Решение по дело №4495/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 129
Дата: 11 февруари 2022 г.
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20211720104495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Перник, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720104495 по описа за 2021 година
Предявени са от Н. СТ. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, срещу „Топлофикация
– Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на следните
вземания: сумата 2279,74 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2007 г. – 30.04.2009 г., сумата 441,31 лв. - законна лихва за забава на месечните
плащания за периода 01.07.2007 г. – 07.12.2009 г., сумата 2713,96 лв. – законна лихва върху
главницата за периода 16.12.2009 г. до 16.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 17.08.2021 г. до изплащането, и сумата 151,63 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.02.2010 г. по ч.гр.д. №
7419 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 7419 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник в полза на
„Топлофикация – Перник“ АД срещу ищеца, въз основа на който по молба на взискателя е
образувано изп. д. № 214/2010 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова с район на действие
Окръжен съд – Перник. Твърди се, че делото е прекратено с постановление на ЧСИ на
20.04.2017 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното изпълнително действие е
извършено на 14.09.2010 г., съобразно отбелязването, извършено от съдебния изпълнителен
лист върху гърба на изпълнителния лист. Сочи се, че в периода от образуването на
изпълнителното дело до прекратяването му не са извършвани изпълнителни действия по
делото, поради което перемпцията е настъпила на 15.09.2012 г. Въз основа на същия
изпълнителен лист по молба на взискателя от 23.07.2021 г. било образувано изп. д. №
1
2203/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев с район на действие Окръжен съд – Перник, по
което били наложени запори и изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника.
Навежда се довод, че процесните вземания са погасени с изтичане на петгодишната
погасителна давност, което обстоятелство е настъпило след влизане в сила на
изпълнителното основание по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК. По изложените съображения се
моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да му заплати
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, не е депозирал
отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва
исковете, моли за отхвърлянето им и присъждане на сторените разноски за производството
по делото.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от Заповед № 6446/16.12.2009 г. по ч.гр.д. № 7419/2009 г. и изпълнителен лист
от 19.02.2010 г. на РС – Перник, че последният е издаден въз основа на посочената заповед в
полза на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, срещу Н. СТ. Г., ЕГН **********,
за сумата 2279,74 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007 г.
до 30.04.2009 г., сумата 441,31 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 01.07.2007 г. – 07.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата 2279,74
лв., считано от датата на подаване на заявлението – 16.12.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер 151,63 лв. –
юрисконултско възнаграждение.
Върху изпълнителния лист е извършено удостоверяване от ЧСИ Соня Димитрова, че с
постановление от 20.04.2017 г. изп.д. № 214/2010 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, като последното изпълнително действие е 14.09.2010 г.
От представената покана за доборовлно изпълнение до Н. СТ. Г. се установява, че въз
основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 7419/2009 г., е образувано изп.д. №
2203/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото
в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията, за което в
полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително
дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение срещу ищеца, които последният твърди, че не дължи поради изтекла
погасителна давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде
депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е
могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се
2
позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за
изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай /в този смисъл Решение № 321
от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и
др./.
По делото липсват доказателства за момента на влизане в сила на заповедта за
изпълнение, поради което съдът приема, че началният момент, от който е започнал да тече
предвиденият в закона петгодишен давностен срок е издаването на изпълнителния лист –
19.02.2010 г., към който момент страните не спорят, че заповедта е влязла в сила.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение, приложение към изп.д. № 214/2010 г. по описа на ЧСИ Соня
Димитрова следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г.
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване
на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му. Следователно с образуване
на изп.д. № 214/2010 г. давността за вземанията е прекъсната и е спряла да тече по време на
висящността му.
По делото не са ангажирани доказателства, че след 14.09.2010 г. /удостоверената от
съдебния изпълнител дата на гърба на изпълнителния лист/, взискателят е поискал или са
извършени изпълнителни действия. При бездействие на кредитора в период от две години
3
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по
силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на
съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона
материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Двугодишният срок е изтекъл на 14.09.2012 г.,
следователно изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 15.09.2012 г., на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и съгласно постановките на ППВС № 3/1980 г. е
започнала да тече нова петгодишна давност за погасяване на съдебно признати вземания.
Датата на прекратяването е преди постановяването на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и обявяването за
изгубило смисъл на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, поради което
относно погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с Постановление № 3/1980
г. на Пленума на Върховния съд, и новата давност започва да тече от датата на прекратяване
на изпълнителното дело, т.е. от 15.09.2012 г.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил след посочената дата да
са настъпили факти, прекъсващи погасителната давност за вземането, поради което следва
извод, че погасителната давност за вземанията е изтекла на 15.09.2017 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че ищецът не дължи на ответника
принудително изпълнение на процесните вземания поради погасяването им по давност,
поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски се
поражда за ищеца.
Съобразно представения списък и доказателства за извършени разноски, ищецът е
сторил разноски в размер на 226,77 лв. - държавна такса, и 660,00 лв за платено в брой
адвокатско възнаграждение, т.е. общо 886,77 лв., които съобразно изхода на спора следва да
му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. СТ. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на
сумата 2279,74 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2007 г. –
30.04.2009 г., сумата 441,31 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода
01.07.2007 г. – 07.12.2009 г., сумата 2713,96 лв. – законна лихва върху главницата за
периода 16.12.2009 г. до 16.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
17.08.2021 г. до изплащането й, и сумата 151,63 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за
4
които суми е издаден изпълнителен лист от 19.02.2010 г. по ч.гр.д. № 7419 по описа за 2009
г. на Районен съд – Перник, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на Н. СТ. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, сумата 886,77 лв. /осемстотин осемдесет и шест лева и
седемдесет и седем стотинки/ – разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5