Решение по дело №1054/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на ЗП В. К. Ч., ЕИК ********* чрез адв. Х., срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г., за кампания 2023 година на изп. директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-030-6500/580 от 11.04.2025 г.

Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. В жалбата са изложени твърдения за липса на фактически основания към представените правни основания във връзка с извършените намаления на заявеното финансово подпомагане. Посочено е, че видно от табл. № 5, ред 4 на УП исканата сума е в размер на 5 158.27 лева, като съгласно табл. №5. ред 16 от страна на органа е извършено намаление за не спазени базови задължения в размер на 5 158.27 лева т. е налице е сто процентово намаление на заявеното финансово подпомагане без да са изложени съответни фактически основания към конкретни правни основания за извършеното намаление на заявеното финансово подпомагане в пълен размер. Твърди се, че в таблица 5.2 са описани парцелите с установено неспазване на базови задължения, но единствено е посочено неспазване на законоустановено изискване за управление 5, което по своя смисъл има различни хипотези в Ръководството за прилагане на законоустановените изисквания за управление. Твърди се, че от уведомителното писмо не става ясно кои от установените неспазени базови задължения, съгл. чл. 28 от Наредба № 9 от 2023 година, са в резултат от извършена проверка на място. Не се установява каква е тази проверка, кога е извършена и какви са резултатите от нея, които да обосноват волята на административния орган да наложи съответното намаление на заявеното финансово подпомагане.

Твърди се и, че е неясна методологията за приложените намаления. Освен това се сочи, че административния акт е немотивиран, което води до нарушаване правото на защита на жалбоподателката. Молбата е за отмяна на уведомителното писмо. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателя не се явява, не се представлява. Представени са писмени бележки от пълномощника на жалбоподателя, с които поддържа жалбата на сочените в нея основания. Сочи, че е недопустимо едва в хода на съдебното оспорване да се излагат мотиви към акта, както и да се представят доказателства, които не са били посочени конкретно в обжалвания акт. Твърди, че съобщаването на резултатите от извършената проверка на място на земеделския производител не санира липсата на мотиви в оспорения акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, предвид представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподетеля е подал до ДФЗ заявление за подпомагане с УИН 03/240723/99375 за кампания 2023 г. за финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 година, по интервенция „Биологично растениевъдство“. Исканата сума е била 5158,27 лв.

След извършване на необходимите кръстосани проверки от Интегрираната Система за Администриране и Контрол (ИСАК), както и констатациите от извършени проверки на място, на заявление за плащане с УИН 03/240723/99375 административният орган е отказал исканото подпомагане в пълен размер, заради неспазени базови задължения установени при проверка на място. В таблица № 5, която е неразделна част от уведомителното писмо на ред 16 е посочена сумата от 5158,27 лв., с която се намалява исканата сума, заради неспазени базови задъжения. А в таблица 5.2, в колона 16 е посочено, че и за двата парцела заявени за подпомагане от жалбоподателката не са спазени базовите задължения – „Законоустановени изисквания за управление“/ЗИУ – 5/.

В хода на съдебното обжалване от административният орган бяха представени писмен отговор /л.73 от делото/, доклад за проверка на площи №482416/23.11.2023 г. /л.16 от преписката/ и доклад за проверка на място №485838/13.12.2023 г. /л.15 от делото/.

Едва в писмения отговор е уточнено, че административният орган е намалил исканата за оторизиране сума, въз основа на констатациите направени при извършената проверка на място №485838/13.12.2023 г. В отговора е конкретизирано, че на стр. 8 от 15 на заявката за ПнМ 485838 е отбелязано, че по отношение на ЗИУ 5.1 „Забрана за пускане на пазара на храни, които са вредни за здравето и негодни за консумация от човека“, по ред „Спазване на изискването“ е отбелязано „НЕ“ и в забележката е въведен следния текст: „Не са представени резултати от анализи изпитвания, извършвани върху проби, взети от растения или други проби, имащи значение за човещкото здраве, за проверяваната календарна година.

По ЗИУ 5.2 „Забрана за пускане на пазара на фуражи с неизвестен произход и/или които имат неблагоприятен ефект върху здравето на животните и правят храните получени от тях, опасни за консумация от човека“, по ред „Спазване на изискването“ е отбелязано „НЕ“ и в забележката е въведен следния текст: „Не са предоставени резултати от лабораторен анализ на фуражи и Декларация за дейности извършвани с първични фуражи към регистрация на земеделски стопанин по Наредба № 3 от 29 януари 1999 г.

На стр. 9 от 15 на заявката за ПнМ 485838 е отбелязано, че по отношение на ЗИУ 5.5 „Изисквания за А. адекватни мерки при складиране/третиране на отпадъци и опасни субстанции; Б. коректна употреба на фуражни добавки и пестициди; В. Предотвратяване внасянето и разпространението на болести; Г. коригиращи действия при дадени предписания от официален контрол; Д. водене на документация съгласно изискванията на пряко приложимото право на ЕС и Закона за фуражите „ по ред „Спазване на изискването“ е отбелязано с „НЕ“ и в забележката е въведен следния текст: „Няма регистрация на земеделският стопанин в регистъра на БАБХ за извършваната дейност/ти по първично производство на фуражи. Не са представени актуални резултати от анализи/изпитвания от фуражи и храни и Декларация за дейности извършвани с първични фуражи.

По ЗИУ 5.12 „Изисквания с оглед опазване на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди в и върху храни или фуражи“, по ред „Спазване на изискването“ е отбелязано с „НЕ“ и в забележката е въведен следния текст: „Не са представени актуални резултати от анализи/ изпитвания от фуражи и храни.“

Също в отговора е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.28 ал.2 от Наредба 9 от 26.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. Земеделските стопани, заявили за подпомагане площи по интервенцията „Биологично растениевъдство“, се подпомагат само за извършването на дейности съгласно установените изисквания за управление по глава трета, раздел I, които надхвърлят приложимите законоустановени изисквания за управление по приложение III на Регламент (ЕС) 2021/2015, съгласно ръководството по чл.55, ал.2 от ЗПЗП и приложимите стандарти за добро земеделски и екологично състояние.

При така изложената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съгласно която съдът извършва проверка на административния акт на всички основания посочени в чл. 146 от същия кодекс, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от страна, която има правен интерес от обжалването. Разгледана по същество се явява основателна, въз основа на следните съображения:

Оспореното Уведомително писмо е издадено от компетентен орган.

Въпреки, че е постановен в законоустановената писмена форма, проверяваният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК законодателят вменява в задължение на административния орган да изложи фактическите и правни основания за издаване на индивидуални административен акт, формулирани по начин, по който адресатът да разбере волята на органа и да организира защита на законните си права и интереси, ако счита, че са нарушени. Наличието на основания, освен, че дава възможност на адресата да разбере волята на административния орган, позволява на съда да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения акт. Съответно липсата на мотиви възпрепятства както адресата, така и съда в осъществяването на защитата, респективно на контрола в пълен обем. Именно поради тази причина липсата на фактически и правни основания в оспорения индивидуален административен акт представлява самостоятелно основание за отмяна му.

В настоящия случай от съдържанието на оспореният акт по никакъв начин не става ясно поради какви установявания и въз основа на какви мотиви административният орган е преценил, че са налице предпоставките за отказ на финансово подпомагане. Действително, според константната съдебна практика, поясненията към колоните от таблицата, представляват мотивите, поради които органът е приел, че е налице основание за отказ от предоставяне на финансово подпомагане или намаляване на поисканата за подпомагане сума. В конкретното уведомително писмо, обаче дори такива пояснения липсват. Посочено е, че неразделна част от писмото е Таблица №5 – изчисление на финансовото подпомагане по интервенция „Биологично растениевъдство“. В тази таблица №5 на ред 16 е посочено, че сумата е намалена за неспазени базови задължения. В подтаблица 5.2, в колона 16 за неспазени базови задължения е посочено „ЗИУ-5“. В забележка към подтаблица 5.2 е посочено, че установените неспазени базови задължения съгласно чл.28 от Наредба №9/2023 г. са в резултат от извършената ПнМ в стопанството на земеделския стопанин.

Други „мотиви“ в процесното уведомително писмо липсват.

Едва в писмения отговор изготвен в хода на съдебното производство административният орган се позовава на конкретни установявания по време на проверка на място. Тези установявания отново са изготвени в табличен вид и както беше посочено по-горе, пропуските на земеделския производител са изведени като „забележка“ към различните позиции.

При този подход на административния орган съдът приема, че е налице липса на изложени фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за издаването на административния акт.

Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 13.03.1975 г. на ОСГТК на ВС мотивите на административния акт може да се изложат и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата до компетентния съд. В конкретния случай тази роля е придадена на представеният в хода на съдебното производство писмен отговор на жалбата с.д.№9764/11.06.2025 г.

Така представеният отговор, съдът намира, че не изпълнява ролята на мотиви на оспорения акт - фактически и правни основания за постановения отказ за финансово подпомагане по заявените схеми и мерки от жалбоподателя, тъй като същото е дадено от административния орган по повод на постъпилата пред него жалба срещу уведомителното писмо. Още повече, че липсват данни жалбоподателят да е бил запознат с това становище. В този смисъл, не е налице хипотезата, дадена в цитираното тълкувателно решение.

Единственият документ по административната преписка, който до някаква степен може да обоснове отказ или намаление на поискана за финансово подпомагане сума, е докладът за проверката на място, но и в него само декларативно проверяващите са посочили за неспазени базови задължения, без да посочат правни основания за това.

Проверяващите са приели, че земеделския производител не отговаря на изискванията въведени с Регламент №178/2002 г. и по конкретно на разпоредбите свързани със „Законодателство за храните и фуражите“. Този регламент обаче установява само общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните.

В отговора си, административният орган се е позовал на чл.28, ал.2 от Наредба №9/26.06.2023 г., където е посочено, че земеделските стопани се подпомагат само за извършването на дейности съгласно установените изисквания за управление по глава трета, раздел I, които надхвърлят приложимите законоустановени изисквания за управление по приложение III на Регламент (ЕС) 2021/2115, съгласно ръководство по чл. 55, ал. 2 от ЗПЗП и приложимите стандарти за добро земеделско и екологично състояние, съгласно заповедта по чл. 55, ал. 1 от ЗПЗП, и са в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/848.

Нито в отговора, нито в процесното уведомително писмо са посочени конкретни текстове от Глава трета на Наредба №9 или от приложение III на Регламент (ЕС) 2021/2115, които да водят до извод за неспазени ЗИУ /Законоустановени изисквания за управление/.

Вярно е, че в приложение III на Регламент (ЕС) 2021/2115 има раздел ЗИУ-5, който препраща към членове 14, 15, 17 §1, 18, 19 и 20 от Регламент №178/2002. Както беше посочено по-горе, последният регламент въвежда изисквания към безопасността на храните, но не определя начина на спазване и проверка на тези изисквания. Само за яснота ще бъде посочено, че цитираните разпоредби са в раздел 4 на регламента озаглавен Общи изисквания на законодателството в областта на храните.

Съгласно чл.55, ал.1 от ЗПЗП, конкретните изисквания към земеделските стопани и производители би следвало да се съдържат в заповед на министъра на земеделието и храните, която определя условия за прилагане на стандартите за добро земеделско и екологично състояние съгласно чл. 12 от Регламент (ЕС) 2021/2115 и Стратегическия план, които се публикуват на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните.

Съгласно чл.55, ал.2 от ЗПЗП Министърът на земеделието и храните утвърждава със заповед ръководство за прилагане на законоустановените изисквания за управление по приложение III на Регламент (ЕС) 2021/2115 и методика за прилагане на предварителните условия, както и промените в тях, и ги публикува на интернет страницата на министерството. Методиката включва правила за определяне на намаленията на плащанията при неспазване на изискванията на стандартите за добро земеделско и екологично състояние и законоустановените изисквания за управление.

Заповедта, с която е утвърдено Ръководството за прилагане на ЗИУ за периода 2023-2027 г. е №РД-09-1037/01.10.2024 г. Тоест издадена е близо година след приключване на проверката на жалбоподателя.

Съдът издири подобно Ръководство към Заповед №РД09-592/24.07.2020 г., очевидно касаеща предходен период, но в това ръководство ЗИУ-5 не касае производителите на фураж, а касае ограничения при употребата на определени субстанции с хормонално или тиреостатично действие и на бета агонисти в животновъдството.

Към момента на проверката е действала МЕТОДИКА за прилагане на предварителните условия за подпомагане по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г., отменена на 17.09.2024 г./тоест преди издаване на процесното уведомително писмо/, но и в тази методика липсват конкретни изисквания към земеделските производители.

С други думи казано, съдът не установи в нито един от издирените като приложими нормативни и поднормативни актове изискване за земеделските производители при проверка на място да представят на проверяващите „резултати от анализни изпитвания, извършвани върху проби, взети от растения или други проби, имащи значение за човещкото здраве, за проверяваната календарна година“, „анализи на фуража“ и т.н. посочени като неизпълнение на ЗИУ-5 в доклада от извършената проверка на място и дали основание на административния орган да приеме, че не са изпълнени базовите задължения съгласно Наредба №9/2023 г. Дори и в този случай органа не е посочил конкретен текст, който да определя конкретно задължение, а е посочил цялата Наредба №9.

Всичко гореизложено води до извода за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, което налага и неговата отмяна. Административната преписка следва да бъде върната на ответника за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за финансово подпомагане, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на спора и на осн. чл.143, ал.1 от АПК, своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на направените в производството разноски, се явява основателно и следва да се уважи. Разноските, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, се претендират общо в размер на от 810 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса и 800 лв. – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие № 50/03.06.2025г., с данни, че същото е заплатено.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение две от АПК, във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г., за кампания 2023 година на изп. директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-030-6500/580 от 11.04.2025 г.

ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за ново разглеждане и произнасяне с мотивиран административен акт по подаденото от ЗП В. К. Ч., ЕИК ********* Заявление за подпомагане за кампания 2023 г. с УИН 03/240723/99375, съобразно дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - София, да заплати на ЗП В. К. Ч., ЕИК *********, съдебно-деловодни разноски в общ размер от 810 /осемстотин и десет/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.