Р Е Ш Е Н И Е
№ 630
гр.Русе,24.ХІ. 2014год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска колегия в открито
заседание на 8 октомври през две хиляди
и четиринадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
Членове:
При секретаря Н.Н. и в присъствието
на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Георгиева гр.д.№
388 по описа за 2014 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.170 вр.чл.167,ал.3 ЗЗД.
Е.П.В. и
Н.Д.В.,***,твърдят че към 5.ХІ.2007 год. притежавали в СИО в съсобственост с
родителите на ищеца жилищни сгради,разположени в поземлен имот намиращ се в
******* ,върху които учредили с нот.акт № 161,т.VІІ
от 5.ХІ.2007 год.в полза на ответната банка ипотека за обезпечаване на вземането
по договор за кредит на длъжника „П.“ООД ,което от 2009 год. е в
несъстоятелност.Твърдят,че между описаните в т.3 от ипотечния договор имоти и
документите,удостоверяващи действителните им права на собственост са налице
съществени различия и несъответствия,подробно описани в исковата молба под т.от
1 до 8,които се състоят в следното: в нотариалния акт погрешно е посочен
собственика на имота;липсва конкретизация върху коя от сградите-северния или
южния близнак е учредена ипотеката и според начина на описания е ипотекиран
цялата сграда,включително и северния близнак,който е собственост на трето
лице;сградата е описана като триетажна,а в действителност е на четири етажа;не
са посочени квадратурите на етажите с изключение на втория етаж,която пък е сгрешена;втората
сграда е с изцяло невярно описание;не са посочени конкретните права на всеки от
съсобствениците,учредили ипотеката.Ищците твърдят,че описаните несъответствия
са съществени ,договорът противоречи на чл.167,ал.2 и ал.3 ЗЗД,поради което е недействителен
на основание чл.170 ЗЗД.Ето защо искат от съда да прогласи нищожността на т.3
от договора за учредяване на ипотека по отношение на сградите с идентификатор
63427.2.2549.1 и 63427.2.2549.2 за притежаваните от тях ½ идеална част.
Ответникът
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“АД взема становище за недопустимост на иска.Твърди,че
иск,предявен на същото основание е бил
предмет на разглеждане по гр.д.№ 2415/2010 год.на РРС ,по което съдът се е
произнесъл с отхвърлително решение по иска за
недействителност на ипотечния акт по отношение на недвижимите имоти с
идентификатор 63427.2.2549.1 и 63427.2.2549.2.Ищците по настоящото дело не са
участвали в производството,ищец в което е бил съсобственикът и учредител на
ипотеката П. В.,поради което и ищците са обвързани от силата на пресъдено нещо .Поради това счита настоящото производството
за недопустимо и иска прекратяването му.Поддържа се и евентуално становище за
неоснователност на иска,като на всички наведени в исковата молба твърдения
противопоставя подробни възражения.Счита,че не са налице пороци,водещи до
недействителност на договорната ипотека и пледира за отхвърляне на иска като
неоснователен.
Съдът,като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено от
фактическа страна следното:
С
нотариален акт № 22 ,т.VІІ от 24.Х.1967 год.П. и Н. В. придобили 1/2 идеална
част от дворно място ,цялото с площ от 200 кв.м,намиращо се в град
*********** заедно с построената в това
дворно място масивна жилищна сграда „близнак“от към южната страна ,опираща на ул***състояща се от напълно самостоятелни:улична врата на
*******входна врата за къщата с три стъпала,коридор,две стаи в етажа ,бечова стая /кухня/ и маза в сутерена със самостоятелен
вход за тях ,стълбище и коридор,таван над стаите и етажа със самостоятелен вход
и стълбище,вътрешен клозет .На 6.VІІІ.1986 год.с нотариален акт № 33,т.VІ на РН
В. прехвърлят на сина си, ищец по настоящото дело Е.П.В. ½ идеална част
от притежавания от тях и подробно описан по-горе недвижим имот,срещу задължение
за гледане и издръжка.Двамата ищци са съпрузи от 10.ХІ.1990 год.съгласно
представеното удостоверение за сключен граждански брак.С нотариален акт № 43
т.І от 14.ІІ.2002 год.на нотариус рег.№ 433 с район на действие РРС е признато
правото на собственост на П. и Н. В. и
ищеца върху изградената над описаната жилищна сграда масивна
надстройка,включваща втори етаж с площ 58,40 кв.м,състоящ се от две стаи,коридор,баня-тоалетна
и вътрешно стълбище към него и тавански етаж над втория етаж ,състоящ се от
обитаемо таванско помещение с вътрешно стълбище към него,които етажи са
функционално свързани с първия етаж и заедно с помещенията в него представляват
едно общо жилище. Същият акт удостоверява правото на собственост на тримата
върху построения въз основа на строително разрешение № 958/9.VІІІ.1993 год.на
Община Русе и одобрени архитектурни проекти
масивен гараж ,долепен до жилищната им сграда със застроена площ от
20,21 кв.м със санитарно помещение към него.
С
нотариален акт № 161,т.VІІ от 5.ХІ.2007 год.на нотариус А.,вписана под № 304 в
регистъра на НК с район на действие РРС, е сключен договор за учредяване на
ипотека между „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД като кредитодател,“П.
„ООД като кредитополучател и ипотекарните длъжници Н. Ц. В.,П. А. В.,Е.П.В. и Н.Д. Д..Страните са се
споразумели,че за обезпечаване на вземането на ответната банка срещу „П.“ООД по
договора за инвестиционен банков кредит от 2.ХІ.2007 год.в размер на 370000
лева ,ведно с договорените върху главницата договорни и наказателни лихви,такси
и разноски и по договор за овърдрафт от 2.ХІ.2007 год.в размер на 30000
лева,ведно с лихви ,разноски и такси П. и Н. В. и Е. и Н. В. учредяват в полза
на банката ипотека върху недвижими имоти,описани в т.3 от договора както
следва:триетажна жилищна сграда-близнак в град *********** с идентификатор
63427.2.2549.1 и идентификатор 63427.2.2549.2 по кадастралната карта на град
Русе ,с обща застроена площ от 108 кв.м,която се състои от напълно самостоятелни
уличен вход от ***** и вход за къщата с три стъпала,коридор,две стаи на първия
етаж,бечова стая /кухня/ и маза в сутерена,втори етаж
с площ от 58,40 кв.метра,състоящ се от две стаи,коридор,баня-тоалетна и
вътрешно стълбище към него и тавански етаж,масивен гараж ,долепен до жилищната
сграда със санитарно помещение към него с площ от 20,21 кв.м,а съгласно скицата
от 18 кв.м,представляващ сграда с идентификатор 63427.2.2549.3,заедно с ½ идеална част
от дворното място , представляващо имот с идентификатор 63427.2.2549 по
кадастралната карта на град Русе.При сключване на ипотечния договор е
представена скица,приета като доказателство и по делото /на л.9/ на АГКК №
18-94-94-1157/20.VІІ.2007 год. на поземлен имот 63427.2.2549,в който са
отразени следните сгради с идентификатори както следва:63427.2.2549.1 със
застроена площ 108 кв.м,бр.етажи 3,жилищна сграда-многофамилна;
63427.2.2549.2 със застроена площ 27 кв.м,бр.етажи 1,жилищна сграда-многофамилна и 63427.2.2549.3 със застроена площ 18
кв.м,бр.етажи 1, хангар гараж.
Вещото лице Г.Ф.,чието заключение съдът възприема като
компетентно и пълно,посочва,че към датата на издаване на скицата и съответно
към 5.ХІ.2007 год.,датата на сключване на ипотечния договор,в кадастралната
карта на града е била отразена с общ контур сграда с идентификатор
63427.2.2549.1,която включва две отделни сгради-близнаци с обща площ от 108
кв.м,от която само южната част е съсобствена между
ищците и Н. и П. В..Нанасянето на самостоятелни обекти в сградата е станало
през 2009 год.със заявление от трето лице.В нотариалния акт към описанието на
триетажната сграда с посочения идентификатор със съюз „и“ е добавена и сграда с
идентификатор 63427.2.2549.2,за която няма отбелязана площ.Според заключението
на вещото лице тази сграда представлява по предназначение преустроения в кафе
–бар съществуващ гараж както е описан в
нотариален акт за собственост № 43/2002 год.Посоченото в акта строително
разрешение № 958/9.VІІІ.1993 год.не е за строеж на гараж,а за преустройство на
съществуващо помещение в кафе-бар съгласно одобрени проекти , застроената площ
на който е 24,17 кв.м по проекта,а не 20,21 кв.м както е записано в нотариалния
акт.
С влязло в сила решение № 231 от
27.ІІІ.2013 год.по ВГД № 1243/201 год.на РОС /гр.д.№ 2415/2010 год.на РРС/ по
предявен от П. А. В. иск е прогласена нищожността на учредената с н.акт №
161/2007 год. договорна ипотека само по отношение на гараж от 20,21 кв.м с
идентификатор 63427.2.2549.3.Искът за установяване на нищожност и по отношение
на недвижимите имоти с идентификатори 63427.2.2549.1 и 63427.2.2549.2 е отхвърлен.
Изложената фактическа обстановка,която съдът приема за установена след обсъждане
на събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице Ф.,
налага следните правни изводи:
Предявеният иск за прогласяване нищожността на т.3 от сключения с
нотариален акт № 161/2007 год.договор за учредяване на ипотека е
допустим.Влязлото в сила решение по гр.д.№ 2415/2010 год.на РРС ,с което е
отхвърлен иска за нищожност на договора за учредяване на ипотека по отношение
на имотите с идентификатор 63427.2.2549.1 и 63427.2.2549.2 обвързва със сила на
пресъдено нещо само страните по това дело,а не всички
страни по атакуваната сделка,както се поддържа от ответника.За ищците,които не
са участвали в производството по гр.д.№ 2415/2010 год.,не съществуват
процесуални пречки като ипотекарни длъжници да предявят
срещу същия ответник-ипотекарен кредитор иск за
нищожност на договора за ипотека на същите основания като релевираните
по гр.д.№ 2415/2010 год.на РРС.Поради това иска се явява процесуално допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл.167,ал.2 ЗЗД ,който определя задължителното съдържания на ипотечния
договор,той трябва да посочва участващите в него страни –кредитор,длъжник и
собственикът,учредяващ ипотека върху имота си,ако се обезпечава чужд дълг както
е в настоящия случай,описание на ипотекирания имот,вземането и размера на
сумата,за която се учредява ипотеката.Основанията за недействителност на
ипотеката са посочени в чл.170 ЗЗД и са неизвестност за личността на
кредитора,длъжника или собственика на имота,за тъждеството на имота,на
обезпеченото вземане или за размера на сумата,за която се учредява ипотеката.От
изложените в исковата молба обстоятелства следва,че като основание за нищожност
на ипотечния договор ищците се позовават
на неизвестност на собственика на имота поради посочването в акта,че
кредитополучателя „П.“ООД е негов собственик,както и на неизвестност за
тъждеството на имота поради несъответствие между описанието в акта и
действителното положение.
Съдът
намира,че първото от поддържаните основания-неизвестност за собственика на
имота,не е налице.Съдържанието на акта за учредяване на ипотека не оставя никакво съмнение кои са
собствениците на ипотекираните имоти,а именно ищците Е.В. и Н.В. и съсобствениците П. и Н. В..
Обстоятелството,че в т.3 от договора след поименното им посочване в качеството
на ипотекарни длъжници е
записано,че имотът е собственост на дружеството-кредитополучател следва да се
разглежда като техническа грешка,която по никакъв начин не разколебава ясното
идентифициране на собствениците,на изразената от последните воля при сключване
на договора имотът да обезпечи задължението на дружеството към банката
кредитор и не се отразява върху
действителността на ипотечния договор.Правата на собствениците върху имота
следват от нотариалните актове,които ги легитимират като такива и
обстоятелството,че не са посочени в акта за учредяване на договорна ипотека не
създава неизвестност за собствениците и не прави акта нищожен.
Установените по делото фактически обстоятелства обосновават извода,че не
е налице и второто основание за нищожност на ипотеката липса на тъждество на
ипотекираните имоти.В нотариалния акт за учредяване на ипотека имотът е описан
като триетажна жилищна сграда-близнак,състояща се от напълно самостоятелни
уличен вход откъм улица ***** и вход за къщата с три стъпала,коридор,две стаи
на първия етаж,бечова стая/кухня/и маза в
сутерена,втори етаж с площ от 58,40 кв.м,състоящ се от две
стаи,коридор,баня-тоалетна и вътрешно стълбище към него и тавански етаж.Това
описание е идентично със съдържанието на нотариалните актове,удостоверяващи
правата на собствениците на сградата- на н.а.№ 22/1967 год. за първоначалното
придобиване на имота от П. и Н. В.,н.а.№ 33/1999 год.за прехвърлянето на
½ идеална част от имота на ищеца Е.В. и н.а.43/2002 год.,удостоверяващ
правата им върху изградената масивна надстройка ,включваща втори и тавански
етаж.От заключението на вещото лице Ф. става ясно,че към 5.ХІ.2007 год.в
кадастралната карта на града е била отразена с общ контур с идентификатор
63427.2.2549.1 жилищна сграда,включваща две сгради близнаци,т които южната
сграда принадлежи на ищците и П. и Н. В.,а северната на неучастващи в делото
лица.Описаната квадратура от 108 кв.м представлява площта на цялата къща
близнак.Според вещото лице точността е изисквала двата „близнака“ да бъдат с
отделни идентификатори,тъй като са самостоятелни сгради.Установено е също,че
сградата с идентификатор 63427.2.2549.2 е собственост на ищците и техните
съсобственици съгласно нотариален акт № 43/2002 год.,в който е описана като
масивен гараж ,долепен до жилищната сграда със санитарно помещение към
него,който е завършен и приет с акт обр.16 на
РДНСК-Русе .Към момента на учредяване на ипотеката сградата е преустроена и
предназначението е променено в кафе-бар ,оборудвано с бар-плот,санитарен възел,склад
за амбалаж и вход за стълбище с обща площ от 27 кв.м,което преустройство е
извършено въз основа на одобрени архитектурни проекти и издадено строително
разрешение.
Както
вече се посочи и по-горе въпросът за тъждеството на ипотекирания имот не следва
да се решава само от описанието му в ипотечния акт ,а от всички обстоятелства
по делото,установени чрез събраните по делото доказателства,за всички
индивидуализиращи признаци-правни и фактически на ипотекирания имот и неговото
притежание към момента на сделката.Данните по делото дават основание на съда да
заключи,че ипотеката по нот.акт № 161/2007 год.е
учредена върху конкретни имоти,които при сключването на договора са
принадлежали на лицата,които са я учредили.Обстоятелството,че триетажната сграда-близнак
е записана в кадастралната карта на града с идентификационен номер,общ и за
сградата-близнак,собственост на трети лица,както и че за сградата с
идентификатор 63427.2.2549.2 не е посочена квадратура, не поставят под съмнение
този извод.Индивидуализиращите признаци са достатъчни за определяне правото на
собственост и налагат извода,че ипотекираният имот ,описан в т.3 на нот.акт № 161/2007 год.е тъждествен с имота,собственост на
ищците Е. и Н. В. към 5.ХІ.2007 год.Учредената в полза на ответната банка
договорна ипотека е изцяло съобразена с формалните изисквания на чл.167,ал.2 ЗЗД и изискванията за определеност на собственика на имота и неговото тъждество
като условие за действителност на договора съгласно чл.170 ЗЗД не са
нарушени.По тези съображения предявеният иск за установяване нищожността на
договорната ипотека е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК съдът възлага върху ищците
дължимото на ответника юрисконсултско възнаграждение
в размер на 1475 лева ,определено по правилата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №
1/2004 год.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.В. и Н.Д.В.,*** иск против
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“АД със седалище гр.София иск за прогласяване
нищожността на т.3 от договор за учредяване на ипотека ,сключен с нотариален
акт № 161 от 5.ХІ.2007 год.,поради противоречие със закона като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.П.В. и Н.Д. *** да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД със седалище гр.София 1475 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ: