№ 252
гр. Пещера, 11.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
Сложи за разглеждане докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело
№ 20235240101330 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:55 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Б. З. С., редовно призован, се явява лично и с адв.Р. К.,
надлежно упълномощена, с пълномощно по делото.
Съдът докладва: Постъпило становище с вх. рег. № 2967/23.05.2024 г.
от адв.Р. К. във връзка с писмения отговор на ответницата Д. С..
ОТВЕТНИЦАТА Д. Е. С., редовно призована, не се явява. За нея се
явява адв. Е. А.-Василева, надлежно упълномощена, с пълномощно по делото.
СТРАНАТА М. Б. С. със съгласието на родител и законен
представител, редовно призована, не се явява.
СТРАНАТА З. Б. С. със съгласието на родител и законен представител,
редовно призована, не се явява.
ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Пещера, редовно призовани, не изпращат представител.
В залата присъства и Татяна Гълъбова - соц.работник при Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Пещера.
Съдът докладва:
- Постъпило с вх. рег. № 2753/14.05.2024 г. писмо от ТД на НАП
Пловдив, офис Пазарджик със служебно изискана информация относно
регистираните трудови договори и осигурителни доходи на Б. З. С. и Д. Е. С..
- Постъпило писмо с вх. рег. № 2779/14.05.2024 г. от Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Пещера, в което уведомяват, че при проведено
социално проучване на адреса на Д. Е. С. не е открит никой, тъй като
семейството живее трайно във Великобритания, а на адреса на Б. С. З. е
проведен разговор с родителите на същия, които заявяват, че синът им заедно
с децата му живеят във Франция.
1
По хода на делото:
АДВ.К. – Да се даде ход на делото.
АДВ.А.-ВАСИЛЕВА – Да не се дава ход на делото. Делото е
недопустимо и следва да се прекрати.
Съдът намира, че е налице процесуална пречка за даване ход на делото
по следните съображения:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. З. С.
против Д. Е. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК
за предоставяне на ищеца упражняването на родителските права по
отношение на децата З. Б. С., М. Б. С. и Йоан Запрян Б.ов С.; определяне на
местоживеенето им при ищеца на адрес: гр. Пещера, ул. „Свобода“ № 19; за
определяне на режим на лични отношения на децата с майката и осъждане на
майката да заплаща издръжка на децата.
В исковата молба са изложени твърдения, че бракът между страните е
прекратен, както и че, децата живеят в дома на ищеца и се отглеждат от него,
поради което за него е възникнал правен интерес от предявяване на иск за
предоставяне на родителски права и дължима издръжка от ответницата.
Поддържа, че родителите са разделени от 2018 г. и не са се виждали от 2020
г., като ответницата не е претендирала никакви права, нито е проявила
интерес към децата.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Д. Е. С., чрез процесуалния си
представител, депозира отговор на исковата молба, в който прави възражение
за неподведомственост на спора на българския съд, твърдейки децата и
ищецът да имат обичайно местопребиваване във Франция. Освен това сочи,
че с решение на съда в гр. Бордо упражняването на родителските права е
предоставено на ищеца, като ответницата е запазила правото си да посещава
децата и да контактува с тях.
В писмено становище, депозирано от ищеца чрез процесуалния му
представител, същият потвърждава обстоятелството, че трите деца са родени
във Франция и живеят в гр. Бордо, както и че към настоящия момент той и
трите деца пребивават във Франция. Ищецът потвърждава и обстоятелството,
че френският съд е определил децата да живеят при него, но твърди, че не му
е предоставено упражняването на родителските права по отношение на тях.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От изложените твърдения от всяка една от страните се установява, че е
налице международен елемент по възникналия между тях спор относно
родителската отговорност по отношение на трите им деца.
В този случай, допустимостта на образуваното производството е
обусловена от подведомствеността на възникналия правен спор на българския
съд с оглед приложимите правила, определящи международната
компетентност.
2
Настоящият съдебен състав намира, че приложими за определяне на
международната компетентност по процесния спор са правилата на Регламент
(ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси,
свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане
на деца. Следва да се отбележи, че нормите на регламента относно
компетентността са задължителни и изключват приложението на ГПК и
КМЧП, като националният съд е длъжен да зачете върховенството на
уредбата на материята на регламента над вътрешното право и да приложи
общностното право.
Според разпоредбата на чл. 7, § 1 от Регламент (ЕС) № 2019/1111,
съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с
родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване
в тази държава членка към момента на сезиране на съда, като според § 2,
параграф 1 се прилага при спазването на условията на чл. 8, 9 и 10.
В случая не е спорно по делото, че от момента на раждането си до
датата на подаване на исковата молба, а и след това, децата З. Б. С., М. Б. С. и
Йоан Запрян Б.ов С. живеят и имат обичайно местопребиваване на
територията на Република Франция.
Освен това страните не спорят, че децата са интегрирани в социалната и
семейна среда във Франция. Там те са родени и отглеждани от страните по
спора преди прекратяването на брака им от съда в гр. Бордо. Там те са
останали да живеят заедно с баща си след раздялата на родителите си, там
децата посещават училище. Така несъмнено за това време те са създали
трайни връзки с мястото, в което са родени и отглеждани, където пребивават
и понастоящем.
Съдът, като взе предвид изложените твърдения от страните,
представените от тях писмени доказателства и последователната практика на
Съда на ЕС по тълкуване на понятието „обичайно местопребиваване“, като
място, което отразява опредЕ. интеграция на детето в социална и семейна
среда, намира, че децата З. Б. С., М. Б. С. и Йоан Запрян Б.ов С. имат
обичайно местопребиваване в Република Франция. Съобразявайки правилото
на чл. 8 от Регламента, именно съдът във Франция се явява компетентен да се
произнесе по въпросите свързани с родителската отговорност, в случай, че не
са налице основанията по чл. 8, 9 и 10 от Регламента.
От изложените в исковата молба и писмено становище твърдения, а и от
доказателствата по делото не се установи да са налице изключенията по чл. 8,
9 и 10 от Регламента. Освен това не са налице и предпоставките на чл. 12 от
Регламента, предвиждащи прехвърляне на компетентност на съд на друга
държава членка. Нещо повече, висшият интерес на децата в случая изисква
въпросите относно родителската отговорност да бъдат разрешени от
държавата по обичайното им местопребиваване, тъй като социалните служби
във Франция са запознати с потребностите на децата и семейството им и в
3
най-голяма степен ще бъдат охранени интересите на непълнолетните З. Б. С.,
М. Б. С. и Йоан Запрян Б.ов С.. Видно е и от писмото, депозирано от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Пещера, отдел „Закрила на детето“ е в
обективна невъзможност да изготви социален доклад, поради това, че децата
живеят във Франция.
Освен това по делото има изложени твърдения, че френският съд вече
се е произнесъл по въпроса за родителската отговорност на родителите, като е
предоставил упражняването на родителските права на бащата, като при това
положение дори и българският съд да беше компетентен, то производството
би било недопустимо, поради липса на правен интерес.
По отношение на задължението за издръжка, Регламент (ЕС) №
2019/1111 е неприложим, като това е изрично посочено в чл. 4, б. „д“ от
регламента. Но водещо в случая следва да бъде обстоятелството, че
решението по въпросите на родителската отговорност има обуславящо
значение спрямо издръжката на детето. Поради това, в случаите като
настоящия, когато искът за издръжка е съединен с такъв за предоставяне
упражняването на родителските права и определяне на режим на лични
отношения, при наличие на международен елемент, съдебната практика
приема, че подведомствеността на иска за издръжка следва тази на исковете
за родителската отговорност, поради връзката между делата (в този смисъл
Определение № 381/18.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2912/2017 г. на ВКС, III г.о. и
Определение № 353/29.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2229/2019 г. на ВКС, IVто г.о ).
Изложеното води до извод, че съобразно приложимите правила на
международната уредба, българският съд не е компетентен да разгледа и да се
произнесе както по въпросите за предоставяне на родителските права и
определяне на режим на лични отношения между децата и майката, така и
относно обусловения от тяхното разрешаване въпрос за издръжката на
децата. На основание чл. 18 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25
юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност,
и относно международното отвличане на деца, настоящият съдебен състав
следва служебно да прогласи, че не е компетентен.
Доколкото българският съд не е компетентен да се произнесе по
исковите претенции, то производството по предявените искове следва да бъде
прекратено.
АДВ.А.-ВАСИЛЕВА – Госпожо Съдия, предвид че прекратявате делото
в днешното съдебно заседание, не съм имала възможност да направя искане
за присъждане на разноски и го правя сега. Представям списък на разноските.
АДВ.К. – Както са намерили ищцата за това дело, защо не я намериха за
делото във Франция. Няма какво повече да кажа.
Съдът намира, че искането на процесуалния представител на
ответницата - адв. А. – Василева за присъждане на сторените разноски по
делото в размер на 500,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, е
4
основателно и своевременно направено. Разпоредбата на чл 78, ал. 4 от ГПК
предвижда, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита
и съдействие от 09.04.2024 г. се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. (петстотин лева) ответницата е заплатила
изцяло в брой и предвид изходът от настоящия спор, а именно прекратяване
на образуваното съдебно производство, то ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответницата сторените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ОБЯВЯВА, че съдилищата на Република България НЕ притежават
МЕЖДУНАРОДНА КОМПЕТЕНТНОСТ по иска на Б. З. С., ЕГН:
**********, против Д. Е. С., ЕГН: **********, с правно основание чл. 127, ал.
2 от СК вр. чл. 143 от СК, за предоставяне на родителските права по
отношение на децата З. Б. С., М. Б. С. и Йоан Запрян Б.ов С. на бащата Б. З.
С., определяне режим на лични отношения между майката и децата и
осъждане на майката да заплаща издръжка на децата.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20235240101330 по описа за
2023 г. на Районен съд – Пещера, поради липса на международна
компетентност на българския съд.
ОСЪЖДА Б. З. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пещера, ул.
„Славей“ № 1 А да заплати на Д. Е. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Пещера, ул. „Петруника“ № 1, на основание 78, ал. 4 от ГПК, сумата в
размер на 500,00 лева – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд – Пазарджик в едноседмичен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,25
часа.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
5