РЕШЕНИЕ
Номер 260435 31.03.2021 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На осемнадесети септември 2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ГЕРЦОВА
Секретар: Виолина Шивачева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 3228 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 86/20.05.2020г.
на И.д.Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с
което на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Овча купел, бул.“Цар Борис ІІІ“, № 136,
общ.Столична, обл.София, представлявано от С. Д. Д., на основание чл.200, ал.1,
т.43 от Закона за водите, е наложена “Имуществена санкция” в размер на 500лв.
за извършено административно нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите
/ЗВ/.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 86/20.05.2020г. на И.д.Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Овча
купел, бул.“Цар Борис ІІІ“, № 136, общ.Столична, обл.София, представлявано от С.
Д. Д., на основание чл.200, ал.1, т.43 от Закона за водите, е наложена “Имуществена
санкция” в размер на 500лв. за извършено административно нарушение по чл.48,
ал.1, т.11 от Закона за водите /ЗВ/.
Жалбоподателят „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД обжалва
наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, поради изложени в жалбата
съображения в насока допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. В съдебно заседание, редовно призован, чрез
процесуален представител, пледира за отмяна на наказателното постановление, поддържайки,
посочените в жалбата, доводи.
Въззиваемата
страна – Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, редовно призована, не
изпраща процесуален представител в последното по делото съдебно заседание и не
взема становище по спора.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА
Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, за това, че при извършена
проверка на 21.11.2019г. от експерти на
БД ИБР на обект: водохващането река Въча непосредствено след изтичалото на ВЕЦ
„Кричим“, в землището на гр.Кричим, община Кричим, област Пловдив, стопанисван
от „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Овча купел, бул.“Цар Борис ІІІ“, № 136, общ.Столична, обл.София, представлявано
от С. Д. Д., се констатира следното: В момента на проверката е представен
дневник, воден от експерти на „Напоителни системи“ ЕАД, отразяващ водните
количества пропускани за оводняване в коритото на река Въча. От дневника се
вижда, че не се осигуряват необходимите 5 м3/сек., които са посочени в
изменението на графика за месец ноември с изх.№ 04-00-224/15.11.2019г. на МОСВ
и вх.№ КД-02-22/15.11.2019г. на БД ИБР.
С това
деяние „Напоителни системи“ ЕАД като титуляр по разрешително за водовземане от
яз.“Кричим № 3169/08.12.2003г., продълж. № 3169/21.02.2007г., изменено и
продължено с решение № 39/15.02.2012г., е нарушило законоустановено задължение,
а именно титулярите да спазват условията в издадените им разрешителни и
по-конкретно графикът за комплексните и значими язовири, утвърден от Министъра
на околната среда и водите. Изменението с писмо с месец ноември с изх.№
04-00-224/15.11.2019г. на МОСВ и вх.№ КД-02-22/15.11.2019г. на БД ИБР, което е
специфично условия по издаденото разрешително.
С това
е нарушил чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите /ЗВ/.
В
наказателното постановление са посочени още доказателствата, които са били
събрани при проверката, както и е било отхвърлено като неоснователно подаденото
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН възражение срещу АУАН, като наказващият орган е
изтъкнал следните съображения: „Предвид факта, че на самото водохващане на река
Въча няма монтирано измервателно устройство, а пропуснатите и измервани водни
количества се отразяват в дневник, воден от дружеството, представените
хидрометрични данни на ХМС № 72350 на р.Въча при Кричим, са неотносими.
Резултатите от НИМХ не доказват каква част са енергийнопреработените води,
докато в дневника, воден от „Напоителни системи“ ЕАД, ясно е записано, че на
19.11.2020г. са отразени за оводняване на руслото на река Въча 77 760 м3,
което представлява 1,2 м3/сек. Същото обстоятелство е отбелязано и в
констативен протокол № ПВ3-328/21.11.2019г., представляващ официален документ.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 289 от 25.11.2019г., съставен от В.Г.Б.
– м. е.-к., Дирекция „Контрол“, в БД ИБД, като отразената в същото фактическа
обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Горните фактически положения отчасти
се установяват безспорно от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските
показания на актосъставителя и свид.К.П. /ръководител звено „Водоподаване“ при
„Напоителни системи“ ЕАД/, така и приложените по делото писмени доказателства,
тъй като всички те са обективни, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се,
изключая констативен протокол № ПВ3-328/21.11.2019г., тъй като последният
представлява производно доказателство, което, макар да е официален документ,
съдържа данни, изводими от частен документ, чиято достоверност е спорна и не
може да се установи действителното им съдържание. В тази връзка съдът намира, че не са налице
несъмнени доказателства относно противоправна деятелност на жалбоподателя, още
повече, че свидетелските показания на актосъставителят относно конкретните
водни обеми пропускани за оводняване на коритото на р.Въча не носят пряка
доказателствена информация. Показанията на актосъставителя в тази им част само
са лишени от конкретизация, тъй като не възпроизвеждат точни параметри на
водните количества. По отношение на последните, както актосъставителят, така и
наказващият орган приемат, че пропусканите количества вода са под нивата,
предвидени в измененото разрешително, тоест в негово нарушение, което твърдение
те приемат единствено въз основа на „тетрадка-дневник“, водена в „Напоителни
системи“ ЕАД. Установява се по делото, че данните в цитираната
„тетрадка-дневник“ не могат да се приемат за безспорни и обективни, тъй като
същите се нанасят от служители на дружеството, които нито имат специални
знания, нито възможност да извършват обективно замервания на оводняването. Нещо
повече процесната тетрадка-дневник не е била иззета като веществено
доказателство по делото, а същевременно се твърди, че единствено въз основа на
данните в нея е съставен констативния протокол, който на свой ред е дал
основание на актосъставителя да състави АУАН. В тази връзка напълно
несъстоятелни са съображенията на наказващият орган, с които се отхвърлят като
безспорни доказателства официални данни от НИМХ. Нещо повече наказващият орган,
декларативно е посочил, че възражението на дружеството-жалбоподател е
неоснователно, доколкото не е обсъдил възражението, че дружеството-жалбоподател
е било задължено да пропуска водните количества, които са отработени единствено
в периода на работа на ВЕЦ „Кричим“, който поради технологична необходимост е
бил намален.
Изложеното дотук налага извод, че деянието не е доказано
по безспорен и категоричен начин, поради което и издаденото наказателно
постановление се явява напълно необосновано.
При служебна проверка на АУАН и НП, Съдът констатира, че
са допуснати процесуални нарушения при тяхното съставяне, респективно издаване,
обуславящи и незаконосъобразност
на постановлението, което на свой ред е основание за отмяната му.
На първо място, както в АУАН, така и в НП
инкриминираните фактически положения са изложени напълно лаконично. Липсват
посочени дори и в минимален обем обстоятелства, които водят до съставомерните
обективни елементи. Така липсват изложени в конкретика стойностите на пропуснатите
водни количества през процесното водохващане, за да може да се прецени дали в
действителност е нарушено издаденото и изменено разрешително, а последното е
заявено само формално. Липсват изложени обстоятелства във връзка с режимите на
работа на язовирите, чийто водни обеми се оттичат в р.Въча, относно промяната в
техния график на работа и дали същото се отразява на дейността на „Напоителни
системи“ ЕАД.
Както в
акта, така и в постановлението липсва посочване на датата на извършване на
нарушението. Единствено е посочена датата на проверката, което категорично не
съвпада с датата на осъществяване на нарушението, дори и да се приеме, че
следва същата да се извличат по тълкувателен път, което е недопустимо. Всъщност
едва в хода на съдебното следствие се установява, че нарушението е
осъществявано на различни дати преди и по време на проверката, което също е
процесуално неприемливо.
Изложеното дотук налага извода,
че при съставяне на АУАН и издаване на НП са били допуснати процесуални
нарушения на чл.42, т.3, пр.1 и т.4, пр.2 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.2 и
пр.4 от ЗАНН, които са от категорията на съществените, тъй като пряко засягат
правото на защита на наказаното лице и възможността на същото да я реализира в
пълен обем, понеже го поставят в
ситуация да гадае при какви обстоятелства е осъществено нарушението и на коя
дата е извършени то, още повече, че датата на нарушението винаги е необходима
за преценка както на преклузивните, така и на давностни срокове, уредени в
закона. Посочените нарушения на процесуалните правила са неотстраними в
настоящата въззивна инстанция предвид контролните функции на същата, което
влече незаконосъобразност на наказателното постановление и се явяват основание
за отмяната му.
Поради
изложеното атакуваното Наказателно постановление № 86/20.05.2020г. на
И.д.Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което
на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Овча купел, бул.“Цар Борис ІІІ“, № 136, общ.Столична, обл.София,
представлявано от С. Д. Д., на основание чл.200, ал.1, т.43 от Закона за
водите, е наложена “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено
административно нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите /ЗВ/, следва
да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.