ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /21.01.2019г., гр. Свиленград
Районен съд
Свиленград, втори граждански състав
на двадесет и първи
януари две хиляди и деветнадесета година
в закрито
заседание в следния състав:
Съдия: Десислава Тодорова
като разгледа докладваното гр. дело № 29/2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по изпратена по подсъдност от РС – Видин искова молба вх. №040618/06.06.2018г., ведно с молба уточнение вх. № 230718/25.07.2019г., и двете по описа на РС – Видин.
След като взе предвид данните по делото и приложимия закон, съдът намира следното:
С Определение № 2837/23.11.2018г. по гр. дело №1510/2018г. на РС-Видин, пред когото са депозирани първоначално исковата молба и молба уточнение, е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС - Свиленград. В него е посочено, че първоначално е предявен иск за делба на наследствен недвижим имот. С молба уточнение първоначалният ищец и ответниците, като ищци, предявяват собственически претенции срещу нови ответници, които не са наследници на посочения общ наследодател, по отношение делбения имот, находящ се в гр. Свиленград, който по арг. от чл. 109 от ГПК определя делото неподсъдно на РС - Видин. Настоящият съдебен състав не споделя формирания краен извод относно некомпетентността на изпращащия съд поради следните съображения:
Исковата молба, ведно с молба уточнение, е оставена без движение няколко пъти, с оглед неясните и хаотични твърдения на ищцовата страна, включително и поради предявяване на чужди права пред съд и налагащото се потвърждаване на ненадлежно извършени процесуални действия от пълномощник.
Констатира се, че в искова молба изрично се поддържа, че се претендира делба на наследство, с оглед на твърдението, че основание на съсобствеността е наследството като общо правоприемство, в който случай поначало компетент е съдът по мястото на откриване на наследството, по агр. от чл. 110 от ГПК. Същевременно е направено изявление, че се предявява при наличие на претенции от трети лица по отношение на имота – иск за собственост и за обезщетение за ползване.
С молба уточнение вх. № 230718/25.07.2019г. и в изпъленение указания на съда първоначалните ищец и ответници по искова молба предявяват срещу трима нови ответници иск с посочено правно основание – чл.537,ал.2 от ГПК, като липсва петитум, с оглед изложените фактически твърдения в молбата. Прави впечатления, че са наведени твъдения, че двама от ответниците оспорват правата на „ищеца и ответниците“ поради сдобиване с констативен нотариален акт, като се сочи за неоснователна претенцията на сънаследничката /без име/ за изтекла в нейна полза придобивна давност. От представените удостоверения за наследници, както и РС – Видин е приел, за никой от тримата нови ответници не се установява родствена връзка с общия наследодател. Молбата уточнение е подписана само от първоначалния ищец, като с последващи молби част от първоначалните ответници потвърждават подаването й и по отношение само на двама от новопосочените ответници.
В обобщение, данните по делото сочат, че макар и с уточнения, вкл. само от първоначалния ищец, не е приведен в съответствие петитумът на исковата молба с обстоятелствената й част, с оглед направените уточнения. Нещо повече, част от изявленията на някои от първоначалните ответници, извършени ненадлежно поради липса на подпис, не са потвърдени или са частично потвърдени относно лицата, срещу които се търси защита, следователно липсват такива.
От изявленията на първоначалния ищец и ответници не става ясно съществувала ли е съсобственост между тях и някои от „новите“ ответници, с оглед евентуално предявяване на претенция по чл. 76 от ЗН, или се търси отделна защита на правото на собственост чрез установителен или осъдителен иск срещу трети лица, спрямо които не е настъпило наследствено правоприемство. Тези обстоятелства не са изяснени, а те определят твърденията кой е носител на материалното право на собственост и процесуално легитимиран да участва в делбеното производство.
Предвид изложеното, съдът
намира, че нередовностите на исковата молба не са
отстранени и продължава да е налице неяснота относно търсената защита от съда.
Същевременно съдът, който е сезиран първоначално с искането, макар и нередовно,
дължи да даде съответни указания по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК, докато не
бъдат остранени нередовностите
на исковата молба, и се определи по категоричен начин предмета на делото, който
обуславя компетентността на едно или друго съдилище. В случай, че указанията не
бъдат изпълнени сезиращият съд е в правомощието си да върне исковата молба и
прекрати производството. Ето защо, настоящият
съдебен състав счита, че преждевременно делото е изпратено по компетентност на
РС –Свиленград, а освен това ясно сочи ищцовата
страна, че претендира делба на наследство, чието разглеждане поначало
принадлежи на РС- Видин, с оглед последното местожителство на посочения общ
наследодател.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 122 от ГПК производството по настоящото дело следва да бъде прекратено пред РС - Свиленград и да се повдигне спор за подсъдност между него и РС - Видин, който да се разреши от ОС- Хасково.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 29/2019 г. по описа на Районен съд - Свиленград.
ПОВДИГА пред Окръжен съд -
Хасково спор за подсъдност между Районен съд – Свиленград и Районен съд –
Видин за определяне на съда, компетентен да разгледа
и да се произнесе по Искова
молба вх. №040618/06.06.2018г., ведно с молба
уточнение вх. № 230718/25.07.2019г., и двете по описа на РС – Видин.
Делото да се изпрати по компетентност на Окръжен съд - Хасково за разрешаване на спора за подсъдността.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: