Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия П., като разгледа
докладваното от съдия Христова гр. д. № 4200
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр.
чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от
„Топлофикация Плевен“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Симона Чакърова,
срещу К.В.П., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че за периода от
01.10.2015 г. до 31.12.2017 г. ответникът К.П. дължи на ответника сумата от
223,11 лева, представляваща незаплатени суми за консумирана топлинна енергия за
имот - апартамент с адрес: ********** аб. № 31161. Сочи, че ответницата е
клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Плевен“ ЕАД за
потребители в гр. Плевен са публикувани във в. „Нощен труд“ на 13-14.12.2007 г.
в във в. „Посоки“ на 13.12.2007 г. Заявява, че сградата – етажна собственост, в
която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение с „Техем сървисис“ ЕООД, като сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от
това дружество отчети на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Сочи, че до подаване на исковата молба от ответницата не са постъпвали плащания
за погасяване на задълженията й. Претендира и лихва за забава върху главницата
в размер на 24,85 лева за периода от 02.12.2015 г. до 12.02.2018 г. Твърди, че
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в РС
– гр. Враца било образувано ч. гр. д. № 1069/2018 г. и издадена заповед за
изпълнение за горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК –
чрез залепване на уведомление, за ищеца бил налице правен интерес от водене
на настоящото производство. Иска се
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
К.В.П., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД следните суми: 223,11 лева, представляваща незаплатени суми
за консумирана топлинна енергия за имот - апартамент с адрес: ********** аб. №
31161, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението –
20.02.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 24,85 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на всяко отделно
месечно задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – за периода от 02.12.2015 г. до 12.02.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 1069/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира
направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
С молба вх.
№ 5295/03.04.2019 г., депозирана преди първото по делото открито съдебно
заседание, упълномощеният процесуален представител на ищеца юрк. Чакърова заявява,
че поддържа предявените срещу ответника искове и прави искане за постановяване
на неприсъствено решение, както и за присъждане на сторените в производството
разноски за държавна такса.
Ответницата К.П., редовно призована, не
се явява в откритото съдебно заседание, не изпраща пълномощник и не е направила
искане за гледане на делото в негово отсъствие.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и доказателствата по делото, намира следното:
От „Топлофикация
Плевен“ ЕАД против К.В.П. са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът К.В.П., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД
следните суми: 223,11 лева,
представляваща незаплатени суми за консумирана топлинна енергия за имот -
апартамент с адрес: ********** аб. № 31161, за периода от 01.10.2015 г. до
31.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
– 20.02.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 24,85 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно
задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – за периода от 02.12.2015 г. до 12.02.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 1069/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира
направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира,
че са налице кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение против ответника. Същият не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не се е явил в първото заседание по
делото, респ. не е упълномощил процесуален представител, не е направил искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил изрично искане
да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239,
ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С
Разпореждане № 7782/09.10.2018 г., връчено на ответника по месторабота на 11.01.2019
г., е указано, че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение,
в случай че ответникът не подаде писмен отговор и не се яви в съдебното
заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът намира, че е налице и условието,
предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените срещу ответника искове са
вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
С оглед наличието на всички
кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с
което предявените от „Топлофикация
Плевен“ ЕАД против К.В.П. искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат изцяло уважени.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски. С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода на спора.
В заповедното производство са присъдени
разноски за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лева, които ответникът следва да заплати на ищеца.
В настоящото производство ищцовото дружество
претендира държавна такса в размер на 75 лева /довнесена държавна такса след
приспадане на платената в заповедното производство/ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати 75 лева разноски за исковото производство и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за плащане на правната помощ.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК
съдът посочва, че плащането следва да се извърши по банков път – по банкова
сметка ***: ***, BIC: ***, „Първа
инвестиционна банка“ АД.
При горните съображения и на
основание чл. 239, ал.
1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.В.П., ЕГН
**********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Плевен“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, Източна
индустриална зона № 128, представлявано от изпълнителния директор Йордан
Василев Василев, чрез юрисконсулт Симона Чакърова,
следните суми: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ 223,11 лева
/двеста двадесет и три лева и единадесет стотинки/ - главница,
представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2015 г. до 31.12.2017 г. за топлофициран имот, находящ се на адрес: **********
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 20.02.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 24,85
лева /двадесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
02.12.2015 г. до 12.02.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1069/2018 г. по описа на РС –
гр. Враца, ГО, VII състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК К.В.П., ЕГН
**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Плевен“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128,
представлявано от изпълнителния директор Йордан Василев Василев, чрез юрисконсулт Симона Чакърова, сумата от 175,00 лева /сто
седемдесет и пет лева/ - платена в настоящото производство държавна такса,
както и 75,00 лева /седемдесет и пет лева/ - платена
държавна такса в заповедното производство по ч. гр. д. № 1069/2018 г. по описа
на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
Решението е постановено при участие на
трето лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК
съдът посочва, че плащането следва да се извърши по банков път – по банкова
сметка ***: ***, BIC: ***, „Първа
инвестиционна банка“ АД.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Районен съдия: …………………………….