№ 455
гр. Бургас, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500419 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 453/31.10.2023 год. по гр.д.№ 297/2022 год. по описа на
Несебърския районен съд е осъдено дружеството „Централна
производствена база“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Несебър, ул. „Г.С. Раковски“ № 4, представлявана от Атанас
Иванов Попов, на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на В. Л. А., ЕГН
********** , гр. Н., ул. „Х. К.“ № **, ет. *, ап. *, и С. Л. Н., ЕГН **********,
гр. С., ж.к. „О. к.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 1387,80 /хиляда триста
осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за лишаването им от ползването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
53065.501.469 /петдесет и три хилядни и четиридесет и пет, точка, петстотин.
и едно, точка, четиристотин шестдесет и девет/ по КККР на гр. Обзор, общ.
Несебър, област Бургас, одобрена със заповед № PД-18-59/14.09.2006г. на
изп. директор на АККК с адрес: гр. Обзор, п.к. 8250, Индустриална, целият на
1
площ от 2318 кв.м. /две хиляди триста и осемнадесет квадратни метра/,
съгласно скица № 9879/25.03.2010г. на СГКК-Бургас, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, при съседи: ПИ № 53045.501.470, ПИ №
53045.501.425, ПИ № 53045.501.468, ПИ № 53045.535.512, за периода от
18.03.2017 г. до 18.03.2022 г., ведно със законната лихва от 19.03.2022 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата от уважената
част до пълния предявен размер от 3223,80 лв. Осъдено е „Централна
производствена база“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В. Л. А., ЕГН
********** и С. Л. Н., ЕГН **********, сумата от 301,34 лв. /триста и един
лева и тридесет и четири стотинки/, представляващи сторени съдебно –
деловодни разноски. Осъдени са В. Л. А., ЕГН ********** и С. Л. Н., ЕГН
**********, да заплатят на „Централна производствена база“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 541,09 лв. /петстотин четиридесет и един лева и девет
стотинки/, представляващи сторени съдебно- деловодни разноски. Осъдено е
„Централна производствена база“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Несебър сумата от 270,75 лв. /двеста и седемдесет лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща дължимата държавна такса и
заплатените на вещи лица суми от бюджета на съда, съразмерно с уважената
част от иска.
Срещу решението в частта, с която исковите претенции са уважени е
подадена въззивна жалба, към която неразделна част е уточняваща
въззивна жалба, от „Централна производствена база“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Несебър, ул. „Г.С.
Раковски“ № 4, представлявана от Атанас Иванов Попов, чрез процесуален
представител адв. Мартин Бусаров-АК-Благоевград. Твърди се, че решението
в обжалваната част е неправилно като незаконосъобразно, постановено при
погрешна преценка на доказателствата и необосновано. Твърди се, че съдът
не е извършил преценка на доказателствата поотделно и в тяхната
съвкупност, като без основание е дал превес на едни доказателства пред
други. Твърди се, че ищците не са доказали при условията на пълно и главно
доказване, че в процесния период, точно ответното дружество е ползвало
съсобствения между ищците и трети лица поземлен имот. Районният съд
неправилно кредитирал показанията на свидетеля А., за които въззивникът
твърди, че в по-голямата си част не могат да бъдат отнесени за процесния
2
период, а не зачел относимите показания на свидетелката Я.. Сочи се, че
ограденото място в което попада и процесния имот е бивш стопански двор, а
от заключенията на вещите лица по приетите СТЕ се установява, че в имота в
който ищците са съсобственици, освен сградите на ответника, се намира и
варов възел - собствен на други лица, чиито вход е между двете сгради на
ответника, като достъпът до него е през портала и през дължината на
ограденото пространство, които обстоятелства не са взети предвид от
районния съд. Оспорени са изводите на съда, че в процесния период
поземленият имот е използван от ответното дружество, както, и че
разположените в имота движими вещи и строителни материали са на
ответното дружество. Твърди се неправилно приложение на чл.64 от ЗС.
Сочи се, че на място няма индивидуализиращи белези на границите на
съсобствения между ищците и трети лица имот, поради което е необоснована
преценката на съда за превишаване на площта необходима по смисъла на
чл.64 от ЗС, за ползване на сградите на ответника. Твърди се също, че не е
установено от ищците, че те са били възпрепятствани от ответника да ползват
поземления имот съгласно квотата си на съсобственост, като се сочи, че пред
ответника те никога не са заявявали намерение за ползване на земята с
твърдение, че той им пречи. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваната част и за цялостно отхвърляне на предявените искове, с
присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Л. А. и
С. Л. Н., чрез процесуален представител адв. Таня Илиева-АК-Бургас, в
който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност и за
правилност на решението в обжалваната част. Твърди се, че пред първата
инстанция цялостното процесуално поведение на ответника, соченото в
отговора на исковата молба и ангажираните доказателства са обуславяли
неговата теза, че ползването на процесния имот от негова страна, в
качеството му на собственик на сгради разположени в имота, е в рамките на
необходимата площ по чл.64 от ЗС, като едва във въззивната жалба се твърди,
че имотът за процесния период не се е използвал от него. Твърди се, че
изводите на съда относно ползването на имота от ответното дружество
кореспондират със събраните по делото доказателства, които районният съд е
обсъдил надлежно, поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди се, че са
установени всички предпоставки за уважаване на предявените искове по
3
чл.59, ал.1 от ЗЗД, поради което изводите на районния съд по същество на
спора са правилни. Направено е искане за потвърждаване на решението в
обжалваната част и за присъждане на съдебните разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С решението си Несебърският районен съд се е произнесъл по
субективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в
отхвърлителната му част.
В проведеното открито съдебно заседание на въззивния съд страните
поддържат изразените становища и исканията за присъждане на съдебни
разноски.
Несебърският районен съд е сезиран с искове предявен от В. Л. А., ЕГН
**********, гр. Н., ул. „Х. К.“ № **, ет. *, ап. * и С. Л. Н., ЕГН **********,
гр. С., ж.к. „О. к.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. ** против „Централна
производствена база“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Несебър, ул. „Г.С. Раковски“ № 4, представлявана от Атанас
Иванов Попов за осъждане на ответника да им заплати сумата от общо
3223,80 лв. – по 1611,90 лв. за всеки от тях – обезщетение за лишаването от
ползването на собствените им общо 1/2 ид.ч. от 1990/2318 кв.м. ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор № 53065.501.469 по КККР на гр. Обзор,
общ. Несебър, област Бургас, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, при съседи: ПИ № 53045.501.470, ПИ № 53045.501.425, ПИ №
53045.501.468, ПИ № 53045.535.512, за периода от 18.03.2017 г. до
18.03.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата
претенция до окончателното плащане. Пред въззивния съд претенцията на
ищците се поддържа за размера от 1387,80 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.03.2022 г. до окончателното й плащане.
Твърди се, че ищците са собственици на посочените идеални части от
процесния имот по земеделска реституция, като въз основа на решение на ПК-
Несебър от 20.05.1997 год. за възстановяване на земеделски земи в полза на
наследниците на К.Н.С., б.ж. на гр. Обзор, наследниците са се били снабдили
и с констативен нотариален акт № ***, том ***, рег. № 2931, дело № 471/
**.**.**** год. за процесния имот. Твърди се, че за процесния период
4
18.03.2017 г. до 18.03.2022 г . ответното дружество използва целия
възстановен имот, включително и идеалните части собствени на ищците, без
правно основание, като пречи на ищците да ползват имота според правата си
на съсобственост, поради което им дължи обезщетение за лишаването им от
възможността да ползват имота в размер на пазарния наем за процесния
период, ведно с претендираната законна лихва. Посочено е, че исковата молба
следва да се счита за покана за заплащане на обезщетението. Ищците са
поддържали исковите си претенции, ангажирали са доказателства, направили
са искане за присъждане на съдебните разноски.
Ответникът с писмения си отговор е оспорил исковите претенции по
основание и размер, като е направил възражения които поддържа и пред
настоящия съд. Изложени са твърдения, че действително върху имота в който
ищците са съсобственици са разположени две сгради на ответното дружество,
които обаче не попадат изцяло в него, а обхващат и части от други имоти.
Оспорено е твърдението на ищците, че за процесния период ответното
дружество е използвало сградите, както и терена около тях. Твърди се, че
процесният имот е съсобствен между ищците и трети лица между които и
ЕТ“Атлант Кръстев- В. К.“, като в него освен двете частично попадащи
сгради на ответника се намира и трета сграда-портиерна-собствена на
ЕТ“Атлант Кръстев- В. К.“. Твърди се, че процесният имот не е
самостоятелно ограден или обозначен, а е част от бивш стопански двор
ограден с обща ограда, която обхваща освен процесния имот и още два имота,
като до ограденото пространство се влиза от две страни с контролиран
достъп. Твърди се, че в ограденото пространство включващо общо три имота,
между които и този, в който ищците имат съсобственост, са изградени освен
двете сгради на ищците и други сгради принадлежащи на ответника и на
други лица, като има и разположени вещи – строителна техника, машини,
строителни материали и строителни елементи, но ответното дружество нито е
собственик на тези вещи, нито ги е оставило там за да ги използва. Направено
е и възражението, че като собственик на постройки в чужд имот ответникът
има право на осн. чл.64 от ЗС безвъзмездно да използва и прилежащата към
постройките площ в рамките на необходимото за използване на постройките
според тяхното предназначение, за което не дължи обезщетение. Твърди се,
че ищците никога не са заявявали претенции спрямо ответното дружество,
дружеството е възприемало като собственик на земята само и единствено
5
лицето, което реално се разпорежда с оградения терен считано от 2010 год. -
Я.В.К.. Ответникът е направил искане за отхвърляне на предявените искове и
за присъждане на съдебните разноски.
Бургаският окръжен съд , като взе предвид постъпилата въззивна
жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:
От основното и допълнително заключение на вещо лице Димитрина
Стоянова, приети от районния съд, от изображенията и от скиците към
заключенията, както и от представените по делото скици-извадки от КК, се
установява, че процесният имот 53045.501.469 с площ от 2318 кв.м., ведно
със съседни на него поземлени имоти, са функционално свързани и са общо
отредени по плана за „производство на строителни материали, конструкции
и изделия“. Имотите между които и процесния са оградени с обща ограда,
с портал с портиерна и бариера, през който преминават МПС и друг
портал, през който не минават МПС. Вещото лице сочи, че границите на
процесния имот по кадастрален план са създадени без да се имат предвид
съществуващите в имота сгради и тяхното предназначение, като той не е
ограден самостоятелно и обособен по границите си съгласно кадастралния
план. Видно от заключенията, в процесния имот попадат следните сгради:
сграда на допълващо застрояване с идентификатор 53045.501.469.1 с площ
от 10 кв.м. /портиерна/, която не е собствена на ответника, както и части от
две сгради собствени на ответника, обозначени по кадастралния план с
идентификатори 53045.501.0.2 и 53045.501.0.2. Границите на процесния
имот минават през част от двете сгради на ответното дружество обозначени
по кадастралния план с идентификатори 53045.501.0.2 и 53045.501.0.3, като в
него попадат 859 кв.м. от сграда 53045.501.0.2 с обща застроена площ от 910
кв.м., и 203 кв.м. от сграда 53045.501.0.3 с обща застроена площ от 640 кв.м.
До процесните две сгради на ответника, както и до останалите сгради
разположени в съседните поземлени имоти се достига чрез портала към
портиерната и преминаване през процесния имот. Вещото лице е посочило и
графично е изобразило на скица /л.337/ прилежащия терен, част от процесния
поземлен имот по чл.64 от ЗС към сградите, както следва: 72 кв.м. е
прилежащия терен към сградата на ответника №3, 186 кв.м. е прилежащия
терен към сградата на ответника № 2 и 47 кв.м. е прилежащия терен към
сграда №1 /портиерна/, за която не са ангажирани доказателства чия
собственост е към момента, но не се спори, че не е собствена на ответното
6
дружество. На скицата приложена на л.337 от делото е отразена частта от
процесния имот, която не е застроена и не представлява прилежащ терен към
сградите попадащи в него, която част е в размер на 941 кв.м. ид.ч.
Следва да се посочи, че ответникът не оспорва сочената от ищците
квота на съсобствеността общо за двамата от 1/2 ид.ч. от 1990/2318 кв.м.
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 53065.501.469, съгласно
представения по делото констативен нотариален акт № ***, том ***, рег. №
2931, дело № 471/ **.**.**** год. на нотариус №110 на НК, поради което за
целите на настоящия облигационен спор следва да се приеме, че ищците са
установили по делото твърдяната от тях съсобственост върху процесния имот
в посочената квота.
Не се оспорват и правата на собственост на ответника върху сгради с
идентификатори 53045.501.0.2 и 53045.501.0.3, които се установяват и от
представеното извлечение от справка за актуално състояние, в която имотите
са отразени като непарична вноска в капитала на ответното дружество.
Тъй като за площта заета от сградите и прилежащите площи по чл.64 от
ЗС към изградените сгради, ищците нямат право на обезщетение предвид
обстоятелството, че ползването на тези площи от собствениците на сгради е
на правно основание, става ясно, че съобразно правата си на съсобственост в
процесния имот ищците биха могли да претендират обезщетение за
лишаването им от право на ползване само за онази част от терена извън
застроения и прилежащия към сградите, която съответства на квотата
им на съсобственост – т.е. на 1/2 ид.ч. от 1990/2318 кв.м. ид.ч., от 941 кв.м.
ид.ч., което е равно на общо 403,92 кв.м. ид.ч. за двамата ищци.
Предвид горното, за да бъде приета за основателна предявената
претенция по чл.59, ал.1 от ЗЗД, е следвало ищците при условията на пълно и
главно доказване да установят, че свободната част, извън застроената площ и
прилежащата площ по чл.64 от ЗС към построените в процесния имот сгради,
съответстваща на квотата им на съсобственост , т.е. - частта от 403,92 кв.м.
ид.ч. от процесния имот, е използвана от ответното дружество по такъв
начин, че ползването е лишило ищците от възможността те да ползват
имота според правата си и предназначението му, за периода от 18.03.2017
г. до 18.03.2022 г.
При анализа на доказателствата по делото не би могло да се приеме, че
7
ищците са установили наличие на горепосочените кумулативни
предпоставки, изискуеми за уважаване на исковете.
По делото е разпитан доведен от ищците свидетел П. А. - п.б. на
ищците. Свидетелят знае, че на б. му е възстановена собствеността върху
бивше лозе, като сега на мястото има фирма, която свидетелят сочи като
„Атлант Кръстев“. Свидетелят е бил охрана в оградения имот, в който освен
сгради има и други постройки, а също - други вещи по площадките, като сочи,
че единственият вход към постройките е бил и продължава да е през
бариерата чрез пропускателен режим. През 1994 год. достъпът до оградения
имот /включващ не само процесния, но и други имоти/ е осъществяван след
разрешение на шефа, който тогава бил В. К.-д. на Я. К. и В. К., шеф бил и
бащата на последните - В. К.. Свидетелят не знае дали те имат нещо общо с
фирмата- ответник по делото. Свидетелят сочи, че след като е напуснал
през 1994 год., не знае как стоят нещата с разрешаване на достъпа до
оградения имот, и че след 1994 година не е влизал и не е ходил в
оградения имот, но като минава покрай него вижда, че „всичко е както
преди“. Свидетелят посочва като собственици на сградите в оградения имот
В. К. и Я. К.. Когато е работил там /до 1994 год./, в имота не е имало варов
възел, имало асфалт върху земята както и цех, в който правели заготовки за
огради и покриви.
По делото е разпитан доведен от ответника свидетел В. Я. - без родство
със страните, работи във фирма „Атлант 2013“ ООД като г. с.. Свидетелката е
посочила, че мястото й на работа е в т.н. “промишлена база“, в сграда с
няколко фирми. Свидетелката уточнява, че под „промишлена база“ има
предвид ограденото с ограда място. Когато започнала работа преди 20-22
години свидетелката така го заварила - с портал и бариера от едната страна,
където са и пазачите. Свидетелката сочи, че има и друг портал към тяхната
административна сграда, който се заключва в 17 ч., но там няма бариера и от
него не влизат МПС. Свидетелката сочи, че зад сградите има място обособено
за ремонт на бетоновози и МПС-та на фирмата в която работи, като има и
варов възел. Всички коли - бетоновози и други, влизат през портала с
бариерата и пазачите. Управителят на фирмата в която работи свидетелката
се казва Я. К., като той работел с баща си - В. К.. Те преди време направили
ремонт на сградата, в която са пазачите. Свидетелката знае, че тази сграда
/портиерната/ е на фирма „Атлант“, както и трафопоста, а други две сгради са
8
на „Централна производствена база“. Свидетелката сочи, че отляво и отдясно
гледано от портала са разположени вещи „на фирмата“ /имайки предвид
фирма „Атлант“/, които стоят там от много години. Има автомобили под
запор от НАП, има складирани железа и хюнебеци. През последно време
„малко поразчистили“ за да има къде да си спират колите. Свидетелката сочи,
че в оградения имот се разпореждат само В. и Я., като само те позволяват
влизане и излизане от имота. Свидетелката знае, че управителят на ответната
фирма е А. П., който е втори братовчед с бащата на К.. Не знае кой ползва
сградите 2 и 3 /на ответното дружество/, виждала е, че понякога в едната
сграда влизат земеделци да си ремонтират колите, не знае кой им е
предоставил достъп, но другата сграда - производственото хале /сграда 3/, не
се ползва. Свидетелката знае, че за тези сгради не се отчита ползвана
електроенергия. На свидетелката е показана снимка №7 от заключението, на
която пред сграда №3 са оставени вещи и е паркиран автомобил.
Свидетелката сочи, че това са вещи на фирмата в която е назначена - т.е. на
фирма „Атлант“.
Свидетелските показания и на двамата свидетели се кредитират от съда,
тъй като същите взаимно се допълват, не са в противоречие и съответстват на
останалите събрани по делото доказателства, но въз основа на тях не биха
могли да се приемат за установени релевантните за уважаване на
исковете обстоятелства, че за процесния период ответникът е ползвал
403,92 кв.м. ид.ч. от процесния имот и по този начин е лишил ищците от
възможността те да ползват имота според правата си.
И двамата разпитани по делото свидетели сочат, че както преди /към
1994 год./, така и „сега“, ограденото място, за което се установи, че освен
имота на ищците включва и други имоти, се ползва от фирма определяна от
свидетелите като „Атлант“, чрез собствениците на тази фирма - фамилия
Кръстеви - В. К.-д. на Я. К. и В. К.-внук и бащата на последните - В. К.. От
удостоверението за актуално състояние на ответника става ясно, че никое от
тези лица няма връзка с ответното дружество-представлявано от Атанас
Иванов Попов, чиито едноличен собственик на капитала е дружеството
„ВЛТН“ЕАД.
Никой от свидетелите не твърди и не сочи обстоятелства, че за периода
от 18.03.2017 г. до 18.03.2022 г ., свободна площ от процесния имот
9
съответстваща на квотата на съсобственост на ищците - 403,92 кв.м. ид.ч., е
била използвана по някакъв начин от ответното дружество, като не са
ангажирани и доказателства, че за този период ищците си били лишени от
ответника от възможността да използват тази част според предназначението
й. Спомените на доведения от ищците свидетел за ползване на ограденото
място са много преди процесния период - от 1993-1994 година, към който
период ответникът не е бил собственик на сградите, тъй като дружеството е
учредено през 2016 год. От свидетелските показания на свидетелката Я. става
ясно, че към момента ответното дружество не използва дори собствените си
сгради разположени отчасти в процесния имот, а натрупаните в двора
преместваеми вещи са на трето за спора лице - фирмата в която работи
свидетелката - „Атлант“. Доколкото не са ангажирани оборващи тези
твърдения доказателства, съдът ги намира за достоверни, изхождащи от лице,
което има преки впечатления за ползването на имота, включително за
процесния период. Обстоятелствата сочени от свидетелката Я. относно
използване на цялото оградено място от фирма „Атлант“ съответстват и на
останалите събрани по делото доказателства, включително-писмото на
общината представено от ищците с исковата молба, в което е посочено, че
към 2021 год. сградите на ответника, попадащи частично в процесния имот - с
номера 2 и 3, не се ползват, като и на писмените доказателства за проведената
приватизационна процедура и процедура по закупуване на „Производствена
база“ гр.Обзор, ведно с прилежащите площи от трето лице - ЕТ“Атлант
Кръстев“, представлявано от Валентин Кръстев.
Предвид изложеното по-горе и тъй като ищците не установиха при
условията на пълно и главно доказване всички кумулативни елементи
необходими за уважаване на исковите им претенции по чл.59, ал.1 от ЗЗД,
предявените искове са изцяло неоснователни като недоказани и следва да
бъдат отхвърлени, включително в частта, с която е сезиран за
произнасяне въззивния съд.
Като е стигнал до различни правни изводи Несебърският районен съд е
постановил неправилно съдебно решение в обжалваната част, което
следва да бъде отменено от настоящия съд в тази част, включително в
частта, с която в полза на ищците са присъдени съдебни разноски, а
спорът следва да бъде решен по същество, с цялостно отхвърляне на
предявените искове. Предвид изхода от делото решението следва да бъде
10
отменено и в частта, с която в тежест на ответника са възложени
направените от бюджета на съда разноски.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника са дължими съдебните
разноски за двете съдебни инстанции, които следва да бъдат възложени в
тежест на ищците. Пред първоинстанционния съд са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.,
както и за заплатени разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на
350 лв. Пред въззивния съд са представени доказателства за заплатена
държавна такса и такса за преписи общо в размер на 99,30 лв. Дължимите
разноски за двете съдебни инстанции в полза на ответника са общо в размер
на 1049,30 лв., от които с необжалваната част от решението районният съд е
присъдил сумата от 541,09 лв., като настоящият съд следва да присъди
разликата от 508,21 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 453/31.10.2023 год. по гр.д.№ 297/2022 год. по
описа на Несебърския районен съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която:
Е ОСЪДЕНО дружеството „Централна производствена база“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Несебър, ул.
„Г.С. Раковски“ № 4, представлявана от Атанас Иванов Попов, на основание
чл. 59 от ЗЗД, да заплати на В. Л. А., ЕГН ********** , гр. Н., ул. „Х. К.“ №
**, ет. *, ап. *, и С. Л. Н., ЕГН **********, гр. С., ж.к. „О. к.“ № ***, вх. *, ет.
*, ап. **, сумата от 1387,80 /хиляда триста осемдесет и седем лева и
осемдесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за лишаването им от
ползването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 53065.501.469 /петдесет и три хилядни
и четиридесет и пет, точка, петстотин. и едно, точка, четиристотин шестдесет
и девет/ по КККР на гр. Обзор, общ. Несебър, област Бургас, одобрена със
заповед № PД-18-59/14.09.2006г. на изп. директор на АККК с адрес: гр.
Обзор, п.к. 8250, Индустриална, целият на площ от 2318 кв.м. /две хиляди
триста и осемнадесет квадратни метра/, съгласно скица № 9879/25.03.2010г.
на СГКК-Бургас, трайно предназначение на територията: урбанизирана, при
съседи: ПИ № 53045.501.470, ПИ № 53045.501.425, ПИ № 53045.501.468, ПИ
№ 53045.535.512, за периода от 18.03.2017 г. до 18.03.2022 г., ведно със
11
законната лихва от 19.03.2022 г. до окончателното плащане,
Е ОСЪДЕНО „Централна производствена база“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на В. Л. А., ЕГН ********** и С. Л. Н., ЕГН
**********, сумата от 301,34 лв. /триста и един лева и тридесет и четири
стотинки/, представляващи сторени съдебно – деловодни разноски,
Е ОСЪДЕНО „Централна производствена база“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Несебър сумата от 270,75 лв. /двеста и
седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща дължимата
държавна такса и заплатените на вещи лица суми от бюджета на съда,
съразмерно с уважената част от иска,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от ищците В. Л. А., ЕГН ********** ,
гр. Н., ул. „Х. К.“ № **, ет. *, ап. *, и С. Л. Н., ЕГН **********, гр. С., ж.к.
„О. к.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. ** за осъждане на ответника „Централна
производствена база“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Несебър, ул. „Г.С. Раковски“ № 4, представлявана от Атанас
Иванов Попов, на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на ищците В. Л. А.,
ЕГН ********** , и С. Л. Н., ЕГН ********** сумата от общо 1387,80
/хиляда триста осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за лишаването им от ползването на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 53065.501.469 /петдесет и три хилядни и четиридесет
и пет, точка, петстотин. и едно, точка, четиристотин шестдесет и девет/ по
КККР на гр. Обзор, общ. Несебър, област Бургас, одобрена със заповед № PД-
18-59/14.09.2006г. на изп. директор на АККК с адрес: гр. Обзор, п.к. 8250,
Индустриална, целият на площ от 2318 кв.м. /две хиляди триста и
осемнадесет квадратни метра/, съгласно скица № 9879/25.03.2010г. на СГКК-
Бургас, трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи:
ПИ № 53045.501.470, ПИ № 53045.501.425, ПИ № 53045.501.468, ПИ №
53045.535.512, за периода от 18.03.2017 г. до 18.03.2022 г., ведно със
законната лихва от 19.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА В. Л. А., ЕГН ********** , гр. Н., ул. „Х. К.“ № **, ет. *, ап.
*, и С. Л. Н., ЕГН **********, гр. С., ж.к. „О. к.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. ** да
12
заплатят на „Централна производствена база“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. Несебър, ул. „Г.С. Раковски“ № 4,
представлявана от Атанас Иванов Попов сумата от общо 508,21 лв.
/петстотин и осем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
дължимата разлика в направените по делото разноски пред двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13