РЕШЕНИЕ
№ 10592
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110156921 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от *************** против И. С.
Н., с която на основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 ГПК са предявени обективно
съединени осъдителни искове, както следва: за сумата от 1673,26 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до тоблоснабден имот, находящ се в ***************,
ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023г. до изплащане на вземането, сумата
от 259,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия, начислено за периода от 15.09.2021г. до 28.08.2023 г., сумата от 50,99 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от 12.09.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,49 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2020 г. до 28.08.2023 г.
В исковата молба ищецът *************** твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника- настоящ
ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***************. Тъй като заявлението
1
било отхвърлено поради липса на настоящ адрес на лицето на територията на страната,
на ищеца били дадени указания, че може да предяви осъдителни искове за вземанията
си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е
бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от *************** на клиенти за битови
нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от *************** на
клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди
се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими
суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б
ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с
***************. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се
начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са
издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период,
които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът
моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че собственик на имота е бил
наследодателя на ответника, поради което първия е бил потребител на топлинна
енергия. Отделно от предходното се поддържа, че вземанията на ищеца са периодични,
поради което и на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Ето защо, към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда, вземанията на ищеца са погасени по давност. Претендира се възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - *************** изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 288452 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за
изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и
2
топла вода и талони за отчет.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен нотариален акт за собственост върху жилища, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за
териториално и селищно устройство № 190, том III, нот.дело № 590/1984г. от
10.02.1984г. се установява, че за собственици на имота, находящ се в ***************
са признати *************** Н.а и ***************
По делото е представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка № 181, том XXVI, дело № 4352/1987 г., от който се установява, че
един от горепосочените собственици – п.И.ова Н.а се е разпоредила със собствената си
½ ид.ч. от процесния недвижим имот в полза на дъщеря си Ц.С.а С..
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че Ц.С.а с.е
починала на 06.04.2014 г. като е оставила един наследник по закон – нейн брат и
настоящ ответник. От същото удостоверение се установява, че другия собственик на
имота – *************** е дъщеря на ***************.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че
*************** е починала на 08.12.2013 г., като единствен неин наследник по закон
е настоящия ответник.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата
01.05.2020 г.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
общи фактури през исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия, талон за отчет, както и сертификат за
одобрение на уредите за ДР на ТЕ.
По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като
обективно и компетентно дадени.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че
през исковия период за имота е разпределяна ТЕ за отопление от щранг-лира и от
сградна инсталация, а за БГВ по норма разход за един потребител. Съгласно
заключението, през исковия период начислените от ищцовото дружество суми са
3
съгласно действащите към момента нормативни документи. Вещото лице е
констатирало още, че технологичните разходи в АС са изчислявани по Наредбата и са
отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди
нейното разпределение между абонатите. От представените свидетелства за
метрологичен контрол вещото лице е установило, че общия топломер е преминавал
метрологични проверки, относими към процесния период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 1724,25 лева – главница, в т.ч. сумата от
50,99 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 270,75 лева – обезщетение
за забава, в т.ч. сумата от 11,49 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
4
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
В конкретния случай, от събраните по делото писмени доказателства –
нотариални актове и удостоверения за наследници безспорно се установява, че
ответникът И. С. Н. е единствен наследник по закон на починалите титуляри на
правото на собственост. По силата на наследствено правоприемство ответникът се
легитимира като единствен собственик на процесния недвижим имот. Обстоятелството
дали в процесния обект се потребява топлинна енергия, съответно дали се обитава от
наследника има значение единствено относно компонентите и размера на
задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване
или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното
правоотношение.
Следва да се отбележи, че нормата на чл.48 ЗН съставлява законова презумпция,
по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.60 ЗН от
открИ.ето на наследството по смисъла на чл.1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. В тежест на ответника на основание
чл.154 ГПК е да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от
наследство, или приемането на наследството по опис и пр. /в този смисъл е решение
№ 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г., III г.о. на ВКС/. В конкретния случай
това не е сторено.
Следва да се отбележи също, че с решение № 5 от 22 април 2010 г. по
конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на
омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на
чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153,
ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по
смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната
собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ".
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
5
индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна
енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те
са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да
поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в
този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването
на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия
за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната
инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите
си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната
мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички
съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията
на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите
части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни
сгради. При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор
с ответника, нито подаване на молба-декларация за открИ.е на партида . Общите
условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален
закон, който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението на СТЕ, тъй като
вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на
събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните
писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г.,
II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху
обективни данни, а не върху предположения.
6
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана, поради което следва да бъде разгледано
обективираното в писмения отговор възражение за давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 12.09.2023 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
12.09.2020 г. Ето защо и съобразявайки заключението на ССчЕ, в което вещото лице е
описало издаваните през процесния период фактури, съдът приема, че погасени по
давност са всички вземания по фактури за ТЕ, издадени през периода от 31.05.2020 г.
до 31.07.2020 г., на обща стойност 141,19 лева. Следва да се има предвид, че
независимо от обстоятелството, че ответникът е издал обща фактура, в която са
включени издадените прогнозни фактури през процесния период, то от нейното
издаване на започва да тече нова давност. Това е така, тъй като изискуемостта на
вземанията на ищеца настъпва с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана до размер от 1532,07 лева и за периода от
12.09.2020 г. до 30.04.2022 г. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 12.09.2023 г. до
окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 1673,26
лева и за периода от 01.05.2020 г. до 11.09.2020 г. искът за главница за ТЕ следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/,
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
7
изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в
срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за вземания за обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като от приетата и неоспорена от ищеца
съдебно-техническа експертиза се установява, че през исковия период изравнителните
сметки за изготвени от третото лице-помагач на страната на ищеца. По делото няма
данни как е формирана сумата от общо 50,99 лева, ищцовото дружество да е заплатило
тази сума на горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е
възникнало право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
8
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от данните по делото е, че
дружеството е направило разноски за държавна такса в размер на 177.13 лева, 320,00
лева за СТЕ, 320,00 лева за ССчЕ и 400,00 лева – депозит за особен представител на
ответника. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, без да се събират
допълнително доказателства. С оглед предходното, ответникът следва да понесе
разноски съразмерно на уважената част от предявените срещу него искове или сумата
от 1011.50 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В исковото производство няма данни за
направени разноски, поради което съдът не присъжда такива.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Разноските, които
следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от предявените искове са
единствено по отношение на държавната такса, но не и юрисконсултско
възнаграждение. Това е така, тъй като с влязло в сила разпореждане от 19.09.2023 г.
заявлението е отхвърлено за сумите, предмет на настоящото производство. Отказът
представлява цялостно отхвърляне на заявеното до съда искане, предмет на
настоящото производство. От друга страна правилата за разпределение на
отговорността за разноски изискват уважаване на съответното искане (арг. от чл.78,
ал.1 ГПК). След като в заповедното производство такова уважаване за сумите предмет
на осъдителния иск не е налице, то на този етап правният спор не е решен в полза на
заявителя. Ето защо разноските от този етап от производството не следва да му се
присъждат. Именно поради отхвърляне на искането му са предявени и осъдителни
искове в настоящото производство. Единствената връзка, която тези искове имат с
развилото се заповедно производство, е с доплащане на дължимата такса по смисъла
на чл.415, ал.4 ГПК. Съблюдавайки правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК съдът следва да
присъди на ищеца и част от внесената в хода на заповедното производство държавна
такса, съразмерно на уважената част от исковете, а именно – сумата от 30,64 лева.
В заповедното производство ответникът не е направил разноски, поради което
съдът не му присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ И. С. Н., ЕГН
9
********** да заплати на ***************, със седалище и адрес на управление:
*************** сумата от 1532,07 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 12.09.2020 г. до
30.04.2022 г. до тоблоснабден имот, находящ се в ***************, ведно със
законната лихва, считано от 12.09.2023г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за топлинна енергия за разликата над 1532,07 лева до
пълния предявен размер от 1673,26 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 11.09.2020 г.,
за сумата от 259,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2021г. до 28.08.2023 г., за сумата от
50,99 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 12.09.2023г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 11,49
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
на топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2020 г. до 28.08.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. С. Н., ЕГН ********** да заплати на
***************, със седалище и адрес на управление: ***************сумата от
1011,50 лева, представляваща направените разноски по исковото производство
съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 30,64 лева, представляваща
разноски за държавна такса в заповедното производство по ч.гр.дело № 50678/2023г.
по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице ***************, помагач
на страната на ищеца ***************
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10