Р Е Ш Е Н И
Е
№………./13.03.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 37 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 91454/09.12.2019г. на „Енерго
- Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ****, чрез
пълномощника адв. *****., срещу решение № 4976 от 18.11.2019г., постановено
по гр. дело № 9967/2019г. на Районен съд - ****, с което е прието за
установено, че Р.Т.Р., ЕГН ********** *** не дължи на въззивното дружество сумата от 2456,36 лв., за която сума има издадена фактура № ********** от 13.06.2019г. за периода
09.06.2017г. до 08.06.2018г., за партида с клиентски № ********** и аб.№
**********, с адрес на потребление в гр.Варна, кв.Възраждане, бл.51, вх. 3,
ет.6, ап.61, на основание чл.124,
ал.1 ГПК.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на
вземането му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия
количество ел. енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД.
При извършена проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано
количество електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и
съответно не е заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени
изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни
разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в
който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
Р.Т.Р. срещу „Енерго–Про
Продажби” да бъде установено между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 2 456,36 лв. по фактура №
********** от 13.06.2019г. за периода 09.06.2017г. до 08.06.2018г., за
партида с клиентски № ********** и аб.№ *********, с адрес на потребление в
гр.Варна, кв.Възраждане, бл.51, вх. 3, ет.6, ап.61.
Ищецът
твърди, че при проверка на текущите си задължения в електронната страница на
„Енерго-Про Продажби" АД е установил, че има задължение в размер на
2456,36 лв. за сочения обект. Ищецът твърди, че средството за търговско
измерване, респ. схемата на свързване, не е манипулирана от него, нито е
потребена ел. енергията, начислена за 2 456,36 лв. за периода 09.06.2017г. до
08.06.2018г. Потребителят не е уведомяван, че ще бъде извършена проверка на
електромера, измерващ изразходваната ел. енергия. Не е присъствал представител
на ищеца на проверката, нито се е запознал със съдържанието на изготвения
констативен протокол. Излага, че свидетелите, подписали се в протокола от
проверката, съставен от служителите на „Енерго-Про Мрежи" АД, са били
заблудени, че това е рутинна проверка. Намира претенцията на ответното
дружество за неоснователна. Оспорва да е потребено начисленото количество ел.
енергия. Оспорва да е извършена каквато и да е нерегламентирана намеса в
схемата на свързване на СТИ на обекта на потребление. Възразява, че
демонтираният електромер не е представен за експертиза на компетентния орган за
метрологичен надзор в състоянието, в което е бил демонтиран. Оспорва, че не е
имало данни за сумарния регистър при демонтажа на електромера. Оспорва начина,
методиката и основанието на фактурата, по което е начислена сумата по
посочената партида. Оспорва служителите на служители на „Енерго-Про Мрежи"
АД да са компетентни да извършат проверката, за която е съставен констативен
протокол. Възразява, че към датата на извършване на проверката не е съществувал нормативно
установен ред за коригиране на сметката на потребителя при неточно измерване на
СТИ. Оспорва правното основание, на което електроснабдителното дружество
се позовава за извършване на корекцията. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, като изразява становище за
неоснователност на исковете. Възразява, че сочените разпоредби на чл.48-51 от
ПИКЕЕ не са отменени и не може да се дерогира приложението им, доколкото те са
приложим закон и са част от действащото право. Твърди, че в договорните
отношения между страните, по силата на ОУ на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД, както и от ПИКЕЕ. Излага, че на 08.06.2018г. е
извършена проверка на обекта на потребление, за което е съставен констативен
протокол № 1104469, при която е установено, че в регистър 1.8.3 има отчена
ел.енергия. Намира, че ел. енергия, натрупана в невизуализирания регистър, е
реално доставена и потребена от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него,
поади което абонатът дължи заплащане на нейната стойност. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
С обжалваното решение е уважен
предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно констативен
протокол № 7704469 на 08.06.2018г. служители на „ЕРП Север“ АД са извършили
проверка в обект, находящ се в гр.Варна, ж.к. Възраждане, бл.51, вх.3, ап.61,
демонтирали са СТИ за проверка в БИМ с показатели 1.8.1-003124, 1.8.2-008043,
1.8.3-013358,1.8.0-025125 и 1.8.4-00000. Протоколът е съставен в присъствието
на съпругата на абоната.
Видно от константивен
протокол за метрологична експертиза на средство за измерване №
1051/05.06.2019г. на БИМ гр. Русе, при софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа
15.8.3- 0013358.068 kWh,
която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
Видно от становище за начисление на ел. енергия
от 12.06.2019г. за периода 09.06.2017г. - 08.06.2018г. е начислено общо 13358
кВтч енергия.
От заключението на
СТЕ, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че процесният
електромер е с метрологична годност 6
години и е преминал метрологична проверка на 17.08.2016г.при нулеви показания
на всичките пет тарифи. Отчетените количества в тарифа Т3-1.8.3 в размер на
13358 кВтч е преминала и регистрирана в електромерните тарифи/но в тарифа Т3,
коато не се визуализира по заводстка настройка. Процесната намеса е софтуерна и
се изразява в препрограмиране на СТИ. Извършените изчисления са математически
точни, а цената не електроенергията е съгласно приетите от КЕВР за съответните
подпериоди. Сумарната тарифа е отчела и тази енергия от тарифа Т3. На практика
е фиксиран монтаж с нулеви тарифи.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50
от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена
възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че
начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел.
енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се
снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е
каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3., доколкото липсват
данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и
нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към
датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се
направи извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо място
следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по
адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48 - чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния
случай, проверката е извършена на 08.06.2018г., а служебното начисляване на ел.
енергия е въз основа на становище от 12.06.2019г. Следователно липсва
нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му
дължи сумата в общ размер от 2456,36 лева, претендирана
като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 09.06.2017г. до 08.06.2018г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4976 от 18.11.2019г.,
постановено по гр. дело № 9967/2019г. на Районен съд - ****, с което е прието
за установено, че Р.Т.Р., ЕГН ********** *** не дължи на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.****** сумата от 2456,36
лв., за която е издадена фактура №
********** от 13.06.2019г. за периода 09.06.2017г. до 08.06.2018г., за партида с клиентски № **********
и аб.№ **********, с адрес на потребление в гр.*****, на
основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****** да заплати на Р.Т.Р.,
ЕГН ********** *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: