Р
Е Ш Е Н И Е
№
18
гр. Разград, 22.03.2023
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Ралица Вълчева
и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 6
по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от О. Й. Д. от гр. Р. против Решение
№ 239 от 09.12.2022 г., постановено по АНД № 20223330200615 по описа на Районен
съд – Разград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1075-001003
от 19.08.2022 г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Разград. С потвърденото НП на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В жалбата се сочи,
че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния
закон, тъй като въззивният съд не е взел предвид съществените процесуални
нарушения, допуснати при издаване на наказателното постановление. Твърди се, че
АУАН е бил съставен в нарушение на процедурата по чл. 40 ЗАНН и при неспазване
на изискванията по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Оспорва се и правната квалификация на нарушението като системно. Иска се
решението да бъде отменено с присъждане на разноските по делото.
Ответникът счита
жалбата за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и не са налице основания
за отмяна на въззивното решение.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От
фактическа страна по делото е установено, че на 14.04.2022 г. около 11,33 ч. в
гр. Разград, по бул. „Априлско въстание“, до Сектор „Пътна полиция“
жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ********, като при
ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч се е движил със скорост
83 км/ч, превишавайки максимално допустимата скорост с 33 км/ч. Нарушението е
заснето с автоматизирано техническо средство ARN CAM S1 № 120с50f. След
извършена справка в информационната система на СПП – КАТ при ОДМВР – Разград
било установено, че към 14.04.2022 г. по отношение на жалбоподателя са налични
2 бр. влезли в сила електронни фишове – серия К, № 3513424 и серия К, № 4542970
на Сектор ПП при ОДМВР – Русе, редовно връчени на жалбоподателя на 07.05.2021 г.,
влезли в сила на 25.05.2021 г. и платени.
На
основание чл. 40, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят е бил поканен за съставяне на АУАН
в едноседмичен срок, като му е указано, че явяването не е задължително, но при
неявяване АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Поканата е била получена лично от жалбоподателя на 08.06.2022 г. Същия
ден той попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, че на 14.04.2022г. около 11,33 ч.
в гр. Разград е управлявал автомобила си.
Жалбоподателят не се е явил за съставяне на акт и в негово отсъствие е съставен АУАН бл. № 054060 от 24.06.2022 г. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, извършено в условията на системност. Последвало издаване на обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя са наложени глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
В
производството пред районния съд са представени снимка № 0004387 от АТСС №
120с50f , Протокол от проверка № 63-СГ-ИСИС от 09.11.2021 г. на Българския
институт по метрология и Протокол за използване на АТСС рег. № 330р-10134 от 15.04.2022
г.
С
оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното
постановление по съображения, че констатираното нарушение е доказано и
отговорен за него е жалбоподателят като собственик на заснетия автомобил и
негов водач съгласно попълнената декларация. Въззивният съд е отхвърлил възраженията
за допуснати процесуални нарушения, като е счел, че АУАН и НП са съставени в
предвидените срокове, от надлежен орган и при спазване на изискванията за форма
и съдържание. Възприел е и квалификацията на нарушението като извършено в
условията на системност съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП.
Решението е
валидно и допустимо, но неправилно.
Касационната
инстанция споделя изводите на въззивния съд, че е доказано извършване на
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. С технически изправно и годно АТСС е било
заснето движение на товарния автомобил на жалбоподателя в гр. Разград, като
скоростта му е превишавала допустимата за населено място с 33 км/ч.
Собственикът на МПС е декларирал, че сам е управлявал превозното средство в
момента на заснемане, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя за неспазване на изискванията по Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Правилата по наредбата са относими дотолкова, доколкото деянието е установено с
АТСС. Останалите изисквания, включително по чл. 10, ал. 3 от наредбата, са приложими
за електронните фишове, но в случая административнонаказателното производство
се е развило по общия ред – със съставяне на АУАН и издаване на НП, тъй като за
нарушението се предвижда и наказание лишаване от право да се управлява МПС.
По делото е
приложена снимка, на която са видими вида, марката и регистрационния номер на
автомобила, посочени са локацията, GPS координати, дата и час на заснемане,
разстоянието и отчетената скорост на движение. По силата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Горната снимка е надлежно веществено доказателствено средство и подкрепя
отразените в АУАН фактически обстоятелства.
Касационната инстанция не констатира съществени процесуални нарушения при изпълнение на процедурата по чл. 40 ЗАНН. Неоснователно е становището на жалбоподателя, че АУАН е съставен на 24.06.2022 г., а за тази дата не е бил поканен. В ЗАНН не е установено задължение на компетентния орган да посочи точна дата за съставянето на акта. Сроковете за съставяне на АУАН са указани в чл. 34 ЗАНН и не са пропуснати. Действително, в нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН актът е подписан от един свидетел, а не от двама, но това не влияе върху законосъобразността на наказателното постановление. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Тези факти са безспорни по делото, още повече, че нарушението е било заснето с АТСС.
Основателно
е обаче оспорването на правната квалификация на деянието. И
административнонаказващият орган, и въззивният съд неправилно са приели, че
нарушението е извършено в условията на системност. Съгласно § 6, т. 62 от ДР на
ЗДвП „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок
от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. Това означава, че едногодишният срок започва да тече след като влезе
в сила първият санкционен акт и в този срок следва да бъдат извършени поне още
две нарушения от същия вид. В случая жалбоподателят е бил наказан с два
електронни фиша, които са влезли в сила на една и съща дата – на 25.05.2021 г.
и от този момент е започнал да тече едногодишният срок, в който е извършено
само процесното нарушение. Следователно, това нарушение не е системно по
смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП и санкционната разпоредба на чл. 182,
ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП е
неприложима. Налице е хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 7 ЗАНН, при която
районният съд може да измени наказателното постановление, като приложи закон за
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Като е потвърдил наказателното постановление и не е упражнил правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 във вр.
с ал. 2, т. 4 ЗАНН при наличието на основание за това, районният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяната на
обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото
въззивният съд следва да извърши нова преценка за приложимия материален закон,
като даде правилната правна квалификация на нарушението и определи съответстващата
санкционна разпоредба. Съгласно т. 2 от ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС
касационната инстанция не може да преквалифицира деянието, подвеждайки установените
от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба.
С оглед изхода на делото разноски не се присъждат. На основание чл. 226,
ал. 3 АПК във вр. с чл. 63д ЗАНН въззивният съд ще се произнесе относно
разноските и в касационното производство.
По изложените
съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221,
ал. 2 АПК
Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 239 от 09.12.2022 г., постановено по АНД № 20223330200615
по описа на Районен съд – Разград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при
спазване на дадените указания по прилагане на закона.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/