Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 11309 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 20.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 13201/2020г. на СРС, ГО, 140 състав, са отхвърлени предявените
от „Т.С.” ЕАД срещу С.И.С., Т. И.С. и Х.И.С. обективно кумулативно и пасивно
субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците при условията на
разделност /конкретния размер на претенцията срещу всеки ответник е
индивидуализирана в уточнителна молба на ищеца в първоинстанционното
производство/ да заплатят следните суми: сумата от общо 2 750, 48 лева - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, жк “*****, за
периода от м.05.2013г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба и сумата от общо 723, 53 лева
– обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.11.2014г. до
10.10.2017г.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД,
в която са изложени оплаквания за
неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост и нарушение на
материалния закон. Поддържа се, че от събраните по делото писмени
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, се установява по безспорен начин,
че наследодателят на ответниците е бил собственик на топлоснабдения имот,
поради което и предвид настъпилото материално правоприемство, се налагал извод
за основателност на предявените претенции. По отношение на претенцията за
присъждане на лихви за забава са развити съображения за установените правила в
приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за
битови нужди в гр. София от 2008г. и съответно – Общи условия от 2014г. Заявени
са твърдения, че са издадени констативни протоколи на основание чл. 539 от ГПК
относно датата на публикуване на общите фактури за отоплителен сезон
2014-2015г. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение в цялост и постановяване на друго, с което предявените искове да се
уважт в цялост.
Насрещната страна С.И.С.,
Т. И.С. и Х.И.С., оспорват въззивнага жалба. Считат изводите на
първоинстанционния съд за правилни и обосновани. Поддържат, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване на твърдението си, че наследодателят на
ответниците е бил собственик на процесния топлоснабден имот. Поддържа се и
релевираното в първоинстанционното производство възражение за погасяване на
вземането по давност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от
ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената
и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване за
необоснованост на изводите на СРС относно наличието на облигационно
правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия. Настоящият
съдебен състав счита оспорването за основателно по следните съображения:
По делото са приети писмени доказателствени средства,
които обсъдени в тяхната съвкупност обосновават еднозначен извод, че наследодателят
на ответниците е бил собственик на топлоснабдения имот. Видно от представения
протокол от общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на
фирма за дялово разпределение от 08.07.2002г., ведно с приложения към него
списък на етажната собственост, като собственик на апартамент № 103, в сграда,
находяща се в гр. София, жк “*****, е посочен И.Х.С., ЕГН **********.
Обстоятелствата, обективирани в този списък – качество на лицето /етажен
собственик/, имена, ЕГН, абонатен номер, брой радиатори, брой разпределители,
брой радиатори за отсъединяване и начин на плащане, са удостоверени с подпис на
лицето, който не е оспорен по предвидения за това ред в производството по
делото. Доколкото този частен документ не е оспорен от ответниците и в
приложение на нормата на чл. 180 от ГПК, следва да се приеме, че изявленията в
него са направени от лицето, посочено за техен автор. Предвид обстоятелството,
че с тях са удостоверени неизгодни за издателя обстоятелства, те се ползат с
доказателствена сила срещу техния издател, респективно – срещу неговите
наследници. Същите обстоятелства се установяват косвено и от данните, съдържащи
се в писмо от СО, район “Изгрев” от 07.10.2015г., в което е удостоверено, че в
архива на общината се съхранява договор за продажба на недвижим имот, находящ
се в гр. София, жк “*****закупен от И.Х.С. на 20.11.1992г. Върху същият имот е
вписана законна ипотека в полза на ДСК, като видно от представения препис от
молба от 1993г., за обезпечаване
изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство от 07.01.1993г., е
вписана законна ипотека върху следния недвижим имот, притежаван от длъжникът И.Х.С., ЕГН **********, а именно –
ап. № 103, находящ се в гр. София, жк “*****. Ответниците нито твърдят, нито установяват,
че техният наследодател се е разпоредил приживе с правото на собственост или
вещното право на ползване върху топлоснабдения имот, нито, че към исковия
период имотът е бил предоставен на трето лице за временно ползване въз основа
на облигационно правоотношение. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
по делото е установено титулярството в правото на собственост върху
топлоснабдения имот в патримониума на И.Х.С..
От представеното по делото удостоверение за наследници
от 21.02.2018г., издадено от СО, район Изгрев, е видно, че И.Х.С., ЕГН **********,
е починал на 02.08.2009г., като е оставил наследници по закон – С.И.С.
/съпруга/, Т. И.С. /дъщеря/ и Х.И.С. /син/. Ответницата С.С. не е оспорила
обстоятелството, че процесното жилище е било притежавано от нея и И. С. в
условията на съпружеска имуществена общност, която е била прекратена със
смърттта на съпруга й. След смъртта на И.С.и
на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН права върху описания недвижим имот придобили
тримата му законни наследници – съпругата С.С., притежаваща ½ ид. част
от него като част от прекратената СИО, и 1/6 ид. част – по наследяване от
починалия си съпруг или общо 4/6 ид. части. Децата Т.С. и Х.С. са придобили по
наследствено правоприемство по 1/6 ид. част от имота.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия
момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна
енергия"
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от
17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден
имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на
съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за
преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
В конкретния случай се налага извод, че е установено
принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за
процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна
енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответниците дължат заплащане
на стойността на ползваната услуга съобразно притежаваната от тях част от
правото на собственост върху имота. Касае се за договор при публично обявени
общи условия по реда на ЗЕ, по който ответниците, като съсобственици на
топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явяват страна по
силата на посочената по-горе законова разпоредба.
Съобразно действащата нормативна уредба, ответникът се
явява заварен потребител на топлинна енергия за битови нужди. Предвид елемента
на административно регулиране, установен в нормата на чл.153, ал. 1 от ЗЕ,
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответникът реално е
ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на
жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това те
остават такива дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната
норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги
приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма
твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
По изложените съображения се налага извод за неоснователност на възраженията на
ответниците за липса на пасивна материална легитимация по предявените искове.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Количеството на
доставената в процесния имот топлинна енергия е установена въз основа на
неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, което следва да се
кредитира като пълно и обективно. От същото се установява, че сумите за
топлинна енергия за имота били начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката. В имота не е имало монтирани
радиатори, съответно не е била начислява сума за отопление на имота. В
процесния период била начислявана топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, както и за битово горещо водоснабдяване въз основа на показанията
на два водомера. Реалното количество потребена топлинна енергия била определена
след извършен отчет на показанията на уредите и изготвяне на изравнителни
сметки от фирмата за дялово разпределение.
За периода от м.05.2013г. до м.04.2014г. е издадена обща фактура след изготвяне
на изравнителната сметка, съобразно която стойността на потребената топлинна
енергия е в размер на 1 452, 74 лева, а за периода от м.05.2014г. до
м.04.2015г. – стойността е в размер на 1 382, 39 лева или общо за исковия
период – 2 835, 13 лева.
С оглед изводите на съда за съществуване на вземането,
следва да се разгледа заявеното в условията на евентуалност възражение за
погасяване на вземането по давност.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени
с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.
155 и чл.
156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността
на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД.
По отношение на процесните задължения за главници
въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл.
114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора /чл.
84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало, поради следните съображения:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за
топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се
налага извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се
касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно действалите през процесния период Общи
условия на ищеца, за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в
гр. София, в сила от 12.03.2014г., месечната дължима сума за доставена топлинна
енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение –
чл. 36, ал. 2 от Общите условия по отношение на заплащането на услугата дялово
разпределение/, представлява по своето естество уговорен между страните начин,
по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение.
Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е.
той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи
от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането
на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване /изготвянето на
индивидуалната справка за отопление и топла вода/. В конкретния случай
тригодишната давност по чл.
111, б. "в" ЗЗД за вземанията за периода от м.05.2013г. до м.10.2014г.,
включитело, е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец,
респ. от изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода, и е изтекла
преди подаване на исковата молба – 15.11.2017г. Следователно процесните главни
вземания се явяват погасени по давност за посочения период. По отношение на
размера на погасената част от вземането съдът съобрази заключението на
съдебно-техническата експертиза, в което са определени и съответните стойности
на потребената топлинна енергия по месеци.
Непогасено по давност е вземането на ищеца срещу
ответниците за топлинна енергия, потребена в периода от м.11.2014г. до
м.04.2015г., чиято стойност, определена въз основа на заключението на
съдебно-техническата експертиза, е в размер на 795, 63 лева.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното
количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на
чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на
месечните вноски /равни или прогнозни/, респ. на цената на услугата дялово
разпределение. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесната
обща фактура, с който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва
да тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответниците – арг.
чл.
20а, ал. 2 ЗЗД.
С оглед изложеното и предвид размера на притежаваната
от всеки ответник идеална част от правото на собственост върху топлоснабдявания
имот, се налага извод, че предявеният иск е основателен за следните суми: по
отношение на С.И.С. – за сумата от 530, 42 лева; по отношение на Т. И.С. – 132,
61 лева и по отношение на Х.И.С. – 132, 61 лева. По тези съображения
първоинстанционното решение следва да се отмени в посочената част и до размер
на тези суми за главница и вместо него да се постанови друго, с което
претенциите да се уважат. В останалата част по отношение на исковете за
главница за периода от м.05.2013г. до м.10.2014г., включително,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, макар и по различни от
изложените от районния съд съображения.
По претенциите за мораторна лихва върху главниците за
доставена топлинна енергия:
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.11.2014г. до 10.11.2017г., начисленя върху
главница за топлинна енергия, потребена в периода от м.05.2013г. до м.04.2015г.
Съгласно действалите към този момент Общи условия на ищеца, в сила от
12.03.2014г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в сградата-етажна собственост и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребенето количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32,
ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по
който кредиторът отправя искането си /поканата/ за изпълнение и изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска
изпълнение. Доколкото страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение, то следва да се приеме, че длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства
от страна на ищеца, че ответниците са били поставени в забава по отношение на
задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия през
процесния период, поради което и при приложение на неблагоприятните последици
от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме,
че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне. Ето защо първоинстанционното решение в посочената част
следва да бъде потвърдено, макар и по различни съображения.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски
съразмерно на уважената част от въззивната жалба, които възлизат на сумата от 137,
03 лева, от които 37, 03 лева за държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Въззиваемите не претендират разноски за въззивното
производство, поради което такива не следва да се присъждат независимо от
изхода на спора.
В полза на ищеца в първоинстанционното производство следва да се присъдят сторените в
производството по гр.д. № 80917/2017г. по описа на СРС, ГО, 61 състав разноски
в общ размер на 157, 26 лева, от които 57, 26 лева за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците не са заявили искане за присъждане на
съдебни разноски в производството пред СРС.
Ищцовото дружество е направило разноски и в
производството по в.гр.д. № 1755/2019г. по описа на СГС, които следва да бъдат
присъдени с настоящото решение, съобразно изхода на спора. Така в полза на “Т.С.”
ЕАД следва да се присъди сумата от 137, 03 лева, от които 37, 03 лева за
заплатена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемите
в това производство не са претендирали разноски по делото.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на
предявените искове, настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 153997
от 20.07.2020г., постановено по гр.дело № 13201/2020г. по описа
на СРС, ГО, 140 състав, в частите, в
които са отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД срещу С.И.С., Т. И.С. и Х.И.С.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, както
следва: по отношение на ответницата С.И.С. – до размер на сумата от 530, 42
лева – главница за потребена топлинна енергия за периода от м.11.2014г. до
м.04.2015г.; по отношение на ответницата Т. И.С. – до размер на сумата от 132,
61 лева - главница за потребена топлинна енергия за периода от м.11.2014г. до
м.04.2015г. и по отношение на Х.И.С. - до размер на сумата от 132, 61 лева -
главница за потребена топлинна енергия за периода от м.11.2014г. до м.04.2015г.
и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********,*** да
заплати по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ на “Т.С.”
ЕАД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление *** сумата от 530, 42 /петстотин и
тридесет лева и 42 ст./ лева, представляваща припадащата
се съобразно притежаваните от нея 4/6 части от правото на собственост върху имота стойност на доставена
топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “*****, абонатен номер 177530, начислена за периода от
м.11.2014г. до м.04.2015г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
15.11.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Т. И.С., ЕГН **********,*** да заплати по иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *****,
седалище и адрес на управление *** сумата от 132, 61 /сто тридесет и два лева и
61 ст./ лева, представляваща припадащата се съобразно притежаваната от нея 1/6 част от правото на собственост върху имота
стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “*****, абонатен номер
177530, начислена за периода от м.11.2014г. до м.04.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2017г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Х.И.С., ЕГН **********,*** да заплати по иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *****,
седалище и адрес на управление *** сумата от 132, 61 /сто тридесет и два лева и
61 ст./ лева, представляваща припадащата се съобразно притежаваната от него 1/6 част от правото на собственост върху имота
стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “*****, абонатен номер
177530, начислена за периода от м.11.2014г. до м.04.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2017г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 153997 от 20.07.2020г., постановено по гр.дело № 13201/2020г. по описа на СРС, ГО, 140 състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********,***, Т. И.С.,
ЕГН **********,*** и Х.И.С., ЕГН **********,*** да заплатят на “Т.С.” ЕАД, с
ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 273, вр. чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 137, 03 /сто тридесет и седем лева и 03 ст./ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********,***, Т. И.С.,
ЕГН **********,*** и Х.И.С., ЕГН **********,*** да заплатят на “Т.С.” ЕАД, с
ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК сумата от 157, 26 /сто петдесет и седем лева и 26 ст./ лева – съдебни
разноски в първоинстанционното производство, както и да заплатят сумата от 137,
03 /сто тридесет и седем лева и 03 ст./ лева – съдебни разноски в
производството по в.гр.д. № 1755/2019г. по описа на СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.