№ 1164
гр. Варна, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивелина Х. - Желева
при участието на секретаря Вяра Ст. Х.
като разгледа докладваното от Ивелина Х. - Желева Административно
наказателно дело № 20233110204266 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на А. Х. Т. ЕГН **********, с адрес в гр. София, депозирана чрез
процесуален представител, против Наказателно постановление № BG
2023/2000-116/НП от 31.07.2023год. издадено от директора на ТД Митница-
Варна, с което на Т. за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр. с чл. 233, ал. 1 от Закона
за митниците на основание същата разпоредба е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 7 137 лв. (седем хиляди сто тридесет и седем
лева) и на основание чл. 233, ал. 3, вр. чл. 233, ал. 1, вр. с чл. 233, ал. 6 от
Закона за митниците е отнета в полза на държавата стоката, предмет на
нарушение: 539 кутии (10 780 къса) цигари “Dunhill fine cut maser blend” и 10
кутии (200 къса) цигари “Dunhill fine cut swiss blend”, общо 549 кутии цигари
(10 980 къса), заприходени по складова разписка № 71/10.05.2023 г. на ТД
Митница Варна.
В жалбата въззивницата, чрез своя процесуален представител, твърди, че
НП е незаконосъобразно издадено, тъй като счита, че не е налице визирания
състав на нарушение - опит за контрабанда, нито от обективна, нито от
субективна страна. Сочи се, че в НП не е посочено къде , на кое място на
летище Варна се декларира и в какво се състоят митническите формалности,
които е трябвало да бъдат извършени.
1
В жалбата се изтъква, че стоките не са предназначени за търговска дейност,
а за личното ползване от наказаното лице, независимо от тяхното количество.
От НП не ставало ясно какъв критерии е използвал административно
наказващият орган за дефиниция - „ с нетърговски характер" и в кой
нормативен акт е указано, кога пренасяните стоки са или не са с търговски
характер.
С тези и други аргументи се иска отмяната на НП като се претендира и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована чрез
пълнолетен роднина и чрез своя процесуален представител, не се явява и не се
представлява по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли НП
да бъде потвърдено. Счита, че от приложените по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен начин се установява извършването на
нарушението. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2023г. възз. А. Т., предприела пътуване до гр.Лондон, Кралство
Великобритания, със самолет от Летище -гр. Варна, с полет № ***.
Пътничката пътувала с куфар, в който били поставени 539 кутии (10 780 къса)
цигари “Dunhill fine cut maser blend” и 10 кутии (200 къса) цигари “Dunhill fine
cut swiss blend”, общо 549 кутии цигари (10 980 къса). Куфарът бил чекиран на
името на Т.. При преминаване на същия през рентгените на Летище Варна у
служители на служба „Сигурност“ на летището се породило съмнение, че в
куфара има кутии с цигари, поради което подали сигнал до митническия пункт
на летището.
По така подадения сигнал, около 18:50 ч. на същата дата, на митнически
пункт Летище Варна , след зона „зелен коридор“ / нищо за деклариране/
митническите служители – свидетелката В. Г. и нейна колега Ф. А. извършили
проверка на куфара, за които имало съмнение, че съдържат цигари. Било
установено лицето, на което принадлежи куфарът- възз.Т.. Същата била
поканена за физическа проверка на багажа й.
При проверката било констатирано, че в багажа на възз. се съдържат цигари
2
в търговски количества, облепени с български акцизен бандерол, съгласно
Заповед №3МФ26/10.01.2019 г. на министъра на финансите за утвърждаване
на нов образец на бандерол за тютюневи изделия, предназначени за
реализация на вътрешния пазар. След като били преброени, се установило, че
намерените недекларирани по установения ред акцизни стоки са както следва:
539 кутии (10 780 къса) цигари “Dunhill fine cut maser blend” и 10 кутии (200
къса) цигари “Dunhill fine cut swiss blend”, общо 549 кутии цигари (10 980
къса).
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ, проверяващият екип снел писмено
обяснение от А. Т., като същата заявила, че доколкото си спомня цигарите са
купени за лична употреба.
Цигарите били задържани c разписка № 23004492/ 30.04.2023 год. на
основание чл. 229, ал.1 от ЗМ.
За митническите контролни действия бил съставен протокол за извършена
митническа проверка № № 23BG002003M014867 от 30.04.2023 г. по описа на
ТД Митница Варна.
Цигарите били предадени за съхранение в склад на ТД Митница Варна с
Приемо- предавателен протокол peг. № 32-163028/ 30.04.2023 г.и заприходени
по складова разписка № 71/10.05.2023 г.
При тези фактически констатации митническият служител Ф.Арфова
гл.инспектор в ТД Митница Варна преценила, че Т. е направил опит да
пренесе през държавната граница на Република България за трета страна, с
полет без знанието и разрешението на митническите органи, тютюневи
изделия с български акцизен бандерол, както следва:700 (седемстотин) кутии
- 539 кутии (10 780 къса) цигари “Dunhill fine cut maser blend” и 10 кутии (200
къса) цигари “Dunhill fine cut swiss blend”, общо 549 кутии цигари (10 980
къса), с което е осъществил състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр. ал.1 от
Закона за митниците. Поради това още същия ден тя съставила срещу възз.
АУАН № BG 30042023/ 2000/М-135/30.04.2023год ., в който описала
горпосоченото нарушение.
АУАН бил предявен и връчен на Т., като същатат го подписала без
отбелязване на възражения и получила срещу подпис препис от същия.
Възражения не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
АНО приел изцяло фактическите и правните констатации на
актосъставителя.
Въз основа на тях и материалите по преписката на 31.07.2023г.,
директорът на ТД Митница -Варна издал НП, предмет на настоящата въззивна
3
проверка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателства /АУАН № BG30042023/2000/M-135, Служебна бележка per. №
32-164042/30.04.2023 г., Опис на документи, приложени към АУАН №
BG30042023/2000/M-135, Протокол за извършена митническа проверка №
23BG002003M014867/30.04.2023 г., Писмени обяснения от А. Х. Т., Бордна
карта и багажен етикет на името на А. Х. Т., Разписка №
23004492/30.04.2023г., Приемо-прсдавателен протокол per. № 32-163028/
30.04.2023 г., Складова разписка № 71/10.05.2023 г., Разпечатка от Публичен
регистър на цената на тютюневи изделия, Заповед № 3AM-988/32-
220316/13.06.2023г./ и доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката В. И. депозирани
пред съдебния състав. Показанията на митническия служител са
последователни и непротиворечиви, съответстват на останалите кредитирани
от съда писмени доказателства приобщени по делото т.е. кореспондират като
цяло на установената фактическа обстановка. Съдът намира, че тази
свидетелка е непредубедена и е случаен очевидец на фактите, които споделя.
Между нея и възз. не са налице предходни отношения, които да хвърлят
съмнение върху непредубедеността им.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и
приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви
по между си и кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна
страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд- по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
4
Съгласно разпоредбите на ЗМ и приложената по делото заповед, АУАН и
НП са издадени от компетентни органи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити предвидени в нормите
а чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В същите се съдържат факти и обстоятелства, които
в достатъчна степен описват извършеното нарушение от обективна страна,
посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено, както и нарушените законови разпоредби. Съдът не
споделя възраженията в жалбата, че на възз. е нарушено правото на защита,
тъй като не било посочено, къде трябва да се декларират стоките. От
съдържанието на АУАН, така и от съдържанието на НП е безспорно видно, че
отговорността на възз. е ангажирана на основание чл. 233, ал. 3, вр. ал.1 от
Закона за митниците. Никога не е било спорно в теорията и съдебната
практика, че наказаният се защитава срещу предявените му факти, а фактите
са ясно описани както в АУАН, така и в НП. Нещо повече в НП се цитира
изрично и за какво нарушение е съставен АУАН, въз основа на който е
издадено и НП, като в него не е необходимо да се сочи къде е следвало да
стане декларирането на стоките.
Обстоятелството, че АУАН е съставен на 30.04.2023год., а НП е издадено
на 31.07.2023год. не опорочава административно-наказателното производство.
Неспазването на срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН не съставлява съществено
процесуално нарушение, поради причината, че не рефлектира пряко върху
правото на защита на наказания субект, еманация на което е същият да
разбере в какво е обвинен. Срокът за издаване на НП не е преклузивен, а е
инструктивен и неговото неспазване би могло да доведе единствено до дирене
на дисциплинарна отговорност на наказващия орган, но не и до порок на
цялото административно-наказателно производство.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение
от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от
ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-
наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка
и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление
5
последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят
не е маловажен.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на
чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе
по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. В случая възражения срещу АУАН не са предявени, поради
което е нямало спорни обстоятелства, които да се изясняват чрез разследване.
Затова и съдът намира, че в хода на АНП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ „Който пренесе или превози
стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и
разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не
представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от
100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките“, а когато за
извършването на това нарушението е използвано превозно или преносно
средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са стоки, за
които се дължи акциз или забранени за внос или износ стоки, съгласно ал. 3,
глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките, а в
случаите на контрабанда на тютюневи изделия от 200 до 250 на сто от
продажната им цена.
В случая е установено, че пренасяната през границата стока е тютюневи
изделия - цигари. В чл. 2 от ЗАДС е предвидено, че на облагане с акциз
подлежат тютюневите изделия. Според текста на чл. 66 ЗМ, всяка стока
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия
писмено или устно деклариране.
Видно от изложеното, разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ предвижда две
различни форми на изпълнителното деяние на това административно
нарушение, а именно „пренася“ и „превозва“.
В случая безспорно, от всички доказателства по делото, е установено, че
процесиите стоки са били „пренасяни“ от жалбоподателя, тъй като са се
намирали в нейния багаж. Налице е верига от преки и косвени доказателства,
че именно Т. е пренасяла цигарите, като този факт не се оспорва от самата нея.
В тази посока са както свидетелските показания по делото , така и лично
посоченото от нея при снемане на сведенията му в хода на АНП, че цигарите в
6
куфара са закупени от нея за лична употреба. Приложените по делото
протоколи за извършената спрямо жалбоподателката проверка установяват, че
процесните стоки са се намирали в багажа й, а тяхното количество е надлежно
установено в негово присъствие. Видно от приложените писмени
доказателства количеството, видът и марката на намерените стоки, както и
тяхната цена, са безспорно установени.
Жалбоподателката не е изпълнила своето задължение да декларира по
установения ред пред митническите органи превозваната от него акцизна
стока като е преминала зоната, в която е следвало да извърши това
деклариране без знанието и разрешението на митническите органи.
Легална дефиниция на понятието "деклариране" е дадена в чл. 4, § 17 от
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно
създаване на Митническия кодекс на Общността, като това правно действие се
свързва със задължителното прилагане на определен митнически режим за
дадената стока: "Деклариране" е действието, чрез което едно лице изразява по
установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен
митнически режим за дадена стока. ".
В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката,
дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази
връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за
деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяните от лицата, установено с
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в
частност това за писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр. чл. 62 от
цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 - приложим за конкретното
нарушение. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема
форма - с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то
налице е липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателката
по отношение на задължението за деклариране, което тя не е изпълнила и то
по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически
органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването
на стоките на територията на страната. Ето защо, след като възз. не е
изпълнила задължението си във връзка с преминаването през митнически
контрол и не е декларирала носените от нея акцизни стоки -тютюневи изделия,
безспорно с това си бездействие тя е извършила от обективна и субективна
7
страна квалифицираният състав на административно нарушение по чл. 233,
ал. 3 от ЗМ, с изпълнително деяние -опит да пренесе, дефинирано в основната
хипотеза на ал. 1, чийто предмет са стоки, за които се дължи акциз - цигари.
Твърденията в жалбата , че искала да декларира стоките, но не намерила
къде са голословни и противоречат на останалите гласни и писмени
доказателства кредитирани от съда. Опитът за пренасяне на тютюневи
изделия през държавната граница е противоправен, тъй като е осъществен без
знанието и разрешението на митническите органи, като ирелевантно в случая
е дали стоките са били укрити в куфара при положение, че не са декларирани.
Значителното количество цигари в багажа на Т. са открити едва като резултат
от извършената контролна проверка от митническите органи.
Не може да се приеме, че количеството на пренасяните цигари не е с
"търговски характер", както е квалифицирано от административнонаказващия
орган, а е за лично ползване от наказаното лице, както твърди жалбоподателят.
Съгласно чл. 1, т. 21, буква "б" от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/
2015/2446 от 28.07.2015 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на
Европейския Парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за
някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза "стоки с нетърговски
характер" са стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато i) имат
случаен характер; и ii) се състоят от стоки изключително за лично ползване от
пътниците или техните семейства или стоки, предназначени за подаръци;
естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да
показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел.
Анализът на нормата сочи, че "стоки с нетърговски характер" са както
такива със случаен характер, така и стоки предназначени за лично ползване
или за подаръци, като относно предназначението на стоката, нормата изисква
да се съди предимно от нейното естество и количество. Съобразно видът им и
тяхното бройно количество, установено по делото като предмет на процесното
нарушение, стоките надвишават многократно представите за такива
предназначени за лична употреба.
Доказан в случая, противно на твърденията на защитата на жалбоподателя е
и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на
пренесените стоки - цигари, които по родов признак, имат особеното качество
на тютюнево изделие, по смисъла на легалната дефиниция на ЗТТИ/пар. 1, т. 4
и 4а, ДР ЗТТИ/, а като такива представляват и акцизна стока, т. е. за която се
дължи акциз, на основание чл. 4, т. 1, вр. чл. 2, т. 2 и чл. 11, ал. 1 от ЗАДС.
8
Съгласно чл. 269, nap. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. от 09 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, съюзните стоки,
предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза се
поставят под режим износ.
На основание чл. 158 от същия регламент, всички стоки, предназначени да
бъдат поставени под митнически режим износ се обхващат от митническа
декларация, подходяща за конкретния режим. Недекларираните стоки не
попадат в обхвата на дефиницията "стоки с нетърговски характер", посочена в
чл. 1, т. 21, буква "б" от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от
28.07.2015 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския
Парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от
разпоредбите на МКС /наричан за краткост "Делегиран Регламент /ЕС/
2015/2446"/, поради което същите не могат да бъдат декларирани устно в
съответствие с чл. 137, nap. 1, буква "б" или с преминаване през "зелен
коридор", в съответствие с чл. 140, nap. 1, буква "а", във връзка с чл. 141, nap. 1
от Делегиран Регламент /ЕС/ 2015/2446, тъй като макар да са с търговски
характер, стойността им надвишава законоустановения праг от 1000 EUR.
Стоките не могат да бъдат декларирани по горепосочените начини и на
основание чл. 142, iiap. 1, буква "в" от Делегиран Регламент /ЕС/ 2015/2446,
тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия е
забранен износът на тютюневи изделия, облепени с български бандерол.
Предвид това стоките е следвало да бъдат декларирани с митническа
декларация, която съдържа информация по чл. 162 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 г. Като е преминала през "зелен коридор" - нищо за деклариране, Т.
не е изпълнила задължението си да декларира пренасяните от нея стоки за
трета стана, намиращи се в личния й багаж. По тези съображения и преносът
на това количество през държавната граница (респ. опитът за пренос) са
наказуеми, на основание чл. 233, ал. 1, вр. ал. 3 от Закон за митниците /ЗМ/. До
този извод правилно са достигнали и АНО.
Продажната цена на недекларираната стока е надлежно изчислена в общ
размер на 3 568,50 лв. /три хиляди петстотин шестдесет и осем лева и 50 ст./,
на основание пap. 1, т. 34 от ДР на ЗМ, във връзка с чл. 29, ал. 4, т. 1 от Закона
за акцизите и данъчни складове. Съгласно § 1, т. 34 ДР на ЗМ, "продажна цена
на тютюневи изделия" е цената, регистрирана в Регистър на цените на
тютюневите изделия на Агенция "Митници" или определена по реда на
акцизното законодателство. Според нормата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за
условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия,
регистърът на цените на тютюневите изделия се води по образец, утвърден от
директора на Агенция "Митници", в електронна форма на страницата на
9
Агенция "Митници" в интернет. Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1 от наредбата,
продажната цена на тютюневите изделия, предназначени за продажба на
територията на Република България, се определя свободно от притежателя на
правото върху търговската марка на тютюневите изделия, производителя,
лицето, което въвежда тютюневи изделия от друга държава членка, или
вносителя и подлежи на уведомяване и регистриране в Агенция "Митници" по
реда на раздел II от наредбата. Според чл. 2, ал. 3 от наредбата, продажната
цена на цигари, тютюн за пушене и нагреваемо тютюнево изделие се изписва
върху потребителската опаковка, а продажната цена на пури и пурети се
отпечатва върху бандерола; върху бандерола, предназначен за потребителска
опаковка на ръчно свити пури, се посочва и броят на късовете в опаковката и
цената на единична бройка. В случая цената на цигарите е определена
посредством отразеното в публичния регистър на цените на тютюневите
изделия.
Наложеното наказание - глоба в размер на 7 137 лв. (седем хиляди сто
тридесет и седем лева) е в минималния размер по чл. 233, ал. 3, изр. 3 ЗМ -
200 на сто от продажната цена пренасяните тютюневи изделия. Последната е 3
568,50 лв. /три хиляди петстотин шестдесет и осем лева и 50 ст./, поради което
и двеста на сто от тази цена е именно 7 137 лв.
Правилен е и изводът на АНО, че в случая разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
не може да намери приложение, тъй като не са представени доказателства и не
са налице обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност
на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
обикновените случаи на нарушение по чл. 233, ал. 1, вр. ал. 3 от Закон за
митниците. Напротив, задържаното количество цигари е значително, с оглед
на което и не може да се приеме, че се касае за маловажен случай на
административно нарушение. Отделно от това, в случая се касае за формално
нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от
същото, отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната
административнонаказателна постъпка, с оглед действащия режим на
митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена
защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални
интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП.
10
Съдът приема, че извършеното нарушение не представлява престъпление
по смисъла на НК, доколкото липсват данни за други нарушения и за
осъждания на възз.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на ал. 6 на чл. 233 от ЗМ е отнета
в полза на държавата недекларираната стока.
Предвид горното, съдът намира, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските
сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в
полза на административнонаказващия орган, чийто представител
своевременно е поискал присъждането им. Предвид изхода от спора и изрично
направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ /ЗЗП/ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в полза на Териториална дирекция „Митница“-Варна следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
11
Размерът е съобразен с вида и количеството на извършената дейност, на
основание чл. 37 от ЗЗП, тъй като по делото е проведено едно съдебно
заседание, в които е разпитан един свидетел.
С оглед потвърждаването на обжалваното НП неоснователно се явява
искането на жалбоподателя в жалбата за присъждане на разноските по делото
за адвокатски хонорар, за заплащането на който прочие не са представени
доказателства по делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д,
ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG 2023/2000-116/НП от
31.07.2023год. издадено от директора на ТД Митница- Варна, с което на А. Х.
Т. ЕГН **********, с адрес в гр. София за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр. с
чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците на основание същата разпоредба е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 7 137 лв. (седем
хиляди сто тридесет и седем лева) и на основание чл. 233, ал. 3, вр. чл. 233, ал.
1, вр. с чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците е отнета в полза на държавата
стоката, предмет на нарушение: 539 кутии (10 780 къса) цигари “Dunhill fine
cut maser blend” и 10 кутии (200 къса) цигари “Dunhill fine cut swiss blend”,
общо 549 кутии цигари (10 980 къса), заприходени по складова разписка №
71/10.05.2023 г. на ТД Митница Варна.
ОСЪЖДА А. Х. Т. ЕГН **********, с адрес в гр. София да заплати на
Териториална дирекция „Митница“-Варна сумата от 80,00 /осемдесет/ лева ,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по настоящото АНД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12