ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Троян, 27.05.2019 год.

 

 

        Троянски районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря……………………….., като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 584 по описа на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:

          На основание чл. 140 ал. 1 от ГПК съдът след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения иск намира за установено следното:

В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на П.В.С. *** срещу „Юробанк България” АД, с посочено правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК – отрицателен установителен иск.

          При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК в законовия месечен срок ответната банка е представила писмен отговор, като счита, че производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като банката не е пасивно легитимирана в този процес.

Настоящия състав многократно е оставял производството без движение и е давал указание на ищцата да отстрани констатирани нередовности по исковата молба. Последната уточнителна молба е депозирана на 16.04.2019 г. и съда намира, че са отстранени нередовностите.

          На основание чл. 140 ал. 3 от ГПК съдът изнася проект за доклад по делото.

Обстоятелства, от които произхождат претендираните права и възражения:

Ищецата П.С., в качеството на кредитополучател е сключила на 14.05.2008 г. с ответната банка договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35328. Твърди се, че с нот. акт № 168, т. I, д. 1137/2008 г. на СВ при ТРС, е учредена ипотека. Съгласно чл. 14 от договора ипотека за обезпечаване на всички вземания на ответника по договора върху придобития от нея самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.62.65.1.23, с адрес на обекта: гр. Троян, ул. "Ген. Карцов" № 244, ет. 3; вид собственост: Частна; тип: жилище, апартамент; брой нива: 1 (едно), площ по документ 68.40 кв. м., ведно с прилежащото му мазе № 15 с площ 10.60  кв. м.

С. твърди, че е изпълнявала поетите с чл. 6 и чл. 7 от договора задължения за месечно погасяване на кредита до м. юни 2012 год., когато престанала да плаща месечните вноски по кредита и ответника, съгласно чл. 19 от договора с писмо е обявил към 24.09.2012 г. пълната изискуемост и дължимост на всички вземания по него.

На 30.06.2008 год. ответника цедирал всички свои вземания на „Бългериън ритейл сървисиз" АД, за което С. била информирана с писмо. На 14.08.2008 г. дружеството цедирало вземането обратно на ответната банка, за което ищцата била информирана на 25.10.2017 г. „Юробанк България” АД е поканила ищцата да плати задължението си, като е посочила размера на вземането си към 02.03.2018 год. и повторно го е обявила за предсрочно изискуем.

Ищцата намира, че съгласно чл. 114 от ЗЗД давността по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на задълженията на ищцата към ответника по договора е с начало на 24.09.2012 г., защото от тази дата всички вземания по договора са станали изискуеми. Твърди, че от 24.09.2012 г. до датата на внасяне на настоящия частичен отрицателен установителен иск ответника не е предявил иск, възражение или искане за почване на помирително производство, нито е предприел действия за принудителното събиране на процесното вземане, с които да прекъсне хода на давността.

С. намира, че на 24.09.2017 г. е изтекла петгодишната давност и са погасени всички вземания на ответника по договора за кредит за покупка на недвижим имот HL35328 от 14.05.2008 г.

Предвид на изложеното за ищцата се е породило правото да предяви настоящата искова претенция, с искане признава на отрицателен установителен факт, а именно, че не дължи процесонто вземане като погасено по давност.

Ответната банка твърди, че не е пасивно легитимирана и моли съда да прекрати делото. 

Правна квалификация на претендираните права – чл. 124 ал. 1 от ГПК.

 Разпределение на доказателствената тежест – Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск в случая се определя от твърдението на ищцата, че претендираното вземане е погасено по давност. Погасителната давност е материалноправен институт и изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този случай предмет на отрицателния установителен иск не е установяване липсата на материално право изобщо, а липсата на притезание, насочено срещу длъжника-ищец.

          Предвид изложеното съдът счита, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните, като на същите следва да се връчи препис и от настоящето определение, поради което

 

                             О П Р Е Д Е Л И:

 

          НАСРОЧВА гр. дело № 584/2018 г. по описа на ТРС за открито съдебно заседание на 20.06.2019 г. от 09.30 часа, за която дата да бъдат призовани страните, както и на същите да се връчи препис от настоящето определение и доклада.

Допуска като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени документи.

Определението не подлежи на обжалван.

 

                                                Районен съдия: