Решение по дело №124/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Делото е образувано по жалба с вх. № 1053/20.03.2025 г. от Л. С. К., с [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед № ЗСП/Д-КН/395/04.02.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Кюстендил, потвърдена с Решение № 10-РД06-0004/13.03.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Кюстендил. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основаниeто по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебното заседание по делото Л. К. поддържа жалбата.

Директорът на ДСП – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Д. В., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано по заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-КН/395/21.01.2025 г. по описа на ДСП – Кюстендил от Л. К. за отпускане на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) – за направени разходи в размер на 900 лева „за операция на пикочен мехур след инсулт“. Към заявлението са приложени фактура, издадена на 17.01.2025 г. от „УМБАЛ Александровска” ЕАД, за „трансуретрална резекция на тумори на пикочния мехур – избор на екип”, на стойност 900 лева, и етапна епикриза, издадена от „УМБАЛ Александровска” ЕАД - Клиника по урология.

На 03.02.2025 г. е изготвен социален доклад, в който е отразено, че Л. К. е женен, със съпругата му – Ж. К., са пенсионери, като Л. К. е с трайно намалена работоспособност (ТНР) от 50% до 70,99%, а Ж. К. – с ТНР от 71% до 89,99%, доходът на семейството за предходния месец е в размер на 1284,91 лева – от пенсии. Двамата живеят в собствено жилище, на адрес: [населено място], [улица], като притежават и друго жилище в [населено място], в което живее семейството на сина им (дъщеря им живее в Австрия), имат два леки автомобила – марка и модел „Опел Мерива” и „Ситроен Ц2”, първият от които в лошо техническо състояние. Ж. К. притежава и ½ идеални части от апартамент в [населено място]. На 27.02.2023 г. и 24.07.2023 г. са продали земеделски имоти на стойност 1280 лева. Л. К. и Ж. К. получават месечни помощи по чл. 70 от Закона за хората с увреждания в размер съответно на 44,66 лева и 95,70 лева. В социалния доклад е направено предложение за отказ за отпускане на поисканата еднократна помощ, като е посочено, че заявителят не отговаря на условията на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП - няма инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства (извършените от него разходи в размер на 900 лева за оперативната интервенция са за избор на екип). С оспорената заповед е отказано отпускане на исканата еднократна помощ, като е посочено, че К. не отговаря на условията на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП – липсва инцидентно възникнала негова потребност, касаеща отпускането на исканата еднократна помощ. Заповедта му е връчена на 27.02.2025 г. Той е обжалвал същата в законовия срок. С Решение № 10-РД06-0004/13.03.2025 г. директорът на РДСП – Кюстендил е потвърдил процесната заповед.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. В съответствие с чл. 13, ал. 5 от ЗСП процесната заповед е обжалвана по административен ред пред директора на РДСП – Кюстендил, който я е потвърдил с Решение № 10-РД06-0004/13.03.2025 г. Разгледана по същество на посоченото в нея основание и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Процесната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗСП и в изискуемата писмена форма. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 13, ал. 3 от ЗСП заповедта е мотивирана. Същата съдържа и останалите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на заповедта на това основание.

Заповедта е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗСП предвижда, че социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Съгласно чл. 12, ал. 1 и 2 от ЗСП социалните помощи са три вида – месечни, целеви и еднократни, и се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование, възрастта и други констатирани обстоятелства. Разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗСП предвижда, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с ППЗСП с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т.е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи на лицето, подало заявление, и не са могли да бъдат предвидени. Еднократната помощ по цитираната разпоредба е само правна възможност (а не безусловно законово право) за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му поради липса на собствени средства, които обстоятелства следва да са налице към момента на извършване на преценката от административния орган (вж. в т. см. Решение № 5180/08.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11667/2018 г., VI о.). Предметът на проверката в административното производство е обвързан от предмета на искането и е недопустимо в съдебното производство да се посочват инцидентно възникнали потребности, различни от тези, които са посочени в заявлението-декларация по чл. 13, ал. 1 от ЗСП, и с тяхното наличие да се обосновава необходимостта от социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП (вж. в т. см. Решение № 34/05.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9417/2014 г., VI о.).

От анализа на събраните по делото доказателства се налага извод, че в случая не е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства. За да бъдат налице внезапно възникнали здравни потребности на лицето, следва да има доказателства за това, както и доказателства за извършените в тази връзка неотложни разходи за медицински услуги, лекарствени продукти и др. В случая такива не са представени. От представената от К. фактура на стойност 900 лева, издадена на 17.01.2025 г. от „УМБАЛ Александровска” ЕАД, е видно, че сумата е платена за избор на екип от медицински специалисти за извършената му оперативна интервенция, т.е. за допълнителна услуга по смисъла на чл. 24а, ал. 1, т. 3 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Според чл. 24а, ал. 1 посочената наредба по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с Националната здравноосигурителна каса за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, посочени в т. 1 - 3, в това число избор на лекар или екип от медицински специалисти (т. 3). Съгласно § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на същата наредба „избор на лекар/екип” е изразяване на предпочитание от пациента за конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния процес по съответната клинична пътека/амбулаторна процедура, която да му бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата.

По изложените съображения съдът намира, че процесната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Л. С. К., с постоянен адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед № ЗСП/Д-КН/395/04.02.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кюстендил, потвърдена с Решение № 10-РД06-0004/13.03.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Кюстендил.

Решението е окончателно.