№ 133
гр. гр.Несебър, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20202150100781 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД- гр. Бургас, против Б. ИВ. СТ., ЕГН **********. Твърди се, че Б.
ИВ. СТ. е клиент на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД и страна по валидно
възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по
отношение на следния водоснабдяван обект, а именно: имот с административен адрес:
общ. Несебър, с. Приселци, със заведена партида в базата данни с аб.№ 900547. Заявява
се, че ответникът е „потребител“ по аргумент на на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от
Наредба № 4, предоставянето на услугите ВиК се извършвало по силата на Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор /Общи условия/, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и са
публикувани на интернет. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4 от Общите условия
и разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 за процесния период, отчитането на
водомера на абоната се е осъществявало чрез карнет от инкасатор. Водомерът се
намирал в шахта в двора на 2 м. от оградата. След всяко отчитане по електронен път, в
законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, както
следва:
Номер Дата Сума Салдо
********** 25.07.2017 15.14 45.14
********** 25.08.2017 24.62 24.62
1
********** 26.09.2017 13.68 13.68
********** 25.10.2017 88.92 88.92
********** 27.11.2017 46.51 46.51
********** 22.12.2017 14.39 14.39
********** 26.02.2018 14.24 14.24
********** 26.03.2018 8.02 8.02
********** 25.05.2018 265.93 265.93
********** 25.06.2018 116.95 116.95
********** 25.09.2018 177.83 177.83
********** 22.03.2019 582.23 582.23
********** 24.04.2019 72.19 72.19
********** 27.05.2019 134.30 134.30
********** 25.07.2019 161.16 161.16
********** 26.08.2019 77.22 77.22
Сочи се, че Б. ИВ. СТ. е следвало да заплаща, но не е сторил това
своевременно, задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на
издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия.
Бездействието на потребителите по отношение на плащането поражда правото на
водоснабдителното дружество да предяви вземанията си съгласно описаните в
настоящата искова молба фактури, без да е необходимо да изпраща покана на
изпадналия в забава длъжник. Неизпълненото задължение по всяка фактура поставяло
автоматично ответника в забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни дни,
считано от датата на тяхното издаване. В това отношение, съобразно клаузата на чл. 44
от Общите условия потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на
законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата
сума по сметка на ВиК оператора.
Върху тези суми по всяка фактура ответникът дължал и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на издадените
фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както
и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. Общият
размер на обезщетението за забавено плащане на претендираните с настоящия иск
главници в размер на законната лихва, се сочи, че възлиза на сумата от 399.97 лева, за
периода от 26.08.2017 г. до 28.10.2019г.
Предвид изложеното се моли да бъде прието за установено съществуването на
вземане в полза на ищеца против ответника за сумата от общо 1813.33 лева, дължима
2
по издадени фактури за периода от 25.07.2017 год. до 26.08.2019год., с отчетен период
по фактури 17.06.2017год.- 19.08.2019 год., ведно с лихвата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
399.97 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците,
дължимо за периода от 26.08.2017 г. до 28.10.2019г. За тези суми била издадена заповед
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 20181 по описа за 2019г. на Районен съд- Варна.
В месечният срок по чл.131 от ГПК, чрез назначеният особен представител,
постъпи писмен отговор, с който се оспорва изцяло исковата молба по основание и
размер. Заявява се, че претенцията е недопустима като заведена срещу лице, което не
притежава пасивна процесуална легитимация, тъй като ответникът не бил собственик
на водоснабдения обект. Твърди се и неоснователност поради недоказаност. Навежда
се възражение за погасяване по давност на претендиралото вземане.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79 и чл.86 ЗЗД.
Предвид наведените от особеният представител възражения за недопустимост
на претенциите следва да се посочи, че обстоятелството дали ответника е собственик
на водоснабдения имот или не е въпрос по съществото на спора и същия обуславя
основателността, а не допустимостта на претенциите.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено
в разпоредбата на чл. 154 ГПК, по така предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника,
качеството потребител на ответника, в т.ч., че последният е бил абонат за посочения
адрес през заявения в исковата молба период, че в същия период е доставил описаните
по вид услуги, в посоченото количество и на посочената стойност, съответно вида на
услугите за всеки отделен отчетен период; периода и размера на обезщетението за
забава.
Основният спорен въпрос е свързан с наличието на валидна облигационна
връзка между страните по спора, възникнала и регламентирана от относимите законови
и подзаконови нормативни актове, определяща ответника, като "ползувател на ВиК
услуги". С разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР, Законът за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ определя кръга лица
/юридически и физически/- потребители на ВиК услуги. Същите са собствениците или
ползвателите на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В този
смисъл е и нормата на чл.2 от Общите условия, с които се уреждат отношенията между
ищецът от една страна и потребителите на предоставяните водоснабдителни и
канализационни услуги на територията, обслужвана от ВиК оператора, от друга страна.
3
В настоящият случай по делото се твърди от страна на ответника, че същия за
процесния период не е бил собственик на имота, респективно няма качеството
потребител. Видно от представените по делото писмени доказателства, а именно
справка от Службата по вписванията- гр. Несебър, н.а. за дарение от 21.06.1995 г. на
съдия при НРС, н.а. № 8, т.Х, рег.№ 11656, н.д. № 1695/2015 г. на нотариус Стоян
Ангелов и н.а. № 162, т.VIII, рег.№ 9967, н.д. № 1461/2015 г. на нотариус Стоян
Ангелов, ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор 58431.501.178,
ведно с изградените в него жилищна сграда и селскостопанска постройка, находящи се
в с. Приселци, община Несебър. Данни за притежавани или ползвани от С. други имоти
в същото населено място няма по делото. От показанията на св. А., както и от
изложеното в заключението на вещото лице по СТЕ, ведно с приложените снимки, се
установява, че така описания по- горе имот е този, за който е открита партида на името
на Б. ИВ. СТ. с абонатен № 900547. Видно от приложената справка от Службата по
вписванията не са налице отчуждавания на имота. С оглед на така представените
писмени доказателства ответникът, като собственик на имота, се явява потребител на
ВиК услуги по смисъла на цитираните по- горе разпоредби.
Не е спорно, че Б.С. е титуляр на партида с абонатен № 900547, която
обслужва водомера на посочения по- горе имот. От заключението по съдебно-
техническата експертиза и от показанията на св. А., става ясно, че се касае за дворно
място с постройки, една от които е жилищна, на два етажа. Във водомерна шахта,
находяща се в двора, бил монтиран един водомер, който отчитал консумацията на вода
в имота. Към момента на огледа от страна на вещото лице, измервателното устройство
е било демонтирано и водоподаването е било преустановено, което е било сторено на
09.12.2019 г. съобразно представения по делото протокол за прекъсване на
водоподаването. Експертът сочи, че абонатният номер на водомера е 900547, като се
касае за измервателно устройство, което се отчита електронно. Сочи се, че за периода
от 17.06.2017 г. до 19.08.2019 г. доставената и консумирана питейна вода, преминала
през измервателното устройство е 1154 куб.м., които били на стойност 1813.33 лв.
съобразно заключението по ССчЕ, отчитайки плащане от ответника в размер на 30 лв.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че издадените
фактури са били отразени в счетоводните регистри на дружеството-ищец.
С оглед на така изложеното и след като дружеството ищец е предоставило ВиК
услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. Ответникът по
спора не е ангажирал доказателства за плащане на дължимото. Незаплащането на
дължимите суми в посочените размери за главница и лихви, обосновава извода за
основателност на предявения от ищеца иск за сумата от общо 1813.33 лева,
представляващи незаплатена стойност на доставена, отведена и пречистена вода по
издадени фактури за периода от 25.07.2017 год. до 26.08.2019 год., с отчетен период по
фактури 17.06.2017год.- 19.08.2019 год. С оглед горното, съдът намира, че искът за
4
главница е основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
върху сумата, която се претендира считано от подаване на исковата молба- 03.08.2020
г., до окончателното изплащане на сумата.
Като не е заплатил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна, поради което следва да понесе и
задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на 30-дневен
срок от издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от
26.08.2017 г. до 28.10.2019г., възлизащо общо в размер на 157.07 лв. съобразно
заключението на вещото лице по ССчЕ. За този размер претенцията се явява
основателна, като за разликата до претендираните 399.97 лева следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на наведеното възражение за погасяване по давност на
претенциите, същото не може да бъде споделено. Началният период, от които се
претендира главницата е 25.07.2017 г., а за лихвата е 26.08.2017 г. Датата, на която е
депозирано заявлението пред РС- Несебър, впоследствие изпратено по подсъдност на
РС- Варна, е 01.11.2019 г. Към тази дата не е изтекъл дори 3- годишния срок за
претендираната лихва, още по- малко срока за главницата, поради което сумите се
дължими.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото, както
следва: държавна такса- 78.26 лева, 670 лв.- възнаграждение за двете експертизи
съобразно уважените части, юрисконсултско възнаграждение- 100 лв., или общо
разноски в размер на 848.26 лева.
По отношение на възнаграждението на особения представител съдът определя
окончателно такова в размер на 329 лв., определени съобразно Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с приложение на чл.47, ал.6,
изречение второ от ГПК, съобразявайки предявените две претенции. В тази връзка
следва ищецът да представи доказателства за довнесена сумата от 179 лв. Сумата от
150 лв.- внесен депозит за особен представител следва да бъде присъдена на ищеца.
В унисон с т.12 от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№
4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Предвид гореизложеното, на ищеца следва да се присъдят направените
от него разноски в заповедното производство за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 83.74 лв. съобразно уважените
части от исковете.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД- гр. Бургас, против Б. ИВ. СТ., ЕГН **********,
в размер на 1813.33 лева, представляващи незаплатена стойност на доставена,
отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 25.07.2017 год. до
26.08.2019 год., с отчетен период по фактури 17.06.2017год.- 19.08.2019 год., за обект,
находящ се в с. Приселци, община Несебър, абонатен № 900547, ведно със законната
лихва върху сумата, начиная от 03.08.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 157.07 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 26.08.2017 г. до 28.10.2019г., за които вземания е била
издадена заповед по чл.410 от ГПК № 9349/12.12.2019 г. по ч.гр.д. № 20181/2019 г. по
описа на РС- Варна.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД- гр. Бургас,
против Б. ИВ. СТ., ЕГН **********, за приемане за установено съществуване на
вземане за сумата над 157.07 лв., представляваща лихва за забава за периода от
26.08.2017 г. до 28.10.2019г., до претендираните 399.97 лв.
ОСЪЖДА Б. ИВ. СТ., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас,
ул. „Ген. Владимир Вазов”, № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, сумата от
83.74 лв., представляващи разноски по заповедното производство, и сумата от 998.26
лв., представляващи разноски по настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на адв. Г.- особен представител на
ответника, в размер на 329 лв. УКАЗВА на ищцовото дружество в 3-дневен срок от
уведомяването да довнесе сумата от 179 лв., като при неизпълнение ще бъде издаден
изпълнителен лист в полза на адв. Г. и ищеца ще понесе и разноските по изпълнението.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6