисква изрично сключването
на писмен договор. Посочва, че с разпоредбите на чл. 156 ЗЕ за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите/клиентите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител
дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия
от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, получена по изчислителен път. Съгласно разпоредбата на
чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142. ал.2 от ЗЕ/.
С оглед на
горното, счита, че след като страните не са сключили писмен договор, съгласно
изискването на чл. 149, ал.1. т.З от ЗЕ, между тях липсва възникнало валидно
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, по силата на което
да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника за заплащане на
претендираните суми. Ето защо, като не е установен източник на облигационно
договорно отношение между страните, и след като е ползвана услугата за
топлоснабдяване процесния имот, ответникът дължи сумите за използвана топлинна
енергия на основание чл. 55 от ЗЗД. Твърди, че между ответника и „***“ ЕАД не е
бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки че ищеца е
изпратил писмо-покана до длъжника за сключване на такъв и за изплащане на
цената на доставената топлинна енергия, но същият не е изпълнил доброволно
задълженията си. Твърди, че до процесния топлоснабден имот е доставена топлинна
енергия както следва: Сума за отопление е ИРУ, начислена за периодите посочени
в петитума на исковата молба в размер на 0,00 лв.; Сума за отопление без ИРУ ,
за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 0,00 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 837,54 лв.; Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/,
начислена за периодите, описани в приложението в размер на 0,00 лв.; Суми за услуга дялово разпределение в общ
размер от 7,18 лв., начислени за периодите, подробно описани в
приложението; Корекции - 0,00 лв.
Твърди, че видно от приложеното извлечение от сметка за абонатен № ***.
ответникът е използвал доставяната от дружеството ни топлинна енергия и не е
погасил задължението си, с което се е обогатил за сметка на „***“ ЕАД до
размера на обедняването, възлизащ на 844,72 лв. главница и 116,95 лв. мораторна
лихва. Твърди, че до завеждане на исковата молба няма осъществени действия от
ответната страна по изпълнение на задълженията за заплащане на описаните
дължими суми. Моли ответника да бъде осъден да плати на ищеца равностойността
на доставената и консумирана топлинна енергия, получена без правно
основание: Главница - 844,72 лв. за
периода 01.02.2017 г. - 31.12.2019 г„ ведно с
Мораторна лихва - 116,95 лв. - за периода 04.04.2017 г. до 11.02.2020
г., както и законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба
до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените деловодни
разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не
е постъпил писмен отговор от ответника,
поради което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе
становище, да направи възражения,както и да посочи и да представи писмени
доказателства. Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е
явил в първото по делото заседание - на 10.08.2020г.,като при това не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На страните по делото изрично са
били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в
т.ч.последиците за ответника по относно писмения отговор, а така също и това
,че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в
съдебно заседание на ответника. В този смисъл е налице условието на чл. 239,
ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл.
239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Съдът като
прецени всички предпоставки за уважаване на иска, намира, че предявената искова
претенция е вероятно основателна с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства
и като такава следва да бъде уважена в предявения размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответника дължи заплащане на ищеца на направените от него деловодни разноски в
размер да ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД,
ЕТ М.Н. ***, със седалище и адрес на управление:*** да плати на ***” ЕАД
гр.***, ***,със седалище и адрес на управление:*** сумата 844,72 лева, представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.02.2017г.
до 21.12.2019г., в едно със законната лихва от 19.03.2020г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл.86 ЗЗД, ЕТ М.Н. ***, със
седалище и адрес на управление:*** да плати на ***” ЕАД гр.***, ***,със
седалище и адрес на управление:*** сумата 116,95 лева, представляваща мораторна
лихва върху сумата от 844,72 лв. за периода от 04.04.2017г. до 11.02.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЕТ М.Н. ***, със седалище и адрес на
управление:*** да плати на ***” ЕАД гр.***, ***,със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 200,00 лв. направени разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4
ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: