МОТИВИ НОХД№96/2013г.
Подсъдимият Р. *** е предаден на съд за извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението,така както е формулирано в обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият
защитник декларират, че подсъдимият се признава за виновен и изразява
съгласие поизводството да протече по
реда на Съкратено съдебно следствие.
Съдът като прецени
направените самопризнания от подсъдимия, изявлението му, че не желае да се
разпитват свидетели и вещи лица, като при постановяване на присъдата се ползват
събраните в досъдебното производство доказателства, приема за установено
следното: Т. К. З. е самотна възрастна жена, родена
на ***г***. На 27.04.2013г., около 20.45 часа, на стационарния й
телефон, с №03661
6273 се обадило неизвестно за нея и неустановено в хода на
досъдебното производство лице, което се представило с фамилно име П.
То й казало, че ще
й даде да говори с внук й С. /св.А.Г.П./. След това с пострадалата по телефона провело разговор лице, което се представило като неин внук, който живеел в гр.София. Пострадалата била
заблудена, че действително разговаря с внук си, като не могла да го
разпознае по гласа. Въпросното лице казало, че е направил
„беля", като е блъснал детенце в центъра на града, без да уточнява
кой град. Заявил, че сега е задържан и, за да
го пуснат трябва да плати гаранция. Казал на пострадалата, че парите не му
стигат затова тя да му изпрати. З. го попитала как да
изпрати парите. Тогава по телефона отново се обадило лицето което се представяло с името П. Той
казал на З., че е „служител" и се познава от преди с внук й с когото
били приятели. Заявил, че се познава с прокурора, от който зависело
задържането на С., но я предупредил да не казва на никого,
за да не му навреди. Той самият щял да внесе
нужните пари, а С. щял да му ги върне
като бъде освободен. Казал на З., че ще изпрати
негов човек на когото тя да даде парите. Лицето
попитало З. колко пари има. Тя му казала, че има 5000 лв., а той
заявил, че са малко и трябват 10 000 лв.. Пострадалата
му отговорила, че няма толкова пари в дома си, но колкото има за
внука си щяла ги даде всичките. След като преброила около 900 лв.,
пострадалата му казала, че това са всичките й няма да й останат за хляб. За това го помолила и той се
съгласил да си остави 50 лв. за хляб. Останалата сума от общо 850 лв., З.
подготвила за предаване. Представящият се с името П. по
телефона казал на пострадалата да излезе навън, за да
предаде парите на неговия човек, който щял да чака. З. оставила
телефонната слушалка и излязла навън. На
улицата пред къщата вече били св.С.С.А. и подс. Р.Ю.Р.. А. видял, че пострадалата
излиза от дома си и извикал подсъдимия. Последният се приближил до пострадалата, а по негово
разпореждане св.А. отишъл към спрения наблизо автомобил, с който двамата се придвижвали. Р. се
представил като заявил: „ Аз съм човека на П." и
З. му предала парите. Тогава подсъдимият изрекъл
фразата: „Да си жива и здрава още много години, да икономисваш и да помагаш
на твоите роднини". След това той се отправил с парите към автомобила.
З. влязла в дома си, но не се обадила повече по телефона както й бил заръчал мъжът с когото разговаряла по телефона, а
прекъснала връзката. Веднага набрала номера на внук си, св.П. с когото се
свързала и се изненадала, че го открива. Попитала го какво е направил и
му разказала какво й се е случило. П.
разбрал, че баба му е била измамена и веднага се обадил в полицията. След
извършени полицейски мероприятия, на разклона за селата К. и Б. на второкласен път II 59 бил спрян за
проверка лек автомобил „Опел Астра" с рег.№ К 1549АС.
Автомобилът бил управляван от свидетеля А., а в
него се возил и подс.Р.. След извършен
обиск на лицата и конкретно на Р., в него бил открит черен портфейл, в който имало общо сумата от 855 лева. Подсъдимият
заявил, че портфейлът е негов, а за парите
признал, че са на пострадалата. В хода на производството било извършено и разпознаване, при което пострадалата разпознала извършителя на
деянието, а именно подс.Р.. Веднага след
като бил посочен от нея, той заявил „да аз съм".
Тази фактическа обстановка се прие от
съда след изслушване самопризнанията на подсъдимия и запознаване с материалите,
събрани в досъдебното производство.
Така по описания начин подсъдимият Р.Ю.Р. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.
1 от НК за това, че на 27.04.2013г. в гр.И., с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага, подържал заблуждение у Т. К. З. ***
относно наличието на обстоятелства и основанието да получи предадената му
от нея парична сума в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева и с
това причинил на Т. К. З.
имотна вреда в размер на тази сума.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил
всички признаци на
състава на посоченото престъпление. Ползвал се е от вече възбуденото заблуждение у пострадалата и е взел от нея парична
сума дадена за нещо, за което пострадалата не би я дала, ако не е била заблудена /измамена/
за възникнали факти и обстоятелства.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено, защото Р. е
знаел, че пострадалата дава паричната сума след като е била заблудена
за наличието на определени обстоятелства.
При определяне на наказанието на
подсъдимия и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация
на наказанието, съдът съобрази следното:
Обществената опасност на деянието е от средна
степен – а причинените щети са възстановени.
Обществената опасност на дейца също е от
средна спепен – млад човек, неосъждан, прави пълни самопризнания в хода на досъдебното
и съдебно производство, съжалява за извършеното и декларира, че в бъдеще няма да нарушава закона.
Съгласно разпоредбите на чл.373 ал.2 от НПК, съдът
следва да постанови своя съдебен акт – осъдиделна присъда, като приложи
разпоредбите на чл.58а от НК.
При
така изложените съображения съдът намира, че на подсъдимия следва на
основание чл.209
ал.1, вр. с чл.58а ал.1 от НК да наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1
година, чието изтърпяване да отложи на
основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години.
Съдът
счита, че така определеното наказание ще осъществи целите на личната и
генерална превенция на закона.
Мотивиран от изложеното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: