МОТИВИ по НЧХД № 5/2021г.
Производството е образувано по подадена частна
тъжба от С.М.Х. *** против И.Ю.Х. ***, с която срещу последния е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.182, ал.2 вр.с чл.193а от НК вр.с
чл.26, ал.1 от НК, осъществено по време, място и начин, описани подробно в
обстоятелствената част на тъжбата, а именно; 1/ На 04.07.2018г. в Дирекция "Социално
подпомагане" с.Кирково осуетил, като не довел детето, изпълнението на решение № 26/30.03.2017г. по гр.д №246/2016г. по описа на РС - Момчилград за предаването на детето Е.И.Х., с ЕГН:**********, върху което на С.М.Х. са предоставени упражняването на родителски права-престъпление по чл.182 ал.2 от НК; 2/На 15.08.2018г. в кметство с.Подкова, общ.Кирково, осуетил, като не довел и укрил детето, изпълнението на решение №
26/30.03.2017г. по гр.д.№ 246/2016г. по описа на РС- Момчилград за
предаването на детето Е.И.Х., с ЕГН-**********, върху което на С.М.Х. са предоставени упражняването на родителски права- престъпление по
чл.182 ал.2 от НК; 3/На 15.11.2018г. в
Районен съд Момчилград осуетил, като не
довел детето изпълнението на решение № 26/30.03.2017г. по гр.д.№ 246/2016г. по
описа на Районен съд- Момчилград за предаването на детето Е.И.Х. с ЕГН- **********, върху
което на С.М.Х. са предоставени упражняването на родителски права - престъпление по
чл.182 ал.2 от НК; 4/ На 22.11.2018г. в
РС- Момчилград осуетил, като не довел
детето, изпълнението на решение
№26/30.03.2017г. по гр.д.№ 246/2016г. по описа на РС- Момчилград за
предаването на детето Е.И.Х. с ЕГН- **********, върху което на С.М.Х. са предоставени упражняването на родителски права - престъпление по
чл.182 ал.2 от НК; 5/ На 22.08.2019г в Районен съд- Момчилград осуетил, като не довел детето, изпълнението на решение № 26/30.03.2017г. по гр.д.№246/2016г.
по описа на РС- Момчилград за предаването на детето Е.И.Х. с ЕГН- **********, върху което на С.М.Х. са предоставени упражняването на родителски права- престъпление по
чл.182 ал.2 от НК; 6/ На 29.08.2019г. в Районен съд Момчилград осуетил, като не довел детето, изпълнението
на решение №26/30.03.2017г. по гр. д.№ 246/2016г. по описа на РС- Момчилград за предаването на детето Е.И.Х. с ЕГН- **********, върху което на С.М.Х. са предоставени упражняването на родителски права- престъпление по
чл.182 ал.2 от НК.
С тъжбата е предявен и граждански иск от С.М.Х. против И.Ю.Х. за причинените
й неимуществени вреди в следствие на
престъпления по чл.182 ал.2 във вр.с чл.26 ал.1 от НК в размер на
3000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на причиняването – 15.08.2018
год. до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание частният тъжител,
лично и с адв.С. ***, изцяло поддържа повдигнатите с тъжбата
обвинения, и пледира за налагане на справедливо наказание на подсъдимото
лице. Предявения граждански иск да бъде уважен в пълния размер. Излага
съображения в хода по същество. Претендира за разноски по делото.
Подсъдимият в съдебно заседание, не се
признава за виновен по обвиненията повдигнати срещу него с тъжбата и
моли да бъде оправдан по тях. Същият в своите обяснения твърди, че детето от
раздяла със съпругата му живее при него и не желаело да отиде да живее при
майка си и поради тази причина детето не е предадено на майката. Пълномощникът
на подс.лице- адв.Л.Б. намира обвиненията за недоказани, както и несъставомерни
и моли съда да постанови оправдателна присъда, и съответно да се отхвърли и
предявеният граждански иск, по изложените подробни съображения. Претендира за
направени разноски по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Настоящото производство по тъжбата е второ по ред,
след като с Решение № 21001/ 06.01.2021г. постановено по ВЧНХД № 240/20г. на
Окръжен съд- Кърджали е отменена Присъда № 151/ 06.10.2020г. по НЧХД № 35/ 20г.
на РС- Момчилград, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда.
По делото се установи, че страните в настоящото
производство са бивши съпрузи, които са сключили гр.брак на 03.09.2007г. с акт
№ 3/ 2007г. на Община Кирково /км.с. Подкова/. От брака си имат родено едно
дете- Е.И.Х., родено на ***г. Така сключеният гр.брак е бил прекратен с Решение
№26/30.03.2017г. по гр.д.№246/2016г. по описа на Районен съд- Момчилград, като
упражняването на родителките права върху роденото от брака дете Е.И.Х. са били
предоставени на тъжителката, а на подсъдимият е бил определен съответен режим
на лични отношения с детето. С решение
№ 78/30.06.2017г. по В.гр.д.№90/2017г. по описа на ОС- Кърджали, е било
потвърдено решението на Момчилградският съд, а ВКС не допуснал касационно
обжалване по жалба на подсъдимият.
Въз основа на влязлото в сила Решение
№26/30.03.2017г. по гр.д.№246/2016г. по описа на Районен съд- Момчилград, е бил издаден изпълнителен лист на 18.04.2018г.,
касаещ упражняването на предоставените родителски права по отношение на детето Е.,
и по молба на тъжителката по настоящото производство е било образувано Изпълнително
дело /изп.д.№ 58/2018г. по описа на СИС при РС- Момчилград. В молбата си
тъжителката е посочила, че след влизане на решението в сила през м.февруари
2018г. бащата /подсъдим по настоящото производство/ не е изпълнявал съдебното
решение. От същият е постъпило възражение, в което посочил причините, поради
които не може да изпълни съдебното решение досежно упражняването на род.права
/майката не била виждала детето от 5 години и то не я познавало; въпреки
неговото настояване и обясняване детето категорично отказвало да иде и да живее
при майка си, както и че майката нямала жилище и условия за да отглежда дете/.
По посоченото изп.д.№ 58/2018г. по описа на СИС
при РС- Момчилград, са били предприети съответни действия, в това число и са
били изпратени съответни покани за доброволно изпълнение, както и са били
предприети съответни действия, както следва; 1/ на 28.05.2018г., получена от подсъдимият, като длъжник по
изпълнителното производство на 30.06.2018г., като на 04.06.2018г. в
канцеларията на ДСИ в сградата на РС-Момчилград последният е предложил
предаването на детето да стане в ДСП- Кирково
/отдел „Закрила на детето/. Било насрочено предаването на детето да се
осъществи на 04.07.2018г. ДСП- Кирково
/отдел „Закрила на детето/- като видно от Протокол за принудително
отнемане и предаване на дете от 04.07.2018г.
това не се осъществило, и ДСИ е посочил, че причината е в неосигуряване на
детето от длъжника за изпълнителното действие. Била насрочено ново изпълнение на 11.07.2018г., което е било отложено
с Разпореждане на ДСИ при РС- Момчилград от 09.07.2018г. по искане на майката-
тъжителка по настоящото производство /постъпила е молба от същата в СИС на
09.07.2018г./. Отново по молба на майката от 11.07.2018г. е било насрочено ново
предаване на детето- с посочени две дати /15.08.2018г., и при отлагаща
предаването причина- на 22.08.2018г. в кметството в с.Подкова, общ.Кирково/. На 15.08.2018г. е изготвен протокол
от ДСИ, в който е отразено, изявлението на бащата /длъжник/, че детето е
излязло от дома, отишло в парка, и не се знае къде се намира- били посетени от
ДСИ и участващите в това действие лица паркът и домът на бащата, но детето не
било намерено.
На 25.10.2018г. е било насрочено ново
предаване на детето- с посочени две дати /15.11.2018г., и при отлагаща
предаването причина- на 22.08.2018г. в Канцеларията на ДСИ в РС- Момчилград/-. На 15.11.2018г. е изготвен протокол
от ДСИ, в който е отразено, изявлението на бащата /длъжник/, че детето се
намира на училище и се страхува да бъде доведено в съда, както и че нямал власт
над детето за да го осигури за предаването му на взискателката. На 22.11.2018г. е изготвен протокол от
ДСИ, в който е отразено, че длъжникът не е осигурил детето за изпълнителното
действие.
По делото като доказателство е приложено копие на
постановление от 30.11.2018г. на РП- Момчилград, за отказ да се образува досъдебно
производство по чл.182 ал.2 от НК, като проверката по преписката е била
образувана по писмено уведомление на подс.лице по настоящото производство и
което касае бягство на детето Е.от дома му на 15.08.2918г., по повод на
насрочено за същата датата предаване на същото. Наблюдаващият прокурор счел, че
не са лице признаците на осъществено деяние по чл.182 от НК.
По изп.дело с Постановление от 10.12.2018г. на ДСИ
при РС- Момчилград на длъжника /подсъдим по настоящото производство/ е била
наложена глоба в размер на 300 лева по чл.528 ал.5 от ГПК /за неизпълнение
предаване на детето/. Постановлението е било обжалвано пред ОС- Кърджали, като
жалбата е оставена без уважение. посочени две дати /15.11.2018г., и при
отлагаща предаването причина- на 22.08.2018г. в Канцеларията на ДСИ в РС-
Момчилград/-.
С разпореждане от 07.07.2019г. на ДСИ е насрочено ново
предаване на детето- с посочени две дати /22.08.2019г., и при отлагаща
предаването причина- на 29.08.2019г. в Канцеларията на ДСИ в РС- Момчилград/. На 22.08.2019г. е изготвен протокол
от ДСИ, за непредаване на детето Е.на майката, и в който е отразено изявлението
на бащата /длъжник/, че детето не желаело и се заключвало. На 29.08.2018г. е изготвен протокол от ДСИ, в който е отразено
непредаването на детето Е.на майката, и изявлението на бащата /длъжник/, че
детето е на 1 години, и ако прокурорът разпореди ще докара детето.
Сиреч, насрочени са за извършване 6 броя изпълнителни
действие /предаване на детето Е.на майката/, които не се осъществили, поради описаните
от ДСИ в протоколите причини- като самите действия са, както следва; 1/ на
04.07.2018г. ДСП- Кирково /отдел
„Закрила на детето/; 2 / на 15.08.2018г. в кметството в с.Подкова, общ.Кирково;
3, 4, 5 и 6/ на 15.11.2018г., на 22.11.2018г., на 22.08.2019г. и на
29.08.2019г. в Канцеларията на ДСИ в РС- Момчилград;
Установи се също така, че тъжителката е сезирала с
жалба РП- Момчилград, като било образувано ДП № 89/ 2018г. на РУ- Кирково, за
деяние по чл.182 ал.2 от НК, приключило с мнение за спиране, поради
обстоятелството, че това деяние се преследва по тъжба на пострадалия.
По делото е изслушано детето Е., в проведеното на 08.02.2021г.
съдебно заседание в присъствието на педагог Н.М.. Детето Е.заявява, че е на 13
години и е ученик в 6-ти клас и живее в с.Подкова с баща си през цялото време.
За майка си твърди, че от много време не са се виждали, тя не е идвала и нямали
връзка и по телефона. Заявява, че той не я търсил, като тя била идвала в
училище, правили снимки с нейният телефон, но от дълго време не била идвала и
той не знаел защо. Заявява също пред
съда, че баща му не е казвал да не се вижда с майка си, като на него му
харесвало да живее с баща си. Не помнел колко пъти през 2019 и 2020година се
видели с майка си, но е имало срещи. И с баба си не се е виждали, като тя не
идвала и той не е ходил. Знаел, че майка
му е искала да го вземе при нея, и това го знаел и от двамата си родители.
Винаги когато баща му е казвал, че трябва да отидат на съответна дата в
Момчилград или Кирково, и когато идвала датата той не е искал да ходи и не е
ходил, защото не е искал. Сам не искал да ходи и това било негово решение.
Знаел, че е бил търсен и в Подкова, но той не е искал да ходи. Решението да не
ходи при майка си е било негово, и баща му не бил направил нещо и не казал в
насока да не ходи при майката.
Педагогът присъствал в с.з. заявява, че детето
отговорило точно и ясно на въпросите, като на част от тях се двоумяло. Било
спокойно и емоционално адекватно, както и е изказвало предпочитание да живее
при баща си.
Като писмени доказателство са приети заключенията
по съдебно психиатрична психологична експертиза /назначена по НЧХД № 35/20г. на
РС- Момчилград/, както и такава, назначена в ДП № 89/2018г. на РУ- Кирково, с
вещи лица д-р Пеева и психолог Т.Дикова, като и двете вещи лица дават
заключение /и по двете експертизи/, че волята на детето към момента на
изследване е че то желае да живее при баща му. Същите сочат, че е възможно тази
воля да е формирана в следствие на условията на живот на детето Е.до момента. Същите
вещи лица в своите заключения посочват, невъзможността с категоричност да се
потвърди, че бащата има въздействие върху волята на детето, както и че детето
има изградени за възрастта си /към момента на извършване на експертизите /
способности и умения за правилно възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на
съответни факти/.
Свидетелите, посочени от подс.лице- а именно
лицата Х.М.и М. Ш., живущи в с.Подкова, посочват, че страните са разведени от
близо 7 години, като преди това работили заедно в Гърция, а после се върнали и
само С. /тъжителката/ е заминала в Гърция и оставила детето при бащата. С. не
била идвала след развода да си види детето, като дошла веднъж с адвоката си.
Детето понастоещем се отглеждало от бащата, който се грижел за него.
Свидетелите заявяват, че знаят за претенцията на С. детето им да живее при нея.
Същите са категорични, че бащата по никакъв начин не пречи на детето да види
майка си, или да отиде при нея. Детето само не искало да ходи при майка си,
били разговаряли с него и това е било желание. И двамата не са чували и виждали
И. да пречи на майката да си види детето, или пък да казва на детето да не
прави това, а напротив дори му казвало да ходи да се вижда с нея, т.к. му е
майка, но въпреки това детето не искало това. Единият свидетел твърди, че е бил
там, когато със съдия изпълнител са дошли в селото да вземат детето, и бащата
по никакъв начин не е пречил да бъде сторено това, като детето било избягало.
Свидетелката С. И.- майка на тъжителката, в своите
показания посочва, че дъщеря й не може да вижда детето си. Ходила била и вкъщи
в Подкова, както и в училището, но детето не искала да се вижда и говори с
майка си. Дъщеря й е ходила в училището, и там се видели, като са правили и
снимки, като тогава е занесла подаръци и пари. Твърди също така, че детето не е
живяло в техният дом, а бившият зет /подсъдимият/ не позволявал да видят с
детето, а тя била видяла как и дава детето, но не посочва кога. В показанията
си свидетелката заявява, че бащата просто не позволява да се видят с детето, но
не е чувала да казва на детето да не ходи при майка си, или да му пречи по
някакъв начин. Чула от дъщеря си, че бащата не й позволява да вижда сина си.
Съдът, като съобрази обясненията на подс.лице, показанията
на свидетелите, данните, получени при изслушването на детето, както и писмените
доказателства, достигна до извода, че няколкократно от ДСИ при РС Момчилград са
насрочвани изпълнения на съдебното решение, касаещо предаване на майката за
упражняване на родителски права върху детето Е., но поради нежелание на детето
същите не са се осъществили.
От тяхната съвкупна преценка може да се направи
извода, че липсват доказателства подсъдимият да е осуетил изпълнението на
съдебното решение. Нито един от свидетелите, в това число и изслушаното дете не
твърди, че подсъдимият е извършил определени действия, с които да е попречил
детето и майката да се виждат, или пък майката да упражнява родителските права,
така, както са определени със споменатото по- горе съдебно решение.
По делото няма спор, че съгласно Решение
№26/30.03.2017г. по гр.д.№246/2016г. по описа на Районен съд- Момчилград, след
като е прекратен бракът между страните, упражняването на родителките права
върху роденото от брака дете Е.И.Х. са били предоставени на тъжителката, а на
подсъдимият е бил определен съответен режим на лични отношения с детето. Не се
спори и че въз основа на влязлото в сила Решение №26/30.03.2017г. по
посоченото дело е бил издаден изпълнителен лист
на 18.04.2018г., касаещ упражняването на предоставените родителски права по
отношение на детето Е., и е било образувано изп.д.№ 58/2018г. по описа на СИС
при РС- Момчилград. По това изпълнително дело няколкократно от ДСИ при РС
Момчилград са насрочвани изпълнения на съдебното решение, касаещо предаване на детето
Е.на майката, за упражняване на родителски права върху детето, но същите не са се осъществили.
Гласните и писмените доказателства са в насока, че
липсват действия или бездействия на бащата, за неизпълнението на съдебното
решение, досежно упражняването на родителските права по отношение на детето Е..
Доказателства за такива действия или бездействия, от страна на бащата, водещи
до осуетяване на съдебното решение, чрез предприетите 6 бр. изпълнителни
действия- предаване на дете от ДСИ, на посочените в протоколите дати /които са
и предмет на обвинението/, не са събрани. Във 6-те случая, причините, които са
довели до непредаване на детето на майката, се коренят в поведението на детето,
което активно се противопоставя на това /същото е изразило нежелание да бъде
предавано на майката чрез бягство от къщи, укриване, изразяване на нежелание да
ходи на мястото на насрочените изпълнения/.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, счита, че същите не подкрепят по безспорен
и категоричен начин така повдигнатото обвинение по чл.182 ал.2 вр.чл.26 от НК- че
в условията на продължавано престъпление- На 04.07.2018г. в
Дирекция "Социално подпомагане" с.Кирково; На 15.08.2018г. в
кметство с.Подкова, общ.Кирково; На 15.11.2018г. в Районен съд Момчилград; На 22.11.2018г. в РС- Момчилград; На 22.08.2019г в Районен съд- Момчилград и на 29.08.2019г. в
Районен съд Момчилград, е осуетил, като не довел детето, изпълнението на решение №26/30.03.2017г. по гр. д.№ 246/2016г. по описа на РС- Момчилград за
предаването на детето Е.И.Х. с ЕГН- **********, върху което на С.М.Х. са предоставени упражняването на родителски права- престъпление по
чл.182 ал.2 от НК вр.чл.26 ал.1 от НК.
За да е налице
престъпление по цитираната разпоредба е необходимо от обективна страна деецът
умишлено, чрез действие или бездействие да не е изпълнил конкретните
предписания в съдебно решение относно упражняване на лични контакти с дете или
пък е създал обективни пречки за упражняване на това право от страна на лицето–
правоимащ. Доказателствата, събрани до момента, не дават основание да се
приеме, че са налице действия или бездействия от страна на подс.лице, които да
са довели до неизпълнение и осуетяване на съдебно решение. По делото не се спори, че в правния мир
съществува решение по гражданско дело № 246/ 2016година на МРС, с което
упражняването на родителските права по отношение на детето Е.са предоставени на
майката, като за бащата е определен режим на виждане детето. Същото е влязло в
сила и е задължително за изпълнение както за бащата, така и за майката на
детето Е.. В същото време се установи, че въпреки това
съдебно решение детето не живее при своята майка, последната не упражнява
родителските права, като детето живее в дома на своят баща в с.Подкова, от
раздялата на родителите- и както
посочват свидетелите, бащата отглежда детето и се грижи за него.
Действително, разпитаните
свидетели /освен св.Хълми Муса- който е очевидец на действията по предаване на
детето в с.Подкова/кметството/, не конкретизират инкириминираните дати, чрез
тяхното споменаване, но са категорични, че бащата не пречи по никакъв начин на
детето да се вижда или среща или да ходи при майка си, като същите са
категорични, че самото дете не желае това. Само показанията на св.С. И. са в
обратна насока- че бившият й зет не дава детето на майката, но и тя посочва, че
не е чувала бащата да казва на детето да не ходи или да не се вижда с майката.
Показанията на св.С. И. са изолирани от останалите гласни доказателства- а
именно от показанията на свидетелите Х.Муса, М.Ш., на детето Е., а и
обясненията на подс.лице, като последните са логически свързани, и в синхрон
със писмените доказателства /и на най-вече протоколите на ДСИ, съставени на
инкриминираните дати и места- На 04.07.2018г. в Дирекция "Социално подпомагане" с.Кирково; На
15.08.2018г. в кметство с.Подкова, общ.Кирково; На 15.11.2018г. в Районен съд
Момчилград; На 22.11.2018г. в РС- Момчилград; На 22.08.2019г в Районен съд- Момчилград и на 29.08.2019г. в Районен съд
Момчилград.
В цитираните протоколи на ДСИ е посочено, че не осъществено предаване
на детето от бащата на майката, като бащата е обяснил и причините за
недовеждане на детето- и тези причини се коренят в нежеланието на детето да се
вижда с майка си, респ. бягството на детето от дома, и други, но във всички
случаи липсва посочване на негово нежелание да изпълни съдебното решение.
Преценявайки
изложеното в показанията на свидетелите съдът счита, че неизпълнението на
съдебното решение /респ. непредаването на детето на инкриминираните дати и
места на майката/ не е резултат от действия/бездействия на обвиняемото лице. Свидетелите
са категорични, че детето не желае да е с майка си. От показанията на тези свидетели
не се установяват данни, навеждащи на извода, че отказът на детето да придружи
родителя си на съответните инкриминирани дати и места за предаването му на
майката, с оглед изпълнение на съдебното решение, е в резултат на виновно
поведение от страна на подс.лице.
Не са налице
данни за действия/бездействия от страна на подс.лице, които да са способствали
за осуетяване изпълнението на съдебният акт на посочените в тъжбата дати. По
делото безспорно е установено, че детето се отглежда от бащата в неговият дом,
и не желае да живее с майка си и което същото го заяви неколкократно ив съдебно
заседание по време на изслушването му. Свидетелите не съобщават в своите
показания конкретни факти, от които да е видно, че подс.лице е осуетило
възможността за контакт между детето и майката, създавайки пречки за последната да упражни
това свое право /на родителски права/. Освен в гласните, данни за наличие на
виновно поведение от страна на подс.лице не се съдържат и в писмените
доказателства. В протоколите на ДСИ, съставени на инкиримираните дати, се сочи,
че детето не е предадено на майката, т.к. не било доведено от бащата, като
последният е посочил и причините за това- описани и обсъдени по-горе.
Съдът, съпоставяйки тези протоколи с фактите,
касаещи процесният случай, намира, обвинението за недоказано. Изложените в
тъжбата обстоятелства не са подкрепени с писмени и гласни доказателства.
Изложените
дотук съображения са основанията, които мотивират съдът да приеме, че събраните
до момента доказателства не подкрепят повдигнатото против подсъдимото лице обвинение
за извършено престъпление по чл.182
ал.2 вр.26 ал.1 НК.
Предвид изложеното съдът намира, че подсъдимият не е осъществил от
субективна страна престъпният състав на текста по който е предаден на съд- по
чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК / на инкриминираните дати и места не е осуетил,
като не е довел детето Е.изпълнението на съдебното решение/. Както и по-горе се
посочи в конкретният случай повдигнатото обвинение е за осуетяване на
изпълнението на съд.решение, касаещо упражняването на родителски права. Съдът
счита, че за бъде осъществено изпълнително деяние, а именно осуетяване, следва
да бъде установено и доказано, че подсъдимият е създал съответна обстановка,
която да е съпроводена със спънки или пречки, за да не може да бъде изпълнено
решението и става реч за резултатно престъпление. В настоящият случай не се
установи по никакъв начин подсъдимият да е създал спънки /или пречки, с думи и
действия, и по този начин да е възпрепятствал изпълнението на съдебното решение
в изпълнително производство от ДСИ при РС Момчилград. Нещо повече, подсъдимият
и на шестте инкриминирани дати, се е явил пред ДСИ, но без детето, което, както
и по-горе се посочи и установи, не е желаело да бъде предадено на майката.
Не може да се вмени задължение на бащата да доведе детето насила, ако
последното не желае това, в против случай ще се касае за насилие над дете, което
от своя страна съставлява престъпление. Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че задължението на подсъдимият в изпълнителното производство
за предаване на дете от един родител на друг е особен вид производство, чието
реализиране е строго специфично, тъй като в настоящия случай не се касае за
предаване на вещи или владение на такива, то следва да се отчита, че детето е
самостоятелна личност и също има значение неговото желание по отношение на
наличието и изпълнението на това право. Както бе спомената по-горе, детето
категорично заявява желанието при кой родител да живее, и с кой родител не иска
да живее и да го вижда. В тази връзка отново следва да посочено, че в приетите
като писмени доказателства съдебно психиатричната- психологична експертиза- при
първоначалното разглеждане на делото /и
психологическата експертиза, извършена в цитираното досъдебно
производство № 89/2018г./ също говори за това, че детето има единственото
желание да живее при баща си.
Предвид тези факти съдът намира, че не може да се направи извод от
действията на подсъдимото лице за наличие на умисъл за това, че той иска и
желае осуетяването на изпълнението на съдебното решение за предаване на детето
с оглед упражняването на родителски права от страна на майката по силата на
горното съдебно решение.
Предвид изложеното съдът намира, че подс.лице не е осъществило от обективна и субективна страна деянията по чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК, за които е предаден на съд, поради което същият
следва да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение, за това, че при условията
на продължавано престъпление- На 04.07.2018г. в Дирекция "Социално
подпомагане" с.Кирково; На 15.08.2018г. в кметство с.Подкова, общ.Кирково; На 15.11.2018г. в
Районен съд Момчилград; На 22.11.2018г. в РС- Момчилград; На 22.08.2019г в Районен съд- Момчилград и на 29.08.2019г. в
Районен съд Момчилград, е осуетил, като не довел детето Е., изпълнението на решение №26/30.03.2017г. по гр. д.№
246/2016г. по описа на РС- Момчилград за предаването на детето Е.И.Х., върху което на С.М.Х. са предоставени упражняването на родителски права- престъпление по
чл.182 ал.2 от НК вр.чл.26 ал.1 от НК.
При това положение на делото
следва да бъде отхвърлен и предявеният гр.иск от тъжителката против подсъдимия
за заплащане на сумата от 3 000 лева, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото тъжителката следва да
заплати на подсъдимият направените от последният разноски в производството по
делото /при първоначалното разглеждане, във въззивната инстанция и по
настоящото производство/, които са в общ размер на 2 100 лева.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: