Решение по дело №4397/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 13
Дата: 4 януари 2024 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20232120204397
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Бургас, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120204397 по описа за 2023
година
Делото е висящо пред Районен съд Бургас за втори път след като с Решение №
975/23.10.2023г. по КАНД № 1195/2023г. на Административен съд Бургас е отменено
Решение № 518/26.05.2023г. по АНД № 4828/2022г. на РС Бургас и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Производството е образувано по повод жалба на *** Ч. К. – ************ против
наказателно постановление № 11-01-457/15.11.2022г., издадено от Директор на Агенция за
държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 32, ал. 1, т. от Закон за
държавната финансова инспекция (ЗФДИ) вр. чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ на Ч. И. К. ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и неправилност. Оспорва да е извършила нарушение. Счита се, че
неправилно е определен субектът на отговорността, както и че в случая е имало постигнат
договор между *** и директора на училището, която макар и да не е била в писмена форма,
все пак изпълвало изискванията на чл. 20, ал. 7 от Наредбата. Счита, че липсва субективна
страна на нарушението. Заявява се, че *** е изпълнила всички свои задължения и е
заплатила за извършваните превози, като не са настъпили никакви вреди. Счита се, че
липсва вина у санкционираното лице, като се изтъкват и редица процесуални пороци,
липсвало и дата на евентуалното нарушение. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител, депозира писмено становище, с което основно преповтаря изложените в
жалбата аргументи и моли за отмяна на НП.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт К., надлежно
упълномощен, който оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира разноски, а в случай на отмяна на НП – прави възражение за
1
прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките преклузивния срок за обжалване, от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира следното:
Не е спорно, че към 21.09.2020 г. жалбоподателката в качеството си на *** е замествала
*** на основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, съгласно Заповед № 2428/18.09.2020 г. На тази
дата - 21.09.2020г. бил сключен договор между *********, гр. Бургас, и „***“ ЕООД за
извършване на превоз на ученици по редовни автобусни линии. Към датата на сключване на
договора между *********, гр. Бургас и превозвачът липсвал писмен договор за делегиране
на правото за организиране на безплатни превози, сключен между *** и съответното
училище, така както изисква чл. 20, ал. 7 от Наредбата за условията и реда за предоставяне
на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени
пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за
определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по
нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински
и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите
(Наредбата). При извършена финансова инспекция в *** св. П. Н. – финансов инспектор,
констатирала горните факти и преценила, че на 21.09.2020 г. жалбоподателката е
осъществила състава на нарушението по чл. 20, ал. 7 от Наредбата, поради което и на
27.05.2022 г. й съставила АУАН. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката,
която го подписала и получила препис от него, без да направи възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които К.
изложила доводи за незаконосъобразност, аналогични с тези в процесната жалба.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите
констатации на актосъставителя за безспорно установени.
АНО също квалифицирал деянието на жалбоподателката като нарушение на чл. 20, ал.
7 от Наредбата, поради което и на 15.11.2022 г. издал срещу нея процесното наказателно
постановление, с което й наложил административно наказание – „Глоба” в размер на 200
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като
цяло жалбоподателката не оспорва фактическите констатации на проверяващите.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14 ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а
АУАН съставен от компетентен орган. Въпреки това настоящият състав е на мнение, че в
случая има допуснати съществени процесуални нарушения при описание на нарушението,
както и че същото не е доказано относно датата на извършване.
Датата на извършване на нарушението е съставомерен признак на административното
нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на
2
защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на съда по същество в
рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и за това тя следва не само да се
сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е правилно определена от наказващия
орган. Този съдебен състав застъпва позицията, че не е установена датата на извършване на
нарушението и че определянето на точната дата на извършване на нарушението е
основополагащо, доколкото и санкционираната е ***, която е изпълнявала функциите на ***
в точно определен отрязък от време и за да може да се ангажира отговорността й, следва
безпротиворечиво да се докаже, че деянието е извършено именно по времето, когато тя е
изпълнявала функциите на ***.
Отговорността на К. е ангажирана за нарушение по чл. 20, ал. 7 от Наредбата, която
предвижда, че делегирането на правото за организиране на безплатни превози се
осъществява въз основа на договор, сключен между *** и съответното училище. Наредбата
обаче не визира времеви граници, в които трябва да стане това делегиране и с изтичането, на
които бездействието на ***а или както е в случая – на ***. ***, изпълняващ неговите
функции, да може да се приеме за нарушение. При това положение съдът намира, че изводът
на АНО, че крайният срок, до който *** е следвало да сключи договор с училището, е точно
21.09.2020 г., е произволен. Очевидно актосъставителят и АНО са приели, че датата, до
която задълженото лице не е изпълнило задължението си, е датата, на която училището е
сключило договор с превозвача. По мнение на този състав обаче, това не намира опора в
разпоредбите на Наредбата и по-скоро логиката на Наредбата е първо*** да делегира, чрез
сключване на договор право на училището да сключи договор с превозвача и едва след това,
след като вече е делегирано (упълномощено е), училището да сключи договор с превозвача.
В случая няма данни училището да е информирало предварително *** за нуждата от
сключване на договор с превозвач; няма данни предварително да е информирало ***, че ще
сключи договор на точно определена дата; дори липсват данни училището да е
информирало ***, че вече е сключило договор с превозвача, преди датата, на която е
поискало да му се възстановят сторените разноски.
Наредбата не фиксира срок, в който следва да бъде сключен договор за делегиране
правото за организиране на безплатни превози, сключван между *** и училището. Ето защо,
за да бъде сключен договор с *** е необходимо училището да я информира за
необходимостта от сключване на договор с превозвач, а не директно да пристъпва към
сключване на договор с превозвача, както е било сторено в случая. След като липсва такова
уведомление, преди 21.09.2020 г. (датата на която е сключен договора с превозвача), няма
как да се приеме, че *** на ***, респективно заместникът на законния представител на *** е
бездействала и не е изпълнила свое законово задължение, съответно, че е извършила
вмененото й административно нарушение (така и в Решение № 627/15.06.2023г. по кнахд №
648 / 2023 г. на Административен съд Бургас).
С оглед всичко посочено по-горе настоящият състав счита, че в хода на производството
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като АНО неправилно е
определил датата на извършване на нарушението, а посочената такава е произволна, не се
доказа да е извършено нарушението именно от ***-*** на посочената дата, както и не се
доказва виновно поведение от страна на санкционираното лице, поради което и издаденото
НП следва да се отмени изцяло.
Съдът дължи произнасяне разноските като в случая, не са представени доказателства за
разноски, поради което и не се присъждат.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-01-457/15.11.2022г., издадено от Директор
на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 32, ал. 1, т.
от Закон за държавната финансова инспекция (ЗФДИ) вр. чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ на Ч. И. К.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4