№ 336
гр. гр. Лом, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20241620102481 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени първоначално обективно
кумулативно съединени установителни искове от „*********“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес: *********, представлявано от управителите
*********, срещу Т. А. Б., ЕГН **********, с адрес: *********, за
установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК – правна квалификация по чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. 92 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86 от
ЗЗД, производство по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за
установено, че Т. А. Б., ЕГН **********, дължи на „*********“ ЕООД, ЕИК:
*********, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД 1294/2024г. по описа на РС Лом, а
именно сума в общ размер от 4060,06 лв. /четири хиляди и шестдесет лева и
шест ст./, формирана, както следва:
-главница в размер на 1300 лв. /хиляда и триста лева/,
-договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата в размер на 309,41
лв. /триста и девет лева и четиридесет и една ст./ за периода 28.05.2020г.-
29.03.2021г.,
-законна лихва /за забава/ върху главницата в размер на 273,64 лв. /двеста
седемдесет и три лева и шестдесет и четири ст./ за период 29.03.2021г.-
05.02.2024г.,
-726,42 лв. /седемстотин двадесет и шест лева и четиридесет и две ст./,
представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за
таксите и разходите, събирани от „*********“ ООД,
1
-1450,59 лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева и петдесет и девет ст./ -
дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит,
-както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда - 08.02.2024г., до окончателно изплащане на вземанията.
В исковата молба се твърди, че на 28.05.2020г. Т. А. Б., ЕГН **********, е
сключил Договор за потребителски кредит № ********* със „*********“
ООД, по силата на който е получил сумата от 1300 лева, срещу което се
съгласил да върне 10 броя вноски по 306лв. в срок до 29.03.2021г., когато е
падежирала последната вноска съгласно погасителен план, неразделна част
към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер
на 48.63 %. Според ищеца видно от приложените Общи условия и Договор за
паричен заем № ********* на 28.05.2020г. по безспорен начин се установяват
сключеният между страните договор, задълженията по който ответната страна
не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Твърди се, че
процесният договор за кредит не е сключен в противоречие с изискването на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК - сключен е по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Сочи се още, че
договорът е действителен като сключен според повелителните норми на чл.
10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че според чл. 31, ал. 3 от Общите условия
по Договора за потребителски кредит страните са се съгласили, че длъжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
забавената сума за всеки ден забава. Ищецът твърди, че в чл. 33, ал. 2 от
Общите условия било уговорено „*********“ ООД да уведомява длъжника
чрез писма, покани, съобщения или други документи по e-mail адрес или
доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при
подписването на договора за кредит. Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора за кредит с полагането на подписа по договора кредитополучателят
удостоверява, че надлежно е получил заемната сума. Сочи се, че ответникът Т.
А. Б., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
кредит, като и към момента на депозиране на исковата молба задължението
все още не е погасено. Ищецът сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 01.04.2022г. „*********“ ООД като цедент е
прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „*********“ ЕООД, ЕИК *********.
Вземането срещу ответника, твърди ищецът, е индивидуализирано в
Приложение № 1 към договора за цесия. Твърди се, че ответникът е уведомен
за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения
от него телефонен номер. Същият не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита. Сочи се, че в случай, че съдът приеме, че
уведомяването на длъжника - ответник не е извършено надлежно, да се
приеме за надлежно връчване на уведомлението - това, извършено с исковата
молба. Твърди се, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от
4060.06 лв., формирана по горепосочения начин. Уточнено е, че
2
претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на
МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения. Същата, сочи ищецът,
се дължи от кредитополучателя по силата на от ОУ, неразделна част от
Договора за кредит. Сочи се, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г.
законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е.
претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ищецът
се е позовал на законови разпоредби и на съдебна практика в исковата си
молба.
Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от назначения на
ответника особен представител. В същия се сочи, че искът е допустим, но
неоснователен. Оспорва се, че е сключен валиден договор между кредитора и
ответника. Никъде в договора за кредит не е упоменато кой има право да
представлява дружеството заемодател „*********“. За заемодател договорът е
подписан от лице с неясна самоличност без да е ясно в какво качество се
подписва и има ли право да представлява дружеството. Само това
обстоятелство е достатъчно да се обяви договорът за нищожен според
представителя на ответника. Същият сочи, че дори да се приеме, че има
валиден договор, никъде в приложените доказателства не е доказано, че
ответникът изобщо е получил сумата, предмет на договора. В тежест на ищеца
е да докаже, че има реално предаване на сумите според ответната страна. В
отговора на исковата молба се сочи, че няма уведомяване за договора за цесия
от първоначалния кредитор. Макар и да е приложено пълномощно в този
смисъл, не са представени доказателства, че уведомлението е достигнало до
длъжника, ответник в настоящето производство. Действително, съдебната
практика приема, че исковата молба може да се приеме за такова уведомяване,
но според ответната страна същата не намира приложение в конкретния
случай, т.к. исковата молба е връчена не на ответника или на негов
пълномощник, а на назначен от съда особен представител. Според последния
са налице и неравноправни клаузи в договора, за които съдът следи служебно.
Като такава е посочена т. 8 от договора, която налага изключително висока
неустойка, ако кредитополучателят в тридневен срок не представи
обезпечение на кредита. Обезпеченията са елемент от действителността на
договора, а не постфактум, сочи ответникът.
В откритото съдебно ищецът не се представлява. Депозирано е писмено
становище, като се сочи, че исковата претенция се поддържа.
Ответникът се представлява от назначения особен представител адв. С. П.
от МАК, който поддържа отговора на исковата молба, като се иска отхвърляне
на иска поради изложените от него съображения.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото
3
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е
обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск
се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително
изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна
преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за
допустимост на иска, съдът констатира, че е налице издадена заповед за
изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ГПК. Предвид това на заявителя /ищец/ са дадени
указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Актът на
съда е връчен на ищеца на 14.10.2024г., като на 18.10.2024г. /чрез ССЕВ/ е
депозирана и исковата молба. Следователно е спазен срокът за предявяване на
установителния иск. Ето защо исковата претенция се възприема за допустима.
Налице е и правен интерес от търсената защита. Искът е предявен от и срещу
надлежна страна. С оглед изложеното, налице са всички положителни и
липсват отрицателни процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на
съдебното решение, които обуславят неговата допустимост. Предвид това
съдът следва да разгледа исковата претенция и да се произнесе по нейната
основателност.
За основателността на предявените претенции ищецът следва да установи
следните кумулативни предпоставки: между ответника и третото лице
********* ООД да е съществувало валидно облигационно отношение от
сочения вид, по силата на което кредитодателят е изпълнявал своите
задължения да престира на ответника съгласно договорените параметри,
настъпила изискуемост на вземанията, неизпълнение от страна на ответника
на неговите задължения по сключения договор, валидно сключен договор за
цесия, въз основа на който ищецът е придобил вземането на третото лице
********* ООД по облигационното отношение, произтичащо от сключения
договор за паричен заем № *********/28.05.2020г., за който договор за цесия
длъжникът да е бил надлежно уведомен, възникването на обстоятелства,
обуславящи претендираната неустойка.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните е
указано, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената
заповед по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че между
първоначалния кредитор-цедент „*********“ ООД и ответника е възникнало
валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което
4
заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а
заемополучателят се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с
възнаградителна лихва в уговорения размер; настъпила изискуемост,
съответно изпадане на длъжника в забава; размера на непогасения остатък по
дълга по пера и размера на обезщетението за забава, за което съдът е указал,
че не представят доказателства; както и че вземанията са прехвърлени на
ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е
бил надлежно уведомен, като за това обстоятелство също е указано, че не се
представят доказателства. По иск с пр. осн. чл. 92 ЗЗД съдът е указал, че
ищецът е този, който следва да докаже съществуване на неустоечна клауза по
валиден договор, сключен с ответника, че е изправна страна (респ., че третото
лице-заемодател е изправна страна), размера на претенцията си, настъпване на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника.
С доклада по делото е указано, че в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнявал задължението си за заплащане на дължимите суми, респ.
правоизключващите, правопогасяващите си възражения. Т. е. в тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване и да установи възраженията си.
Въз основа на представения по делото договор за паричен заем
*********/28.05.2020г. се установи, че между третото лице за делото
********* ООД с ЕИК *********, представлявано от М.Х. (видно от
положения от същата подпис) и ответника е бил сключен договор за кредит,
по силата на който на последния е била отпусната сума в размер на 1300лв.,
която е следвало да бъде върната съгласно погасителен план, инкорпориран в
приложение № 1 от договора на 10 вноски, първата от които с падежна дата
29.06.2020г., а последната – 29.03.2021г. Годишния процент на разходите,
посочен в договора за заем, е в размер на 47,59 %, а фиксираният годишен
лихвен процент – 40,05%. Общата сума за плащане е посочена в размер на
1609,41лв.
В клаузата на чл. 4, ал. 1 е посочено, че „заемателят Т. А. Б. с полагането
на подписа си по настоящия договор удостоверява, че надлежно получи в брой
заемната сума в размер на 1300 лева /хиляда и триста лева/ съгласно
параметрите, посочени в чл. 3 от настоящия договор и се задължава да я
заплати на ********* ООД ЕИК ********* - заемодател, в сроковете и
условията, описани по-горе, в приложения погасителен план и в Общите
условия към договора за заем“. Тоест договорът има в тази си част характер на
разписка относно получената в заем сума. Предвид това съдът намира за
неоснователни възраженията на ответната страна, че не е доказано изпълнение
на това договорно задължение от страна на заемодателя. Освен това относно
представителната власт на лицето, действало от името на ********* ООД във
връзка с възраженията, изложени в ОИМ, настоящият състав намира, че
сключените без представителна власт договори не са нищожни, като
отношенията досежно представителството по пълномощие са урегулирани в
разпоредбите на чл. 36 и сл. от ЗЗД и в случая възражение за липса на
представителна власт би могло да бъде наведено от представлявания
(********* ООД), т.к. действия без представителна власт биха накърнили
именно неговите права.
5
По делото се установи, че по силата на чл. 6 от договора за паричен заем
страните са се споразумели договорът да бъде обезпечен с поне едно от
посочените обезпечения: Банкова гаранция или поръчител, отговарящи на
условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия (ОУ) към договора за заем.
Съгласно посочената разпоредба от ОУ изискванията са: 1.поръчителство на
едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера
на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по
други Договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по
сключени и непогасени Договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен“ както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания
от тях доход; 2.залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценена от
лицензирани оценители), надвишава два пъти общата сума за плащане по
Договора за заем, включващо договорената главница и лихва; 3.първа по ред
Ипотека;4.предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на
Договора за заем, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включваща договорената
главница и лихва.
В чл. 8 от договора за заем е посочено, че с подписването на процесния
договор заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в
случай, че не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от
сключването му обезпечение, отговарящо на условията, посочени в чл. 9, ал. 3
ОУ към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 1450,59 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в
Приложение 1 към договора за заем. Такава неустойка е била начислена от
страна на заемодателя по делото, като се претендира с исковата молба (и със
заявлението по чл. 410 ГПК).
В чл. 14, ал. 2 от ОУ е предвидена подобна клауза – сочи, се, че в случай,
че заемодателят поиска, а заемателят не предостави каквото и да е годно
обезпечение на Договора за заем съгласно чл. 9, ал. 2 от ОУ, в срок до три дни,
считано от подписване на Договора за заем, същият дължи на заемодателя
неустойка, индивидуализирана в Договора за заем.
На 01.04.2022г. между ищеца по делото като цесионер и ********* ООД
като цедент бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия). Видно от приложения заверен препис в същия е посочено, че цедентьт
е дружество, което извършва дейност като финансова институция по смисъла
на Закона за кредитните институции и има основен предмет на дейност -
отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на депозити или други възстановими средства по Закона за
6
кредитните институции, а цесионерът желае да придобие вземанията от
цедента, представляващи парични вземания по договори за кредит,
индивидуализирани в Приложение 1, в което е посочен и договор за заем №
********* със заемател Т. А. Б..
Във връзка със сключения договор за цесия е било издадено и
пълномощно от страна на ********* ООД, по силата на което ищецът бил
упълномощен да уведомява длъжниците, описани в Приложение 1 към
договора за настъпилото прехвърляне на вземанията съгласно чл. 99 ЗЗД.
Видно от текста на пълномощното (заверен препис е приложен по делото) със
същото цедентът е извършил и потвърждаване на настъпилото прехвърляне
на вземанията.
От страна на ищеца е представено уведомително писмо до Т. А. Б.
относно договор *********/28.05.2020г., в което е посочено, че вземането по
посочения договор за заем е прехвърлено в полза на ********* ЕООД, ведно с
начислените лихви, такси, разноски. Няма данни обаче кога и дали изобщо
уведомлението е достигнало до своя адресат – ответник по настоящото дело.
Макар ищецът в исковата молба да е изложил твърдения, че ответникът е
уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на
посочения от него телефонен номер и въпреки разпределената му с доклада по
делото доказателствена тежест, същият в хода на производството не е
представил доказателства относно това, че действително до ответника е
достигнало уведомление за извършеното прехвърляне на вземането на
********* ООД в полза на ищцовото дружество.
Изхождайки горното, от предмета на договора и страните – физическо
лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята
професионална компетентност, и финансова институция по смисъла на чл. 3,
ал. 1 ЗКИ, съдът приема, че са налице правоотношения с потребител, а
процесният договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят поставя строги изисквания за формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, уредени в глава трета от посочения закон.
С оглед горното процесният договор се подчинява на правилата на ЗПК и
на чл.143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като от страна на
ищеца са изложени и доводи в тази насока.
На първо място обаче в настоящия случай следва да се направи преценка
за материалната легитимация на ищеца с оглед данните по делото – а именно
дали цесията е породила действие по отношение на ответника-длъжник
предвид установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД императивно изискване за
съобщаването й на последния, за да има същата обвързващ и за него ефект. В
този смисъл са и част от възраженията, наведени от ответната страна чрез
назначения й особен представител.
Както бе посочено в настоящите мотиви въпреки разпределената
доказателствена тежест с доклада по делото, от страна на ищеца не се
7
представиха доказателства за действително уведомяване на длъжника по
заповедното производство - Т. Б., за извършена цесия, поради което съдът
приема, че ищецът не доказа това си твърдение, поради което се установи, че
ответникът не е уведомен за извършеното прехвърляне на процесното вземане
в полза на ********* ЕООД.
За да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на
длъжника, а и спрямо третите лица, същото следва да му бъде съобщено
надлежно, което произтича от разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. До момента
на уведомяването за извършеното прехвърляне на вземанията за длъжника
надлежен кредитор е цедентът – в случая ********* ООД.
Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши
посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Така съдът приема, че по силата на принципа на свободата на договарянето
/чл.9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да
съобщи на длъжника за цесията. Длъжникът би могъл да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е и съдебната
практика на ВКС, обективирана в решение № 137/2.06.2015 г. по гр.д. №
5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова представеното от ищеца уведомление за
цесия, изходящо от него в качеството му на цесионер, както и в качеството му
на пълномощник на цедента, принципно е годно да уведоми длъжника за
извършената цесия на процесното вземане. В настоящия случай, както се
посочи, е представено пълномощно, по силата на което цедентът е
упълномощил цесионера да извърши уведомяване на длъжника за сключения
договор за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По делото обаче ищцовото дружество не е представило доказателства
въобще реално да е достигнало уведомяване за цесията до длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
като следва да се посочи, че от значение за уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
е именно достигането до знанието на длъжника на данни за сключения
договор за цесия с оглед „смяната“ на страна в заемното правоотношение (по-
конкретно - смяната на кредитора).
Съгласно утвърдилата се съдебната практика действително връчването на
уведомлението за цесия е възможно да стане и чрез връчване в хода на процеса
на длъжника - било то чрез приложение на уведомлението към исковата
молба, било чрез изрично волеизявление за цесията в исковата молба. Още
повече, че при отсъствието на специални изисквания в закона за начина на
уведомяване на длъжника за цесията, съобщението до него следва да се
приеме за надлежно и когато изходящото от цедента уведомление му е
връчено като приложение към исковата молба, с която цесионерът е предявил
иск за изпълнение на цедираното вземане. Като факт от значение за спорното
8
право, настъпил във висящия процес, извършеното по този начин уведомление
от цедента до длъжника следва да се съобрази от съда при разглеждане на
исковата претенция на цесионера срещу длъжника съгласно правилото на чл.
235, ал. 3 ГПК. Ето защо, а и по аргумент за по-силното основание,
извършеното упълномощаване на цесионера от страна на цедента да уведоми
длъжника, представлява валиден начин за нотифициране на цесията. В този
смисъл е постановената от ВКС по реда на чл. 290 ГПК практика,
обективирана в Решение № 123/24.06.2009 г. по т.дело № 12/2009 г. по описа
на II т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.дело № 2352/2013г. по описа
на II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.дело № 1711/2013 г. по описа на I т.о.
В решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, 2-ро ТО, е
посочено, че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
В съдебната практика нееднозначно е решаван през годините въпросът за
уведомлението за цесия чрез връчване на особен представител, назначен в
процедура по чл. 47, ал. 6 ГПК. Тъй като в законодателството липсва изричен
отговор на посочения по-горе правен въпрос, съдебната практика е тази, която
е формирала отговор при тълкуване на законовата уредба. Така в решение от
22.01.2019г. по в.т.д. № 1342/2018 г. на ОС Стара Загора, влязло в законна сила
на 22.01.2019г., съдебният състав е извел заключение, че ответникът е бил
представляван от назначен от съда представител, след провеждане на
процедура по чл. 47 ГПК, на който са били връчени съдебните книжа,
следователно до фактическо връчване на книжата, сред които и
уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало, като предаването на уведомлението на
процесуалния представител на ответника не може да се приравни на надлежно
уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството,
осъществявано от назначен от съда представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. В
решение № 74 от 27.07.2017г., постановено по в.т.д. № 154/2017 г. на АС
Бургас, е посочено, че не е налице известяване чрез връчване на
уведомленията до длъжниците като приложения към исковата молба, които са
били представлявани от назначени от съда представители, след провеждане на
процедура по чл. 47 ГПК, на които са били връчени съдебните книжа, тоест до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за
прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не
се е стигнало и предаването на уведомленията на процесуалните
представители не може да се приравни на нотифициране на длъжниците,
поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен
от съда представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. В този смисъл са и други решения,
сред които напр. решение № 2 от 06.01.2020г. по в.гр.д. № 1370/2019г. на ОС
Стара Загора, решение № 144 от 09.06.2022 г. по в.т.д. 20225501000086/2022г.
на ОС Стара Загора, решение № 166 от 27.06.2022г. по в.т.д.
20225501000087/2022г. на ОС-Стара Загора, и др.
Настоящият съдебен състав споделя цитираната съдебна практика.
9
Действително в решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 г. на
ВКС, 1 ТО, съдебният състав е посочил, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване
на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Следва да се отбележи обаче, че в това съдебно решение се касае за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, а не за
уведомление за извършена цесия по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като
съдебният състав е заключил, че връчването на уведомлението на особения
представител е надлежно, тоест настъпват материалните предпоставки на
връчването. Съдебният състав вероятно е обосновал посочения по-горе
правен извод въз основа на това, че последователно в практиката на ВКС
решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., решение №
(25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др.) се е застъпвало
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за
връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална
покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.
50 ЗННД /идентичен с чл. 43 ЗЧСИ/ вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от
адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен
представител в нотариалното производство.
В настоящия случай обаче се касае за смяна на страна по
правоотношението, което има ключово значение за изпълнението на
задължението. Предвид това настоящият състав намира, че не следва по
аналогия да бъде приложена посочената по-горе практика на ВКС относно
предсрочната изискуемост предвид разликите в двата института. Така
например предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
сключен между страните, по силата на който те самите са постигнали съгласие
при настъпване на определени обстоятелства да възникне потестативно право
в полза на кредитора за промяна срока на договора. Правната същност на
договора за цесия е различна - по силата на цесията се променя една от
страните по материалното правоотношение – а именно кредитора. Тази
промяна не зависи от настъпването на обективни факти, които са включени в
договора за кредит, и не произтича от договореното между страните. В ЗЗД е
създадена императивна правна рамка, вкл. досежно действието на договора за
цесия по отношение на длъжника и на други трети лица – чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Такава императивна правна норма не съществува досежно предсрочната
изискуемост.
Освен това на осн.чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и
разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и
имуществени права – компетентността е изцяло процесуално правна.
Връчване от съда в хода на висящ съдебен процес принципно има
процесуално правно действие. Връчването може да има и материално правно
действие, ако са налице предпоставките за това – връчен е лично на ответника
10
документ, съдържащ изявление на ищеца или на друг правен субект с
материално правно значение. В случая от значение е качеството на особен
представител, чиито функции са само с процесуално правно естество.
Въз основа на горното в настоящия случай съдът приема, че приложеното
към исковата молба на ищеца-цесионер уведомление за извършена цесия не е
достигнало до ответника с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея на назначения на ответника по делото особен
представител адв. П.. Безспорно същото е връчено на адв.П. в качеството му
на назначен особен представител на ответника по делото по реда на чл. 47, ал.
6 от ГПК. В случая връчването на уведомлението за цесията, като приложение
към исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за установяване на
цедираното вземане по отношение на ответника чрез назначения му от съда
особен представител не съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането да е
породило действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съдът приема, че в процесния случай ответникът по делото не е
надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като съобщението за това е
достигнало до знанието единствено на неговия особен представител, като от
значение е особената фигура на последния, който е назначен по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК. В съдебно производство, в което на ответника-длъжник е
назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК, длъжникът не се
представлява от надлежно упълномощен от него адвокат-пълномощник, който
би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното
право факти, включително знанието за извършената цесия. Връчването на
уведомлението за цесия на особен представител на ответника не би могло да
се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител,
които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен
адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото
връзката с клиента му се предполага /предвид това, че го представлява по
пълномощие/. В случая представителната власт на особения представител
спрямо ответника произтича от акт на съда, с който е назначен същият, като
приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която
се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК – /в този смисъл и мотивите
на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело №
6/2012г. на ОСГТК, ВКС/, която представителна власт е ограничена, арг. чл.
29, ал. 5 от ГПК, което пък води до извода, че особеният представител на
ответника по делото не притежава пасивна представителна власт да приема
волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение /в т см. е
и решение от 05.07.2021г. по гр.дело № 2662 по описа за 2020г. по описа на
СГС, Г.О., III-В. състав/. Освен това в мотивите на т. 7 на посоченото
тълкувателно решение е направено ясно разграничение на фигурата на
особения представител и на страната, която той представлява, с оглед
задължението за внасяне на държавна такса. В посочения смисъл са и
цитираните в настоящите мотиви решение № 74 от 27.07.2017г. по в.т.д.№
154/2017 г. на АС Бургас, недопуснато до касационно обжалване с
11
определение № 567 от 18.09.2017г. по т.д. №3153/2017г. на I т.о. ВКС, и
решение от 22.01.2019г. по в.т.д.№ 1342/2018г. на ОС Стара Загора.
По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че в процесния
случай цесията на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е породила своето действие
спрямо длъжника, съдът намира, че ищецът не е материалноправно
легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като
последният не дължи да престира на него, а на стария кредитор. Въз основа
на горното на това основание предявените искове се явяват неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в разпоредбата на чл.422, ал.3
ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване
съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй
като изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на
изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на
вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно
чл.416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за
отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако
изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване
на основание чл.422, ал.3 ГПК. По тези съображения при отхвърляне на
установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният
лист не подлежат на обезсилване.
С оглед отхвърлянето на предявените искове, ответникът не дължи на
ищеца разноски по делото, включително по заповедното производство, като
последният не претендира разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове с правна
квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. 92 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86 от ЗЗД от „*********“ ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес: *********, представлявано от управителите *********,
срещу Т. А. Б., ЕГН **********, с адрес: *********, за признаване за
установено, че Т. А. Б., ЕГН **********, дължи на „*********“ ЕООД, ЕИК:
*********, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД 1294/2024г. по описа на РС Лом, а
именно сума в общ размер от 4060,06 лв. /четири хиляди и шестдесет лева и
шест ст./, формирана, както следва: главница в размер на 1300 лв. /хиляда и
триста лева/, договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата в размер на
309,41 лв. /триста и девет лева и четиридесет и една ст./ за периода
28.05.2020г.- 29.03.2021г., законна лихва /за забава/ върху главницата в размер
на 273,64 лв. /двеста седемдесет и три лева и шестдесет и четири ст./ за период
29.03.2021г.- 05.02.2024г., 726,42 лв. /седемстотин двадесет и шест лева и
четиридесет и две ст./, представляваща неплатени дължими такси, дължими
12
съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „*********“ ООД,
1450,59 лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева и петдесет и девет ст./ -
дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит,
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда - 08.02.2024г., до окончателно изплащане на вземанията.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението да се отдели ЧГД № 1294/2024г. по
описа на PС Лом от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
13