Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 05.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №3713 по описа за 2019 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.11.2018
год., постановено по гр.дело №14805/2017 год. по описа на СРС, ГО, 74 с-в, е признато
за установено по предявения от С.Б.Я. срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 1 313.12 лв., като събрана и
недължимо платена в полза на ответника в качеството му на взискател
по изпълнително дело №20118380403252 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б.,
с рег.№838 на КЧСИ и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 52.23 лв.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца С.Б.Я.. Жалбоподателят
поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Т.С.“ ЕАД за сумата от 1 313.12 лв. – събрана и недължимо
платена на ответника в качеството му на взискател в
производството по изпълнително дело №20118380403252 по описа на частен съдебен
изпълнител М.Б., с рег.№838 на КЧСИ. На 03.01.2018 год. в полза на ищеца била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираната
сума срещу сочения длъжник, както и за направените разноски в размер на 326.26
лв. по ч.гр.дело №89923/2017 год. по описа на СРС, ГО, 74 с-в. Длъжникът
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на ищеца било
дадено указание да предяви установителен иск за
съществуване на вземането. Такъв иск бил предявен по настоящото гражданско
дело, като СРС изготвил доклад, с който приел, че е предявен иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК. С обжалваното решение обаче първоинстанционният
съд бил уважил отрицателен установителен иск за
сумата от 1 313.12 лв. Съдебният акт бил недопустим. Ето защо моли
решението на СРС да бъде обезсилено, евентуално – отменено. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Претендира и присъждането на юрисконслутско
възнаграждение.
С определение по
посоченото дело от 18.01.2019 год. СРС е оставил без уважение исканията на
ищеца по чл. 248 ГПК за допълване и изменение на първоинстанционното
решение в частта му за разноските.
Срещу така
постановения съдебен акт са подадени в законоустановения
срок частни жалби от адв. К.И.Б.и адв. В.В.Т.– в качеството им на процесуални представители на ищеца
С.Б.Я., който поддържа, че са налице основания за присъждане на възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Ответникът по
частните жалби „Т.С.“ ЕАД не е депозирал писмени отговори.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно. При
осъществената дължима служебна проверка въззивният
съд приема, че решението на СРС е недопустимо, поради следните съображения:
Обективните и
субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне
съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално
право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част
и петитума на исковата молба /чл. 127 ГПК – на
изискванията в посочената разпоредба трябва да отговаря и заявлението за
издаване на заповед за изпълнение съгласно чл. 410, ал. 2 и чл. 411 ГПК, като
заповедният съд е длъжен да следи за редовността на заявлението/. Наведените в
обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулирания във
връзка с тях петитум са определящи да вида и за
правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе
с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.
Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
е вземането по смисъла чл. 410 ГПК, респективно по чл. 417 ГПК, според изричната
норма на чл. 415, ал. 1 ГПК – установява се дължимостта
на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на
което е претендирана със заявлението и на което
заповедта за изпълнение е издадена /неизпълнение на договорно задължение,
непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др./. В този смисъл следва
да има идентитет между страните и предмета на
заповедта за изпълнение и установителния иск /като
няма пречка заявителят да предяви по исков ред вземане, което е в по-малък
размер от това, за което е получил заповед за изпълнение/.
Искът, предявен
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, се разглежда по правилата на общия исков процес,
като според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 11б от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк.дело
№ 4/2013 г., ОСГТК, в производството по този иск е допустимо да се приемат за съвместно
разглеждане друг иск на ищеца – чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен иск – чл. 211 ГПК,
инцидентен установителен иск – чл. 212 ГПК, ако са
налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че в производството
по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, не намират приложение
правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез
заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между
размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви
осъдителен иск в това производство.
В разглеждания
случай е видно както от съдържанието на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч.гр.дело №89923/2017
год. по описа на СРС, ГО, 74 с-в /т.12/, така и от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, с която по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен иск за съществуване на вземането,
за които е била издадена заповедта за изпълнение по горепосоченото дело, че според
ищеца процесната сума, събрана му принудително по изпълнително
дело №20118380403252 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838 на
КЧСИ, е получена без основание от „Т.С.“ ЕАД и подлежи на връщане, тъй като
вземането е погасено по давност /т.е. същият иска да възстанови в неговия патримониум неоснователно събрана сума/. При тези твърдения
СГС счита, че спорното право, предявено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, намира
своето правно основание в чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото в частност
първоинстанционният съд е разгледал отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и
волята му в тази насока е изрична, тъй като в мотивите на обжалваното решение е
посочено, че при предявен отрицателен установителен
иск доказателствената тежест е разместена и е на
ответника /т.е. не се касае за очевидна фактическа грешка/, то следва да се
приеме, че е допуснато нарушение на диспозитивното
начало. СРС се е произнесъл извън надлежно очертания с исковата молба предмет
на спора, съответстващ напълно на предмета на заповедта за изпълнение, издадена
срещу ответното дружество по ч.гр.дело №89923/2017 год. по описа на СРС, ГО, 74
с-в, поради което и въззивният съд счита, че на
основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде изцяло обезсилено /включително и в частта му за разноските,
поради което подадените частни жалби се явяват без предмет/, а делото – върнато
на друг състав на СРС за произнасяне по действително предявения по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД /новото разглеждане би
следвало да започне от стадия на изготвянето на доклад по делото по чл. 146 ГПК/.
На основание чл. 280,
ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решението от 10.11.2018 год., постановено по гр.дело №14805/2017
год. по описа на СРС, ГО, 74 с-в.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав
на действително предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/