№ 4077
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510073 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Р. М. Х. срещу решение от 13.06.2023
г. по гр.д. №2087/2022 г. на Софийския районен съд, 45 състав, в частта, в която са уважени
предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за
сумата в размер на 159,71 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м.03.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, жк. „******* аб. №*******, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.06.2021 г., до
окончателното плащане, сумата в размер на 26,76 лв. – главница за такси за дялово
разпределение, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за
периода от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 17,20 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за отопление на имота, за
периода от 15.09.2018 г. до 08.06.2021 г., сумата в размер на 5,01 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 08.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
гр.д. №36388/2021 г. по описа на СРС, 45 състав, като ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно - постановено в нарушение
материалния и процесуалния закон, и необосновано. Сочи, че по делото не е установено, че
е потребител на топлинна енергия и че е ползвал имота през процесния период. Поддържа,
че не се дължат сумите за дялово разпределение, тъй като услугата е предоставена от
третото лице-помагач, както и че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
вземанията не са погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.
1
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Б.” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените искове за
главницата за топлинна енергия и за лихва за забава върху нея са отхвърлени за разликата
над посочените по-горе размери, поради което решението е влязло в законна сила в тези му
части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. От представените нот. акт за собственост за продажба на недвижим имот №15,
т.ХХХХХІV, н.д. №10081/02.08.1991 г., удостоверение за наследници №000327/25.04.2005
г., издадено от СО, район „*******, и писмо от СО, район „******* от 19.04.2012 г., се
установява, че ответникът е собственик на процесния апартамент през процесния период.
Налице е изходящо от ищеца и неоспорено заявление-декларация от 26.04.2005 г. до
2
ищцовото дружество за откриване на партида за процесния недвижим имот.
При тези данни следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към
процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
Съгласно чл.61 ал.1 Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото
разпределение на ТЕ между потребителите в сграда в режим на ЕС се извършва възмездно.
Съгласно чл.22 ал.2 ОУ, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В настоящия случай услугата
„дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за
топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото
лице-помагач отчети на уредите/.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично основателно,
както правилно е приел и първоинстанционният съд. Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.„в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71
НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на
чл.33 ал.1 предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая най-старото задължение на ответника е
станало изискуемо на 15.07.2017 г., но в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният
срок е спрял да тече на основание чл.3 т.2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с пар.13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което към
момента на предявяване на иска /23.06.2021 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл тригодишният
срок за вземанията за цената на доставената топлинна енергия за периода мес.05.2017 г. –
мес.02.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415 ал.4 ГПК, което в случая е налице.
Ето защо, давността се прекъсва, с оглед разпоредбата на чл.116 б.„б“ ЗЗД с предявяване на
иска, което в случая е депозиране на заявлението по чл.410 ГПК.
Вземанията за услугата „дялово разпределение“ не са погасени по давност, тъй като
към момента на предявяване на иска /23.06.2021 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ не е изтекъл
тригодишният срок за вземанията.
Вземанията за обезщетения за забава за непогасената част от главниците също не са
погасени по давност, тъй като към момента на предявяване на иска /23.06.2021 г. – чл.422
ал.1 ГПК/ също не е изтекъл тригодишният срок за тези вземания.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
3
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и сумата от
200,00 лв., представляваща депозит за особен представител на ответника, а на основание
чл.78 ал.3 ГПК ответникът следва да заплати по семтка ан СГС сумата от 25,00 лв.,
представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.06.2023 г., постановено по гр.д. №2087/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 45 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р. М. Х. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „******* *******, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 300,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство, а на основание чл.78 ал.3 ГПК да
заплати по сметка на СГС сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4