СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А състав,
в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гражданско дело № 12312 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение от 21.03.2018г.,
постановено по гр. дело № 40543 по описа за 2017г. на СРС, ГО, 81 състав е признато
за установено, че „Ю.Б.“ АД дължи на „А.Л.“ ООД на основание чл. 422 ГПК сумата
40. 86 лв., представляваща остатъчна сума по закрита сметка *******при Алфа Банка АД, като е отхвърлен иска в останалата част. С решението е
осъден ответника „А.Л.“ ООД да заплати на „Ю.Б.“ АД разноски в размера на
сумата 100 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въззивникът – ищец „А.Л.“ ООД обжалва
решението в отхвърлителната част за сумата 20 лв., с оплаквания за неправилност
и необоснованост. Жалбоподателят
поддържа, че процесната сума от 20 лв. е неоснователно събрана за закриване на
сметка, тъй като дружеството не е искало такава услуга, отделно такава не се
дължи при едностранно прекратяване на договора от страна на банката. Предвид
изложеното поддържа, че сумата 20 лв. е удържана при начална липса на основание
и подлежи на връщане, отделно същата подлежи на връщане и на основание чл. 66 ЗЗД, тъй като кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на
части. Предвид горното, моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната
отхвърлителна част и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да
бъде уважен изцяло.
Въззиваемият – ответник „Ю.Б.“ АД е подал писмен отговор в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, в който оспорва подадената въззивна жалба на ищеца. Твърди,
че процесната сума от 20 лв. е събрана на основание Раздел І А „Разплащателни
сметки“, т. 12 от Тарифата за таксите и комисионите, които „Ю.Б.“ АД прилага по
извършвани услуги на клиенти –юридически лица, еднолични търговци, дружества по
ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски представителства, поради
което са неоснователни доводите, че същата се дължи само при закрита по искане
на клиента банкова сметка. ***, че не е налице хипотезата на чл. 66 ЗЗД. Моли
съда да потвърди решението в обжалваната от ищеца част, с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е постъпила въззивна
жалба от ответника „Ю.Б.“ АД срещу първоинстанционното решение в частта за
уважаване на иска за сумата 40. 86 лв. Поддържа, че след като в мотивите на
обжалвания акт СРС е приел, че не е оказано съдействие от ищеца страна на ищеца
да получи процесната сума след закриване на банковата му сметка, необосновано съдът
е уважил иска в посочената част. Сочи, че е погасил своето задължение за
предаване на сумата чрез изпълнение по смисъла на чл. 97 ЗЗД, а ищецът
обосновава претенцията си чрез собственото си неправомерно поведение. Моли съда
да отмени решението в частта за уважаване на иска и да го отхвърли.
Ищецът „А.Л.“ ООД оспорва жалбата на
ответната банка в депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения.
По делото е депозирана частна жалба от „А.Л.“
ООД срещу определение от 03.08.2018г., с което е оставена без уважение молбата
му за изменение на решението в частта за разноските.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е частично неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ищцовото
дружество дължимостта на сумата 60. 84 лв. от страна на ответната банка. Ищецът
твърди, че процесната сума подлежи на връщане от ответната банка, тъй като след
едностранно закриване на банковата му сметка от нейна страна, била присвоена
според твърденията в исковата сметка, а съгласно уточнение във въззивното производство,
подлежи на връщане при липса на основание за задържането й.
По делото е безспорно установено, че страните
са били обвързани от договор за банково обслужване чрез бизнес пакет, сключен
на 17.12.2014г. с праводателя на ответната банка – „Алфа банка“ АД, представляващ
договор за платежна услуга /за отриване
на разплащателна сметка в лева/ по смисъла на ЗПУПС /отм/. Правоотношенията са регулирани от действащ
към този момент Рамков договор за платежни услуги, предоставяни от Алфа банк –
клон България на юридически лица, еднолични търговци и лица, упражняващи
свободни професии“. След прехвърляне на търговското предприятие на „Алфа Банк –
клон България“ КЧТ на „Юробанк“ АД, клиентите на двете банки са уведомени, че,
считано от 25.05.2016г., са приложими Общи условия за откриване, водене и
закриване на банкови сметки на юридически лица в „Ю.Б.“ АД.
Съгласно т. VІ.1.2 от ОУ, банката има
право едностранно да закрие банкови сметки на свой клиент в 30 - дневен срок от
уведомяването на титуляра, като не е длъжна да мотивира искането си за това.
Банката е упражнила това свое право и е уведомила ищцовото дружество за
предстоящо закриване на банковите сметки на юридическото лице с уведомление,
връчено на 27.09.2016г., като връчването е удостоверено с потвърждение изх. №
17-635/15.06.2017г., изходящо от „М и БМ Експрес“ ООД. Фактът на връчване на
уведомлението не е оспорен от ищеца. При приложение на императивната норма на
44, ал. 4 ЗПУПС /отм/, срокът за прекратяване на договора едностранно от
банката е 2 - месечен, поради което, най-късно на 27.11.2016г. договорът е бил
прекратен.
Към момента на закриване на
процесната банкова сметка, ***. 84 лв., от която е събрана такса в размер на 20
лв. на основание І.А.т.12 от Тарифа за
таксите и комисионите, които „Ю.Б.“ АД прилага по извършвани услуги на клиенти
– юридически лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД, бюджетни предприятия и
чуждестранни търговски представителства, дължима за закриване на сметката.
С покана от 13.04.2017г., връчена на ответника
на 18.04.2017г., ответната банка е поканила ищцовото дружество да се яви във
финансов център на банката и да получи сумите по закритата банкова сметка, ***
сметки в банката. Покана за извършване на действия на разпореждане с наличната
сума е била отправена и по електронен път.
За да уважи частично иска, СРС е приел, че след
прекратяване на правоотношението между страните, по отношение на сумата 40. 86
лв. кредиторът –ищец е изпаднал в забава, след като не се е разпоредил в
указания срок и не се е явил впоследствие да получи сумата 40. 86 лв., както и
че ищецът не е доказал твърденията си относно отказ на банката за заплащане на
сумата, но е уважил иска за посочената сума, като същевременно е възложил
разноските в тежест на ищеца, поради настъпила
негова забава към момента на подаване на заявлението.
Решението в посочената част е неправилно , а
жалбата на ответника – основателна. Следва да се отбележи, че е налице противоречие и неяснота в мотивите по
същество на атакувания акт.
Предявеният иск за връщане на
процесната сумата на плоскостта на неоснователно обогатяване, е изначално
неоснователен, тъй като процесната сума е предмет на договорно правоотношение
между страните и не е налице даване по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за да се
претендира връщането на основание кондикционния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
След
едностранното прекратяване на договора, за въззивника, в качеството му на
кредитна институция, при която е била открита банковата сметка с титуляр
ищецът, е възникнало задължение за връщане
на наличната сума в сметката, но при изрично нареждане на титуляра на
сметката. В чл. 7.1. от представения Рамков договор е предвидено, че при
закриване на сметката по избор на клиента, банката възстановява в брой или
прехвърля на друга сметка на клиента
останалите по сметката средства. При така изложеното, за изпълнение на
това задължение на банката – длъжник, е необходимо оказване на съдействие от
страна на кредитора – ищец по смисъла на чл. 95 ЗЗД, каквото безспорно в случая
не е налице. Ищецът не е упражнил правото си на избор, като не е посочил нито
дали претендира сумата в брой или по банков път, нито се е явил в офис на
банката за фактическо получаване на сумата, след изрично изпратени по
електронен път и по пощата покани да извърши действия по получаване на сумата.
Ето защо е налице хипотезата на чл. 97, ал.1 ЗЗД и банката се е освободила от
задължението си. Искът е неоснователен за цялата претендирана сума, като
досежно сумата 20 лв. безспорно е налице основание за начисляването й съгласно
представената Тарифа, цитирана по-горе.
По изложените съображения, жалбата на ищеца е
неоснователна, а жалбата на ответника – основателна.
Предвид несъвпадението на изводите на двете
инстанции в частта за уважаване на иска, обжалваното решение следва да бъде
отменено в посочената част и искът отхвърлен, а в останалата част за отхвърляне
на иска за сумата 20 лв., решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на въззивника– ответник следва да
се присъдят разноски в размер на общо сумата 125 лв. – 25 лв. държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
По частната жалба срещу определението от 03.08.2018г.:
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на ищеца „Ава
Ланд“ за изменение на постановеното решение, чрез присъждане на разноски в
полза на ищеца за заповедното производство. С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция, на ищеца не се следват разноски и частната жалба следва
да бъде оставена без уважание.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК, настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
ОТМЕНЯ
решение от 21.03.2018г., постановено по гр. дело № 40543 по описа за 2017г. на
СРС, ГО, 81 състав, в ЧАСТТА, с която е признато за установено, че „Ю.Б.“ АД
дължи на „А.Л.“ ООД на основание чл. 422 ГПК сумата 40. 86 лв., представляваща
остатъчна сума по закрита сметка *******при „Алфа Банка“ АД и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.Л.“ ООД, ЕИК *******срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено
дължимостта на сумата 40. 86 лв., представляваща остатъчна сума по закрита
сметка *******при Алфа Банка АД, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.03.2018г., постановено по гр. дело №
40543 по описа за 2017г. на СРС, ГО, 81 състав в останалата част за отхвърляне
на иска за сумата 20 лв.
ОСЪЖДА „А.Л.“ ООД, ЕИК *******да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 125 лв. - разноски за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А.Л.“ ООД срещу
определение от 03.08.2018г. по гр.д. № 40543/2017г. на СРС, 81 с-в, с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.