О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 262162/20
24 .11.2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на горепосочената дата, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 585
по
описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
сл. във вр. чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ”НОРМА
– ХОТЕЛ ЕРМА” ЕООД – гр. Варна, ЕИК *, представлявано по управителя И.А., срещу
определение № 1908/29.09.2020г., постановено по т. д. № 1099/2020г. по описа на
Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството пред сезирания съд и
делото е изпратено по подсъдност на Варненски районен съд.
В частната жалба се твърди, че
определението е незаконосъобразно поради неправилния извод на окръжния съд, че
спор по търговско дело с цена на иска над 25 000 лв. е родово подсъдно на
районен съд. Релевира се довод, че водещият критерий за подсъдността не е
цената на иска, а вида на спора, квалифициращ делото като търговско по смисъла
на чл. 365, т. 1 ГПК. Петитумът на жалбата е за отмяна на определението и
връщане на делото на окръжния съд с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдът,
като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания
и провери данните по делото, намира частната жалба за основателна по следните
съображения:
Производството
по т. д. № 1099/2020г. по описа на Варненски е образувано по искова молба на „Норма
– Хотел Ерма“ ЕООД срещу „Болкан Ритейл Холдинг“ ЕООД – гр. Варна, с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, предл. 1 във вр. чл. 228 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за присъждане на сумата
8 000 лв., претендирана като неплатена част от дължима наемна цена, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба,
както и сумата 1 909 лв. – неустойка за забавено плащане за периода от
02.07.2019г. до завеждане на исковата молба.
За
да постанови обжалваното определение ВОС е направил законосъобразни правни
изводи, че не е родово компетентен да се произнесе по спора, тъй като делото е
търговско, а цената на всеки от осъдителните искове е под 25 000 лв.
Частният
жалбоподател не оспорва, че делото е търговско, а твърди, че всички търговски
дела са подсъдни на окръжен съд, независимо от цената на иска.
Това
твърдение противоречи на нормата на чл. 104, т. 4 ГПК, която ясно и
непротиворечиво постановява, че подсъдни на окръжен съд като първа инстанция са
исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000лв. / с
три изключения, които не са налице и не се твърдят/. Без опора в закона са
съображенията на жалбоподателя, че предвиденият в Гл. 32 „Производство по
търговски спорове“ на ГПК ред за разглеждане на търговски дела от окръжен съд,
дерогира нормата за родова подсъдност - чл. 104, т. 4 ГПК. Когато предмет на
търговското дело е оценяем иск, той подлежи на разглеждане по реда на чл. 365 и
сл. ГПК ако цената на иска е над 25 000 лв., тъй като тя определя родовата
подсъдност на окръжен съд като първа инстанция по правилото на чл. 104, т. 4 ГПК.
Поради
съвпадение на правни изводи на двете инстанции относно приложимото правило за
родова подсъдност обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1908/29.09.2020г., постановено по т. д.
№ 1099/2020г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.