Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр.
П. , 18.01.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П. СКИ РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав,
в публично заседание на осемнадесети януари през двехиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова, като
разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. дело № 8598 по описа за 2018 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
В П. ски районен съд е постъпила молба
от А.Т.Л., ЕГН **********,***, и И. ***Р., ЕГН **********,***, против Б.Х.Л., ЕГН
**********,***. Твърди се, че молителката А.Т.Л. е сключила граждански брак с
ответника Б.Х.Л. на ***г. Твърди се, че от брака си страните имат родени две
малолетни деца – ***Л., род. на *** г., с ЕГН **********, и ***Л., роден на ***
г. Твърди се, че молителката И. ***Р. е майка на молителката А.Т.Л. и тъща на
ответника Б.Х.Л..
Твърди се, че семейното жилище на
молителката А.Л. и на ответника Б.Л. ***. Твърди се, че молителката И.Р. ***.
Твърди се, че съпругът й е международен шофьор и отсъства за продължителни
периоди от дома им. Твърди се, че молителката И.Р. живее сама в къщата си в ***.
Твърди се, че от м. август
Твърди се, че последния акт на физическо
насилие спрямо молителката А.Л. е бил извършен на 13.11.2018г., а спрямо
молителката И.Р. на 23.11.2018 г. Твърди се, че на 13.11.2018 г. молителката А.Л.
и двете малолетни деца ***и *** са били в семейното жилище на страните. Твърди
се, че неочаквано ответникът Б.Л. се прибрал в дома си и като видял молителката
А.Л. озверял. Твърди се, че същият крещейки е заявил на молителката Л., че не
желае повече да живее със същата и е направил опит да я изгони от дома им.
Твърди се, че ответникът внезапно се е спуснал към молителката Л., сграбчил я силно
за ръцете и започнал да я блъска и да й нанася удари. Твърди се, че ответникът Л.
е започнал да удря главата на молителката Л. в стената. Твърди се, че
ответникът не е бил на себе си. У молителката Л. се е създало впечатлението, че
ответникът е бил под въздействието на алкохол и наркотици. Твърди се, че
малолетното дете на страните – *** е чуло писъците на майка си, излязъл е от
стаята и е отишъл при молителката и ответника. Твърди се, че детето *** се е
изплашило и стреснало от упражненото насилие, започнало е да пищи. Детето е
направило опити да разтърве молителката и ответника, но опитът му е бил
безуспешен. Твърди се, че изплашено от шума и писъците се е събудило и
разплакало и по-малкото дете – ***. Твърди се, че ответникът въпреки уплахата
на двете малолетни деца не е преустановил актовете на насилие спрямо
молителката А.Л.. Твърди се, че действията на ответника са били съпроводени с
агресия. Твърди се, че молителката А.Л. е сигнализирала на полицията и
благодарение на намесата на полицаите насилието е било преустановено.
Твърди
се, че молителката А.Л. е посетила „Съдебна медицина“, откъдето се е снабдила
със медицинско удостоверение. Твърди се, че молителката, заедно с малолетното
дете ***е напуснала семейното жилище. Твърди се, че към настоящия момент и
двете малолетни деца живеят при молителката. Твърди се, че през следващите дни
след акта на насилие, а и към момента на депозиране на молбата ответникът
непрекъснато притеснява молителката Л. по телефона, отправяйки към същата заплахи
за физическа саморазправа като дори е отправил заплаха и за убийство. Твърди
се, че ответникът Б.Л. е отправил заплаха към молителката А.Л., че ще изпрати
роми да пребият нейната майка И.Р., молител по настоящото дело, както и ще
запали къщата на молителката Р. ***. Твърди се, че молителката А.Л. е била
принудена да смени номера на мобилния си телефон. Твърди се, че последната е
депозирала жалба пред Районна прокуратура – гр.П. , но въпреки предприетите
действия от страна на молителката Л. ответникът продължава да упражнява
психически тормоз върху нея.
Твърди се, че от 23.11.2018 г.
молителката И.Р. е подложена на непрекъснат психически тормоз от страна на
ответника Б.Л.. Твърди се, че същият постоянно звъни по телефона на молителката,
отправя обиди и ругатни по неин адрес и по адрес на съпруга й, както и по адрес
на молителката А.Л., дъщеря на молителката Р.. Твърди се, че ответникът отправя
заплахи към молителката Р., че ще пребие нея, съпруга й и молителката Л., че ще
запали къщата на молителката Р. ***, както и че ще накара да отрежат ръцете на
съпруга на И.Р.. Твърди се, че молителката Р. живее в огромен стрес и ужас, тъй
като през повечето време обитава семейното жилище сама, тъй като съпругът й
работи в чужбина и е на мнение, че заплахите на ответника Л. са напълно реални
и осъществими. Твърди се, че молителката
И.Р. също е подала жалба в Районна прокуратура – гр.П. , вследствие на което ответникът
Б.Л. е станал още по-агресивен в заплахите и заканите си.
Твърди се, че молителките А.Л. и И.Р. и
двете малолетните деца *** и ***са подложени на неописуем стрес като животът им
се е превърнал в кошмар, а психиката на децата е разрушена. Твърди се, че е
застрашено психическото и физическото здраве на молителките А.Л. и И.Р., както
и че е налице непосредствена опасност за
живота, здравето и имуществото на молителките.
Поради това молят съда да приложи следните
мерки за закрила, а именно:
1/ Ответникът Б.Х.Л., ЕГН ********** ***,
да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на молителката А.Т.Л. ***, ЕГН **********, молителката И.П.Р. ***, ЕГН **********,
детето ***Л., ЕГН **********, и детето ***Л., роден на *** г.;
2/ Местоживеенето на децата ***Л., ЕГН **********, и ***Л., роден на *** г., да бъде определено при тяхната майка А.Т.Л. ***, ЕГН **********, за срок, определен от съда;
3/ На ответника Б.Х.Л. ***,
ЕГН **********, да бъде забранено да приближава молителките А.Т.Л. ***, ЕГН **********,
и И.П.Р. ***, ЕГН **********, детето ***Л., ЕГН **********, и детето ***Л.,
роден на *** г., жилището, находящо се в гр. П. , ***, където живее молителката
А.Т.Л., и жилището, находящо се в ***, където живее молителката И.П.Р., за
срок, определен от съда. Претендира присъждане на направените деловодни
разноски.
В съдебно
заседание молителката А.Т.Л. е уточнила, че вече не живее на адреса в гр.П. , ***,
а в ***на адрес *** и по отношение на този адрес се иска прилагането на мярка
за закрила.
Ответникът
ангажира становище, че молбата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателствата, намира за установено следното:
По
допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 1 и т.
6 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно
насилие, извършено от съпруг и от лице, явяващо се роднина по сватовство до
четвърта степен. Видно от приложеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак с дата ***г., издадено от Община П. е, че молителката А.Т.Л. и ответникът Б.Х.Л. са сключили граждански брак на ***г. Видно
от изготвената служебна справка с дата 27.11.2018 г. е, че молителката И.П.Р. е
майка на молителката А.Т.Л., т.е. същата се явява роднина по сватовство с
ответника по делото. При това положение съдът счита, че молбата за защита от
домашно насилие се явява подадена срещу надлежно пасивно
легитимирана страна при спазване на установения в закона едномесечен
преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По
основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН
посочва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
По делото е приложена декларация от А.Т.Л. и И.П.Р., в която молителката А.Т.Л.
декларира, че на 13.11.2018 г. спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие
от страна на ответника Б.Х.Л., изразяващо се в сграбчаването на ръцете,
блъскане и нанасянето на удари. В декларацията е отразено също така, че след
този инцидент ответникът непрекъснато е звънял на молителката по телефона и я
заплашвал с физическа саморазправа и убийство. Втората молителка И.П.Р. декларира,
че след 23.11.2018 г. е подложена на непрекъснат психически тормоз от своя зет, който по телефона отправя обиди и
ругатни по отношение на молителката и заплашва нея и съпруга й с физическа
саморазправа. Горната декларация има самостоятелна доказателствена сила
съобразно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН като следва да се отбележи, че
част от отразените в нея обстоятелства се потвърдиха и от събраните в хода на
съдебното дирене гласни доказателства. В обясненията на малолетния ***Л.,
дадени в открито съдебно заседание в присъствието на социален работник от
Дирекция „Социално подпомагане” ***се съдържат ясни сведения, че детето е било
очевидец на случилия се на 13.11.2018 г. скандал между неговите родители, при
който бащата е нанесъл удар в главата на майката. Детето твърди, че е
присъствало и на други такива инциденти, при които е имало упражнено физическо
насилие от страна на баща му спрямо майка му. Детето споделя също така, че е
чувал за отправени заплахи от страна на баща му спрямо неговата баба И.Р.. В
показанията на свидетеля ***се съдържат сведения, че същият е ходил да помага
на молителката А.Л. при изнасянето на багажа след нанесения побой от страна на
ответника Б.Л.. Свидетелят твърди, че и двете молителки се чувстват притеснени
и изпитват страх от ответника.
Анализът на така събраните писмени и
гласни доказателства обуславя извода, че действително от страна на ответника са
извършени определени актове, които могат да се квалифицират като упражнено
домашно насилие спрямо молителките А.Т.Л. и И.П.Р.. Доколкото част от тези
актове са извършени в присъствието на ненавършилите пълнолетие деца ***Л. и ***Л.
последните също се явяват пострадали от домашното насилие и като такива следва
да бъдат защитени чрез прилагането на съответните мерки за закрила.
Съдът счита, че в конкретния случай адекватни
на извършените актове на домашно насилие се явяват предвидените в чл.5, ал.1,
т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, а именно:
задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителките А.Т.Л. и И.П.Р. и децата ***Л. и ***Л., определяне местоживеенето
на децата да бъде при тяхната майка А.Т.Л. за срок от дванадесет месеца и забрана
ответникът да приближава молителките и децата, както и жилището, в което живеят
понастоящем молителките, находящо се в ***, *** за срок от дванадесет месеца.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в
размер на 200 лв. по сметка на П. ския районен съд.
Съдът счита, че в полза на молителките
не следва да бъдат присъждани деловодни разноски, тъй като в приложения на лист
18 от делото договор за правна защита и съдействие не е отразено дали
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е платено в брой,
респективно не са представени надлежни писмени доказателства, че същото е
преведено по банкова сметка, ***, дадени в т.1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г., ОСГТК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Б.Х.Л. ***, ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.Т.Л. ***, ЕГН **********, И.П.Р. ***, ЕГН **********, детето ***Л., ЕГН **********, и детето ***Л., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата ***Л., ЕГН **********, и ***Л., ЕГН **********, да бъде при тяхната майка А.Т.Л., ЕГН **********, за срок от дванадесет месеца, считано от 18.01.2019 г.
ЗАБРАНЯВА на Б.Х.Л. ***, ЕГН **********, да приближава молителките А.Т.Л. ***, ЕГН **********, и И.П.Р. ***, ЕГН **********, детето ***Л., ЕГН **********, и детето ***Л., ЕГН **********, както и жилището, находящо се в ***, ***, където живеят молителките А.Т.Л. и И.П.Р., за срок от дванадесет месеца, считано от 18.01.2019 г.
ОСЪЖДА
Б.Х.Л.,***,
ЕГН ********** да заплати по сметка на П. ския районен съд държавна такса в
размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на молителките
за присъждане на деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва пред П. ския окръжен съд в седмодневен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/